Решение по дело №309/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 22
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Симеон Стефанов Стойчев
Дело: 20191870200309
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  22

 

гр. С., 04.03.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. районен съд, трети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 Председател: Симеон Стойчев

при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 309 по описа на С. районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по жалбата на К.Т.К. ЕГН **********, с която е обжалвано наказателно постановление  № 18-0338-001246 от 13.12.2018 г., изд. от Е. П. Ф. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР С., РУ С. упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР. С наказателното постановление на жалбоподателя за извършени от него нарушения са наложени административни наказания на основание чл.179 ал.3 т. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 3000 лв.

В жалбата се излагат доводи, че НП е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява,  заявява се писмено становище на повереник за основателност на жалбата.

Ответника по жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява становище.

С. районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП, че свидетелят С.Г. - на длъжност младши автоконтрольор към Районно управление на МВР град С. на посочената в акта дата - трети септември 2018 година бил на работа и около 14 часа и 10 минути на същата дата осъществявал проверка на третокласен път 181 от село Я. в посока към село К.. Спрял за проверка товарен автомобил Мерцедес с регистрационни номера СВ 1942 КХ, с прикачено полуремарке. При проверката установил че товарният автомобил се движи, без за него да е заплатена винетна такса и без на превозното средство да е залепен винетен стикер, валиден към датата на проверката. На място съставил акт за установяване на административно нарушение в присъствието на водача – жалбоподател по делото. Жалбоподателят вписал в акта за установяване на административно нарушение възраженията си - а именно затова, че нямало откъде да закупи винетен стикер. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

В хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и наказателното постановление са издадени от органи с материална и териториална компетентност. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в акта или в наказателното постановление, описаното съставлява административно нарушение по посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на нарушението и в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната нарушена административна разпоредба.

 Същевременно по делото се установи че е настъпила законодателна промяна в режима на движение на товарните превозни средства с допустима максимална маса над 3,5 тона. Съгласно член 10 от Закона за пътищата, алинея първа, винетна такса се дължи от пътни превозни средства с максимално допустима маса до 3,5 тона. Пътните превозни средства с максимално допустима маса над 3,5 тона заплащат такса за изминато разстояние - тол-такса, даваща право на едно пътно превозно средство да измине разстоянието между две точки от съответния път или пътен участък. Пътищата, за които се предвижда задължение за заплащане на такса от превозните средства с допустима маса над 3,5 тона  са посочени в списък - приложение към т. 1 от решение номер 101 от 20 февруари 2020 година за приемане на списък на републиканските пътища за които се събира такса за изминато разстояние - тол-такса, обнародван в Държавен вестник брой 16 от 24 февруари 2020 година. В така посоченият списък фигурират пътища от първи и втори клас. За пътища от трети клас, какъвто е пътя при преминаването на който е констатирано процесното деяние на жалбоподателя, не попада сред пътищата, за които се дължи такса за изминато разстояние от водачите и собствениците на моторни превозни средства с допустимо тегло над 3,5 тона, каквото е превозното средство с което е осъществено от жалбоподателя вмененото му нарушение. Ето защо настоящият състав намира, че е налице закон създаващ по-благоприятна правна уредба, с която се уреждат обществените отношения като визираното в обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на член 2 алинея 1 и 2 от Наказателния кодекс, субсидиарно приложими в настоящото  административно-наказателното производство, ако до влизане в сила на присъдата, съответно решението, последват различни закони, прилага се Законът който е най-благоприятен за дееца. Предвид обстоятелството, че се установи наличие на последващ закон който е по-благоприятен за дееца, същият следва да бъде приложен при разрешаване на настоящия правен спор. Сега действащият Закон за пътищата и цитирания по-горе списък не предвиждат задължение за жалбоподателя за заплащане на каквато и да е такса за движение по посочения участък на третокласен път 181 от местността Ярема към Ковачевци. Прилагайте така преценения като по-благоприятен закон, съдът намира че понастоящем е отпаднала противоправността на вмененото в отговорност на жалбоподателя административно нарушение. По изложените съображения наказателното постановление издадено срещу жалбоподателя следва да бъде изцяло отменено.

Мотивиран от изложеното С..  районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло  на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН наказателно постановление  № 18-0338-001246 от 13.12.2018 г., изд. от Е. П. Ф. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР С., РУ С. упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд С. - Област.               

                                                                                                                                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ :