Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 10489 по
описа на състава за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Г.И.С. претендира за осъждане на ответника, да му
заплати обезщетение за описаните в исковата молба неимуществени вреди, които
той твърди да е претърпял, поради накърняване на честта, достойнството и
доброто му име в обществото, поради изпитаните емоционални притеснения и
социални ограничения в професионалната реализация, поради влошаване на личните
и семейните му отношения и възникнали здравословни проблеми, които били претърпени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение
в извършването на умишлено престъпление. Наказателното производство срещу ищеца
било образувано като ДП №192/2009г. по описа на ОД на МВР – Ямбол. С
постановление от 19.01.2011г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършването
на умишлено престъпление от общ характер по чл.201 от НК. Още в началния етап
на привличането на ищеца като обвиняем, спрямо него била определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 6 000 лева. По силата на
Определение №98/27.01.2011г. по ЧНД №42/2011г. по описа на ЯОС първоначално
определения размер на взетата мярка бил намален до сумата от 2 000 лева. С
обвинителен акт от 07.06.2012г. срещу ищеца било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл.201 от НК. Наказателното производство
продължило в съдебна фаза като НОХД №778/2012г. по описа на Ямболски районен
съд. Обвинението било повдигнато и поддържано от представителите на държавното
обвинение на две съдебни инстанции, но в крайна сметка наказателният процес
приключил с оправдателна присъда №15 от 21.01.2013г. по НОХД №778/2012г., която
влязла в сила на 01.08.2013г., след постановяването на Решение № 76/01.08.2013г.
по ВНОХД № 89/2013г. по описа на ЯОС. Общата продължителност на наказателното
производство обхващала период от 2 години, 6 месеца и 13 дни. В хода на
провеждането на наказателното преследване ищецът претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения защитник в размер на сумата от 1 100 лева. Според ищеца,
понесените вреди се отличавали със значителен обем, тъй като засегнали както
личната му сфера, така и професионалната му сфера, като обществена и социална
реализация. В резултат от целенасочено разгласяване на информацията за
повдигнатото обвинение от страна на органите на П.- у ищеца се породили негативни емоционални
изживявания, които оказали силно негативно влияние върху личната му самооценка,
семейните взаимоотношения, политическата кариера и обществената му дейност. Ищецът
излага твърдения за осъществено значително накърняване на правото му чест и
достойнство, поради факта, че към момента на повдигането на обвиненията заемал
поста на политически ръководител на областната структура на ПП „ГЕРБ“ както и
длъжността кмет на гр. Ямбол, ползвал се с утвърден професионален авторитет и
обществено доверие. Вследствие на образуваното наказателното производство у
личността на ищеца настъпили отрицателни промени, изразяващи се в чувство на
тревожност, безпокойство за близките му, ограничаване на социалните контакти и персонална
демотивация. Повдигнатото обвинение оказало отрицателно
въздействие върху формирането на общественото мнение при провеждането на предизборната
кампания за местни избори през 2011г. Излагат се твърдение, че доброто име на
ищеца в обществото, както и в сферата на служебните контакти, също било
накърнено доколкото настъпило оттегляне на общественото доверие към ищеца. В
периода на провеждане на наказателното преследване, здравословното състояние на
Г.С. се влошило, а след извършени медицински прегледи и консултации били
установени неврологични и кардиологични заболявания. В периода от 2013г. до 2015г.
ищецът получил специализирана медицинска помощ от психиатър. При изложените
фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му
заплати: сумата от 100 000 лева - представляващи обезщетение за понесените
неимуществени вреди, сумата от 1 100 лева - представляващи обезщетение за
понесените имуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите на претендираните обезщетения за периода от 01.08.2015г. до
деня на окончателното плащане на търсените обезщетения. С оглед очакваното от
него благоприятно развитие на процеса, ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати и направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника - П.на РБ.
Представляван от прокурор от структурното звено на П.–
Софийска градска прокуратура – ответникът релевира
възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва фактическите твърдения за настъпване на
вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на
пряка причинно-следствена връзка между описаните вредоносни последици и
действията на органите на П.на РБ. Оспорва твърденията на ищеца за извършено
целенасочено разпространение на данни за провежданото разследване от страна на
представители на П., като оспорва и доводите за наличие на основание за
ангажиране на отговорността на ответника за осъщественото медийно отразяване на
наказателното производство. Ответникът посочва, че източникът на вредите трудно
може да бъде прецизно дефиниран, като се отчита, че едновременно с образуваното
наказателно производство за извършване на престъпление по чл. 201 от НК - срещу
ищеца било повдигнато и друго обвинение - в извършване на престъпление по
чл.282 от НК, което със сигурност повлияло при формирането на обема на
вредоносните последици, но това обвинение и евентуално произтеклите от него
вреди били извън предмета на конкретния исков процес. Независимо от изложеното
ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди с оглед действителния обем и характер на
вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Аргументира тезата си за
прекомерност на претендираното обезщетение, като
посочва, че общата продължителност на наказателното производство не била в
рамките на неразумен срок. Оспорва основателността на иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди поради липсата на доказателства за извършени
разноски за заплащане на адвокатски хонорар. Моли за отхвърляне на исковете,
респ. за присъждане на значително по-малък размер на парично обезщетение.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа, които са описани и приложени
по настоящото
дело, представляват част от преписка към НОХД № 778/2012г.
по описа на Ямболски районен съд, и очертават описаната в исковата молба
фактическа обстановка, а именно:
Ответникът не оспорва твърдението, че наказателното
преследване срещу ищеца започнало на 19.01.2011г., когато срещу него било
образувано досъдебно производство № ДП - 192/2009г. по описа на ОД на МВР - Ямбол.
Представените пред настоящия съд писмени доказателства
мотивират извода, че срещу ищеца бил внесен обвинителен акт в Ямболски районен
съд, с който било повдигнато обвинение в извършването на престъпление по чл. 201
от НК.
Страните не спорят, че ищецът Г.С. е български гражданин,
с висше образование, женен и неосъждан, че е членувал в ПП „ГЕРБ“, заемайки
ръководна длъжност в тази партийна структура и че е заемал поста Кмет на Община
Ямбол, в продължение на три последователни мандата, съответно в периодите
м.11.2007г. – м.11.2011г., м.11.2011г. – м.11.2015г. и м.12.2015г. –
м.12.2019г. Всички посочени по-горе факти, характеризиращи социалната,
обществена и професионална изява на ищеца, са посочени също и в самото
съдържание на обвинителния акт.
Въз основа съдържанието на приложените постановление за
привличане на обвиняем и обвинителния акт, при липсата на спор между страните,
съдът приема за установено твърдението, че спрямо ищеца първоначално е била
определена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на сумата от 6 000
лева. Впоследствие след проведено обжалване по силата на Определение
№98/27.01.2011г. по ЧНД №42/2011г. по описа на Ямболски окръжен съд размерът на
взетата процесуална мярка е редуциран до сумата от 2 000 лева.
Приетите като доказателства Присъда № 15/21.01.2013г. по
НОХД № 778/2012г. по описа на IX с-в при Ямболски
районен съд и Решение № 76/01.08.2013г. по ВНОХД № 89/2013г. съгласно описа на ІІ
с-в при Ямболски окръжен съд мотивират извода, че повдигнатото срещу ищеца
обвинение е било поддържано не само пред първоинстанционния
съд, но също и пред въззивната инстанция, след
подаден от П.на РБ протест. Установява
се също, че подсъдимият Г.И.С. е бил оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение, поради липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
Оправдателната присъда на съдебния състав от Ямболски окръжен съд е влязла в
сила към момента на постановяването - 01.08.2013г., доколкото прогласеният
съдебен акт не подлежал на касационно обжалване.
Като доказателства по делото са представени извлечения, на
хартиен носител и под формата на електронни документи, от съдържанието на
медийни публикации и журналистически репортажи, отразяващи образуването
и провеждането на наказателното производство по конкретното обвинение, в
следните електронни и периодични издания: в. „Строител“, в. „Делник“, „News.bg“, „Frognews.bg“, „Vnews.bg“, „Dariknews.bg“, „Btvnovinite.bg“, „Dnes.bg“,
„24chasa.bg“, „Blitz.bg“,
„Cross.bg“, „Radio999.com“,
„Glass.bulfax.com“,
„Klassa. bg“,
„News. burgas24. bg“,
„Yambolnews. net“, „Inews. bg“,
„Standartnews. com“, „Sliveninfo. bg“,
„Stznews. bg“, „Yambolskinovini. com“, „БТВ“ и „БНТ“,
чието съдържание не е оспорено от ответника. Съдържанието на част от публикациите
отразява хода както на процесното производство,
образувано по обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК, така и на
паралелно развиващите производства във връзка с повдигнати обвинение за
длъжностни престъпления. Същевременно в част от медийните публикации са
изразени мнения и съждения на техните автори.
По делото са приложени и приети като доказателства извадки
от електронен блог „Nenakorupciqta. blogspot. bg“, създаден и поддържан от група общински съветници
в Общински съвет- гр. Ямбол, в които са изложени твърдения за извършени
злоупотреби от страна на ищеца в качеството му на кмет на гр. Ямбол,
предхождащи датата на образуване на процесното
наказателно производство и е изразена критични оценка по отношение на
управлението на ищеца.
Като писмено доказателство по настоящото дело е
представен и приет без оспорване документ- Декларация на група общински съветници в Общински съвет – Ямбол, чието съдържание сочи,
че е била изготвена във връзка с подадени сигнали за извършени нарушения от
ищеца при осъществяване на властовите му правомощия, в която е изразено
критично отношение и е отправен призив за заемане на официална политическа
позиция от централните ръководни органи на партийната организация и снемане на
политическото доверие от Г.С..
В дадените пред делегирания съд показания свидетеля А.К.заявява,
че познавал ищеца Г.С. от 2007г., като познанството им възникнало по повод
изпълнение на служебните задължения на свидетеля в Община Ямбол. Описва ищеца
като коректен и отговорен човек, отличаващ се в трудолюбие, оптимизъм и
прецизност в работата си. Пред последните 10-12 години настъпили промени в
характера на ищеца – ограничил социалните си контакти, загубил част от
първоначалния си оптимизъм и подхождал към работата с по-ниска мотивация.
Свидетелят заявява, че по отношение на професионалната си ангажираност ищецът бил
педантичен и притежавал изразено чувство за лична отговорност. Наказателното
производство било образувано във връзка с осъществяването на първия проект на
общината по програма „ФАР“ на ЕС и продължило в периода 2009г. – 2013г. Общината
успешно защитила финансирането на ремонт на градската инфраструктура в ромския
квартал, извършен в периода 2008г.-2009г. Реализацията на проекта била обект на
обсъждане в публичното пространство, включително и на отправени обвинения към
кмета за допуснати нередности. Впоследствие постъпил сигнал в П.и било
направено искане от кмета да бъде
извършена проверка. Пред 2011г. по отношение на ищеца било повдигнато обвинение
за присвояване на парични средства, което приключило през 2013г. с
постановяването на окончателна оправдателна присъда. Първоначално повдигнатото
обвинение било в престъпно присвояване на стотици хиляди левове във връзка с
реализация на проекта, но на по-късен етап част от обвиненията отпаднали, като
останало обвинението за присвояване на по-малка сума пари. В хода на
разследването се провели разпити с участие на общински служители, които
по-късно били призовани като свидетели в съдебната фаза на производството. Над
10 служители, заемащи длъжности в строителната дирекция, юридическия отдел и
финансовия отдел в общината и участващи в реализацията на проекта, били
разпитвани в хода на производството. В качеството си секретар на общината
свидетелят бил уведомяван при насрочването на разпити на служители и след това в
неформални разговори с тях усещал притесненията им от случващото се.
Служителите споделяли лични опасения, че провежданото следствие може да им
навреди по някакъв начин. Тези притеснения се отразили върху изпълнението на
служебните им задължения – станали по-предпазливи при изготвянето на
документация по други проекти. Във връзка със заеманата през 2010г. длъжност
Началник сектор „Връзка с обществеността“ в общината свидетелят проследил
обществените нагласи и мнения, както и медийните публикации във връзка със
случая. Свидетелят посочва, че първоначалната обществена реакция била силно
негативна, тъй като засягала чувствителна тема, отличаваща с популярност в публичното пространство и към момента, и
засягала облагодетелстване на ромската общност, което пораждало подозрение за
злоупотреби поради финансовия мащаб на проекта и обстоятелството, че това бил
първият иницииран проект за получаване на европейско финансиране от общината. Свидетелят
заявява, че след повдигане на обвинението гражданите променили отношението си
към кмета и общинската администрация, вече не оказвали такова доверие. Според
впечатленията на свидетеля, повдигнатите обвиненията се превърнали в
дискусионна тема сред обществеността, която в течение на цялото наказателно
производство била отразявана от медиите и впоследствие случилото се било широко
обсъждано от гражданите. У ищеца се породило чувство за вина за това, че
воденото срещу него наказателно преследване, косвено рефлектирало и върху живота
на неговите служители. Той изпитвал постоянна тревога за изхода на
наказателното производство и последващия ефект върху
личната му репутация. Ищецът се чувствал засегнат, както в личен план, така и в
обществен план, предвид обстоятелството, че изпълнявал представителна функция и
в началото на първия си мандат спрямо него било оказвано високо обществено доверие.
Свидетелят заявява, че по негови впечатления, ищецът често оставал след работно
време, за да може да се подготви по наказателното дело. Участието му в
наказателния процес възпрепятствало изпълнението на служебните му ангажименти
през работно време, поради което се налагало да остава след работа. Преди
провеждане на съдебните заседания - цялостното внимание на Г.С. било насочено
към предстоящите процесуални действия, което оказвало негативно отражение върху
концетрацията над служебните му задачи. По този
начин, повдигнатото обвинение оказало отрицателно влияние върху проявата на
професионалните качества на ищеца. Той вече не демонстрирал пред гражданите и
служителите на общината първоначалния ентусиазъм и лична мотивация, с които
поел мандата си, поради факта, че повод за повдигнатото обвинения бил първия
реализиран проект за европейско финансиране от общината. Свидетелят посочва, че
авторитетът на ищеца бил засегнат не само поради факта че бил субект на
наказателно преследване, но и поради това, че бил обвинен в извършване на
длъжностно престъпление и присвояване на общински средства. Политическата му
дейност като партиен функционер, също била негативно повлияна – настъпило „отдръпване“
от него, видимо от настъпилата промяна в поведението представители на бизнеса и
институциите. В началото на втория мандат на ищеца, при провеждане на
обществено събитие с благотворителна цел голяма част от поканените гости не
присъствали, въпреки очакваната масовост на мероприятието. Според свидетеля,
причина за това било широкото медийно
отразяване на съдебния процес срещу ищеца, провеждан в същия времеви период.
Обвинението рефлектирало в негативен аспект и върху политическата дейност на
ищеца като областен ръководител на ПП „ГЕРБ“ – част от членовете започнали да
подхождат с недоверие към ищеца. Свидетелят заявява, че при провеждането на
предизборната кампания на ищеца за кметски избори през 2011 г. била отчетена
промяна на общественото мнение, т.к. темата за т.нар. „ромски улици“
провокирала чувствителни обществени нагласи по отношение на тази част от града.
Свидетелят посочва случаи, при които на организирани от общината официални
събития, предшествани от съдебни заседания или медийни публикации относно
наказателния процес, се отбелязвала липса на присъствие на граждани и тягостна
атмосфера. След встъпването за втори мандат на ищеца през 2012г. бил направен
неуспешен опит за организиране на среща между ищеца, в качеството на кмет и
ромските лидери, но последните отказали да участват. През същия този период, ищецът
често се оплаквал от главоболие и здравословно неразположение, загубвал апетит
и не участвал в събития от личен характер.
Напрежението било по-силно изразено през периода 2011г.-2012г. Тогава
ищецът приемал медикаменти за регулиране на кръвното нялягане.
Наказателното дело получило широко медийно отразяване в регионалните и
националните медии. Свидетелят посочва, че етапите от развитието на процеса не
били отразени цялостно и с еднаква степен на подробност, доколкото постановената
оправдателна присъда получила много по-малко разгласяване в сравнение с
новината за повдигнатото обвинение. Това също се превърнало в повод за
притеснение за ищеца. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения,
свидетелят бил длъжен да проследява, анализира и докладва медийните публикации,
засягащи дейността и личността на Кмета на общината. Медийното отразяване в процесния период, често си служело с негативни коментари и
оказвало внушение на обществото чрез вместени коментари и преповтаряне на
обвинителната теза на П..
В дадените пред съда показания, свидетелят Г. К.заяви, че
познава ищеца от 1970 г., като познанството им датирало от периода на съвместно
гимназиално обучение в гр. Ямбол, продължило в гр. София, където били
състуденти, а към момента били семейни приятели. Описва ищеца като добър човек,
работлив, добър съпруг и приятел, интелигентен, ерудиран и общителен.
Свидетелят и ищецът завършили висше образование в един и същи времеви период,
поради което свидетелят бил запознат с професионалната квалификация на ищеца –
компютърен специалист, който започнал да се занимава с предпечатна подготовка
във в. „Тракиец“ и в. „Делник“. Ищецът се развивал много добре професионално,
професионалните му качества били признати и предизвиквали позитивно впечатление
у колегите му. Свидетелят бил запознат с образуваното наказателно производство,
тъй като към момента на повдигането на обвинението през 2011г. бил общински
съветник. Свидетелят познавал добре и политическата кариера на ищеца, понеже
бил съучредител на ПП „ГЕРБ“ и участвал във ръководството
на партийната организация. Проектът, във връзка с който било повдигнато
обвинение, бил първият проект, реализиран с европейски средства в общината и
предизвиквал широк интерес. Той бил иницииран в началото на първия мандат на
ищеца и завършил сравнително бързо през лятото на 2008г. Обвинението срещу
ищеца било повдигнато пред 2011г. – последната година от първия му мандат като
кмет на гр. Ямбол и предизборна година за втория му мандат. Наказателното производство приключило с
оправдателна присъда, след избора на ищеца за втори мандат за кмет на гр. Ямбол.
Заявява, че ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем през януари 2011г.,
във връзка с присвояване на голяма сума пари, приблизително 400 000 лева, за
т. нар. „ромски улици“. Първоначално
повдигнатото обвинение било за извършено присвояване на сумата 400 000
лева, но впоследствие останало само обвинението за длъжностно присвояване на сумата
от 10 000 лева. Наказателното дело, което станало известно сред
обществеността като „делото за ромските улици“, предизвикало очевидно негативно
отражение върху ищеца. Свидетелят пояснява, че сред обществеността в града
съществувала обществена чувствителност по въпроса за влагане на инвестиции в
тази част на града, т.к. всички граждани очаквали и в техния квартал да бъдат
извършени ремонтни дейности. Същевременно фактът, че бил обвинен в
присвояването на 400 000 лева също му повлиял негативно. Ищецът се
затворил в себе си и отбягвал да участва в семейните събирания, поради което
част от близките му спрели да го търсят. Повдигнатото обвинение предизвикало
силно натоварване у ищеца. Поради обстоятелството, че съпругата на свидетеля
била личен лекар на ищеца, свидетелят имал непосредствени впечатления за
настъпили усложнение в здравословното състояние на Г.С. – започнал да има
повишено кръвно налягане, да изпада в аритмия и да има оплаквания за
главоболие. Някои общи семейни приятели прекратили взаимоотношенията си с него.
Общественото мнение също се изменило в негативно посока, от една страна и
поради това че съществувало негативно отношение на гражданите по темата за „влагане
на средства в ремонт на ромските улици“. Повдигнатото обвинение се отразило
върху провеждането на предизборната кампания на ищеца като кандидат за втори
мандат за кмет – за да не предизвиква раздразнение сред гражданите, ищецът
решил да не провежда предизборна кампания в тази част на града, което рефлектирало
върху получения краен резултат от политическата сила в съответните избирателни
секции в квартала. След избухване на скандала, щецът
получил значително по-малка подкрепа от
гласоподавателите от останалата част от града, които не одобрявали решението му
да реализира проект в ромския квартал, а в същото време изгубил подкрепата на
избирателите в тази част, с ремонтираните улици, защото не провел предизборна
агитация сред тях. Това се отразило негативно както на него, така и на
политическата кампания, членовете на партийната структура и нагласата на симпатизантите.
Обвинението в извършено присвояване на немалка сума пари променило в негативна
посока отношението на членовете на партията към него. Докато през 2007г. Г.С. ***,
то през 2011г. той ограничил контакта си с представители на ромската общност. Според
свидетеля, описаната ситуация повлияла много негативно на крайния изборен
резултат, получен в избирателните секции, в чийто район били извършени
ремонтите по проекта. Самите изборни
резултати се отразили зле както на самочувствието, така и на здравословното
състояние на ищеца. Предвид обстоятелството, че още при първата процедура за
кандидатстване за получаване на средства по европейски проект от общината срещу
кмета било повдигнато обвинение, след това той станал по-затворен и по-необщителен,
което дало отражение върху контактите, политическата и обществената му дейност.
Свидетелят посочва, че семейният кръг на ищеца се състоял от съпруга, две
дъщери, майка му и брат му, а последният живеел извън гр. Ямбол. Медийното
отразяване на наказателното производство оказало силно негативно въздействие
върху дъщерите на ищеца, които по това време били на 18г. и 14 г. и
рефлектирали на отношенията им с техния баща (ищеца). Ищецът споделял на
свидетеля притесненията си за влиянието на наказателното производство върху
семейството му. Няколко пъти свидетелят и съпругата му посетили ищеца по повод
получени нервни кризи от съпругата му, провокирани от предстоящи съдебни
заседания или реакция на децата след медийна публикация. Едно от най-силните
притеснения на ищеца се изразявало в това, че призовките, провеждания
наказателен процес, медийните публикации и общественото обсъждане на случващото
се отразявало върху семейството му. След 2011г. семействата на ищеца и
свидетеля започнали да се събират все по-рядко, само по повод на семейни
тържества и празници. Наказателното производство получило широко медийно отразяване
от национални и регионални медии. Свидетелят заявява, че новината за
постановяването на оправдателната присъда почти не била отразена никъде, докато
новината за повдигането на обвинението срещу ищеца било оповестено в местната
преса и в ефира на „БТВ“.
По делото са представени и приети като писмени
доказателства медицински документи, съдържащи анамнестични
и диагностични данни за изменения в здравословното състояние на ищеца – Етапна епикриза, издадена от „Кардиотонус
АСИМПВБК“ ЕООД - гр. Ямбол; Епикриза о 31.05.2013г., издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД, Неврологично отделение гр. Ямбол; Етапна епикриза от 22.05.2018г., издадена от „АИППИМП
д-р Боянка К.а“ ЕООД; Етапна епикриза от
14.01.2019г., издадена от „Кардиотонус АСИМПВБК“ ЕООД - гр. Ямбол; Етапна епикриза
от 14.01.2019г., издадена от „АИППИМП д-р Боянка К.а“ ЕООД и удостоверение
с изх.№63/14.12.2018г., издадено от Фондация „Център Надя“.
Заключението на изслушаната и приета комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от доц. д-р Б.М.С. /специалист по Неврология/
и д-р Д.Ц.Б. /специалист по Вътрешни болести кардиология/, обосновава следните
изводи:
Ø Относно заболяванията със
неврологичен характер: Приложената медицинска документация и след извършения
личен медицински преглед на ищеца установява, че Г.С. страда от окципитална невралгия, двустранен неврит на сложите нерви,
нарушение на вестибуларните функции. Пред периодите, в които се е провеждало
наказателното производство /19.01.2011г. – 06.06.2012г.
и 07.06.2012г. – 01.08.2013г./ срещу ищеца, както и след това, не са
регистрирани остри, животозастрашаващи заболявания с негативни последици, както и последващо влошаване на здравословното състояние. Диагностицираните заболявания, засягащи нормалното функциониране на нервната система, не се
провокират от стресови фактори и не са свързани с водения срещу ищеца
наказателен процес. Лечението на констатираните заболявания е медикаментозно,
симптоматично и изисква спазване на лечебно-охранителен режим без излагане на
провокиращи фактори. Описаните заболявания предизвиквали общ дискомфорт, но не променят съществено качеството на живот. В
проведеното изслушване на представеното експертно заключение вещо лице д-р С.
уточнява, че посочените неврологични увреждания не се намират в
причинно-следствена връзка със стресови фактори;
Ø Относно заболяванията с
кардиологичен характер: Не се установяват промени в обективното
състояние на ищеца доколкото липсват данни за настъпили хипертонични кризи в
хода на регистрираната през 2009г.-2010г. артериална хипертония. Съдебните
неприятности се характеризират с ниското ниво на стрес по
скалата на Холмс и Рае /29
от 100/. Лечението на диагностицираната артериална
хипертония през исковия период се състои в двукомпонентна терапия – прием на
АЦЕ /ангиотензин конвертиращ ензим/инхибитор и/или Бета блокер и диуретик в минимални дози. В здравословното състояние на
ищеца не са настъпили усложнения, свързани с констатираната артериална
хипертония /усложнения, свързани със засягане на т.нар. таргетни
органи – сърце, мозък, очи, бъбреци, периферни съдове/, тъй като той е провеждал
адекватна терапия, с която е поддържал стойности на артериалното налягане в
норма. Артериалната хипертония се характеризира като хранично
полиетиологично заболяване от общ характер, което
изисква поддържане на артериалното налягане с антихипертензивни
средства до края на живота на пациента. Регистрираната дислипидемия
не може да бъде предизвикана от стрес, като по скалата на Холмс
и Рае ищецът е преживял стрес с интензивност около
30% от максималната възможна стойност. Не се установява причинно-следствена
връзка между артериалната хипертония и преживения емоционален стрес. Няма
регистрирани психични отклонения и данни за проведени консултации с психиатър;
Ø Относно влиянието на стресовото
състояние върху здравния статус: В проведеното
изслушване на представеното експертно заключение назначените вещи лица
единодушно излагат становище, че стресът е физиологично състояние на адаптация
на организма към неблагоприятни външни фактори, което има жизненоважно значение
за индивида и само по себе си не предизвиква болестни състояния.
Заключението на изслушаната и приета съдебнопсихологична
експертиза, изготвена от вещо лице Г.Г.Г. /съдебен
експерт - психолог/ аргументира следните изводи:
Ø При ищеца липсват характерови девиации
и акцентуации, не е налице личностово
разстройство. Ищецът има сангвинична темпераментова
структура, притежава по-скоро екстровертна насоченост
и относително висока социабилност. При общуването
търси изява, утвърждаване и отстояване. Има относително висок фрустрационен праг. При ищеца липсва висока обща
предразположеност към бързо изпадане в дистрес;
Ø Не се констатират психични увреждания в смисъл на клинично разстройство,
което нарушава качествено базовите му психични годности.
Не са налице личностови промени или когнитивни
нарушения. Във връзка с воденото наказателно производство при ищеца са били
породени трайни и интензивни негативни емоционални състояния и психосоматичен дискомфорт. Те са довели до загуба на психоемоционална
енергия, което е намалило общата адаптивност на личността на ищеца;
Ø Воденото наказателно производство е възприемано като отразяващо се
отрицателно върху психичното и психосоциалното
функциониране на ищеца, тъй като променя средата му, води до психосоматичен дискомфорт и обуславя негативни емоционални изживявания,
които в периода до привличането му като обвиняем са с относително по-ниска
интензивност, а след това – с по-висока. За тежестта на стресора
е допринесло това, че е засегнал негативно функционирането му в множество аспекти:
професионален, партиен, социален, семеен; че обвинението е добило много голяма
популярност; че е накърнявало важни за него ценности. Като остатъчни последици
се отчитат отрицателни преживявания при мислено връщане към ситуацията и
чувство на намалена концентрация и ефективност при вземане на решения. В хода
на проведеното изслушване на изготвеното заключение вещото лице уточнява, че
констатираното наличие на изживян посттравматичен стрес в представената
медицинска документация, не е тъждествено на клинична диагноза „посттравматично
стресово разстройство“, каква не е била поставяна на ищеца.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Претендират се
обезщетения за имуществени и неимуществените вреди, които ищецът твърди да е
претърпял, в следствие повдигането и поддържането на неоснователно обвинение от
страна на органите на П.на Република
България.
Предявените искови
претенция за присъждане на обезщетение за вреди е процесуално допустима, но
нейната основателност е предпоставена от
установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Тези предпоставки са: настъпването на вредоносен резултат при
осъществяване на правомощия от страна на държавния правозащитен орган, който е
конституиран като ответник в процеса и съществуване на пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на резултата и осъществяването на споменатите правомощияв рамките на разследващата функция и функцията по
повдигане на обвинение пред съда.
Отговорността е
обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на правозащитните органи (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ- достатъчно би било да бъдат
доказани вредите (като характер и обем) и наличието на пряката причинно-
следствена връзка между вредоносния резултат и актовете и действията на тези
органи.
За да се произнесе по основателността на процесните искови претенции, съдът прецени наличието на
гореспоменатите предпоставки, които бяха приети за установени в хода на
съдебното дирене, съобразявайки се и със задължителните указания, които са
дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния
случай е налице противоправно поведение от страна
на държавен орган – Прокуратура на Република България, което е обективирано в повдигането и поддържането на обвинение
срещу ищеца, за извършването на описаното в обвинителния акт престъпно деяние.
Повдигнатото от П.обвинение, в конкретния случай е било поддържано не само пред
първата съдебна инстанция, която е постановила влязлата в сила по- късно
оправдателна присъда, но също и пред въззивната
съдебна инстанция, независимо от изхода на делото в предходната съдебна
инстанция.
На второ място, съдът отчете, че са налице обективно проявени вредоносни
последици, които ищецът е търпял. Изводите за естеството и обема на тези
последици обем се налагат от събраните в хода на съдебното дирене доказателства
и ще бъдат обсъдени подробно, по- долу в мотивите на настоящото решение.
На трето място,
след анализ на събраните доказателства, съдът достигна до извода, че е налице пряка
причинно – следствена връзка между част от доказаните в настоящото производство
вредоносни последици и постановените актове на правозащитните органи. Събраните доказателства в тази насока ще бъдат обсъдени подробно в
контекста на проблема за определяне на размера на обезщетението.
По отношение на
естеството и обема на понесените вреди;
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът намира, че понесените от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани със засягането
на конституционно признатите субективни права на чест, достойнство и добро име
в обществото, настъпили по повод повдигнатото срещу него обвинение.
След преглед и
анализ на всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, съдът приема, че
по повод реализирането на наказателно преследване спрямо Г.С., той е претърпял значителни
вреди, предизвикани от накърняване на честта и достойнството. Тези две етични и
нравствени категории, които са специално уредени в Конституцията на РБ, са
свързани със самооценката на личността и произтичат от собствените представи на
отделната личност за постигнатите от нея обществени, професионални успехи, за
моментното ниво на личностно и социално развитие.
Преди
образуване на процесното наказателно производство
ищецът не е бил субект на наказателно преследване, постигнал е успешна професионална
реализация, придобил е обществена разпознаваемост
като политик, заемал е изборна позиция като кмет гр. Ямбол, а при това е заемал
и партийна длъжност: областен ръководител в Ямболска област на голяма,
парламентарно представена политическа партия. Процесуалните действия, които са
били извършени в хода на досъдебното производство, очевидно са засегнали честта
и достойнството на ищеца, тъй като неговия социален, професионален и обществен статус
преди началото на споменатото досъдебно производство, както и необремененото му
съдебно минало до момента на повдигане на процесното
обвинение, способстват за формиране на позитивно субективно мнение на ищеца за
себе си (самочувствие), като една обществено значима, влиятелна личност, която
се ползва с доверие и е постигнала значителни успехи в собствената си семейна,
професионална, партийна и социална среда.
В контекста на
изложеното, съдът намира за необходимо да вземе предвид, че обсъжданите нравствени
категории, са особено значими за личността на кмет, избран след провеждане на
демократичен мажоритарен избирателен процес, а също така и за ръководителите на
партийни структури на централно или местно ниво. След като съобрази, че ищецът
е имал качеството на едноличен изпълнителен орган на местно ниво и същевременно
е заемал ръководна позиция в партийната организация на областно ниво, то самата
възможност за осъществяване на неговите властови и партийни функции, предполага
притежаването на изградено лично самочувствие, което без съмнение е било
сериозно накърнено. Засягането на честта се е проявило в понижаване на личната
мотивация и ентусиазъм в хода на работния процес, чувство за виновност и стремеж
за поемане на лична отговорност спрямо семейния и служебния му кръг, намалена концентрация
и ефективност при вземане на решения.
Уронването на достойнството
се е проявило в промяна на социалното поведение под формата на дистанцираност, склонност към самоизолация,
неприспособимост, нерешителност в социалните контакти и професионалните
ангажименти. В живота на ищеца е настъпила осезателна неблагоприятна промяна,
която е предизвикала появата на негативни психо-емоционални
състояния – изпитването на чувство на
безпокойство, отдалечаване на част от приятелския кръг, демонстрирана тревожност
за повлияването на членовете на семейството му от повдигнатите обвинения и
медийното отразяване, терзания във връзка с промяна в обществените нагласи, чувството за
дълг към останалите партийни членове и избиратели. Като остатъчни последици в
съзнанието на ищеца са съхранени отрицателните преживявания при мисленото
завръщане към случилото се.
Така
установената цялостна негативна промяна съставлява значителна неимуществена вреда,
чието проявление във времето трудно може да бъде определено и за която ответникът
дължи обезщетение на ищеца.
Събраните
доказателства не установиха по необходимия категоричен начин твърдението на
ищеца, че е било засегнато доброто му име в обществото.
Правото на
добро име е конституционно установено право, което се свързва с положителното
мнение на членовете на обществото или на определена обществена група,
организация, общност, към определена личност и нейните лични, нравствени,
професионални и други качества. Доброто име на определена личност обаче, не е
дефинитивно съществуваща и константна величина, а се определя индивидуално и
конкретно, за всяко конкретно лице и при това - към определен конкретен момент.
Доброто име на личността винаги намира външно проявление в обществените
отношения.
При това следва
да се има предвид, че макар да е конституционно признато право, доброто име се
различава по своето естество от правото на чест и достойнство. Доколкото честта
и достойнството са субективни измерения на определени представи, то доброто име
е винаги една обективна величина – то не е присъщо в еднаква степен и обем за
всяка отделна личност. Именно поради това, някои конкретни личности се ползват
фактически с по-висока степен на обществено уважение и доверие, в сравнение с
други конкретни личности.
За да се докаже
накърняване на доброто име на една личност, в рамките на деликт,
не е необходимо да се установи само факта на разпространението на някаква
негативна информация за тази личност, а следва да се установи по необходимия
категоричен начин настъпването на обективна промяна в обществените нагласи към
тази личност.
В конкретния
случай, твърденията на ищеца, че именно в резултат от повдигнатото срещу него
обвинение е било накърнено доброто му име в обществото, не бе установено – нито
посредством свидетелските показания на разпитаните свидетели К.и К., нито
посредством медийните публикации, които са приложени към исковата молба.
Показанията на
разпитания свидетел А.К., ще трябва да бъдат кредитирани с много резерви, като
се отчитат следните обстоятелства:
Първо -
свидетелят е лице, което се е намирало в служебни правоотношения и йерархична
подчиненост спрямо ищеца и не може да бъде пренебрегната потенциалната му лична
заинтересованост от изхода на делото.
Второ - при
внимателен анализ на показанията на свидетеля, прави впечатление, че те
съдържат съждения и субективни оценки при излагането на фактите, които са от
значение за спора - на множество места се използват изрази като „смятам, че“,
„мога да определя като“, „разбираемо е“, „безспорно е“ и др.
При оценка на доказателствената стойност на показанията на разпитания
свидетел Г. К., също трябва да бъде съобразено декларираното от свидетеля
обстоятелство, че се намира в твърде близки отношения с ищеца, респективно евентуалната
му лична заинтересованост от изхода на спора.
В настоящото
производство успешно бе доказан факта на широко медийно отразяване на
образуването и развитието на наказателното производство по повод повдигнатото
обвинение срещу ищеца, което е било насочено и потенциално биха могло да повлияе
негативно на общественото мнение към личността на Г.С.. Същевременно обаче не
се установи с категоричност настъпването на обективен вредоносен резултат,
произтичащ от накърняване на доброто име на ищеца поради неоснователно
повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление.
Действително, информацията
за инициираното наказателно преследване от органите на П.е получила широка
гласност, посредством разпространението й в печатни и електронни медии. Няма
съмнение, че обществото е било запознато с характера на престъплението в чието
извършване е обвинен ищеца, за проведените и предстоящите процесуални действия,
както и за паралелно развиващите наказателни производства в същия период. Събраните
свидетелски показания установяват публичността и популярността на темата за
наказателния процес срещу кмета на гр. Ямбол, сред местната общност под
наименованието „делото за ромските улици“. Възникналите негативни обществени обществени нагласи обаче, са били провокирани от начина на
медийно отразяване на събитията. Необходимо е при това да се отбележи, че нито
средствата за масова информация в Р. България, нито отделните журналисти,
отразяващи събитието, не са обвързани с преценката на органите на държавното
обвинение. Конкретните журналистически коментари са насочени да въздействат
върху членовете на обществото, но П.на РБ и останалите правозащитни органи не
контролират свободните мнения на журналистите. Именно този факт, не позволява да
бъде направен категоричен извод за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между повдигането на неоснователно обвинение и създадените негативни обществени нагласи към
ищеца.
След преценка и
анализ на събраните доказателства, съдът не намира за доказана тезата, че
ищецът бил понесъл значителни неимуществени вреди, чрез негативно повлияване на
доброто му име в обществото. При конкретно събраните доказателства в настоящия
процес, тези твърдения са съвсем хипотетични, основани на логически заключения,
които не заместват липсващите доказателства за конкретно твърдяните
факти. Както показанията на свидетеля А.К., така и показанията на свидетеля Г. К.посочват,
че широк кръг от лица – близки на ищеца, общи приятели, колеги на ищеца,
членове и симпатизанти на политическата партия са се повлияли от повдигнатото
срещу Г.С. обвинение.
Събраните
доказателства обаче не подкрепят достатъчно категорично еднозначност и
убедителност твърденията на ищеца, че повдигнатото обвинение било довело до
загуба на обществена подкрепа и доверие на конкретни лица – общественици,
партийни функционери, политици - които именно под влияние на промененото си
отношение към ищеца, да са започнали да отбягват контакти заради повдигнатото
срещу него обвинение.
Напротив,
установи се, че кандидатурата на ищеца за участие в кметските избори в гр.
Ямбол е била подкрепена в три последователни избирателни процедури от ПП „ГЕРБ“
и според изборните резултати ищецът се е ползвал с доверието на избирателите, чрез
получаването на най-висок изборен резултат в три последователни мандата.
Доколкото
ищецът е общественик и политик, то формирането на положителни или отрицателни
нагласи на обществото и в частност – на съпартийците и избирателите към
неговата личност, могат да бъдат установени обективно, единствено по емпиричен
път - посредством сравнението на конкретни изборни резултати от публичен вот.
Не се доказа
населението на град Ямбол, чрез свои отделни представители или пък партията,
към която ищецът принадлежи, да са изразявали пред самия ищец някаква ясна негативна
оценка за професионалната му дейност след повдигане на обвинението.
Макар чрез
събраните гласни доказателства да се установи, че за определен период от време,
работата в общината е била затруднена – именно поради изискване на материали и
участие на служители в разпити на етап съдебно и досъдебно производство, по
делото не се установи настъпило трайно изменение в нагласите на екипа на ищеца
или демонстрирано негативно отношение спрямо него.
При това
положение, твърденията на ищеца за засягане на правото му на добро име в
обществото – никак не се установява, нито се доказва в настоящия процес и на
това конкретно основание /накърняване на доброто име в обществото/ - ищецът не
е надлежно материално легитимиран да получи търсеното обезщетение. В тази част,
искът остана недоказан.
По отношение на
направеното оспорване от страна на ищеца, касаещо
обосноваността и правилността на изслушаната и приета съдебно-медицинска
експертиза, съдът кредитира заключението като пълно, задълбочено и основано за
специализирани познания в областта на медицинската наука. В
компетентността на вещите лица съдът няма основание да се съмнява, доколкото му
е известно, че те са практикуващи медицински специалисти с дългогодишен
професионален опит, придобили са академични звания в посочените медицински
специалности и в проведеното изслушване пред настоящия съд демонстрираха компетентност
и детайлна запознатост със спецификата на конкретния случай. От тук, съдът
приема за недоказано твърдението за възникване и развитие на здравословни
проблеми /окципитална невралгия, хипертонична
сърдечна болест/ у ищеца вследствие на стресовите изживявания от повдигнатото
неоснователно обвинение. След като обсъди приетото заключение и съобрази
доводите на вещите лица, изложени при изслушването им в съдебно заседание,
съдът прие, че не се установява пряка причинно-следствена връзка между
повдигането и поддържането на обвинението /представляващо стресов фактор със
сравнително нисък интензитет на въздействие върху организма/ и регистрираните
увреждания с неврологичен и кардиологичен характер.
След обстоен
анализ на приета съдебнопсихологична експертиза и дадените
разяснения от вещото лице в хода на изслушването в открито съдебно заседание,
съдът прецени, че при ищеца липсват данни за породени психични увреждания в
смисъла на клинично разстройство, както и за настъпили личностови
промени или когнитивни нарушения, които сериозно да са засегнали адаптивните
способности на ищеца.
По размера на
дължимото обезщетение;
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне
размера на обезщетението, съдът отчете комплексно всички изложени по- горе
обстоятелства, относно характера и обема на вредите, но и социално- икономическите
условия в страната вкл. размера на минималната работна заплата към момента на
настъпването на вредоносния резултат.
Именно икономически критерий може да бъде основа на обективен
социален критерий (жизнения стандарт в страната през периода 2011г. - 2013г.),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Същевременно
обаче следва да бъде отчетено, че паралелно с провежданото наказателно
производство по обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем и по други наказателни производства. По настоящото
дело не бяха представени данни за изхода на останалите наказателни
производства, поради което съдът приема, че участието на ищеца в тях също е
допринесло за формирането на обема на вредоносните последици.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита на първио място - сравнително
неголямата продължителност на наказателния процес: през периода от повдигането
на процесното обвинение, до влизането в сила на
оправдателната присъда ; на второ място - естеството на извършените процесуални
действия с участието на ищеца, в досъдебното производство и на две съдебни
инстанции, при което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „гаранция“;
на трето място - тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършването
на престъпления от общ характер; на
четвърто място- обема и характера на конкретно доказаните вреди, свързани със
субективните възприятия на ищеца – безпокойство, накърняване на честта и
достойнството на личността и липса на доказателства за негативно засягане на обществените
нагласи сред обкръжението му /накърняване на доброто име в обществото/ и за настъпило
влошаване на здравословното състояние.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии съдът намира, че ищеца има право
да получи от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в общ
размер на сумата от 10 000 лева. За разликата над тази сума, до пълния размер
на претенцията, искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
Ищецът излага твърдение, че в хода за провеждане на
наказателното производство срещу него е заплатил адвокатско възнаграждение на
назначения защитник в размер на 1 100 лева, която сума съставлява
претърпени имуществени вреди, предизвикани от неоснователно повдигнатото
обвинение от страна на органите на П.на РБ.
Представените като писмени доказателства по делото -
договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно /л. 43 от делото/
не позволяват да бъде направен обоснован извод за възникване на договорно
основание за заплащане на претендираната сума от 1
100 лв. – адвокатски хонорар за предоставена правна защита по ДП №192/2009г. по
описа на ОД МВР – Ямбол. Представения документ, обективиращ
договор правна защита и съдействие, е графично неясен и нечетлив и създава
невъзможност за установяване на съдържанието му, включително за основанието за
предоставяне на правни услуги, вида и размера на уговорената престация и начина на нейното изпълнение.
Следователно в тази част искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, е недоказан по
основание и следва да бъде оставен без уважение.
По релевираното възражение за
изтекъл срок на погасителна давност:
Сред съображенията, изложени срещу основателността на
предявените искови претенции, ответникът противопоставя правопогасително
възражение за изтекъл давностен срок върху вземанията
за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Вземанията, възникнали на специалното
деликтно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, при
ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди вследствие на незаконосъобразно
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, се погасяват с
изтичането на общия давностен срок, предвиден в
чл.110 от ЗЗД. След като съобрази, че вземанията на ищеца са възникнали към
датата на влизане с сила на оправдателната присъда – 01.08.2013г., а исковата
молба е депозирана на 01.08.2018г., съдът приема, че претенцията е предявени
преди изтичане на петгодишния давностен срок.
По претенцията за присъждане на мораторна
лихва:
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена за периода от 01.08.2015г., до деня на окончателното плащане.
По отношение на разноските
С оглед
изхода на спора, но и при условията на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Предвид
съдържанието на представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
е извършил разноски за заплащане на държавна такса в размер от 10 лв. и
адвокатски хонорар в размер от 6 000 лв. с ДДС.
От ответната
страна не е представен списък по чл. 80 от ГПК, а при това няма данни да са
направени разноски за събиране на доказателства, поради което разноски не
следва да се присъждат, при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК.
Същевременно
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
/ чл. 78, ал.5 от ГПК /, претендирано като разноски от
ищеца. По повод на това възражение, съдът съобрази естеството на процесуалните
действия, цената на иска и продължителността на процеса. В хода на съдебното
дирене бяха събрани множество доказателствени
средства, бяха извършени редица процесуални действия и проведоха се общо три
открити съдебни заседания с активното участието на процесуалните представители
на ищеца. Като съобрази размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца с размера, приет в чл.7, ал.2, т.2 и
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2017г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, и след сравнение на споменатите
стойности приема извода, че не е налице прекомерност в направените разноски, а
възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ - ответникът следва да заплати на ищеца
направените съдебни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете. Тези разноски в конкретния случай възлизат на сумата от 610
лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Република България с адрес: гр. София, бул. „******,
да заплати на Г.И.С. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в следствие на повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, в рамките на НОХД № 778/2012г. по описа на IX наказателен
с-в при Ямболски районен съд, заедно със законната лихва върху присъдения
размер на обезщетението, считано от 01.08.2015г., до деня на окончателното
плащане, като отхвърля претенцията
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над присъдената сума, до пълния претендиран размер от 100 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.С., срещу П.на РБ, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 1 100 (хиляда и сто) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по чл. 201 от НК, в рамките на НОХД
№ 778/2012г. по описа на IX наказателен с-в при Ямболски районен съд, и иска за
присъждане на законна лихва върху размера на претендираното
обезщетение, изчислено за периода от 01.08.2015г.до деня на окончателното
плащане.
ОСЪЖДА П. на Република България, с адрес: гр. София, бул. „******,
да заплати на Г.И.С., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 590 лева (петстотин и деветдесет лева),
представляващи заплатените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: