Определение по дело №1023/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. В.Камбуров, в качеството му на пълномощник на Т. Р. К. с ЕГН * и с адрес: Б., ЖК “З.”, бл. , . , ап. срещу решение № 1618/26.02.2013 г. по гр.д. № 29/2012 г. по описа на РС-Б..

Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.Поддържа се, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване на релевантните за спора обстоятелства, като не са ангажирани доказателства, които да установяват материалноправната легитимация на ищеца като кредитор по претендираното парично вземане по отношение на ответника /въззивник по настоящем. Поддържа се още, че в конкретния казус няма данни, че кредитора е предприел посочените в сключения между страните договор, задължителни действия – да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да уведоми длъжника за това, респ. нямло данни длъжника да е бил поканен доброволно да изплати цялата дължима сума.

Въззиваемата страна оспорва доводите въведени във въззивната жалба, като представя в срок отговор по жалбата, оспорва я като неоснователна.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като оплакванията на въззивника срещу неправилността и необосноваността му според Окръжният съд са несъстоятелни предвид следното:

Пред РС са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответницата К. дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3371/2011 г. по описа на Районен съд – Б., а именно: сумата от 1 954.94 /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки / лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 01352011/23.02.2009 г.; сумата от 1 047.18 /хиляда и четиридесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща надбавка – печалба на кредитора; сумата от 407.09 /четиристотин и седем лева и девет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2009 г. до 14.10.2011 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.11.2011 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: 68.18 /шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева – платена държавна такса и 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното решение РС е признал за установено, че Т. Р. К. с ЕГН * дължи на Б. П. П. Ф.” Е., с ЕИК , паричните суми, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8611/14.11.2011 г. по частно гражданско дело № 3371/2011 г. на Районен съд - Б., а именно: сумата от 1 954.94 /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/ лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 01352011/23.02.2009 г.; сумата от 1 047.18 /хиляда и четиридесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща надбавка – печалба на кредитора; сумата от 384.14 /триста осемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.11.2009 г. до 14.10.2011 г., като за разликата до предявения размер – 407.09 лева, РС е отхвърлил иска като неоснователен;

С решението си, РС е присъдил и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 11.11.2011 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумите от: 68.18 /шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ лева – платена държавна такса и 100.00 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното решение РС е осъдил ответницата К. да заплати и сторените пред първата инстанция разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 586.12 лева.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

От доказателствата по делото се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 01352011/23.02.2009 г

Доказателствената тежест за установяване на вземанията срещу ответника, произтичащи от конкретния договор, е възложена на ищеца по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, който според настоящата съдебна инстанция е провел необходимото пълно и главно доказване на релевантните за казуса факти и обстоятелства. Така, безспорно е установено в процеса, че между страните е налице конкретна облигационна обвързаност, материализирана и в съответния Договор и регулираща се от общите му условия. Именно съгласно чл. 5 от приобщените като доказателства по делото общи условия на договора, е уредено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, кредитът става предсрочно изискуем, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. И тъй като по кредита има съставен погасителен план, датат на предсрочната изискуемост в случая е определена и тя е – датата на втората пропусната вноска. Това прави релевираното във въззивната жалба възражение досежно настъпването на предсрочна изискуемост по заема неоснователно.

От допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение е прието и приобщено към доказателствения материал на делото се установява, че

ответницата е извършила плащане по кредита в размер на 600.42 лева, като размерът на задължението й по кредита е 3 002.12 лева, от които: главница - 1 954.94 лева, и лихви по погасителен план - 1 047.18 лева, а размерът на обезщетението за забава върху главницата за периода от 13.11.2009 г. до 14.10.2011 г., е 384.14 лева.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че исковата претенция е недоказана, тъй като не са взети предвид доказателства и обстоятелства имащи съществено значение за изхода на спора.

Както от цялостния доказателствен материал събран в процесса, така и конкретно от счетоводната експертиза и приетото по делото заключение на в.л. може да се направи извод за установеност на задължения. Съдебно-счетоводната експертиза е пълна, ясна, непротиворечива и обоснована, като в съответствие с чл. 200, ал. 2 ГПК експертът в с.з. е изложил устно заключението си като е обяснил и разяснил същото, казвайки че го поддържа изцяло без изменения и допълнения. При приемането му ищецът не го е оспорил, нито е имал искания във връзка с изслушването му. След като няма оспорване на експертизата РС съгл. чл. 202 ГПК я е обсъдил заедно с останалите по делото доказателства като е приел, че отразеното в нея е действителното такова. Именно от заключението на в.л., което освен, че е неоспорено от страните по делото, но и коренспондира с останалия доказателен материал събран в процесса, се установява, дължимостта на вземането в посочените по-горе размери, предмет на исковата претенция.Предсрочната изискуемост на цялото вземане на ищеца за главница,лихви е настъпила поради просрочието на ответницата по погасяване на задължението за връщане на заемните средства по главницата и лихвите.В случая е било налице условието по т.5– кредитополучателят е изпаднал в просрочие и не е изпълнявал задълженията си по договора за потребителски кредит. Предвид настъпилата автоматично с изпадането в просрочие предсрочна изискуемост на вземането ,ищецът не е имал задължение да уведомява длъжника или да му отправя покана ,а направо да пристъпи към изпълнение, поради което направерното във въззивната жалба оплакване в тази насока е неоснователно такова.

В заключение - изложените по казуса съображения на първата инстанция се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

Поради неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора, съда присъжда разноски на въззиваемата страна, в размер на 100.00лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед размера на обжалваемия интерес.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И

Потвърждава решение № 1618/26.02.2013 г. по гр.д. № 29/2012 г. по описа на РС-Б..

ОСЪЖДА Т. Р. К. с ЕГН * и с адрес: Б., ЖК “З.”, бл. , ., ап. , да заплати на Б. П. П. Ф.” Е., с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С., община “М.”, ЖК. “М.” , “Б. П. С.”, сграда 14, представлявано от Л. Л. П., сумата от 100.00лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: