Р Е
Ш Е Н И Е № …
гр. К., 11.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен
съд-К., четвърти състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 366, по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от
С.М.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.Е.
***, представлявана от кмета Т.М., с правно основание чл.86, вр.чл.79 от ГПК –
иск за заплащане на лихви в размер на 15308,81 лева, върху вече присъдени от
съда: главница от 16663,75 и частична лихва от 1000,00 лева, част от сумата
16308,81 лева, представляваща лихва върху сумата по главницата за периода от
10.05.2008 година до 17.05.2017 година – датата на подаване на исковата молба
по приключило гр.д.№ 331/2017 г., по описа на КРС, І-ви състав.
Претендира съдебни разноски, съгласно своевременно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез своя процесуален представител адв.Г.Я.от
САК оспорва исковата претенция като неоснователна, излага подробни съображения
в тази насока, тъй като всички дължими суми на ищеца били заплатени от
настоящия ответник по предходно гражданско и изпълнително дела (прилага
платежно нареждане от 18.01.2019 година), а след като на 18.01.2019 година
главното вземане е било заплатено, на осн.чл.119 от ЗЗД, се считат за погасени
и акцесорните вземания, вкл.за лихви, каквото е претендираното по иска, макар и
давността по тях да не е изтекла. Прави евентуално възражение за настъпила три
годишна погасителна давност на претенцията за лихви, съгл.чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Не претендира съдебни разноски.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по опис, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявени е осъдителен иск, с правно
основание чл.86, вр.чл.79 от ГПК – за заплащане на лихви в размер на 15308,81
лева, върху вече присъдени от друг състав на съда по друго дело: главница от
16663,75 и частична лихва от 1000,00 лева, част от сумата 16308,81 лева,
представляваща лихва върху сумата по главницата за периода от 10.05.2008 година
до 17.05.2017 година – датата на подаване на исковата молба по приключило
гр.д.№ 331/2017 г., по описа на КРС, І-ви състав.
Същият се
явява допустим, а разгледан по същество - неоснователен.
С влязло в сила
решение по гр.д.№ 331/2017 година, по описа на КРС, І-ви състав, приложено към
настоящото производство, между същите страни, съдът е развалил сключеният между С.М.И. *** договор за продажба чрез
търг на недвижим имот от 10.05.2008 година, за недвижим имот частна общинска
собственост, находящ се в с.Б., Община К., м.“П.О.“ ПИ 57, кад.район 534, с
площ от 851.93 кв.м., при граници: имот № 534.65, на И.Х., имот № 534.64лв., на
Община К., имот №534.63, на Д.П., имот № 534.62 на И.К., имот № 534.58 на И.К.и
имот № 534.56на В.Н., поради неизпълнение от страна на Община К.; осъдил е
Община К., представлявана от кмета Т.М. да заплати на С.М.И. сумата
16 663.75лв, представляваща получена от Община К. продажна цена, подлежаща
на връщане на отпаднало основание, както и сумите от: 333.28 лв., получена от
Община К. местен данък, 333.28 лв., получена от Община К. режиини разноски, 1000
лв., лихва върху цялата сума от 10.05.2008г до 17.05.2017г, ведно със законна
лихва върху всички суми считано от датата на завеждане на иска - 17.05.2017
година.
С платежно нареждане от 18.01.2019 година (преди
завеждане на настоящото дело – 21.05.2019 година), настоящият ответник е
заплатил всички претендирани суми на ищеца по приключилото гр.д.№ 331/2017
година, по описа на КРС, І-ви състав.
В
настоящия казус съдът приема, че е налице хипотезата
на чл.119 от ЗЗД, тъй като главното вземане е било погасено
чрез плащане, поради което вземането за лихви се погасява за в
бъдеще, както в случая. В тази насока е и
практиката на ВКС по сходни казуси: Решение № 24 от 17.02.2009 г.,
на ВКС по т. д. № 574/2008 г., I т. о., ТК; Решение №
292 от 16.12.2009 г., на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о., ТК; Решение
№ 38 от 23.02.2011 г., на ВКС по гр. д. № 276/2010 г., III г. о.,
ГК.
Освен това, с оглед своевременно направеното от ответника
с отговора на исковата молба възражение за настъпила погасителна давност на акцесорното
вземане и на осн.чл.111, б.“Б“ от ЗЗД, съдът счита, че исковата сума се явява
погасена и на друго основание, поради
изтекла три годишна давност, а ищецът е могъл да я претендира само за
тригодишен период преди датата на завеждане на исковата молба, което не е
сторил.
Наред с горното, в новата
разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ, бр. 42/2018 г./, важима за настоящия спор, се въвежда правилото, че "когато вземането
е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената
част". Това означава, че при предявен частичен
иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е
предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен, както в случая по гр.д.331/2017 година, на КРС. Непредявената част
от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не
прекъсва, а продължава да тече. В тази насока е възприетото в т.1
на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК.
Предвид горното
съдът намира, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
а по арг.от чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно изхода на спора, разноски в полза на
ищеца не следва да бъдат присъждани. Ответникът не е претендирал разноски.
Воден от
гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.М.И., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Е.Е. ***,
представлявана от кмета Т.М., с правно основание чл.86, вр.чл.79 от ГПК – иск
за заплащане на лихви в размер на 15308,81 лева, върху вече присъдени от съда: главница
от 16663,75 и частична лихва от 1000,00 лева, част от сумата 16308,81 лева,
представляваща лихва върху сумата по главницата за периода от 10.05.2008 година
до 17.05.2017 година – датата на подаване на исковата молба по приключило
гр.д.№ 331/2017 г., по описа на КРС, І-ви състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от получаване на
съобщенията от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :