Р
Е Ш Е Н И Е
№
28.10.2019
година, град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV
състав,
на 22.10.2019
година
в публично
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ренета
Иванова
като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско
дело № 769 по описа на
Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР) за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за
забава.
Производството по делото е
образувано по Искова молба на И.Н.И. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.С., против Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН) при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” №
171а, със съдебен адрес:***.
Ищецът И.Н.И. твърди в Исковата си молба, че работел
в системата на МВР като Водач на специален автомобил в Районна служба „ПБЗН” (РСПБЗН) – Свиленград
при ответната Дирекция при МВР за времето от 15.07.2016 година до 14.07.2019
година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения
на смени, всяка от които с продължителност от по 24 часа
поради естеството на работата съгласно месечни графици при сумарно отчитане на
работното време на тримесечие. Твърди, че през същия период бил положил общо 1
728
часа нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа, който при
преизчисляването му с коефициент 1.143 възлизал на 1
975
часа дневен труд. Сочи, че такова преизчисляване не било направено от
работодателя – ответник в настоящото производство (ГДПБЗН). Твърди, че не му
били заплатени 247 часа положен извънреден труд, така че дължимото
му се допълнително възнаграждение било в размер на 1 420 лв. Поради изложеното би налице
правен интерес от образуване на настоящото дело. Сочи се, че работодателят –
ответник дължал и лихва за забава върху дължимите суми (неплатеното задължение)
от момента, в който са станали изискуеми, т.е. от първото число на месеца,
следващ месеца на дължимо плащане до датата на предявяване на иска. Направен е
и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя
тезата си за основателност на исковете. В съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК
е посочена и банковата сметка, по която ищецът желае да му бъдат приведени
присъдените суми.
Поради това моли Съда да бъде постановено Решение,
с което ответникът ГДПБЗП - МВР да бъде осъден да
му заплати
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 247 часа за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година,
включително,
в общ размер на 1 420 лв.
(главница),
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019 година (датата
на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното
изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 160 лв.,
начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца
на дължимото плащане до 14.07.2019 година,
включително.
Претендират се и
разноските по делото. Представен е Списък на разноските.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
Отговор на исковата молба от ответника чрез Старши юрисконсулт С.С.. Намира предявените
искове
за неоснователни и недоказани, тъй като положеният нощен труд бил в
рамките на регламентираната 8 часова продължителност, той не се трансформирал в
дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014
година на Министъра на МВР по 0.25 лв. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и
заплатено. Счита,
че посочената в Исковата молба Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, на която се позовавал ищеца, се прилагала единствено и
само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през
процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се
определял от ЗМВР, който бил специален по отношение на Кодекса на труда (КТ),
поради което следвало да се отчете специалната уредба в ЗМВР – чл. 187, ал. 3,
която разпоредба допускала полагане на нощен труд като работните часове да не
надвишавали средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е. допускало се нощният
труд да е до 8 часа за разлика от КТ, който допускал нощен труд 7 часа. Т.е.
извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневен с коефициента,
посочен от ищеца, означавало с неприложим към материята подзаконов нормативен
акт да се дерогира действието на законовата норма – в
случая на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че при трансформиране на часовете нощен
труд към дневен, последните следвало да бъдат умножени по коефициент 1, поради
което не се явявали допълнителни часове за заплащане. По отношение на
претенцията за лихва се сочи, че поради акцесорния й характер е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата – поради недължимост на главното вземане акцесорната претенция се
явявала неоснователна. Поради изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли
предявените искове.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските. От Съда се иска да не уважава
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, тъй като липсвали доказателства
за ползвана правна помощ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в случай, че бъдат представени доказателства за заплатен такъв.
В съдебно заседание, проведено на 22.10.2019
година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените
искове, като размерът на иска по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 1 420 лв. на 1 634.95 лв., а размерът
на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
тази главница е увеличен от 160 лв. на 222.93 лв.
Процесуалните
представители на страните представят съответно Писмена защита и Писмени
бележки, в които излагат подробни съображения за доказване на основателността
на поддържаната от всеки от тях теза.
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото,
че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ГДПБЗН - МВР като Водач на специален автомобил в РСПБЗН – Свиленград за исковия период от 15.07.2016
година до 14.07.2019 година, включително.
За
изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..
В
Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б.
е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Служебна бележка, Платежни
бележки, Протоколи за отчитане на отработено време, Графици и др.
документи, които се намират в кориците на делото и са приети като
доказателства и такива, които е намерил при посещението си в
ответната Дирекция, както и въз основа на нормативните актове. Вещото
лице е изготвило Заключението си в два варианта. При първия вариант
сочи, че ако приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен,
то не следва да се извършват никакви изчисления и крайният резултат е 0 лв. за
доплащане. При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като прилага
коефициент 1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния период не се е
извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито
един час, както и че на ищеца не е заплащано
допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. Въз основа на тези данни вещото лице Б.
сочи,
че за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, ищецът бил отработил 212 нощни смени. В
резултат на превръщането на нощните часове в дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд са в размер на 242.53 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното
възнаграждение възлиза на 1 634.95 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до 14.07.2019
година, включително – на общо 222.93 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение. Същото
бе прието без възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че ищецът е
полагал труд при ответника за исковия период.
В разглеждания случай отношенията между страните
се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5
от ЗМВР,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също
липсва
спор между страните.
От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид
всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните
правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от
19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от 02.06.2015
година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 година на ВАС по адм.д.№
5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от
29.07.2016 година. От
02.08.2016 година и понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ,
брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от
02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите Наредби са идентични,
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния
период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с №
8121з-592/25.05.2015 година и № 8121з-776/29.07.2016 година, последните приложими към
процесния период от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Фактът, че нормите
на ЗМВР и издадените въз основа на
него Наредби се явяват специални,
не означава, че те регламентират
напълно и изцяло определена правна материя. Те са
специални само в рамките на обхвата
им, но за
всички оставащи извън този обхват
въпроси е допустимо да се приложат
правилата на друг закон, които
се отнасят до подобни случаи.
Поради това липсата на изрична норма
не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в МВР. В тази връзка нормата на чл. 46, ал.
2 от
Закона за нормативните актове предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените
от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря
на целта на акта. Именно
такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С оглед възприетото
от настоящия Съдебен състав становище, че отработените нощни часове подлежат
на преизчисляване, е необходимо да се
обсъдят възраженията на ответнана
Дирекция
във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен
труд е 40 часа или 8 часа на
ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ
предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или
до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент по чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за
преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен
като частно при деление на
нормалните продължителности
на дневния и на нощния труд
(8:7). Тук е мястото да се изясни,
че Съдът не споделя изложените
от ответната Дирекция съображения,
че нормалната продължителност на работното време за държавните служители
през нощта била в размер на
8 часа, от което следвало, че съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време по
ЗМВР е 1, а не 1.143.
В разглежданата хипотеза следва да се
отчете обстоятелството, че поради спецификата
на работата е предвидено определянето на 24-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни
часа (от 22.00 часа до
6.00 часа), съчетани
задължително с два дни почивка (видно
от приложените по делото Графици
за осъществяване на дежурства). От това следва,
че на седмица
един служител полага средно две
24-ви смени или максимум 16 часа нощен труд. Всичко
това води до извода, че
работните
смени в Графиците следва да се
разпределят така, че да не
се превишава установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или
казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни
за тримесечния период не трябва
да има работен
ден с повече от 8 часа. Именно
в тази насока следва да се
тълкува разпоредбата на чл.
187, ал. 3, изречение последно
от ЗМВР, предвиждаща, че работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, но не и съобразно смисъла, вложен от процеуалния
представител на ответната Дирекция, че нормалната продължителност
на работното време през нощта
за служителите на МВР е 8 часа. С
оглед горното и за не да
бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд
по трудово правоотношение, Съдът намира, че положените
часове нощен труд следва да
бъдат преизчислени с коефициент 1.143.
Горните изводи на Съда не се променят предвид
представената от страна на процесуалния представител на ответната Дирекция
Правна консултация.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи. Съдът
възприема изводите на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на
ответната Дирекция, която не установи и не
доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения
за положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна тежест съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва обстоятелствата, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. Поради всичко изложено и съгласно събраните еднопосочни
доказателства, Съдът в настоящия си състав намира че следва да приеме за
доказано,
че за периода от 15.07.2016 година до 14.07.2019 година, включително, ищецът е полагал нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 242.53 часа като дължимото възнаграждение е в размер на 1 634.95 лв. Предвид
изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано
от депозирането на
Исковата молба
в Съда (15.07.2019
година) до окончателното изплащане на вземането, на която има право предвид
така установената забава за заплащането й и която му се дължи предвид искането
в тази насока и съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Задължението
на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът
е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва на
основание чл. 86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане (т.е.
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими) до 14.07.2019
година, включително. Съгласно заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза – вариант втори, за същия период обезщетението за забава възлиза
на 222.93 лв., предвид на което искът следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца в
размер на 400 лв. за адвокатски
хонорар и от страна на ответника –
100 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представените от ищеца Списък на разноските и Договор за правна защита и
съдействие.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
ответника, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението
се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Според така
направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 7, ал. 1, т. 1, вр.ал.
2, т. 2 е 340.60 лв. (изчислен върху претендираната преди изменението сума в общ размер на
1 580 лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се
състои в написване на Исковата молба, явяване в едно
съдебно заседание и представяне на Молба за
изменение на исковете, Писмена защита и Списък на разноските, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 340.60 лв.
В полза на ответника не се дължат разноски с
оглед цялостното уважаване на исковете.
На основание чл. 78, ал. 6, вр.чл. 72, ал. 1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд–Свиленград дължимата държавна такса по уважените
искове в размер на 74.32 лв., както и
разноските за вещо лице в размер на 110 лв.
Ответникът
дължи и 5 лв. държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист.
По
отношение на Решението в частта за разноските ответната Дирекция не може да се
иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 634.95 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 15.07.2016
година до 14.07.2019 година, включително, получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска на 15.07.2019 година до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И.
с
ЕГН ********** ***, сумата от 222.93 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените допълнителни
възнаграждения от 1 634.95 лв. за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, считано от
момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до 14.07.2019 година,
включително.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 340.60 лв., като искането в останалата
му част за разликата от 340.60 лв.
до 400 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, сумата от 74.32 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от
110 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, ведно с 5 лв. в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със
седалище и адрес на управление: град София, ул.„Пиротска” № 171а, за присъждане на направените по делото разноски.
Присъдените в полза на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, суми могат да бъдат заплатени по следната
банкова сметка: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд -Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: