Р Е Ш Е Н И Е
№ 260188
град Варна,31.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди
и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА Х.
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19180 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от С.Х.В. с ЕГН **********, притежаваща лична карта № ***, издадена на
23.03.2011 г. от МВР - гр. В., с постоянен адрес:***, действаща чрез адв. К.Т.,
член на В. адвокатска колегия с личен № *** по карта VAK***, адрес на
адвокатска кантора: гр. В., ул. „П. К.“ № *, ет. *, офис *, съдебен адрес:***,
офис * СРЕЩУ „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по
вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание
чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт,
съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №*** год. по описа на ЧСИ И. С., peг.№***,
с район на действие ВОС.
Моли да й бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство.
Ищцата
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
На 22.06.2010 г. срещу ищцата е инициирано заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК в резултат на което е образувано ч. гр. дело № 9343 по описа
за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав.
Въз основа на издадените Заповед № 5461 от 23.06.2010
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, VII състав С.Х.В. Е ОСЪДЕНА да заплати на „Б. Д."
ЕАД сумата от 11 164,13 лв. - главница, 2 819,68 лв. - договорна лихва върху
главницата за периода от 23.01.2009 г. - 22.06.2010 г., 1585,27 лв. лихва
/такси закъснение за периода от 03.02.2009 г.
до 22.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2010 г. до окончателното изплащане
на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към
22.06.2009г. за размера на дълга на длъжниците по договор за кредит № *** от
10.07.2008 г. сключен между страните, както и сторените съдебно - деловодни
разноски по делото от които сумата от 311,38 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 561,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По молба на „Б. Д." ЕАД и с разпореждане на
съдебния изпълнител от 28.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № 731 по
описа за 2010 г. на ЧСИ И. С., район на действие Варненски окръжен съд, вписан
в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № ***, адрес на кантора: гр. В., ул. Б. № *, ет. *.
На 27.09.2013 г. по изпълнителното дело постъпва молба
от „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по вписванията - Търговски
регистър с ЕИК *** с която дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че
въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането на „Б. Д." ЕАД
по изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело.
Поради това счита, че именно „О.Ф.Б." ЕАД е надлежния ответник по спора.
За защита на своите права и интереси ищцата
е принудена да ангажира услугите на адвокат, на който е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за процесуално
представителство и защита в изпълнителното производство, за което с молба
депозирана на 24.01.2019 г. по делото са представени Договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 23.07.2018 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
След няколкократни посещения в кантората на частния
съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, от името на ищцата е образувано исково производство срещу „О.Ф.Б."
ЕАД за установяване недължимост на вземането по изпълнителния лист, предмет на
образуваното изпълнително дело поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
Въпреки настъпилата перемция
на производството, взискателя иска налагането на запори и възбрани, а ЧСИ И. С.
налага запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и пр.
Това налага предявяването на искова претенция, която
приключва и към настоящия момент е налице влязло в сила Решение № 3491 от
26.07.2019 г. постановено по гр. дело № 1311 по описа за 2019 г. на Варненски
районен съд, 11-ти състав с което е прието за установено, че С.Х.В. не дължи на
„О.Ф.Б." ЕАД сумите по гореописаните Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, поради „перемпция" и погасено по давност
право на принудително изпълнение.
Съгласно императивната норма на закона обективирана в
чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
взискателя, а в конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е установено,
че изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал.1, т.8
от ГПК.
Един от източниците на задълженията е деликтната отговорност, уреден в разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму. За непозволено увреждане отговорността може да е както на
физически така и на юридически лица, съобразно правилата на чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно цитираният текст отговорността е в тежест на този (тази организация),
които е възложил на свой работник да извърши дейност, в резултат, на която е
настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл. 49 от ЗЗД се
основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата, както
и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата.
Тази отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо
виновно поведение.
С разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК законодателят е
създал общо правило за разноските в изпълнението, като е посочил, че същите са
за сметка на длъжника. Със същата разпоредба е предвидил две изключения от това
общо правило - когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и за
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда дължимостта на разноските в
изпълнението, като предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради
плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Тази норма е специална и изброява случаите, в които
длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на
принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат
по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай
на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Постановлението на
съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание от изчерпателно
изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния изпълнител не може да присъди
разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство
образувано от него (взискателя). Без наличието на изпълнителен титул и при
липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови
направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство
съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по
принудителен ред.
Така за длъжника остава възможността да установи
вземането си по исков ред, поради това, че направените от него разноски имат характер
на вреди, претърпени от длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно
решение да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по
принудителен ред дължимите му се разноски.
Гореописаните разноски в размер на 500,00 лв., които
длъжникът по изпълнителното производство е сторил се явяват необходим разход
във връзка със защитата по него.
С оглед на горното в полза на С.Х.В. възниква вземане
в размер на 500,00 лв. представляващо: претърпени имуществени вреди в посочения
размер, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изп. дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ И. С..
Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК и в случай, че
ответната страна желае да заплати доброволно размерът на настоящата осъдителна
претенция, ведно със сторените разноски в същото, може да бъде извършено по
следната банкова сметка ***:ТБ „Д."ЕАД IBAN *** /Специална адвокатска
сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАдв/ Титуляр:
адв. К.Т. /Съгласно изрично пълномощно за получаване на суми в брой и по банков
път/
В срока за
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.
Оспорва и моли съда
да отхвърли като неоснователен предявеният срещу „О.Ф.Б." ЕАД иск
за заплащане на сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
парично вземане, определено от ищеца като „имуществени вреди", изразяващи
се в платено от С.Х.В. адвокатско възнаграждение по изп.д. № *** г. по описа на
ЧСИ И. С., с район на действие ОС-В., с per. №* на
КЧСИ.
За неоснователността на иска, излага следните
съображения:
За да е налице непозволено увреждане, както се
претендира от ищцата, налице трябва кумулативно да са налице следните
задължителни реквизити, а именно:
- Действие или
бездействие;
Противоправност на деянието - противоправност
на деянието в настоящия случая ще е налице, ако взискателят
ответник е знаел и въпреки знанието си, е предприел съответни действия;
Вина - би била налице, ако въпреки знанието си, взискателят е причинил съзнателно вреда на ищеца;
Вреда - би била налице тогава, когато е доказано, че
ответникът е действал с ясното съзнание, че събира принудително без основание;
Причинно - следствена връзка между деянието и вредата
- ще е налице във всички случаи, в които може да се отговори положително на
въпроса, че в резултат на конкретно поведение, посочените вреди не биха
настъпили със знанието на ответника.
Ищецът не сочи доказателства, от които може да се
направи извод за изпълнение на фактическия състав за деликтна
отговорност. Към датата на конституиране на „О.Ф.Б." ЕАД като взискател по
изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ И. С., дружеството е притежавало валидно вземане,
което впоследствие е било погасено по давност.
За да се приеме искът за основателен, следва
внимателно да се изследва основателността на претенцията - наличието на
противоправно действие или бездействие, наличието на вреди и причинно -
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпването
на вредата. В исковата молба се твърди настъпването на вреда, но ищецът не
доказва тя действително да е настъпила, още по-малко вследствие действията на
цесионера „О.Ф.Б." ЕАД. Дори да се приеме, че е налице нанесена вреда, то
тя не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението на
цесионера. Дружеството взискател не е депозирало молби с искане за предприемане
на изпълнителни действия след дата на настъпване на перемпция,
както и след дата на погасяване на вземането по давност.
В този смисъл, моли съда да приеме, че към момента на депозиране на
молбата за конституиране като взискател по изп.д. № *** г., за „О.Ф.Б."
ЕАД, в качеството на кредитор, е било налице непогасено вземане, подлежащо на
принудително изпълнение, въз основа на предоставени от „Б. Д." ЕАД
изпълнителни титули по силата на Договор за цесия от 03.07.2013 г.
Счита, че не е налице вреда, претърпяна от ищцата,
т.к. единствената молба, подадена по изпълнителното дело от процесуалния
представител на ищцата е такава за прилагане по изпълнителното дело на договор
за правна помощ, без да са осъществени каквито и да било действия по
процесуална защита на длъжника.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът счете,
че все пак за ищеца съществуват реализирани вреди от противоправно поведение на
„О.Ф.Б." ЕАД, то твърди и моли да приеме, че тези вреди биха били в размер
на максимум 60 лева ¬минималния адвокатски хонорар съгласно чл. 6, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за извършване на справка по изпълнителното дело с даване на
мнение по него. В този смисъл е и Решение № 946/31.10.2019 г., постановено по
в.т.д. № 1400/2019 г. по описа на Окръжен съд -В..
Моли съда да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу „О.Ф.Б." ЕАД иск
за заплащане на сума в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща парично
вземане, определено от ищеца като „имуществени вреди", изразяващи се в
платено от С.Х.В. адвокатско възнаграждение по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ И.
С., с район на действие ОС-В., с per. № *** на КЧСИ.
Молим да му бъдат присъдени направените в настоящото
производство разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
В случай, че съдът прецени, че следва да се присъдят
разноски в тежест на дружеството ответник, то прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК, да присъди разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца в минимален
размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед на това, че делото не е сложно от фактическа и правна
страна.
В съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв. С. П. от ВАК моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява , не изпраща представител.
След съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата
на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото
производство изп.дело № *** на ЧСИ И. С.
се установява, че въз основа на молба с вх.№6040/28.12.2010год. е образувано
изпълнително производство със страни „Б. Д.“ЕАД град С.-взискател и С. Д.
П. , Д. Н. И. и С.Х.В.-длъжници. Впоследствие с молба от 27.09.2013год.,
депозирана от ответника е заявено искане да бъде конституиран като взискател,
въз основа на сключен договор за цесия с „Б. Д.“ЕАД град С.. Въз основа на тази
молба изп.дело продължава с взискател – „О.Ф.Б.“ЕАД.
На 21.08.2019год. по молба на взискателя е прекратено
производството по изп.дело по отношение на всички длъжници , на основание
чл.433,ал.1 ,т.2 от ГПК, по искане на взискателя.
Видно от изп.дело за осъществяваната защита ищцата е
ангажирала правните услуги на адв.Кр.Т., които
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие възлизат
в размер на 500лв.
Договорът за правна защита и съдействие по изп.дело е
от 23.07.2018год.
След ангажиране на съдействие от страна на адвокат е
заведено дело от ищцата по реда на чл.439,ал.1 от ГПК в производството по което
със влязло в сила решение по гр.дело №1311/2019год. на ВРС е признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника ,сумите които са предмет на
изпълнителното производство по изп.дело № ***
на ЧСИ И. С..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
главен иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна, отговорност за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. (В този смисъл Постановление N 7 от 30.XII.1959 г. и
Постановление N 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС.) Фактическият състав по
чл.49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени противоправно на
пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод
изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има
вина за причинените вреди.
Доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в
изпълнителното производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда
взискателя за сторени от длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото
прекратяване. Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78,
ал. 4 ГПК в този случай, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за
разноските в полза на длъжника не би се ползвало със сила на присъдено нещо,
съответно въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист. Ето
защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по
общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното
дело в размер 500 лв., като посоченият разход би могъл да бъде окачествен като
претърпяна загуба, доколкото имуществото му е намалено с платената сума.
Установява се, че както молбата за конституиране като
взискател, така и последващо подадените такива от ответника , изхождат от
надлежно упълномощени юрисконсулти/респ. управителя на дружеството, при което е
налице възлагане по смисъла на чл.49 от ЗЗД. Като възложител на работата,
ответникът е носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД при
противоправно и виновно поведение на своя юрконсулт
или представляващ. В тази връзка основният спорен по делото въпрос е дали е
налице противоправност като обективен признак от
състава на деликтната отговорност, съответно дали е
налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Делото е прекратено по искане на взискателя, въз
основа на молба с която е заявено искане за прекратяване на делото по отношение
на всички длъжници, тъй като е настъпила перемпция по
силата на закона, както и настъпила погасителна давност по отношение на всички
длъжници.
С т.10 от т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай,
че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането
на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва
по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител.
Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне
наложените обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят
в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия,
спрямо длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното
производство. В настоящия случай се
установява , че преди депозиране на молбата за прекратяване на делото изп.дело
по отношение на ищцата е поддържано от взискателя, като искането за
прекратяване е заявено едва след образуване на гражданско производство и отричане правото на ответника да събира
вземанията по проц.изп.дело от ищцата.
На следващо място, съставът на деликтната
отговорност, включително тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице
причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения
служител на ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да
бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното
поведение. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че
без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната
хипотеза се установява, че заплатеното
от ищцата адвокатското възнаграждение е в резултат от престираната
квалифицирана правна помощ по изп.производство,от каквато правна помощ, с оглед
защитата на интересите си несъмнено същата
е изпитвала необходимост. Незаконосъобразно поведение на ответника в хода на едно прекратено
изпълнение несъмнено има връзка с ангажираната от страна
на ищцата адвокатска защита, респ. до заплащане на адвокатско възнаграждение.
Това поведение се явява противоправно,
тъй като нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена сфера,
чието засягане се иска при липса на законови предпоставки и чрез него са
причинени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани.
Съдът намира, че ищцата е доказала пълно и главно
всички елементи от състава на деликтната отговорност,
която претендира и искът й е основателен.
С оглед изхода от настоящото дело , ответникът следва
да понесе разноските сторени от ответника. Същите се явяват във внесена
държавна такса в размер от 50лв. и адв.
възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по
вписванията - Търговски регистър с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.В. с ЕГН **********,
притежаваща лична карта № ***, издадена на 23.03.2011 г. от МВР - гр. В., с
постоянен адрес:***, действаща чрез адв. К.Т., член на Варненска адвокатска
колегия с личен № *** по карта VAK***, адрес на адвокатска кантора: гр. В., ул.
„П. К.“ № *, ет. *, офис *, съдебен адрес:***, офис *, сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №*** год. по описа на ЧСИ И. С., peг.№***,
с район на действие ВОС,на основание чл. 49 вр. чл.45, вр. чл.84, ал.3, вр.86 от ЗЗД
ОСЪЖДА „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.В. с ЕГН **********, притежаваща лична карта № ***, издадена на 23.03.2011 г. от МВР - гр. В., с постоянен адрес:***, действаща чрез адв. К.Т., член на Варненска адвокатска колегия с личен № *** по карта VAK***, адрес на адвокатска кантора: гр. В., ул. „П. К.“ № *, ет. *, офис *, съдебен адрес:***, офис *, сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляваща сторени съдебни разноски за платена държавна такса и адв.възнаграждения, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените в полза на ищцата сума да бъдат заплатени
по банкова сметка ***: ТБ „Д."ЕАД IBAN *** /Специална адвокатска сметка по
смисъла на чл. 39, ал. 1 от ЗАдв/ Титуляр: адв. К.Т.
/Съгласно изрично пълномощно за получаване на суми в брой и по банков път/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Х./