РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 6564/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 66429/08.07.2020
г., уточнена с молба от 10.08.2020 г. и с молба от 21.08.2020 г., предявена от Е.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление:***.
Ищцата Е.И.Д. твърди, че на
03.07.2008 г. е сключила с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за кредит. Твърди, че „Банка
ДСК“ ЕАД е депозирало заявление по чл. 417 ГПК и на 27.04.2010 г. по ч.гр.д.
№ 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от
116 351 лева – главница по Договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със
законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от
15 184.04 лева – лихва по Договор за кредит от 03.07.2008 г., за периода
от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г. и сумата от 829.04 лева – заемни такси по
Договор за кредит от 03.07.2008 г., както и за разноските по ч.гр.д. №
16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав.
С
Договор за цесия от 25.01.2012 г., „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлило вземанията си по
изпълнителния лист от 27.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 16 734/2010 г.
на СРС, ІІ ГО, 54 състав на „О.Ф.Б. ЕАД.
Въз
основа на изпълнителния лист от 27.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав и молба на „О.Ф.Б.“ ЕАД, било образувано изпълнително дело № 20208640400023 по
описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864 от КЧСИ с район на действие Софийски окръжен
съд.
Ищцата
твърди, че препис от Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК й е била връчена на
15.06.2020 г., когато й е била връчена и Покана за доброволно изпълнение по
изп.д. № 20208640400023, че не е подавала възражение по чл. 414 ГПК и видно от
извършеното отбелязване върху заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, същата е
влязла в сила на 16.07.2020 г. (съобразно молбата от 10.08.2020 г., л. 25). С
молбата от 21.08.2020 г. (л. 30), ищецът уточнява, че заповедта за изпълнение
по чл. 417 ГПК не е влязла в сила, защото въпреки че в срока по чл. 414 ГПК не
е подадено възражение, са предявени исковете, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Твърди,
че не дължи вземанията - предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, тъй като са погасени, поради изтичане на предвидения в
закона давностен срок. Излага съображения, че в периода от 25.04.2010 г. до
25.04.2015 г., течението на погасителната давност не е било прекъсвано.
Заявява, че фактът, на който се позовава е изтекла погасителна давност на
правото на принудително изпълнение на вземането, предмет на заповедта по чл.
417 ГПК, в периода преди образуване на изпълнителното производство, което било
факт с правно значение по настоящото дело.
Ищецът
излага съображения, че искът, въз основа на който е образувано настоящото
производство е бил предявен по време на течението на срока по чл. 414 ГПК
(на 08.07.2020 г.), поради което и е допустим. В тази връзка се позовава на
съдебна практика.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника: сумата от 116 351 лева – главница по Договор за кредит от 03.07.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане,
сумата от 15 184.04 лева –
лихва по Договор за кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до
08.04.2010 г., сумата от 829.04 лева
– заемни такси по Договор за кредит от 03.07.2008 г., както и сумата от 2647.30 лева – държавна такса и 1773.65 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми в производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, на 27.04.2010 г. е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „О.Ф.Б.“ ЕАД е
депозирал отговор на искова молба.
Ответникът
не оспорва, че по гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за посочените от ищеца вземания, че „Банка ДСК“ ЕАД е
прехвърлило тези вземания на ответника с
Договор за цесия от 25.01.2012 г., както и че въз основа на
изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54
състав е било образувано изп. д № 20208640400023.
Ответникът
сочи, че на 03.07.2008 г. между Е.И.Д. и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен
Договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ищцата кредит в
размер на 119 500 лева. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя
било обезпечено с договорно ипотека върху два недвижими имота – подробно
описания апартамент № 45 в гр. София и дворно място в землището на с.
Калугерово, община Правец. „Банка ДСК“ ЕАД изпълнила задълженията си по
договора и сумата от 119 500 лева била усвоена изцяло по сметка на
кредитополучателя. Срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от
датата на неговото усвояване, при падежна дата за заплащане на месечните вноски
3-то число на месеца.
Ответникът
твърди, че Е.И.Д. не
е изпълнила задълженията си по Договора за кредит от 03.07.2008 г.
и „Банка ДСК“ ЕАД предприела действия по събиране на вземането по съдебен ред.
Въз основа на подадено заявление от Банката било образувано гр.д. №
16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав, по което на 27.04.2010 г. в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за вземанията, посочени в исковата молба.
На 30.06.2010 г. въз основа на молба на „Банка ДСК“ ЕАД
било образувано изпълнително дело № 20108430400121 по описа на ЧСИ Е. Петкова,
с рег. № 843 от КЧСИ, с район на действие СГС, по което на 05.07.2010 г. била
вписана възбрана върху един от ипотекираните имоти.
На 07.07.2010 г., на длъжника Е.И.Д. била връчена покана за доброволно
изпълнение, както и препис от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена
по гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав. Предвид липсата на
депозирано възражение, заповедта за изпълнение влязла в сила на 21.07.2010 г.
На 12.04.2011 г., по изп.д. № 20108430400121, чрез публична продан бил продаден ипотекирания
апартамент № 45 в гр. София, а на 26.04.2011 г. било извършено
разпределение на сумата от 52 975.50 лева – получена от публичната продан
на апартамента.
На 02.05.2012 г. в АВп бил вписан Договор за покупко-продажба на
вземане (цесия) от 25.01.2012 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД
прехвърлило на „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията, произтичащи от Договора за кредит от
03.07.2008 г., за което ищцата била надлежно уведомена. С молба от 25.06.2012 г., „О.Ф.Б.“
ЕАД направило искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното
дело, което по негово искане било изпратено ЧСИ Н.Д., а впоследствие – на ЧСИ В.
Н., при когото продължило под № 267/2014 г. На 15.12.2014 г., на „О.Ф.Б.“
ЕАД била разпределена сумата от 8068.88 лева.
През 2019 г., изп.д. № 267/2014 г. било прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и въз основа на изпълнителния лист от 27.04.2010
г. било образувано изп. д. № 23/2020 г. по описа на ЧСИ В. Н. за събиране на
остатъка от задълженията.
Ответникът твърди, че по изпълнителното дело са предприемани редица
изпълнителни действия, всяко от което прекъсва давността. Отделно от това,
съгласно ППВС № 3/1980 г., след образуване на изпълнителното дело, давността за
вземането била спряла. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 03.07.2008 г.
между Е.И.Д., в качеството ѝ на кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството ѝ на кредитор, е бил сключен Договор за ипотечен кредит,
съгласно който кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя кредит в
размер на 119 500 лева, като кредитът бил обезпечен с договорна ипотека
върху следните недвижими имоти:
-
Апартамент
№ 45, находящ се в гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“, в жилищна сграда на
блок № **********, със застроена площ от 67.15 кв.м., заедно с избена помещение
№ 45 с площ от 3.11 кв.м., ведно с 1.169% идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото (наричан по-долу за краткост „Апартамент № 45
в гр. София“);
-
Дворно
място в землището на с. Калугерово, община Правец, област Софийска, махала
„Чекотин“, заедно с построените в него жилищна сграда (къща) и второстепенна
сграда (плевня) (наричано по-долу за
краткост „Дворно място в с. Калугерово“).
На 27.04.2010 г.
по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 116 351
лева – главница по Договор за кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната
лихва, считано от 09.04.2010 г. до окончателното плащане, сумата от 15 184.04
лева – лихва по Договор за кредит от 03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г.
до 08.04.2010 г. и сумата от 829.04 лева – заемни такси по Договор за кредит от
03.07.2008 г., както и за разноските по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 54 състав.
Въз основа на
изпълнителния лист от 27.04.2010 г., издаден по гр.д. № 16 734/2010
г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав е било образувано изп. дело № 20138730400085
по описа на ЧСИ с рег. № 873 от КЧСИ.
На 25.01.2012 г.
„Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила тези вземания на ответника с Договор за цесия.
За тези факти
страните не спорят, и същите са отделени като безспорни и ненуждаещи се в
отношенията между страните по делото (с определението от 25.01.2021 г.), а и се
установяват от представените по делото документи - договор за ипотечен кредит
(л. 51-55), заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.04.2010
г. по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС, ІІ ГО, 54 състав (л. 27 и л. 58-61), молба
от 30.06.2010 г. на „БАНКА ДСК“ ЕАД до ЧСИ с рег. № 843 от КЧСИ (л. 56) и
договор за цесия (л. 66-70).
С молбата си от
30.06.2010 г. за образуване на изпълнителното дело, взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД
е направил искане да бъде извършен опис и продажба на Апартамент № 45 в
гр. София, както и да бъде наложена възбрана на Дворното място в
с. Калугерово (т. 1, л. 1 от ИД).
На 07.07.2010
г., по образуваното изп.д. №
20108430400121 по описа на ЧСИ с рег. № 843 от КЧСИ, до Е.И.Д. са изпратени
покана за доброволно изпълнение и подлежащия на принудително изпълнение акт (л.
62 и т. 1, л. 19 от ИД), които са били връчени на 07.07.2010 г. На същия, са били връчени и Заповедта за
изпълнение по чл. 418 от ГПК и препис от Разпореждане от 27.04.2010 г. по гр.д.
№ 16 734/2010 г. по описа на СГС, II ГО, 54 състав (т. 1, л. 20 от
ИД).
На 16.07.2020
г., ЧСИ с рег. № 843 е съставил протокол (, т. 1, л. 30), в който е посочил, че
Е.И.Д. се е явила при ЧСИ и е заявила, че до 30.09.2010 г. ще изплати дълговете
си по посочените изп.дела в размер от 30 % до 100 %.
С молба от
21.07.2010 г., взискателят „БАНКА ДСК“ ЕАД е направил искане да бъде насрочен
ден и час за извършване на опис на Апартамент № 45 в гр. София (т. 1, л.
35 от ИД).
На 14.09.2010
г., съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания имот (Апартамент № 45
в гр. София) и е насрочил публична продан на имота – видно от Протокол за
опис от 14.09.2010 г. и Протокол от 15.09.2010 г. по изп. дело № 20108430400121
(т. 1, л. 45-48 от ИД) и съобщения за насрочена публична продан по изп. дело № 20108430400121
(т. 1, л. 49 и 52 от ИД).
На 28.10.2010
г., Е.И.Д. е депозирала молба по изп.дело с искане „да бъде пренасрочена
продажбата на ипотекирания апартамент в Люлин“, тъй като очаква „в 15-дневен срок
задължението по делото да бъде изплатено“. С разпореждане от същата дата, ЧСИ е
пренасрочил публичната продан от 16.11.2010 г. до 16.12.2010 г. (т. 1, л. 60),
която поради липса на постъпили наддавателни предложения е обявена за
нестанала.
На 12.01.2011
г., „БАНКА ДСК“ ЕАД е депозирала молба по изпълнителното дело да бъде насрочена
нова продан на недвижимия имот на основание 494 ГПК (т. 1, л. 80 от ИД), като съдебният
изпълнител е удостоверил, че Е.И.Д. е уведомена по телефона за насрочената
продан (т. 1, л. 82 от ИД).
След проведената
публична продан, на 17.03.2011 г.,
съдебният изпълнител е обявил купувач на
Апартамент № 45 в гр. София – видно от протокол по изп. дело №
20108430400121 по чл. 492 ГПК (т. 1, л. 109-110 от ИД).
На 30.03.2011
г., с постановление за възлагане, имотът, предмет на публичната продан, е
възложен на лицето, обявено за негов купувач (т. 1, л. 127-128 от ИД).
Видно от извършеното отбелязване, постановлението за възлагане е влязло в сила
на 08.04.2011 г.
На 20.04.2011
г., съдебният изпълнител е изготвил разпределение на събраната по
изпълнителното дело сума (т. 1, л. 139-140 от ИД).
На
25.01.2012 г. е сключен Договор за цесия, по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД
продала и прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕООД свои вземания.
Видно от Договора, сред прехвърлените вземания са и тези на „БАНКА ДСК“ ЕАД,
произтичащи от договора от
03.07.2008 г., сключен с Е.И.Д. (л. 184 и сл от ИД).
