Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.08.2020 г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На пети август 2020 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета
Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 153 по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове за сумата от 51 266 евро, от която:
41 266 евро главница- иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 367-372 ТЗ във вр. с Конвенцията за ЧМР и 10 000 евро
неустойка – иск с правно осн.чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 309 от ТЗ.
В исковата си молба /ИМ/ ищецът твърди, че на 09.06.2017 г. между него и
ответното испанско дружество е сключено рамково по своя характер Споразумение
за транспортни услуги, с нот.заверка на подписите
рег.№ 2429/2017г. на нотариус рег.№ 497, с район на действие РС-Попово. В
изпълнение на това споразумение, в качеството му на изпълнител, по задание на
ответника-възложител ищецът извършил транспортни услуги, за което били издадени
31 бр. фактури, за периода 30.06.2017г.- 30.08.2017 г., на обща стойност 128 796.85 лв. или 65 853.82 евро. Към ИМ
прилага описаните фактури, ведно, с принадлежащите им ЧМР-товарителници, като
необходими документи по Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки, а именно товарителници-ЧМР, въз основа на които в края на
всеки календарен месец се издават фактури, обобщаващи задълженията на
възложителя. Всяка от фактурите предоставя на последния двумесечен гратисен срок за плащане. Съгласно клаузите на рамковото
споразумение, възложителят се е задължил да предостави на превозвача гориво от
собствена или посочена от него бензиностанция, като издава ежеседмични фактури
за стойността на зареденото гориво, при което, съгласно договореното, в края на
всеки месец следвало да се извършва прихващане по текущите фактури, като
останалата дължима на превозвача сума трябвало да бъде превеждана по банковата
му сметка, посочена във всяка една от фактурите, съобразно нейния падеж. Ищецът
твърди още, че тази уговорка не била спазвана от ответника, като освен
фактурите за гориво, които възложителят изпращал неритмично, същият не погасил
нито цент от задълженията му за сторените превозни услуги. Ето защо, в резултат
на пълната липса на плащания, транспортните средства били изтеглени от Испания,
а на възложителя била изпратена покана за доброволно изпълнение, придружена от
подробна справка за задълженията му, разбита съответно по камиони и фактури. В
отговор на тази покана ответникът депозирал писмено становище, в което признал
развалянето на рамковото споразумение, както и изцяло признал задълженията си
по издадените от ищеца фактури, на обща стойност 65 853.82 евро. Направил обаче възражение за
прихващане със сумите по фактурите за гориво, увеличени с неустойка в размер на
10 000 евро. Предложил остатъкът от задължението му в размер на сумата от 29
259,48 евро да бъде заплатено на равни вноски в рамките на 12 месеца. С
електронно писмо от 21.05.2018 г., ищецът възразил срещу становището на
ответника за прихващане на разликата от 29 259,48 евро до дължимите, съгласно
списъка на фактурите, общо 41 266,36 евро. Изрично обърнал внимание, че
неустойката от 10 000 евро, уговорена по т. 7.3. от рамковото споразумение, е
уговорена единствено и само в полза на превозвача. Отделно подчертал и това, че
само изправна страна може да търси неустойка, а по всеки от договорите за
превоз, обективирани в процесните
фактури, изправна страна е само превозвачът, доколкото е изпълнил описания в
съответните ЧМР транспорт, който обаче е останал незаплатен от възложителя. Ищецът
твърди още, че с това електронно писмо предложил на ответника споразумение,
съгласно което, ако в срок най-късно до 25.08.2018 г. бъде заплатена цялата
сума по главницата в размер на 41 266,36 евро, то ищецът ще стича задължението
за погасено и няма да претендира неустойка от 10 000 лв., както и лихвите за
забавено изпълнение, уговорени в рамковото споразумение като дължими за всяка
една от просрочените падежи по фактурите. Отговор не последвал.
Въпреки разменената кореспонденция и разменени предложения за извънсъдебно
уреждане на отношенията по договора, такова не било постигнато, ответникът
останал задължен с исковата сума за главница, поради което ищецът моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 51 266 евро, от която: ГЛАВНИЦИ в размер на общо 41 266 евро и
НЕУСТОЙКА в размер на 10 000 евро, както и законната лихва върху главниците от
датата на образуване на настоящето производство до датата на окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените разноски.
С уточняваща молба, ищецът конкретизира предявения иск за главница, за
заплащане на дължимите суми по изрично изброените 20 бр. фактури:
№ ********** от 18.07.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ;
№ ********** от 19.07.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ;
№ ********** от 20.07.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ,
№ ********** от 20.07.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР.;
№ ********** от 03.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ;
№ ********** от 03.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР.,
№ ********** от 03.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ;
№ ********** от 03.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР ;
№ ********** от 03.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР
№ ********** от 07.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР.
№ ********** от 07.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 14.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 14.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 14.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** ОТ 14.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 18.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 21.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 21.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 28.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР;
№ ********** от 30.08.2017 година, ведно с принадлежните
й ЧМР
като заявява, че единствено по ф-ра №
********* от 18.07. 2017 г. е постъпило
частично плащане, с останал незаплатен остатък – 909.16 евро, по останалите 19
бр. ф-ри – не е извършвано плащане от ответника. Представя справка по чл. 366 ГПК.
Препис от исковата молба е връчена на ответника по реда на Регламент (ЕО)
1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2017 г. относно връчване
в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и
търговски дела, което се удостоверява от изпратените от съответния съд в
Испания удостоверителни книжа, доказващи връчването на препис от исковата молба
и приложенията й, както и разпорежданията на съда, лично на представителя на
ответното дружество С.С.А., на адреса на ответното
дружество, съгласно удостоверението за актуален адрес - „Травесиа де ла Р...“
№ 14, Салинас дел Мансано, Куенка.
Връчването (при повторното изпращане на искането на ОС-Търговище до
испанския съд за връчване на ИМ и приложения по Регламента) е осъществено на
актуалния адрес на ответното дружество, удостоверен от представеното от ищеца
удостоверение (официална справка) от Търговския регистър на Кралство Испания
относно актуалното състояние и актуален адрес на ответника „СХ ЛОГИСТИКА И
АЛКИЛЕР“ Дружество с ограничена отговорност с адрес САЛИНАС ДЕЛ МАНСАНО (Куенка), Травесиа де ла Р... 14, Кралство Испания, представлявано от
управителя С.С.А.(SH Logistica y Alqiler
S.L.,Travesia de la Rosa № 14, Salinas del Manzano, 16317, Cuenca, España, representado por S.S.A.ciudadano español).
В указания с разпореждането на съда двуседмичен срок и след изчакване на
допълнителен срок, с оглед възможността за представяне на отговор по пощата,
отговор от ответника не е постъпил.
В разпореждане № 434/03.10.2019 г. по чл. 367 ГПК съдът е указал на
ответното дружество последиците от непредставяне на отговор, съгласно ГПК. В
отделно разпореждане № 437/04.10.2019 г. на ответника е указано, че на осн. чл. 33 от КМЧП следва да посочи съдебен адрес в
Република България, с изрично указани последици от това неизпълнение, а именно:
„следващите призовки и други книжа,
предназначени за страната, се прилагат по делото и се смятат за връчени.
Страната се уведомява за тези последици при първото призоваване“. Изрично,
с разпореждането, на страната е предоставен целия текст на разпоредбата на чл.
33 от КМЧП – документите са изпратени, ведно със съответния образец по
Регламент 1393/2007 г. в превод на испански език.
С определението по чл. 374 от ГПК съдът
е приел, че е международно компетентен да разгледа настоящия спор.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска, претендира
разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Заявява, че ищецът е направил опити
в Испания да осъществят многостранна среща с ответника, но нищо не се получило,
дотолкова, доколкото в тази среща ответникът вече не поддържал и желание за разсрочено
плащане, което ние ищецът, по принцип, не приема. Нещо повече- вече не ставало
въпрос за разсрочване на плащанията по месеци или по години, а ставало въпрос
изобщо дали имат възможност да погасят, тъй като имало данни от колеги в
Испания, че тази фирма е в много затруднено положение и изобщо не се знае какво
ще бъде нейното бъдеще.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не
взема становище.
Съдът след като се запозна със събраните по делото писмени доказателства и становищата
на страните, прие да установено от фактическа страна следното:
Безспорно се доказва от събраните по делото писмени доказателства, както и
от заключението на приетата по делото ССЕ, неоспорена от явилата се страна, приета
и от съда, като компетентна и обоснована, че между страните по делото са
съществували търговски взаимоотношения от сключен на 09.06.2017 г. договор за транспортни
услуги, нар. рамково Споразумение за транспортни услуги (Споразумението), с нот.заверка на подписите рег.№ 2429/2017г. на нотариус
рег.№ 497, с район на действие РС-Попово, по силата на което ответникът, в
качеството му на възложител, възлага на ищеца, в качеството му на превозвач/изпълнител,
а последният се задължава да извърши, конкретния вид транспортна услуга, чрез
подаване на конкретна заявка, подписана и подпечатана с печата на дружеството
(т.1.1); в изпълнение на задълженията си превозвачът предоставя МПС-влекачи, с
които ще се извършва транспортната услуга, а възложителят съответното ремарке
(т.1.2); всички необходими транспортни документи за извършване на трансп.услуга се изготвят от възложителя за негова сметка и
се изпращат до седалището и адрес на управление на превозвача на всеки 15 дни.
Всички разходи по изпращане на транспортните документи са за сметка на
възложителя, (т.2.2), възнаграждението за превозвача е изрично договорено по
параметри (т.3.1), извършва се по банков път (т.3.2), в срок 60 дни от датата
на издаване на фактурата (т. 3.3), като превозвачът издава седмично фактура на
база седмичен отчет на изминати километри, изчислени според зададените маршрути
във всяка заявка (т. 3.4). възложителят се е ангажирал да осигурява работа за 5
бр. влекачи без ремаркета (т. 4.1), като превозвачът не дължи наем за
предоставените ремаркета, с които извършва възложените транспортни услуги (т.
4.2). Възложителят се е задължил да предостави на превозвача гориво от
собствена или посочена от него бензиностанция, като превозвачът не предплаща
зареденото гориво, а възложителят следва да издава ежеседмични фактури за
стойността на зареденото гориво и в края на всеки месец се извършва прихващане
от дължимото от възложителя навло (т. 4.6); Страните
са договорили, че всяка от страните може да прекрати СПОРАЗУМЕНИЕТО, като
изпрати писмено предизвестие от 30 календарни дни до другата страна (т. 6.1).
От доказателствата по делото, и от заключението на СИЕ, се установява още,
че в изпълнение на сключеното Споразумение, в качеството му на изпълнител, по
задание на ответника-възложител, ищецът извършил транспортни услуги, за което
били издадени 31 бр. фактури, за периода 30.06.2017 г.- 30.08.2017 г., на обща
стойност 65 853.82 евро, приложени към ИМ, ведно с принадлежащите им
ЧМР-товарителници, като необходими документи по Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки, а именно товарителници-ЧМР, въз
основа на които в края на всеки календарен месец се издават фактури, обобщаващи
задълженията на възложителя. Всяка от фактурите предоставя на възложителя двумесечен
гратисен срок за плащане, съгласно договореното в т. 3.3
от Споразумението. Установява се и обстоятелството, че уговорката в т. 3.4 и по
т. 4.6 от Споразумението да предостави на превозвача гориво от собствена или
посочена от него бензиностанция, като издава ежеседмични фактури за стойността
на зареденото гориво, при което, съгласно договореното, в края на всеки месец
следва да се извършва прихващане по текущите фактури, като останалата дължима
на превозвача сума следва да бъде превеждана по банковата му сметка, посочена
във всяка една от фактурите, съобразно нейния падеж, не било спазвано от ответника,
като освен фактурите за гориво, които възложителят изпращал неритмично, същият
не погасил и задълженията си за сторените му превозни услуги, чиято стойност за
претендирания период, съгласно приетото заключение на
СИЕ, възлиза на 41 267.39 евро – представляваща дължима сума за
транспортни услуги по цитираните в допълнителната уточняваща молба (и описани
по-горе в решението) 20 бр. ф-ри, по една от които е налице частично плащане
(фактура № ********** от 18.07.2018г. на стойност 2 845,19 евро, от които
погасени, по прихващане съгласно т. 4.6 от Споразумението, са 1935,63 евро –
остатък за плащане по тази фактура в размер на 909.56 евро. Плащане, било
директно, било чрез прихващане, по останалите 19 бр. фактури, описани от вещото
лице в таблицата в част ІV от заключението му. Съгласно СИЕ транспортните
услуги, посочени в 20-те фактури и принадлежните им
ЧМР-та са действително извършени, при съобразяване с изискванията на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(ЧМР).
Видно от приложените доказателства, между страните е разменена
кореспонденция в опит за уреждане на взаимните им задължения по Споразумението,
с писмо за доброволно изпълнение (л. 185-186 от приложеното гр.д. № 831/2018 г. на Районен съд
– Попово) ищецът поканил ответника да му заплати дължима сума по Споразумението
в размер на 65 852.79 евро, в 7-дневен срок от получаване на поканата да
преведе посочената сума или да предложи план за погасяване, при разсрочване по
зададени параметри, като в противен случай, при неизпълнение в указания срок,
ищецът щял да пристъпи към съдебно събиране на дължимите суми.
В отговор на това писмо, ответникът изпратил становище, с което сочи за
безспорен факт сключеното Споразумение, оспорвайки частично дължимата сума, позовавайки
се на дължими от „Р...“ АД към него суми за гориво, разноски и неустойка за
едностранно прекратяване на споразумението- в размер на 36 593,31 евро, с
изявление за прихващане.
Приложено е писмо, изпратено от ищеца по ел.поща, с предложение за споразумение,
съгласно което ако в срок най-късно до 25.08.2018 г. ответникът му заплати
цялата сума по главницата в размер на 41 266,36 евро, то ищецът ще стича
задължението за погасено и няма да претендира неустойка от 10 000 евро, както и
лихвите за забавено изпълнение, уговорени в рамковото споразумение, като
дължими за всяка една от просрочените падежи по фактурите (л. 196). Отговор не
последвал.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск за сумата 41 266 евро главница, с правно основание чл. 79
ал. 1 ЗЗД, чл. 367-372 ТЗ във вр. с Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (ЧМР):
Съдът намира иска за основателен и доказан.
Между страните е сключен договор за международен превоз. С договора за
превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено
място лице, багаж или товар, като конкретните условия по превоза, начини на
плащане и други, са изрично договорени в приложеното по делото рамково
споразумение за транспортни услуги, сключено на 09.06.2017 г. Видно от
доказателствата по делото, в това число и приетата СИЕ, ищецът действително е
извършил транспортни услуги, съгласно договореностите по сключеното между
страните споразумение. Издадени са надлежни фактури – 31 бр., представени са към
тях изискуемите ЧМР, удостоверяващи натоварването и превозването на товарите, в
съответствие с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (ЧМР). Съгласно заключението на СИЕ от ответника има издадени 5 фактури за
гориво, с цената на което, съгласно т. 4.6 от Споразумението, е извършено
прихващане, при което ответникът остава задължен към ищеца за сума в размер на
41 267, 39 евро. Искът е предявен за сумата 41 266 евро, в какъвто и
размер следва да бъде уважен.
Действително между страните е водена кореспонденция във връзка с размера и
начина на заплащане, респ. за прихващане на дължими по Споразумението суми, за
претенции и на ответника към ищеца, предложение за разсрочване на дълга, но до
извънсъдебно споразумение не се е стигнало, обусловило и предявяването на
настоящите искове. Ответникът, въпреки предоставената му възможност, не
депозира отговор, не ангажира доказателства, не изпрати процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание.
Предвид горните съображения искът е основателен и доказан, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 41 266 евро, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
По предявения иск с правно осн.чл. 92 ЗЗД вр. с чл. 309 от ТЗ:
По своята същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват ( чл. 92 ал. 1 от ЗЗД).
Страните са уговорили неустойки за забава на плащането (т. 7.1), както и
неустойка за разваляне на договора (т.7.3), дължими от възложителя. Предмет на
исковата претенция е неустойката, предвидена в т.7.3 във вр.
