РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Берковица, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100958 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която
КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е предявило против Д. Е. Д.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 –
осъдителни искове за вземания, за които е отхвърлено искането за издаване на
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 839/2024 г. по описа на РС – Берковица с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на дължими суми по Договор за паричен заем №
95986/09.12.2021 г. сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД в общ размер на 1057.22 лева,
от които 495.18 лева - непогасена главница, 77.03 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 485.31 лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Ищецът КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 09.12.2021 г. между КРЕДИ ЙЕС ООД, като
заемодател и Д. Е. Д., като заемател е сключен Договор за паричен заем № ....,
по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на
1
600 лева, платими разсрочено на 10 месечни вноски, всяка в размер на 126
лева с първа падежна дата 08.01.2022 г. и последна вноска на 08.10.2022 г.,
като общата дължима сума е била в размер на 715.27 лева, от които длъжникът
е заплатил 252 лева.
Вземането е прехвърлено от кредитора КРЕДИ ЙЕС ООД в полза на
ищеца КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД на основание чл. 99 ЗЗД
с Договор за цесия на 12.01.2024 г. и Приложение № 1, неразделна част към
договора.
Твърди, че длъжникът е надлежно уведомен по реда на чл. 99 от 33Д за
извършената цесия, евентуално твърди, че с връчването на преписа от
исковата молба, към която прилага и уведомлението за извършената цесия
длъжникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето на вземането.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 839/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което било
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което с
оглед дадените указания ищецът предявява правата си по исков ред.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати всички дължими суми по договора за заем в общ размер на 1057.22
лева, от които 495.18 лева - непогасена главница, 77.03 лева – договорна
/възнаградителна/ лихва и 485.31 лева – неустойка, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Д. Е. Д. не е подал отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок. Същият редовно призован не се явява в
първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
2
постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238
и чл. 239 от ГПК:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
Първо, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание
/чл.239 ал.1, т. 1 ГПК/ и
Второ, когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства /чл.239 ал.1, т. 2
ГПК/.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна са налице.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явявила в първото по делото заседание и
не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено
на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК /че ако не представи в
срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение/. Същите са повторно
указани и с определението за насрочване на делото, което също е редовно
връчено на ответната страна.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Искът е допустим, а от представените по делото доказателства, които не
са оспорени от ответника /представените с исковата молба Договор за
паричен заем № 95986 ведно с погасителен план и ОУ на л. 5-10, Договор за
цесия от 12.01.2024 г. на л. 13-22 и Приложение № 1 към същия на л. 24,
потвърждение за извършена цесия на л. 26, пълномощно за уведомяване за
3
цесията на л. 27, уведомление за извършената цесия на л. 11 /заверено на л. 29
по приложеното ч.гр.д./ ведно с известие за доставяне на л. 12/, може да се
направи извод, че искът е вероятно основателен.
Неприсъственото решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК не се мотивира по
същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така
и за исковото производство, а именно – 225 лева /125 лева ДТ и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение/ и 75 лева за заповедното производство / 25
лева ДТ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение./
Юрисконсултското възнаграждение е определено в минимален размер при
условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП – за исковото
производство на основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото, приключването му
в едно ОСЗ без явяване на процесуалния представител на ищеца и искането за
постановяване на неприсъствено решение, а за заповедното производство на
основание чл. 26 от Наредбата.
Съдът счита, че на ищеца не следва да бъде определяно самостоятелно
възнаграждение „за подготовка на документи за завеждане на дело“ по чл. 13,
ал. 1, т. 2 НЗПП. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от НЗПП предвижда
възнаграждение за дейност, която не е свързана с процесуално
представителство и в случай, че не се осъществява последващо такова. Касае
се за т.нар. „първична помощ“ по чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗПП, която е различна от
правната помощ под формата на процесуално представителство по чл. 21, ал.
4
1, т. 3 ЗПП. Процесуалното представителство по делата включва и дейността
по неговата подготовка. Ето защо, съдът приема, че на ищеца следва да бъде
определено възнаграждение само по реда на чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от
ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД Д. Е. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ 21, Бизнес
Център Люлин-6, ет. 2, СУМАТА в общ размер на 1057.22 лева по Договор за
паричен заем № 95986/09.12.2021 г. сключен с КРЕДИ ЙЕС ООД, от които
495.18 лева - непогасена главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2024 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, 77.03 лева –
договорна /възнаградителна/ лихва и 485.31 лева – неустойка, както и 225
лева- разноски за исковото производство и 75 лева - разноски за заповедното
производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението НЕ подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Ответната страна има право на защита срещу решението по реда на
чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5