На
25.06.2012 г., „О.Ф.Б.“ ЕООД е депозирало по изп.д. № 20108430400121 молба за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело (т. 2, л. 183 от ИД),
както и молба за препращане на изпълнителното дело по местна компетентност за
продължаване на изпълнителните действия до окончателно погасяване на дълга (т.
2, л. 185 от ИД).
Изпълнително
дело № 20108430400121 е преобразувано под № 20127930400594 по описа на ЧСИ Н.Д. с рег. № 793 на КЧСИ с
адрес на кантората в град Самоков (т. 2, л. 191 от ИД).
„О.Ф.Б.“
ЕООД било преобразувано и прекратено без ликвидация, считано от 15.12.2012 г.,
с универсален правоприемник „О.Ф.Б.“ ЕАД (л. 48).
На
22.04.2014 г., взискателят „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирал молба по изпълнителното дело № 20127930400594
да бъдат насрочени опис, оценка и публична продан на ½ ид.ч. от Дворното
място в с. Калугерово ведно с толкова идеални части от жилищната сграда и
второстепенната стопанска сграда в имота (т. 2, л. 219 от ИД).
След
молба от взискателя от 27.11.2014 г., на 05.12.2014 г. изп. дело
№ 20127930400594 е прекратено на основание чл. 427 от ГПК и изпратено на
ЧСИ В. Н., рег. № 864 в КЧСИ за продължаване на изпълнителните действия (т. 2,
л. 250-251 от ИД). Изпълнително дело № 20127930400594 е преобразувано под
№ 20148640400267.
На 05.02.2015
г., съдебният изпълнител е извършил опис на ипотекирания имот (Дворното място в
с. Калугерово) и е насрочил публична продан на имота – видно от Протокол за
опис по изп. дело № 20148640400267 (т. 3, л. 290 от ИД) и съобщения за насрочена
публична продан по изп. дело № 20108430400121 (т. 3, л. 297-302 от ИД),
която поради липса на постъпили наддавателни предложения е обявена за
нестанала.
На 22.04.2015 г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по изпълнителното дело да
бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л. 325 от ИД).
На 06.07.2015
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 3, л. 326 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 04.09.2015
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л.
345 от ИД).
На 02.12.2015
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 3, л. 347 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник и взискателя.
На 12.02.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 3, л.
370 от ИД).
На 12.03.2016
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 3, л. 373 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник и взискателя.
На 04.08.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба на
осн. чл. 507 от ГПК с искане да бъде наложен запор на вземанията по банковите
сметки на длъжниците (т. 3, л. 394 от ИД).
На 04.08.2016
г., съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорни съобщения до
„Уникредит БулБанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД.
На 05.08.2016
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 3, л. 412 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 27.09.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба на
осн. чл. 507 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Е.Д. от „Експанд Хелт България“ ООД, с ЕИК 2*******0 (т. 4,
л. 438 от ИД).
На 27.09.2016
г., съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорно съобщение до „Експанд
Хелт България ООД“, с ЕИК 2*******0 (т. 4, л. 446 от ИД).
На 10.10.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 4, л.
465 от ИД).
На 25.10.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба на
осн. чл. 512 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Е.Д. от „Експанд Хелт България“ ООД, с ЕИК 2*******0 (т. 4,
л. 456 от ИД).
На 12.10.2016
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 4, л. 468 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 09.12.2016
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова
продан на недвижимия имот (т. 4, л. 492 от ИД).
На 22.12.2016
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 4, л. 495 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 23.02.2017
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова
продан на недвижимия имот (т. 4, л. 532 от ИД).
На 31.03.2017
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба на
осн. чл. 512 от ГПК с искане да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Е.Д. от „Айкор България“, с ЕИК ******* (т. 4, л. 518 от
ИД).
На 31.03.2017 г.,
съдебният изпълнител е наложил запор и е изпратил запорно съобщение до „Айкор
България“, с ЕИК ******* (т. 4, л. 528 от ИД).
На 20.03.2017
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 4, л. 535 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 15.05.2017
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде определена нова начална цена и насрочена нова
продан на недвижимия имот (т. 5, л. 582 от ИД).
На 08.06.2017 г.
О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба на осн.
чл. 456, ал. 2 от ГПК с искане да бъде издадено удостоверение с оглед
присъединяването на вземането му по изп. дело № 20041110403769 по описа на ДСИ
Д. И. срещу същия длъжник (т. 5, л. 577 от ИД).
На 12.06.2017
г., съдебният изпълнител отново е насрочил публична продан на ипотекирания
недвижим имот (т. 5, л. 584 от ИД), за което са били изпратени уведомления до Е.И.Д.,
ипотекарния длъжник, съсобственика на имота и взискателя.
На 04.08.2017
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба по
изпълнителното дело да бъде насрочена нова продан на недвижимия имот (т. 5, л.
611 от ИД).
На 28.08.2017
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба до
съдебния изпълнител на основание чл. 430, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК да бъде
отправено искане до РС по местоизпълнението за назначаване на особен
представител на длъжника по делото и ипотекарния длъжник с цел лицата да бъдат
надлежно представлявани при извършването на изпълнителни действия по делото (т.
5, л. 613 от ИД).
На 11.09.2017 г.,
съдебният изпълнител е отправил искане до СРС за назначаване на особен
представител на длъжника по изпълнителното дело и на ипотекарния длъжник.
На 06.11.2019 г.,
с постановление на съдебния изпълнител изпълнителното производство е прекратено
на осн. чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК (т. 5, л. 628 от ИД).
На 28.11.2019
г., „О.Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба за
образуване на ново изпълнително дело срещу Е.И.Д. въз основа на изпълнителния
лист от 27.04.2010 г., издаден по гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС,
ІІ ГО, 54 състав. С молбата е направено и искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника и върху всички нейни банкови сметки, както
и зя налагане на възбрана върху Дворното място в с. Калугерово (т. 5, л. 638 от
ИД). Образувано е изп. дело № 20208640400023.
С Определение №
47729 от 21.02.2020 г. СРС, II Г.О., 177 състав прекратил производството по
назначаване на особен представител на длъжника по изпълнителното дело и на
ипотекарния длъжник с оглед прекратяването на изп. дело № 20148640400267 (т. 5,
л. 651 от ИД).
На 20.07.2020 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и
върху нейни банкови сметки и е изпратил запорно съобщение до „Е.-90“ ЕООД, с
ЕИК*******, „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит БулБанк“ АД,
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД (т. 6, л. 73 – 77
от ИД).
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на разглеждане по делото са отрицателни установителни искове - за установяване на несъществуването
на вземанията, за които за в производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав, на 27.04.2010 г. е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищцата
не оспорва възникването на процесните вземания в полза на ответника и техните
размери, а обосновава недължимостта им с последващото им погасяване поради
изтекъл давностен срок
Погасителната
давност е сложен юридически факт, представляващ съвкупност от два елемента:
изтичането на определен период от време и бездействие на титуляра на правото.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със същото ТР е прието, че прекъсването на
давността с предявяването на иск и др. действия по чл.116 б. „б“ ЗЗД и
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят
е уредил отделно хипотезата на чл.116 б. „в“ ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116 б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай
настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва
с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Със същото ТР е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на
изп. производство, поради т.нар. “перемпция”, настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Съобразно
разясненията, дадени с цитираното ТР, подаването на заявление за издаване на
заповед не прекъсва давността, но влязлата в сила заповед, поради неподаване на
възражение в срока по чл. 414 ГПК, е основание за прекъсване на давността по
отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД,
доколкото е налице конклудентно признаване на вземането по издадената заповед.
Ако се издаде заповед за изпълнение и срещу нея не се подаде възражение в срока
по чл. 414 ГПК, тя влиза в сила и от този момент насетне установеното в нея
вземане става ликвидно, а именно безспорно установено по основание и размер.
Този ефект настъпва по силата на презумпцията, че липсата на оспорване от
страна на длъжника по заявеното вземане от кредитора е признание на вземането,
поради което същото се приема за безспорно установено, както е заявено. Влязлата
в сила заповед за изпълнение е изпълнително основание, има изпълнителна сила и
има за последица преклудиране на всички възражения на ответника, свързани със
съществуване на вземането на кредитора. Тя се ползва със стабилитет и повече
спор между същите страни на същото основание е недопустим. Ето защо, съдът
приема, че влязлата в сила заповед за
изпълнение е прекъснала давността и новата
давност за вземанията е започнала да тече отначало от датата на влизане в
сила на заповедта.
В
настоящия случай, на 07.07.2010 г., по изп. дело № 20108430400121, на ищцата Е.И.Д.
е била връчена покана за доброволно изпълнение - видно от разписката към нея, която не е оспорена от ищцата (т. 1, л.
19 от ИД). Поканата е била връчена на Н.Н., със задължение да я предаде на адреса. На същия ден и по същия
ред, на ищцата са били връчени и
Заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК и препис от Разпореждане от
27.04.2010 г. по гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СГС, II ГО, 54 състав
(т. 1, л. 20 от ИД). Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ГПК с
получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено
на адресата. След изтичането на
двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК (в
редакция ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 22.07.2010 г.
Първоначално
образуваното изпълнително дело № 20108430400121 по описа на ЧСИ Е. Петкова, с
рег. № 843 на КЧСИ, е преобразувано през 2012 г. в изпълнително дело №
20127930400594 по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 793 на КЧСИ. На 05.12.2014
г. делото е преобразувано в изп. дело № 20148640400267 по описа на ЧСИ В. Н., с
рег. № 864 на КЧСИ.
Производството по изп. дело № 20148640400267
по описа на ЧСИ В. Н., с рег. № 864 на КЧСИ е било прекратено по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 25.07.2019 г., тъй като взискателят по
изпълнението не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
2 години, считано от 25.07.2017 г., за която дата съдът намира, че е извършено
последното изпълнително действие – обявяване на публичната продан на Дворното
място в с. Калугерово за несъстояла се (т. 5, л. 607 от ИД). Без значение
за извода за прекратяване на производството по изп. дело по право е
постановлението на ЧСИ В. Н. от 06.11.2019 г., с което е прекратено
производството по изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С това
постановление само е прогласено вече настъпилото прекратяване на производството
по изп. дело. Прекратяването на изпълнителното
производство е станало по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е. извършено преди да са били налице
предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК, като по право се обезсилват всички
изпълнителни действия, предприети след настъпване на перемпцията. По силата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от
по-нататъшната съдба на тези действия (в този смисъл и възприетото разрешение
по същество в решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о., решение
№ 130/23.12.2015 г. по т.д. № 855/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 10 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г., III г. о. на ВКС). Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността (решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО).
Първоначалният
взискател „Банка
ДСК“ ЕАД и
последващият такъв – „О.Ф.Б.“ ЕАД, периодично са правили искания за
извършването на изпълнителни действия по изпълнителни дела
№ 20108430400121, № 20127930400594 и № 20148640400267 с отделни молби,
периодът между които е бил по-кратък от две години - 30.06.2010 г.,
21.07.2010 г., 12.01.2011 г, 25.06.2012 г., 22.04.2014 г., 27.11.2014 г.,
22.04.2015 г., 04.09.2015 г., 12.02.2016 г., 04.08.2016 г., 27.09.2016 г.,
10.10.2016 г., 25.10.2016 г., 09.12.2016 г., 23.02.2017 г., 31.03.2017 г.,
15.05.2017 г., 08.06.2017 г., 04.08.2017 г., 28.08.2017 г. Следва да се
посочи също така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбите на взискателя
е ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на
изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител.
Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе
върху момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно
поради това за закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено
действията на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Смисълът на разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на взискателя води до
прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще
продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят
не е изгубил интерес, което в случая не се установява - видно от описаните
молби на взискателя.
В настоящия случай последното валидно
изпълнително действие, изграждащо изпълнителен способ по изп. дело №
20148640400267, е предприето на 25.07.2017 г., когато е обявена
публичната продан на Дворното място в с. Калугерово за несъстояла се, и от
когато е започнала да тече новата давност. Ирелевантно за ефекта на прекъсване на
давността е дали взискателят е заплатил дължимите такси за извършване на
съответното действие.
Както беше посочено, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки това, че
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване на
изпълнителни действия в продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК),
така както е разяснено в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на
ВКС, прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на
вземанията, за събирането на които е било образувано
делото, нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за
събиране на същите вземания.
През 2020 г., след депозирана от взискателя молба от 28.11.2019 г., е
образувано ново изпълнително дело – № 20208640400023 по описа на ЧСИ В. Н.,
с рег. № 864 на КЧСИ, срещу Е.И.Д., въз основа на изпълнителния лист от
27.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. на СРС,
ІІ ГО, 54 състав.
Ищцата
е била уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело № 20208640400023 с
поканата за доброволно изпълнение с изх. № 1783/11.06.2020 г., която, видно от
разписката от 15.06.2020 г., ѝ е била връчена лично (т. 6, л. 56 от ИД). Изпращането
на нова покана за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител обаче не води до
нова възможност за длъжника да подаде възражение по чл. 414 от ГПК.
Както
беше посочено, съгласно разясненията, дадени с . 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело
№ 2/2013 ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Поради това след
25.07.2017 г., когато е обявена публичната продан на Дворното място в с.
Калугерово за несъстояла се, и от когато е започнала да тече новата давност,
давността бива прекъсната отново на 11.06.2020 г. с налагането на възбрана,
искането за вписване на която е изпратено до Службата по вписванията в гр.
Ботевград (т. 6, л 52 от ИД).
Последното изпълнително
действие по изп. дело № 20208640400023 е от 20.07.2020 г. е
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от „Е.-90“ ЕООД, с
ЕИК*******, и върху нейни банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД,
„Уникредит БулБанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Първа Инвестиционна
Банка“ АД (т. 6, л. 73 – 77 от ИД), като
новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда какъв е срокът на давността за вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение. Както беше посочено, обаче, правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение –
същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията,
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение.
В постановеното по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК, определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV
ГО, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“.
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на
влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015
г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
По изложените съображения, погасителната давност за процесните вземания е общата 5-годишна давност.
Така от датата, на която е влязла в сила заповедта за изпълнение и е
била прекъснала давността - 22.07.2010
г. до 25.07.2017 г., когато е предприето последното валидно изпълнително
действие по изп. дело № 20148640400267, и от когато е започнала да тече новата
давност, не е изтекла петгодишната погасителна давност за процесните
вземания. Тя не е изтекла и от 25.07.2017 г. до 11.06.2020 г., когато
съдебният изпълнител е наложил и е направил искането за вписване на възбрана до Службата
по вписванията в гр. Ботевград, както и от тогава до последното изпълнително
действие по изп. дело № 20208640400023 от 20.07.2020 г. – налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата от „Е.-90“ ЕООД, с ЕИК*******,
и върху нейни банкови сметки в „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит
БулБанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
Така или
иначе, и както беше посочено, давността е била прекъсвана и с предприемането на изпълнителните действия по
изпълнителните дела с насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, с извършване на опис, с насрочването и извършването на публична продан. В периода от 22.07.2010 г. до 20.07.2020
г., давността е била прекъсвана многократно, поради което и въпросът за
приложимия давностен срок не е решаващ за изхода на настоящото дело.
След последното
прекъсване на давността от 20.07.2020 г., новата давност не е изтекла нито към
датата на предявяване на исковата молба, нито към датата на устните състезания
по делото.
С оглед
изложеното предявените отрицателни установителни искове се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, искове за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 116 351 лева – главница по Договор за
кредит от 03.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2010 г. до
окончателното плащане, сумата от 15 184.04 лева – лихва по Договор за кредит от
03.07.2008 г., за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г., сумата от 829.04
лева – заемни такси по Договор за кредит от 03.07.2008 г., както и сумата от
2647.30 лева – държавна такса и 1773.65 лева – юрисконсултско възнаграждение,
за които суми в производството по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 54 състав, на 27.04.2010 г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
Е.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 300 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: