РЕШЕНИЕ
№ 18096
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110133254 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. Б., ЕГН: **********, с адрес:
******************, съдебен адрес: ********* чрез адв. Р. Е. П. срещу „КИИ“ ЕАД с ЕИК:
******** и седалище и адрес на управление: ************* с която се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 259,50 лв.
главница, представляваща задължение по изпълнителен лист от 12.09.2012г. , издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2012г., издадена по гражданско
дело №*********** на СРС, 57 състав, и във основа на който е образувано изп.д. №******
по описа на ЧСИ НМ.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист и по молба „КИИ" ЕАД от
08.03.2017г. частен съдебен изпълнител НМ е образувал изпълнително дело №*******г.
Твърди се, че са подавани молби за извършване на изпълнителни действия на
01.08.2017 г., 12.06.2018г., 11.03.2019г., 05.06.2020г., 27.05.2021г. и 25.10.2022г. Сочи се, че
това са принципно изпълнителни действия, които, ако са валидно извършени, могат да
прекъснат давността, но в случая „КИИ“ ЕАД не е надлежен взискател на С. И. Б., поради
което и предприетите действия не са валидно извършени.
Оспорва се вземането на БППФ, ЕИК ********* към ищцата, обективирано в
изпълнителен лист от 12.09.2012г. да е прехвърлено на „КИИ“ ЕАД с договор за цесия от
22.04.2016г. Твърди се, че това вземане не е част от предмета на посочения договор за цесия.
Поддържа се, че дори и вземането да е част от предмета на договора, то длъжникът не е бил
редовно уведомен така, както изисква нормата на чл. 99, ал. 3 3ЗД. Именно поради това и на
основание чл. 99, ал.4, сключеният договор за цесия не е породил действие спрямо него като
длъжник. Сочи се, че при условие, че ответникът не е представил на съдебния изпълнител
доказателства за уведомяването на длъжника за цесията, то конституирането му като
взискател по изпълнителното дело е незаконосъобразно, а извършените от него действия са
без правно значение, в това число и за хода на давностните срокове.
Поддържа се, че процесното вземане е изцяло погасено по давност.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
оспорват като неоснователни.
Сочи се, че между „ББППФ“ ЕАД, в качеството му на Кредитор, от една страна, и С. И.
Б., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит №
*************, съгласно който за Б. е възникнало задължение срещу отпуснатата в заем
сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване
на поетия от ищцата ангажимент по сключения договор за потребителски кредит,
предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано
изп. дело № 14205/2012 г. по описа на ЧСИ НМ по молба на „ББППФ“ ЕАД и е приведен в
изпълнение изпълнителният лист от 2012 г.
Поддържа се, че: 1. На 22.10.2012 г. в кантората на ЧСИ НМ е входирана молба за
образуване на изпълнително дело; 2. На 26.10.2012 г. е изходирана покана за доброволно
изпълнение и запорни съобщения до множество банки; 3. На 14.06.2013 г. е изходирано
запорно съобщение до работодател ЕТ „КИЯ“, както и нова покана за доброволно
изпълнение; 4. На 23.03.2015 г. е изходирана нова покана за доброволно изпълнение, както и
запорни съобщения до множество банки.
Сочи се, че на 28.08.2015 г. в кантората на ЧСИ М е входирана молба за конституиране
на „КИИ“ ЕАД в производството, с което давността отново е прекъсната. Твърди се, че: 5.
На 09.12.2015 г. е входирана молба с искане за изпращане на уведомление за цесия до
длъжника; 6. На 11.12.2015 г. е входирана молба за опис на движими вещи.
Сочи се, че лед като изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист и въз основа на същия е
образувано ново дело под № ******* г. отново по описа на ЧСИ НМ като по същото са
извършени следните действия: 7. На 09.03.2017 г. е входирана молба за образуване, в която е
включено искане за извършване на справки в регистрите на НАП и БНБ, както и искане за
насрочване на дата за опис на движими вещи; 8. На 27.04.2017 г. е изходирана покана за
доброволно изпълнение, както и запорно съобщение до работодател ************, както и
искане за справка БНБ за наличието на други банкови сметки и налагане на запори; 10. На
19.06.2018 г. е входирана молба с искане за извършване на справка за наличието на трудов
договор и налагане на запор; 11. На 30.01.2019 г. е изходирана призовка за принудително
изпълнение с насрочване на опис на движими вещи; 12. На 18.03.2019 г. е входирана молба
за справка БНБ за наличието на банкови сметки и налагане на запори; 13. На 27.03.2019 г. г.
е изходирано запорно съобщение до „******** АД, както и призовка за принудително
изпълнение с насрочване на опис на движими вещи; 14. На 14.05.2019 г. е изходирано
запорно съобщение до работодател“************** ЕООД; 15. На 21.10.2019 г. е
изходирано запорно съобщение до работодател ****************“ ЕАД; 16. На 21.11.2019
г. е входирана молба за изпълнителни действия; 17. На 18.06.2020 г. е входирана молба за
справка БНБ и налагане на запори с включено искане за опис на движими вещи; 18. На
03.06.2021 г. е входирана молба за справка БНБ и налагане на запори с включено искане за
опис на движими вещи; 19. На 14.06.2021 г. е изходирано запорно съобщение до работодател
„*****“ ЕООД; 20. На 02.11.2022 г. е входирана молба за справка НОИ, налагане на запори и
насрочване на опис на движими вещи; 21. На 19.03.2024 г. е входирана молба за справки
НОИ и БНБ с алтернативно насрочване на дата за опис на движими вещи.
Излагат се доводи, че ответното дружество, в качеството на пълномощник на цедента
„ББППФ“ ЕАД, е изпратило до С. И. Б. уведомление за извършената цесия до адрес, което се
е върнало като непотърсено писмо. Към отговора се прилага уведомление от цедента за
извършено прехвърляне на вземания, с което ищецът да бъде уведомен за сключен на
22.04.2016 г. договор за цесия между „ББППФ“ ЕАД и „КИИ” ЕАД.
2
Претендират се разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
С. И. Б. от една страна и „ББППФ“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№********* г. на Софийския районен съд, 57състав, по което на 19.01.2012 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1174,03 лв., сумата 297.48 лв.
представляваща добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, мораторна
лихва в размер на 227,7 лв. за периода от 19.2.2010 г. до 11.01.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано 11.01.2012 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
133,98 лв. разноски по делото, а именно: 33,98 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение
на юрисконсулт.
На 12.09.2012 г. в полза на „ББППФ“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист въз
основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискател „ББППФ“ ЕАД от 22.10.2012 г. е образувано изп.дело №
*********** по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението
Със запорно съобщение изх. №296601/25.10.2012 г. е наложен запор върху вземането
за трудово възнаграждение на С. И. Б., дължимо й от нейния работодател „*******“ ЕООД.
С молба от 13.06.2016 г. „КИИ“ ЕАД иска да бъде конституиран като взискател, като се
легитимирал като цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. сключен
между „ББППФ" ЕАД и „КИИ" ЕАД, „ББППФ" ЕАД (цедент) цедира вземането си срещу
горепосочения длъжник, заедно с всички принадлежности към него, на „КИИ“ ЕАД
(цесионер).
С постановление от 23.02.2017 г. съдебният изпълнител е конституирал като взискател
„КИИ“ ЕАД. С постановление от същата дата е прекратено изпълнителното дело.
По молба на взискател „КИИ“ ЕАД от 09.03.2017 г. е образувано изп.дело №
2017****0402169 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят се е легитимирал като
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. сключен между „ББППФ"
ЕАД и „КИИ" ЕАД, „ББППФ" ЕАД (цедент) цедира вземането си срещу горепосочения
длъжник, заедно с всички принадлежности към него, на „КИИ" ЕАД (цесионер).
С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18
ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е извършване на опис на движими
вещи в дома на длъжника.
С приложения към молбата договор за цесия продавачът прехвърля и продава
портфолио от вземания, произтичащи договори от продавача за потребителски кредит,
сключени от С длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях,
а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени в Приложение № 1 -
Списък на вземанията срещу заплащане на покупната цена. В приложението под номер 8715
е описан договор ***************** с длъжник С. И. Б. и останали дължими суми –
главница 602.65 лева и лихва 104.13 лева.
С разпореждане от 27.04.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо от нейния работодател „БИФ 72“ ЕООД, ЕИК
************.
3
С разпореждане от същата дата е наложен запор върху вземанията на длъжника за
суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в следните банки:
„******************
На 02.05.2017 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез
работодателя й „БИФ 72“ ЕООД, ЕИК ************. С поканата се уведомява длъжника, че
договор за цесия от 22.04.2016 г. БППФ, ЕИК********* прехвърля вземанията си срещу
трети лица на „КИИ“ БГ ЕАД ЕИК ********3.
С молба от 01.08.2017 г. взискателят „КИИ“ ЕАД е поискал налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в „*******.
С молба от 19.06.2018 г. взискателят е поискал извършване на справка за действащи
трудови договори и предприемане на съответните изпълнителни действия
С разпореждане от 30.01.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника С. И. Б., ЕГН, който ще се състои на 15.03.2019 г., от 15:00 часа, на адрес
************
С молба от 18.03.2019 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и предприемане на съответните изпълнителни
действия
С разпореждане от 27.03.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимите
вещи на длъжника С. И. Б., ЕГН, който ще се състои на 10.05.2019 г., от 15:00 часа, на адрес
************
С разпореждане от 27.03.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в следните
банки „******** АД.
С разпореждане от 14.05.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо от нейния работодател „**************, ЕИК
*********.
С разпореждане от 21.10.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо от нейния работодател ****************“ ЕАД,
ЕИК ************.
С молба от 18.06.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху открити банкови сметки,
както и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.
С молба от 27.05.2021 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху открити банкови сметки,
както и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.
С разпореждане от 14.06.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, дължимо от нейния работодател „**************
С молба от 25.10.2022 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху открити банкови сметки,
както и насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.
С молба от 19.03.2024 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити
банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху открити банкови сметки,
налагане на запор върху получавано трудово възнаграждение, както и насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника.
4
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № ********* г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
5
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Съдът приема, че най-ранният възможен момент, в който заповедта за изпълнение би
могла да влезе в сила е 03.02.2012 г. – след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК
в редакцията към онзи момент/ 2 седмици/ и то ако е била връчена незабавно след
издаването . Ако от този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, тя би
изтекла на 03.02.2017 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
*********** по описа на ЧСИ Милен Бъзински - 22.10.2012 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС № 3/1980 г.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение.
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано ИЛИ е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Така дори и само искане за извършване на изпълнително
действие, без то да е извършено от съдебния изпълнител също прекъсва давността.
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В тази връзка съдът не
6
изследва дали са били налице предпоставките за перемиране на изпълнителното дело.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2017****0402169 по описа на ЧСИ НМ - от 09.03.2017 г. давността не е изтекла.
Спорният по делото въпрос е дали „КИИ“ ЕАД в качеството си на цесионер на
вземанията на „ББППФ" ЕАД срещу ищцата законосъобразно е конституиран като
взискател, респективно поисканите и/или извършени въз основа на възлагане от него
изпълнителни действия са годни да прекъснат давността.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. №
770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. е изразено разбирането, че надлежни страни в изпълнителния
процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по
вземането, като субективните предели на изпълнителния лист се разпростират и спрямо
лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна легитимация да поискат
образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не
фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело,
образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист – аргумент от чл. 429, ал. 1 ГПК.
Разяснено е, че конституирането на правоприемника като взискател на мястото на
първоначалния в хода на образуваното изпълнително производство /независимо дали е в
хипотезата на универсално или частно правоприемство/ не изисква посочване на начин на
изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително действие - част от конкретен
изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника. Новият взискател
придобива правото на вземане и встъпва в правото на принудително изпълнение на
първоначалния взискател - кредитор по изпълнителния лист, а при вече образувано
изпълнително дело - и в неговото процесуално качество, като настъпва приемство в процеса.
„КИИ“ ЕАД се легитимира като цесионер на вземанията на „ББППФ“ ЕАД.
Представен по делото и по изпълнителните дела е договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.04.2016 г., сключен между „ББППФ“ ЕАД –цедент и „КИИ“ ЕАД –
цесионер. Представено е и извадка от Приложение № 1 към него г., с което ж е прехвърлило
вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в приложението. Видно от
същото е цедирано вземане по договор с №***************** с длъжник С. И. Б..
ББППФ“ ЕАД е упълномощил цесионера „КИИ“ ЕАД да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало.
Не са представени доказателства уведомително писмо да е връчено на ответника преди
конституирането на КИИ“ ЕАД като взискател в изп. процес, като видно от приложеното
известие за доставяне, пратката съдържаща уведомление за цесията се е върнала като
непотърсена.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
7
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ищцата е
платила на различно от цесионера-ответник лице. Не се твърди по делото да е извършено
плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Изпълнителният процес е част от гражданския процес и правилата за
правоприемството в процеса намират общо приложение, като уведомяването на
длъжника за извършената цесия не е задължителен елемент за надлежното
конституиране като взискател на цесионера. При липса на уведомление до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания, съдебният изпълнител следва да конституира
цесионера като взискател, но няма да може да започне изпълнение докато не бъде връчено
уведомлението за цесията на длъжника. Самият съдебен изпълнител също може да връчи
уведомление за цесията/ в т.см. приетото в Решение №16 от 04.02.2016г. по гр.д.
№5788/2015г. на ВКС/.
В процесния случай с връчването на покана за доброволно изпълнение
длъжникът/ищца в настоящото производство/ е уведомен за цесията на 02.05.2017 г . В
поканата се съдържа изявление за уведомяване за цесията.
Въз основа на гореизложеното следва да се направи извод, че по изпълнителното дело
са извършвани законосъобразни изпълнителни действия и е поискано извършването на
такива, годни да прекъснат давността на :
-25.10.2012 г,
-27.04.2017 г.,
-01.08.2017 г.,
-19.06.2018 г.,
-30.01.2019 г.,
-18.03.2019 г.,
-27.03.2029 г.,
-14.05.2019 г.,
-21.10.2019 г.,
-18.06.2020 г.,
8
-27.05.2021 г.,
-14.06.2021 г.,
-25.10.2022 г.,
-19.03.2024 г.
На всяка от тези дати давността е прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като
новата давност не е изтекла до следващия път, в който същата е прекъсвана.
За последен път давността е прекъсната на 19.03.2024 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 19.03.2024 г. то същата би изтекла на 19.03.2029 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/09.06.2025 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело 2017****0402169 по описа на ЧСИ НМ не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на С. И. Б., ЕГН:
**********, с адрес: ******************, съдебен адрес: ********* чрез адв. Р. Е. П.
срещу „КИИ“ ЕАД с ЕИК: ******** и седалище и адрес на управление: ************* за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от
259,50 лв. главница, представляваща задължение по изпълнителен лист от 12.09.2012г. ,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2012г., издадена по
гражданско дело №*********** на СРС, 57 състав, и във основа на който е образувано изп.д.
№****** по описа на ЧСИ НМ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН: **********, да заплати на КИИ“ ЕАД с ЕИК: ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева-разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9