с т. 7.2 от Споразумението: при забава в плащанията, продължила повече от 7
календарни дни, ПРЕВОЗВАЧЪТ има право да прекрати едностранно и без
предизвестие настоящото споразумение, по вина на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ, като в този
случай всички дължими от последния плащания, включително тези, за които не е
изтекъл срока по т. 3.3 се считат за предсрочно изискуеми и дължими от
ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ (т. 7.2), възложителят заплаща
дължимите суми в едноседмичен срок, а отделно и неустойка за разваляне на
договора в размер на сумата от 10 000 евро (т. 7.3).
От доказателствата по делото и разменената между страните кореспонденция е
видно, че поради закъснялото плащане от страна на ответника на задълженията му
в сроковете по т. 3.3 от Споразумението, ищецът е прекратил едностранно договора
(факт, посочен и в писмото на ответника от 10.04.2018 г. - ІІ.2.3 – лист 190 -192
от гр.дело № 831/2018 г. на РС-Попово).
Предвид изложеното са налице основанията за ангажиране отговорността на
ответника и присъждане на ищеца на договорената между страните неустойка в
размер на 10 000 евро, поради което искът е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, представил е списък на разноските по чл. 80
от ГПК, както и писмени доказателства за тяхното заплащане: – за държавна такса
и преводач- 4 425.70лв. ( 4010.70 + 415), възнаграждение за вещо лице - 300лв.,
за преводачески услуги за превод на доказателства- 3726,25 лв., за
удостоверение за актуално състояние на ответника-829,29лв., общо в размер на
9 280,24 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „СХ ЛОГИСТИКА И АЛКИЛЕР“
Дружество с ограничена отговорност, с адрес САЛИНАС ДЕЛ МАНСАНО (Куенка), Травесиа де ла Р... 14, Кралство Испания, представлявано от
управителя С.С.А.(SH
Logistica y Alqiler S.L.,Travesia de la
Rosa № 14, Salinas del Manzano, 16317, Cuenca, España, representado por S.S.A.ciudadano español)
, ДА ЗАПЛАТИ на “Р...“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор П.Д., сумата от 41 266
евро (четиридесет и една хиляди двеста шестдесет и шест евро) – представляваща
незаплатена цена на извършени международни транспортни услуги, съгласно Рамково
споразумение за транспортни услуги от 09.06.2017 г., по следните фактури: №
********** от 18.07.2017 г.- за 909.16 евро, № ********** от 19.07.2017 г.- за
3007.90 евро, № ********** от 20.07.2017 г.- за 2827,30 евро,№ ********** от
20.07.2017г. – за 2261,85 евро; №
********** от 03.08.2017 г. – за 1822,15 евро; № ********** от 03.08.2017 г.-
2382,60 евро; № ********** от 03.08.2017 г.- 1933,10 евро; № ********** от 03.08.2017 г.- 2211.40 евро; №
********** от 03.08.2017 г.- 1885.25 евро; № ********** от 07.08.2017 г.-
2940.15 евро; № ********** от 07.08.2017 г. – 1214.20 евро; № ********** от
14.08.2017 г. – 3024.70 евро; № ********** от 14.08.2017 г. – 1731,00 евро; №
********** от 14.08.2017 г. – 1904.30 евро; № ********** от 14.08.2017 г. –
1757.60 евро; № ********** от 18.08.2017 г. – 2530.95 евро; № ********** от
21.08.2017 г. -2852.00 евро; № ********** от 28.08.2017 г.- 1912.25 евро; №
********** от 28.08.2017 г.- 100.55 евро и № ********** от 30.08.2017 г.-
2057.95 евро – на осн.чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 367-372 ТЗ във вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (ЧМР), ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 10.09.2018 г. до окончателното плащане на задължението; сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – представляваща
неустойка по т. 7.3 във вр. с т. 7.2 от рамково
споразумение транспортни услуги от 09.06.2017 г. – на осн.чл.
92 от ЗЗД във вр. с чл. 309 от ТЗ; както и сумата от 9 280,24 лв., представляваща разноски в
производството по делото – на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните (на ответника – в превод на
испански език по реда на Регламент № 1393/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 13.11.2017 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела) – на осн.чл.
258, чл. 259 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: