Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. П. 11.03.2020
г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова и в присъствието на прокурора…………....
като разгледа докладваното от
съдията Димитрова т.д.№170 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
12.07.2019 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила искова молба /ИМ/ срещу ЗК „***”АД-гр.
С., подадена от И.Ш., роден на *** г. в С., с постоянен адрес:*** ***, с
паспорт №*** г. от полицията в град Й., чрез упълномощения от него адв. С.И..
В ИМ се
твърди, че на 17.07.2014 г. братът на ищеца – Д. И. Н. със съпругата си У.Р.С. и
двете им деца Ш. и А. пътували заедно с други *** граждани с хуманитарен статут
в Република България в посока Р. – С. в лек автомобил марка ***, модел ***, с
ДК №***, управляван от Х.А.М.С.. Около 07.00 часа край с. *** последният без
видима причина навлязъл в насрещната пътна лента, където се движел товарен
автомобил ***, модел *** с рег. №*** с прикачено към него полуремарке *** с
рег. №***, управляван от М. Д. М.. Последвал удар между двата автомобила, при
който те променили скоростта и посоката на движението си.
При удара на
място починали шофьорът на лекия автомобил Х.А.М.С. и пътуващите в лекия
автомобил А. Д. И. и Д. И. Н.. Тежко ранената У.Р.С. била откарана в УМБАЛ „Д-р Г.
С.”ЕАД-гр. П., където починала на *** г. от травмите си.
В ИМ се
твърди, че ПТП е настъпило в резултат на бездействието на водача Х.А.М.С., като
образуваното дос. произв. №Д-151/2014 г. по описа на П.ска Окръжна прокуратура
е прекратено с постановление от
18.12.2014 г. поради смъртта му при ПТП.
В ИМ се
твърди, че управляваният от Х.А.М.С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
е бил застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С.,
съгласно полица №*** г.
В ИМ се
твърди, че ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки и страдания вследствие загубата
на брат си Д. И. Н., снаха си У.Р.С. и племенника си А. Д. И.. Ищецът твърди,
че по волята на майка си, е пристигнал в България, за да се погрижи за телата
на брат си и племенника си. Твърди, че болката от загубата не е отшумяла и до
днес, защото я споделя с племеницата си Ш., за която се грижи като настойник.
Ищецът
твърди, че е отправил на ответника покана за доброволно плащане с рег. №*** г.,
въз основа на която са образувани преписки по щети №***; №*** и №***. Твърди
също, че с писма от *** г. ответникът отказал да определи и изплати обезщетения
по трите преписки, което го мотивирало да предяви срещу ЗК „***”АД-гр. С. следните искове по
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./:
1. „***”АД
да заплати в полза на И.Ш. сумата от 80 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на брат
му Д. Н. И., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С.
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до
окончателното му изплащане.
2. „***”АД
да заплати в полза на И.Ш. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на снаха
му У.Р.С., настъпила на 26.07.2014 г. след ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С.
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 26.07.2014 г. до
окончателното му изплащане.
3. „***”АД
да заплати в полза на И.Ш. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на племенника
му А. Д. И., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С.
като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до
окончателното му изплащане.
Ищецът моли
на упълномощения от него адв. С.И. да бъде присъдено възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
С
определение №638 от 12.07.2019 г. ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2
от ГПК от заплащането на ДТ и разноски в настоящото производство.
Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ЗК „***“АД на 31.07.2019 г.
и в указания срок-на 12.08.2019 г. е изпратен по пощата отговор, в който ответникът
оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като се твърди, че от
представеното у-ние за наследство не се установяват роднинските му връзки с Д. Н.
И., У.Р.С. и А. Д. И..
Ответникът признава, че управляваният от Х.А.М.С.
лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, е бил валидно застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно застрахователна
полица №*** г.
Ответникът
счита, че ищецът и починалите при процесното ПТП негови родственици не са били
„свръх близки“. Намира, че отношенията помежду им по съдържание не надхвърлят
обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, характерни за отношенията
брат-брат, девер-снаха и чичо-племенник.
Ответникът
твърди, че Д. И. Н. и У.Р.С. са допринесли за смъртта си, както и за тази на А.,
защото са пътували без предпазни колани и защото не са обезопасили сина си с
детско столче. В т.см. според застрахователя,
е налице съпричиняване на вредоносните резултати.
Ответникът
счита исковете за разликата над 5 000 лв. за недопустими по арг. от §96,
ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ и моли производството по делото да бъде съответно
прекратено.
Ако бъдат
счетени за допустими исковете, ответникът намира за прекомерни размерите, в
които се търсят обезщетенията.
ЗК „***”АД-гр.
С. намира за погасена по давност част от претенцията за законна лихва на
основание чл.111 от ЗЗД.
Препис от
отговора на ЗК „***“АД е връчен на ищеца за допълнителна искова молба /ДИМ/ на
26.08.2019 г., но в указания срок – до 09.09.2019 г. такава не е депозирана по
делото.
Ищeцът е депозирал писмено становище по съществото на спора, в което са
развити подробни аргументи относно наличието на „дълбоката му емоционална
връзка“ с починалите и търпените от тяхната смърт продължителни болки и
страдания. Сочи се, възражението на
ответника за съпричиняване е неоснователно, с оглед експертното заключение, че
обезопасителните колани не биха могли да предотвратят смъртта на Д. И. Н. и У.Р.С.
и че те нямат вина за настаняването на А. Д. И. в автомобила. Според ищеца, в
случая е приложима част Четвърта от отменение КЗ. Моли предявените искове да
бъдат уважени изцяло.
Процесуалният
представител на ЗК „***”АД-гр. С. е пледирал в о.с.з. на 17.02.2020 г. за
отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски, съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за наследство от 24.10.2015 г.,
Д. И. Н. и У.Р.С.
са съпрузи, а А. Д. И. е тяхно дете. Видно е още, че сред наследниците
на А. Д. И. са неговата баба, чичовци и лели по бащина линия, в т.ч. и ищецът.
Косвено това означава, че Д. И. Н. е брат на ищеца, а У.Р.С. – негова снаха.
Не е спорно и е видно от протокол от 17.07.2014 г. за
оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК и констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №*** г. и план-схема към него, че на 17.07.2014 г. около 6:55 ч. на *** в района на км. *** е станало ПТП с
двама участници: движещият се в посока Р.-С. лек автомобил марка ***, модел ***,
с ДК №***, управляван от Х. А. М. А. С. и движещия се в посока С.-Р. товарен
автомобил ***, модел *** с рег. №*** с прикачено към него полуремарке *** с
рег. №***, управляван от М. Д. М.. От
констативния протокол е видно още, че лекият автомобил е навлязъл в
насрещното платно, където е станал удара с товарния автомобил. Видно е също, че
в резултат на удара на място са починали водачът на лекия автомобил Х.А.М.А.С.
и пътуващите в лекия автомобил Д. И. Н. и А. Д. И., а ранени са били останалите
пътуващи в лекия автомобил – Ш. Д. И., У.Р.С. и С. Ю. И.
Не е спорно, че У.Р.С. е
починала от получените при ПТП травми на 26.07.2014 г. в болницата в гр. П..
Няма спор и е видно от застрахователна полица №*** г.,
че към 17.07.2014 г. е било налице валидно
застрахователно правоотношение със ЗК „***”АД-гр. С. по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно управлявания от
Х.А.М.А.С. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***.
Видно от покана вх. №10638/25.07.2018 г., преди завеждане на делото И.Ш. е поискал от ЗК „***”АД-гр. С. заплащане на
застрахователни обезщетения за неимуществените вреди, които търпи от смъртта на
брат си, снаха си и племеника си.
Видно от писмата-отговори от 22.08.2019 г. по преписки
по щети №*** и №***, ЗК „***”АД-гр. С. е отказало да
определи и изплати обезщетения за неимуществените вреди, които И.Ш. търпи от
смъртта на Д. И. Н. и У.Р.С., поради липсата на доказателства са особено близка
връзка помежду им.
С оглед
обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен на 23.09.2013
г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на
КЗ, приложима е част Четвърта
от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да
са договорили друго след 01.01.2016 г. За това правната квалификация на
исковете е по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498,
ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ. В процесния случай не важат ограниченията,
наложени с §95 и §96 от ПЗР на КЗ, създадени след постановяването на ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101/2018 г., в
сила от 07.12.2018 г.
Няма спор и е видно от приложеното дос. произв.
№Д-151/2014 г. по описа на П.ска Окръжна прокуратура, че образуваното срещу неизвестен извършител наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК е прекратено по причина, че виновният за процесното
ПТП Х.А.М.А.С. е починал на мястото на произшествието. В рамките на
разследването е установено, че Х.А.М.А.С. е имал техническа възможност да
контролира автомобила с цел корекция на траекторията му и избягване на удара с
насрещно движещия се в платното си товарен автомобил.
Предвид
липсата на присъда на наказателния съд, пред гражданския съд следва да се
ангажират доказателства относно наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Между
страните няма спор относно извършването на деянието от Х.А.М.А.С. и неговата
противоправност, относно настъпването на смъртта на Д. И. Н., У.Р.С. и А. Д. И.,
относно съществуването на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на
посочените трима.
Спорни между
страните са въпросите:
- дали Д. И.
Н. и У.Р.С. са нарушили чл.137а от ЗДП, като по време на ПТП са били без
предпазни колани и с това са допринесли за смъртта си;
- дали Д. И.
Н. и У.Р.С. са нарушили чл.137в от ЗДП, като по време на ПТП не са обезопасили
с детско столче А. Д. И. и с това са допринесли за смъртта му;
- дали между
И.Ш. и неговите брат, снаха и племеник приживе е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка;
- дали И.Ш. е
претърпял неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на неговите
брат, снаха и племеник;
- какъв е
справедливият размер на претендираните обезщетения.
За да
докаже, че е налице причинна връзка между поведението на Д. И. Н. и У.Р.С. и
смъртта им, както и тази на сина им А. Д. И., наред с неправомерното поведение
на деликвента Х.А.М.А.С., в частност – че Д. И. Н. и У.Р.С. са били без
предпазни колани и че не са обезопасили пътуването на сина си А. Д. И. с детско
столче, както и че тези обстоятелства са в причинна връзка с настъпилите
вредоносни резултати, ответникът е поискал назначаването на комплексна съдебна
експертиза.
Видно от заключението по тази експертиза, в
техническата му част, всички места в процесния лек
автомобил са били обезопасени с триточкови предпазни колани. Диагоналната част
на тези колани не позволява изместването на горната част на тялото напред, а хоризонталната
част възпрепятства изместването на долната част на тялото напред и нагоре. При
челен удар коланите се задействат и допълнително се притягат, като притискат
тялото към седалката и облегалката.
Д. И. Н. е
стоял на задната лява седалка и при огледа след ПТП е намерен с провесен през счупеното стъкло на лявата
задна врата торс. Поради разрушенията в лявата страна на автомобила, ВЛ не може
категорично да заключи дали Д. И. Н. е бил с поставен предпазен колан.
У.Р.С. е
стояла на задната дясна седалка. Не са установени травми по главата, но е била
налице коремна травма, характерна за въздействие на хоризонталната част на
предпазния колан при удар, което косвено води до извода, че е била с такъв
колан при ПТП. Освен това, предпазният колан на задната дясна седалка е намерен
след ПТП неприбран, т.е. с блокирал механизъм, което също дава основание да се
приеме, че е ползван от У.Р.С..
А. Д. И. е
пътувал на задната седалка. Тялото му е наме*** до това на баща му, полегнало
по посока на удара. До седалището на детето е наме*** детско столче, но не може
да се приеме с категоричност кое дете е стояло в столчето – А. или сестра му Ш..
Ако се приеме, че А. е стоял в столчето, то не е било фиксирано към седалката,
което е позволило инерционното преместване на тялото на момчето при удара. Ако се приеме, че Ш. е
стояла в столчето, то няма данни А. да е бил с предпазен колан.
Видно от заключението по комплексната експертиза, в
медицинската му част, наличните данни не позволяват да се
отговори категорично на въпроса дали
при ПТП Д. И. Н. е бил с предпазен колан. Според ВЛ д-р С.К., възможно е
охлузванията по гръдната стена и шията да са получени от действието на
предпазния колан. Предвид механизма на процесното ПТП, при който телата в лекия
автомобил са се преместили странично - наляво, предпазното действие на
инерционните колани е неефективно. Казано иначе – ползването на предпазен колан
е без съществена полза, като не може да се изключи възможността травмите на
слезката и черния дроб да са получени от действието на предпазния колан при
инерционното преместване на тялото на Д. И. Н. в автомобила.
Според ВЛ
д-р С.К., при ПТП У.Р.С. е получила съчетана гръдно-коремна травма, като
леталният изход от нея е отложен благодарение на оказаната спешна медицинска
помощ. При по-голяма сила на удара предпазният колан действа като твърдо тяло в
мястото на контакт с тялото на човека и причинява увреждания.
Смъртта на А.
Д. И. се дължи на черепно-мозъчна травма, която е нямало да получи, ако е бил
фиксиран към мястото си на задната седалка. ВЛ д-р С.К. не изключва
възможността смъртоносни увреждания да бъдат получени и ако детето е било
фиксирано.
Предвид така
коментираните експертни изводи, съдът намира, че по делото не е доказано от
ответника съпричиняването на всички вредоносни резултати.
ВЛ не са
категорични дали Д. И. Н. е бил с предпазен колан, а дори и да е бил, той не би
способствал за избягване или намаляване на несъвместимите с живота травматични
увреждания. Така е първо: защото в процесния случай ударните сили преимуществено са действали върху лявата
част на лекия автомобил, в която лява част – на задната седалка е пътувал Д. И.
Н. и второ: защото инерционната сила се е стремяла да измести тялото му напред и наляво, а предпазните колани са
по-малко ефективни при такова странично въздействие.
У.Р.С. е
била с предпазен колан, който именно с оглед силата на удара, е причинил
смъртоносната съчетана гръдно-коремна травма.
Родителите
на А. Д. И. обаче не са се погрижили в достатъчна степен за неговата
безопасност – детето или е било без предпазен колан, или е стояло в нефиксирано
към седалката детско столче и в резултат на това е получило несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма. Така Д. И. Н. и У.Р.С. са допринесли за смъртта
на сина си, наред с Х.А.М.А.С. и наравно с него.
С ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди“. Казано иначе - възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в Постановление
№ 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г., е допусната като изключение.
Безспорно
ищецът не е лице от кръга на най-близките, очертан в Постановление
№ 4/61 г. и Постановление
на 5/69 г. За да докаже, че е имал трайна и
дълбока емоционална връзка с брат си, снаха си и племеника си, ищецът е
ангажирал свидетелските показания на М. А.. Тя се е запознала по служебен повод
с И. Ш., а именно – във връзка с превод на документи от и на *** език, възложен
ѝ от неговия адвокат. После се сближили покрай работата.
Свидетелката
твърди, че ищецът е споделял с нея, че както е традиционно в *** семейства, като
по-голям брат Д. И. Н. се е грижел за него. Действително, видно от
удостоверението за наследство от 24.10.2015 г., Д. е по-голям от Ш.. Освен това
баща им не е жив, което се явава извънредно житейско обстоятелство и увеличава
емоционалната близост между двамата братя. Д. не само е бил по-големият брат,
но и този, който замества липсващият баща и поема неговите отговорности.
Свидетелката твърди, че братята са живеели заедно в С. и са решили заедно да я
напуснат и да се установят в Ш. Подобно съвместно начинание за кардинална
житейска промяна изисква изключителна близост и доверие. Индиция за съществуването
приживе на такива близост е и обстоятелството, че след смъртта на Д. именно
ищецът става настойник на неговата дъщеря Ш., оцеляла при процесното ПТП.
Свидетелката
твърди, че първите и впечатления за ищеца били, че е „прекалено сдържан“. После
разбрала, че той страда от загубата на брат си и дълбоко я преживява, но се
сдържа, заради Ш.. Твърди, че гиражата за племенницата му го „държи в
кондиция“, но и непрекъснато му напомня за загубата. Психологическите проблеми
на детето – травматична последица от процесното ПТП непрекъснато връщали ищеца
към случилото се и загубата на брат му.
Св. М. А.
твърди, че ищецът и снаха му У.Р.С. са били близки приживе и са се уважавали.
Според съда, предвид близостта между двамата братя, съвсем резонно е Ш. да
уважава съпругата на Д.. Предвид обстоятелството, че са живеели заедно в С.,
обичайно е да има семейна, общностна близост, но тази близост не е толкова
лична и поради това емоционална. Тя не е и изключителна, защото не произтича от
кръвно родство, а от сватовство. Без съществено значение е, че след смъртта на
У. ищецът е продължил да поддържа близки отношения с нейната майка. Така е,
защото последната е баба на Ш., за която ищецът се грижи като настойник.
Св. М. А.
твърди, че ищецът е бил много разстроен при разпознаването на племенника си А., защото детето е било с размазана глава. Тези
показания касаят съществуването на неимуществените вреди, но не и
предпоставката за обезщетяването им, а именно – изключителната емоционална
близост между ищеца и А.. Свидетелката всъщност не сочи конкретна емоционална
близост между ищеца и неговия племенник А.. Според съда, и тук става дума за
семейна, общностна близост между чичо и племенник. Макар и да има кръвно
родство между двамата, възрастта на А. – 7 години не предполага изграждането на
осъзната, трайна и дълбока емоционална близост, при липсата на която ищецът ще
търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата на племенника си.
В заключение
– съдът намира, че ищецът е доказал, че е бил особено емоционално близък с брат
си и че търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствена връзка между двама братя. В този
случай е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди
на преживелия брат.
Обективният
критерий, който се поставя в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е и съпоставимостта на претърпените от ищеца
болки и страдания с тези, които търпят или биха търпели най-близките – съпруг,
деца, родители.
На съда е
служебно известно, че с решение №15/09.02.2016 г. по т.д. №11/2015 г. П.ски
Окръжен съд е осъдил на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ ЗК „***”АД-гр. С. с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
малолетната Ш. Д. И., с ЕГН: **********,
*** гражданин, чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение
за пътуване зад граница №***, издадено от МВР на 07.03.2014 г. и валидно до
10.01.2017 г., с постоянен адрес:***, представлявана от настойника си Ш.И., с
ЛНЧ: ******-***, *** гражданин, чужденец с хуманитарен статут в Ш., с адрес в
България: гр. С., район „***”, кв. „***”, ул. „***” №*** и адрес в Ш.: ***,
назначен с протоколно решение от 21.08.2014 г. на Органа по настойничество и
попечителство при СО-Район „***”, сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от малолетната ищца неимуществени вреди-болки и
страдания вследствие смъртта на баща и Д. И. Н., *** гражданин, чужденец с
хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение за пътуване зад граница
№***, издадено от МВР на 10.03.2014 г., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП,
причинено виновно от Х.А.М.А.С., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил
марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност”
в ЗК „***”АД-гр. С., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
17.07.2014 г. до окончателното му изплащане. Решението е потвърдено с решение
от 21.07.2016 г. по в.т.д. №123/2016 г. по описа на ВТАС.
С
решение от 14.03.2018 г. по т.д. №87/2017 г. П.ски Окръжен съд е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ ЗК „***”АД-гр. С., с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на У. И. М.с национален номер ***, *** гражданка, представлявана по
делото от адв. С. И.И. и адв. Й. И. Д.,
сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на сина и Д. И. Н., ***
гражданин, чужденец с хуманитарен статут в България, притежаващ Удостоверение
за пътуване зад граница №***, издадено от МВР на 10.03.2014 г., настъпила на
17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.А.С., с ЕГН: ********** като
водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 17.07.2014 г. до окончателното му изплащане. Решението е потвърдено с решение от 04.02.2019 г. по
в.т.д. №209/2018 г. по описа на ВТАС.
Болките и
страданията от загубата на Д. И. Н., които търпят и ще търпят неговите майка,
дъщеря и брат са съпоставими, но не напълно. Затова и следващите се за тези
неимуществени вреди обезщетения са различни. Съдът намира, че предявеният от И.
Ш. иск се явява основателен и доказан за сумата от 80 000 лв. Това е
справедливият размер на претендираното обезщетение, с оглед установените
произход, характер, интензитет и продължителност на търпяните болки и страдания.
При недоказано съпричиняване на вредоносния резултат няма основание за
редуциране на обезщетението.
По прекия
иск на увреденото лице срещу застрахователя обезщетението за забава в размер на
законната лихва се дължи по правилото на чл.83, ал.3 от ЗЗД, т.е. без покана,
считано от момента на причиняването на вредите – в случая от 17.07.2014 г. Така
е, защото отговорността на застрахователя спрямо увредените лица произтича от
закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който
изпада в забава с осъществяване състава на непозволеното увреждане /виж напр.
решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК/.
Ответникът
обаче е направил възражение по чл.111 от ЗЗД, поради което претенцията за
законна лихва се явява основателна за периода от 12.07.2016 г. до окончателното
заплащане на обезщетението.
По делото не
се доказа особена емоционална близост между ищеца и неговата снаха У.Р.С.,
както и между ищеца и неговия племенник А. Д. И.. Казано иначе – загубата им не
е изключителна по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не
обоснова основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления
№ 4/61 г. и № 5/69 г. на
Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Предявените искове – всеки за
по 50 000 лв. следва да бъдат изцяло отхвърлени.
При този
изход на спора по същество ЗК „***”АД-гр. С. следва да бъде осъдено на
основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК да заплати в полза на П.ски
Окръжен съд 3 200 лв., явяващи се ДТ върху цената на уважения иск.
Видно от
представеното с исковата молба пълномощно, адв. С.И. е предоставил на ищеца
безплатна адвокатска помощ и съдействие, в който случай и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА ЗК „***”АД-гр. С. следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. С.И.
сумата от 2 930 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на ищцовите
претенции.
Във връзка с
исковете, предявени от И.Ш., ЗК „***”АД-гр. С. е направило разноски за юриск.
възнаграждение - 300 лв. /определено съгласно чл.78 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП/ и за депозити за ВЛ – 900 лв., общо - разноски за 1 200 лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Ш. следва да заплати в полза на ЗК „***”АД-гр. С.
сумата от 666.67 лв., явяваща се разноски, съответни на отхвърлената част на
ищцовите претенции.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ ЗК „***”АД-гр. С., с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на И.Ш., роден
на *** г. в ***, с постоянен адрес:*** ***, с паспорт №*** г. от полицията в
град ***, представляван от адв. С.И., сумата
от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на брат му Д. Н. И.,
настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на
лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска
отговорност” в ЗК „***”АД-гр. С., съгласно полица №*** г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 12.07.2016 г. до окончателното му изплащане, а иска в частта му, с
която се претендира законна лихва върху главницата от 80 000 лв. за
периода от 17.07.2014 г. до 12.07.2016 г. ОТХВЪРЛЯ
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от И.Ш.,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:*** ***, с паспорт №*** г. от
полицията в град ***, представляван от адв. С.И. ***, с ЕИК: *** иск по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ
/отм./ с петитум: ответникът да заплати в полаз на ищеца сумата от 50 000
лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и
страдания вследствие смъртта на снаха му У.Р.С., настъпила на 26.07.2014 г.
след ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр.
С., съгласно полица № *** г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 26.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявения от И.Ш.,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:*** ***, с паспорт №*** г. от
полицията в град ***, представляван от адв. С.И. ***, с ЕИК: *** иск по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ
/отм./ с петитум: ответникът да заплати в полаз на ищеца сумата от 50 000
лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и
страдания вследствие смъртта на племенника му А. Д. И., настъпила на 17.07.2014
г. при ПТП, причинено виновно от Х.А.М.С. като водач на лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***”АД-гр.
С., съгласно полица № *** г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 17.07.2014 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК ЗК „***”АД-гр. С., с ЕИК: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 3 200 лв., явяващи се ДТ
върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗК „***”АД-гр.
С. с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на адвокат С.И. от П.ска Адвокатска
колегия сумата от 2 930 лв. като
адв. възнаграждение, съобразно уважената част на ищцовите претенции.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Ш.,
роден на *** г. в ***, с постоянен адрес:*** ***, с паспорт №*** г. от
полицията в град ***, представляван от адв. С.И., ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗК „***”АД-гр.
С. с ЕИК: *** сумата от 666.67 лв.,
явяваща се разноски за депозити за ВЛ и за юриск. възнаграждение, съответни на
отхвърлените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от
връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: