№ 614
гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110101268 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК и на основание чл.45, ал.1 и чл.86,
ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата С. Ц. Г. чрез пълномощника си адвокат П. П. от ВТАК, твърди , че на *** часа в
гр.В.Търново ответникът Р. Л. Д. при управление на МПС неправилно избрал скоростта , изгубил
контрол върху управлението му и ударил собствения й паркиран лек автомобил „ Фолксваген
Голф“ с рег.№ ***, в резултат на което й причинил имуществени вреди в размер на 4470,13 лева,
представляващи стойността на извършения ремонт за отстраняване на получените повреди.
По ч.гр.д. № 290/2024 г. на ВТРС е издадена в нейна полза заповед за изпълнение за
принудително събиране на вземането за обезщетение , заедно със сумата от 1532,23 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 05.12.2020 г. до
22.01.2024 г., както и от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главното парично задължение и за разноските, но срещу нея ответникът е подал възражение в
срока по чл.414 от ГПК.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на същия , че съществуват вземанията – предмет на издадената заповед
за изпълнение, както и да го осъди да й заплати сторените по производството разноски.
В с.з. пълномощникът й поддържа писмено исковете.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от ВТАК оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани , с възражения, основани на обстоятелствата , че
правото на ищцата да получи обезщетение за поправяне на причинените й имуществени вреди е
удовлетворено с плащане на сумата 2047,92 лева от ЗК „ Лев Инс“ АД в изпълнение на
задължението на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ на основание сключения договор за
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите. Претендира присъждане на разноските по
производството.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Описаното в исковата молба вредоносно за ищцата в резултат на получени повреди по
собствения й лек автомобил „Фолксваген Голф“, събитие с характер на пътно-транспортно
1
произшествие , причинено от ответника при неправилно управление на друг лек автомобил, е
безспорен и установен с представения протокол за ПТП № 1717497/05.12.2020 г. на ПП при ОД на
МВР В.Търново , неправомерен юридически факт.
За поправяне на вредите, законът й предоставя право на парично обезщетение чрез избор
на две възможности / или едната или другата / за упражняването и съответно удовлетворяването
му : 1/ срещу самия причинител/ делинквент – чл.45, ал.1, вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД или 2/ срещу
застрахователя, с когото е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“- чл.432, ал.1 от КЗ.
В случая преди пълномощникът й да подаде заявлението по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, тя го е
упражнила в обхвата на втората възможност и е получила на 31.12.2020 г. и 16.02.2021 г. по
банков път плащане на обезщетение в размер на 2047,92 лева от ЗК „Лев Инс“ АД / преводни
нареждания на л.78,79 , писма от 26.07.2024 г.- л.70 и от 13.02.2025 г. – л.77 , покана за
доброволно изпълнение до ответника – л. 71 и споразумение по личен регрес от 01.10.2024 г. –
л.73 от делото/.
Няма твърдения и доказателства да е изразила несъгласие с размера на определеното и
изплатеното й обезщетение пред застрахователя и съответно да е претендирала към него по
съдебен ред да й бъде присъден остатък, покриващ разликата между получената сума и сумата –
предмет на установителния иск.
Представените по ч.гр.д. № 290/2024 г. 6 броя фактури и фискални бонове , издадени от
различни търговци- доставчици на услуги и стоки, нямат самодостатъчна доказателствена
годност да се установят обстоятелствата , че изплатеното от застрахователя обезщетение не
покрива изцяло действителната стойност на вредите, която съвпада с размера на претенцията /
4470,13 лева /, не само по причина , че са частни документи , чието съдържание от строго
процесуално гледище за достоверност е непротивопоставимо на ответника и не е задължително за
съда / аргумент от чл.180, вр. с чл. 179, ал.1 от ГПК/, но й по причина , че информацията им не
може да бъде разчетена по начин , позволяващ да се приеме, че всички тези разходи са в пряка
причинна връзка с вредоносното събитие.
Разбира се , по начало няма пречка в закона, увреденият от деликт при ПТП да търси пълно
удовлетворяване на правото си на обезщетение чрез доплащане и от делинквента/ а не само от
застрахователя /, но тук, доколкото ищцовата страна не е положила доказателствена грижа да
установи действителна стойност на вредата , включваща разликата между изплатената и
претендираната сума, заедно с указаната причинна връзка , исковете подлежат на отхвърляне като
неоснователни и недоказани
При този изход на спора ответникът има право на присъждане на направените
разноски по производството във вид на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева – чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1, ал.3 от ГПК и на основание чл.45,
ал.1 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД от С. Ц. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** против Р. Л.
Д. , с ЕГН: **********, от гр.***, искове да бъде прието за установено, че първата е носител
на вземане за сумата от 4470,13 лева, представляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършения ремонт за отстраняване на
повредите по собствения й лек паркиран автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег.№ *** ,
получени на *** часа в гр.В.Търново поради удар, осъществен в резултат на изгубване
на контрол върху управлявано от втория моторно превозно средство ; на вземане за сумата
от 1532,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва ,
считано от 05.12.2020 г. до 22.01.2024 г., както и от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на главното парично задължение- предмет на издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.290/2024 г. на ВТРС , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Ц. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** да
заплати на Р. Л. Д. , с ЕГН: **********, от гр.***, сумата от 1000/ хиляда/ лева,
2
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3