РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Плевен, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430103725 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против М. А.
Н. с ЕГН ********** и А. А. К. с ЕГН **********, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми, търсени от всеки от двата ответници:
сумата от 252,52 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2021 г. и лихва върху главницата в размер
на 27,34 лв. за периода от 03.01.2020 г. до 06.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Твърди се, че ответниците са съсобственици на топлоснабден имот: ***
и като такива са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
1
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2019 г. до
30.11.2021г. имат незаплатено задължение към ищцовото дружество за
процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 10***, като
непогасената сума възлиза на 505,05 лв. общо за имота, дължима поравно от
двамата ответници. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел
VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало
да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и лихва
за забава, изчислявана общо в размер на 54,69лв. за периода от 03.01.2020 г.
до 06.01.2022 г., също платима поравно.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от
ГПК в производството по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС, в което била издадена
заповед за изпълнение за същите суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
установяване на вземанията му спрямо двамата длъжници.
Ответниците са депозирали писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
чрез назначения особен представител адв.Я. Д., с който оспорват исковите
претенции.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
Установява се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот *** на нотариус с ***, че процесния имот, представляващ ***
е бил придобит на *** с ЕГН ********** по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в сочения нот.акт.
Видно е от приложеното копие на удостоверение за наследници с
изх.***., изд. от ***, че *** е починала на *** и е оставила за свои
наследници преживял съпруг *** и две деца – ответниците М. Н. и А. К..
Видно е от същото удостоверение, че преживелия съпруг е починал на
13.11.2021г. и оставил същите наследници по закон – ответниците в
настоящото производство, които са негови дъщери.
2
От приложените преписи на Протокол от Общо събрание на етажна
собственост в ***, Споразумителни протоколи от *** и ***/*** се
установява, че процесния апартамент *** се намира в сграда, която към
2002г. е била присъединена към топлопреносната мрежа за доставка на
топлинна енергия от ***, а за фирма, извършваща дяловото разпределение на
доставената енергия е било избрано ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот с
абонатен ******, водена на името на ответниците, че за периода от
01.11.2019г. до 30.11.2021г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 505,05лв., от които 13,37лв. за отопление с ИРУ (начислени за
м.ноември 2021г.); 206,24лв. за отопление без ИРУ; 261,11лв. за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация и 24,33лв. за услуга дялово
разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че *** е начислила върху дължимите главници и лихва за
забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 54,69лв. за периода от
03.01.2020г. до 06.01.2022г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. При тази законодателна уредба,
правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС
по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия.
Установи се от обсъдените доказателства, че процесния имот се намира
в топлоснабдена сграда, която е била присъединена към тооплопреносната
3
мрежа през 2002г. Не се твърди и не се установява последващо прекъсване на
топлоподаването в сградата, което може да стане само по решение на
мнозинството в етажната собственост.
Установи се още, че през процесния период от време ответниците М. Н.
и А. К. са били съсобственици на имота. Макар и да стана ясно, че през същия
период участник в съсобствеността е бил и техния баща *** (същия е
притежавал права в обем на 4/6 ид.ч., а дъщерите му са притежавали по 1/6
ид.ч), след смъртта му, настъпила на 13.11.2021г., в патримониума на
ответниците като негови единствени наследници освен наследствените права
са преминали и съответна на тях част от задълженията на наследодателя
(наследствената маса представлява съвкупност от права и задължения и
наследникът отговаря за тези задължения съответно на наследствените си
права или в случая всяка от ответниците отговаря поравно и за задълженията
на наследодателя си). Ето защо, съдът счита, че ответниците отговарят
поравно за задълженията, натрупани от консумативните разходи за имота
през процесния период от време.
Поради горното, съдът счита, че всяка от ответниците дължи по
252,52лв. от стойността на доставената до имота топлинна енергия за периода
от 03.01.2020г. до 06.01.2022г.
Предвид на това, че главниците за доставена топлинна енергия през
процесния период не са били заплащани в определения с разпоредбата на
чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, потребителите дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното
счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 54,69лв.
за процесния период от 03.01.2020г. до 06.01.2022г. Всяка от ответниците
дължи по ½ част или по 27,34лв.
С оглед изложеното съдът счита, че исковите претенции са изцяло
основателни и доказани и следва да бъдат уважени като такива.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
4
размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на
75лв. Ищецът е направил в исковото производство разноски за държавна
такса в размер на 25лв., за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. или общо
425лв. Всички тези разноски са изцяло дължими от ответниците и следва да
се присъдят в тяхна обща тежест.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
М. А. Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 252,52лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.11.2021г. и сумата от 27,34 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2020г. до 06.01.2022г., за
които вземания е издадена Заповед *** по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
А. А. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 252,52лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.11.2021г. и сумата от 27,34 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2020г. до 06.01.2022г., за
които вземания е издадена Заповед *** по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.01.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. А. Н. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** и А. А. К. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, при условия на разделност по равни
5
части, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 425лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6