Р Е Ш Е Н И Е
№1836/30.4.2019г.
гр. Варна, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на девети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на
секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8223/2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „А***“ ЕАД твърди, че е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ на 19.05.2017г. между „П****“ ООД и него по силата на което вземането на
„П***“ ООД срещу Е.М.Д.
произтичащо от договор за потребителски кредит № *** е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Ищецът твърди, че „П***“ ООД е упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
19.05.2017г. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът
твърди, че са изпратени две уведомителни писма до ответника за станалата продажба на вземания, евентуално
се позовава, че исковата молба следва да се счита за уведомление за цесията. В
исковата молба ищецът твърди, че процесното
вземане произтича от договор за
потребителски кредит №***
между Е.М.Д. в качеството на кредитополучател и „П****“ ООД–Кредитодател,
при условията на който кредитодателят се е задължил
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер
на 750лв., като кредитополучателя е потвърдил получаването на сумата с факта на
подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на договора, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора
и се начислява от датата на отпускане на кредита. С подписването на договор
страните са се съгласили договорната лихва за срока на договор да е 147,94лв.
Ищецът твърди, че общата стойност на усвоената главница и договорна лихва по кредита е в размер на 897,94лв., като
първата погасителна вноска е платима на 11.01.2016г., а последната погасителна
вноска е с падеж 01.03.2017г. Ищеца твърди, че с подписване на договора за
кредит кредотополучателя се е съгласил да заплати
такса оценка на кредитно досие в размер на 37,50лв., която е включена в
седмичните погасителни вноски и е разделена на 60 броя равни вноски всяка в
размер на 0,63лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Ищецът твърди, че по избор на кредитополучателя, кредитодателят
се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемна сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене,
наречена в договора услуга “Кредит у дома“, като за предоставяната услуга
кредитополучателя се е съгласил да заплати на кредитодателя
такса в размер на 640,16лв., която такса е платима при подписване на договора и
е включена в седмичните погасителни вноски, всяка в размер на 10,67лв. платими
на падежните дати на погасителните вноски. Ищецът твърди, че кредитополучателя
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към него, като сумата която е
погасена е в размер на 180,21лв., с която са погасени такса за услуга “Кредит у
дома“ в размер на 70,22лв., такса оценка на досие в размер на 7,51лв.,
договорна лихва в размер на 16,88лв. и главница в размер на 85,60лв. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу длъжника Е.М.Д. за следните суми произтичащи от договор за
потребителски кредит №*********/04.01.2016г., а именно главница в размер на
664,40лв., договорна лихва в размер на 131,06лв., такса за оценка на досие в
размер на 29,99лв. такса услуга „Кредит у дома“ в размер на 569,94лв. и
обезщетение за забава в размер на 56,22лв. или сума в общ размер на 1451,61лв.
Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3145/2018г. по
описа на 9-ти състав на РС гр.Варна, като заповедта за изпълнение е връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, длъжника не се е явил в съда да получи книжата по
делото, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Предявава
искане, съдът да постанови решение с което да приеме за установено по отношение
на длъжника Е.М.Д., че същата дължи н. „А****“ ЕАД, сумите: 664,40лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №*** 131,06лв. представляваща договорна лихва за
период от 24.02.2016г. до 01.03.2017г., 29,99лв. представляваща такса за оценка
на досие за периода от 06.04.2016г. до 01.03.2017г., 569,94лв. представляваща
такса услуга „Кредит у дома“ за периода от 24.02.2016г. до 01.03.2017г.,
56,22лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г. до
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Моли да бъдат присъдени разноските
направени в хода на заповедното производство и тези от исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
Е.Д. чрез назначения особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че липсват доказателства за претендираните суми и за извършените плащания от длъжника.
Твърди, че ответника не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането.
Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на
основание чл.22 от ЗПК вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД поради
нарушение на закона-договора не отговаря на минималните изисквания за шрифт,
което представлява нарушение на чл.5 от ЗПК
и не е предоставена своевременно
и по ясен начин преддоговорната информация във връзка
с кредита. Възразява, че в договора няма информация за размера, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, липсва погасителен план, не става
ясно как лихвения процент се отразява в размера на погасителните вноски.
Възразява, че от размера на таксата за услуга „Кредит у дома“ само 30% покрива радходите на кредитора по събиране на дълга, а останалата
част е печалба на кредитора, като тази договорна регламентация заобикаля
императивното правило на чл.19, ал.4 от ЗПК гарантиращо максимално допустимия
процент на разходите на годишна база по потребителските кредити да е в размер не
по висок от пет пъти на законната лихва
поради което се явява нищожна. Счита, че е малко вероятно физическото
лице поело задължение за връщане на 750лв. главница по кредит с предназначение
на кредита-здравословни причини,
информирано да се съгласи да заплаща и задължение за такса в размер
близък по пълния размер на главницата. Счита, че договарянето на таксата за
оценка на досие е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което счита това
договаряне за нищожно. Възразява против вземането за мораторна
лихва, тъй като конкретен размер на вземането не е уговорен в процесния договор за кредит, а новият кредитор няма
основание да начислява лихви за периода след датата на договора за цесия. Моли
да се отхвърлят предявените искове.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание
в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД вр.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По
делото като доказателства са събрани: договор за потребителски кредит от
4.01.2016г., формуляр за кандидатстване за кредит, стандартен европейски
формуляр, договор за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г., 2бр. потвърждение
за сключена цесия, приложение №1/19.05.2017г., 2бр. уведомителни писма с
обратни разписки и ССчЕ.
От фактическа страна:
Съгласно
представения по делото формуляр за кандидатстване за кредит ответницата е
заявила пред „***“
ООД желание да й бъде предоставен кредит в размер на 1 800лв., като е
отбелязано, че е заявено предоставяне на услуга кредит у дома, като формуляра е
подаден на 4.01.2016г. Съгласно представения договор за потребителски кредит от
4.01.2016г., на ответницата е отпуснат кредит в размер на 750лв., който е
следвало да се изплати на 60 седмични плащания и е посочена такса за предоставена
услуга „Кредит у дома“ в размер на 639.73лв. договорът е подписан от
ответницата, като подписът й не е оспорен. Съгласно представените договор за
прехвърляне на вземане от 19.05.2017г., потвърждение за сключена цесия и
приложение №1***
първоначалния кредитор по реда на чл.99 от ЗЗД е продал на настоящия ищец
вземането си по описания по-горе договор, като по този повод в полза на „***“ ЕАД е издадено пълномощно даващо право на
дружеството купувач по цесията да извърши по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД
уведомяване на длъжниците по закупените договори, че
вече имат друг кредитор. По повод на даденото пълномощие ищецът е отправил две
уведомителни писма да ответницата съответно от 6.06.2017г. и 14.04.2018г. с
които освен, че е уведомява за извършеното прехвърляне в негова полза на
задължението й и посочва и размера на същото. Посочените две уведомителни писма
не са достигнали до ответницата съгласно отразеното в представените към тях
обратни разписки, като ищецът е направил искане да се приеме, че тези писма са
връчени с акта на връчване на исковата молба на ответницата, към която те са
приложени като доказателства.
От правна страна:
Представените
формуляр за кандидатстване за кредит и договор за потребителски кредит са
редовни от външна страна и предвид липсата на оспорване на основните им
реквизити следва да се приеме, че между ответницата и „Провидент
файненшъл България“ ООД са възникнали договорни
отношения по предоставянето на паричен кредит, като наведените оспорвания от
ответницата на отделни клаузи от този договор ще бъдат обследвани по-долу.
Договорът за цесия по силата на който първоначалния кредитор е продал на
настоящия ищец вземането си срещу ответницата е неоспорен и следва да се
приеме, че с него това вземане е прехвърлено на „А***“ ЕАД, като решаващия състав съобразявайки
формираната в последно време практика на ВКС приема, че с връчването на
приложените като доказателства към исковата молба уведомления до ответницата
чрез особения й представител е настъпило надлежното й уведомяване, че кредита е
прехвърлен.
Твърдението на
ищеца за липса на извършени плащания от страна на длъжника е твърдение за
отрицателен факт освобождаващо ищцовата страна от
падащото върху нея задължение за главно и пълно доказване. Вещото лице по
допуснатата и приета ССчЕ е посочило, че размера на
задължението на ответницата възлиза на 679.95лв. главница, 117.24лв. непогасена
договорна лихва, 33.09лв. непогасена част от такса за оценка на досие,
565.11лв. такса услуга кредит у дома, а размерът на лихвата за забава върху претендираната главница от 664.40лв. за времето от
19.05.2017г. до 1.03.2018г. е определен на 52.97лв. При това положени е
решаващия състав приема, че претенцията в частта отнасяща се до главницата от
664.40лв. следва да бъде уважена изцяло предвид даденото от вещото лице
заключение, че размера на задължението дори е по-голям. Що се отнася до
претенцията в частта й за договорна лихва, то експертизата е посочила, че
дължимата се сума е в размер на 117.24лв., като за разликата от тази сума до претендираните 131.06лв. претенцията следва да се отхвърли.
Що се отнася до претенцията от 29.99лв. такса оценка за досие за времето от
6.04.2016г. до 1.03.2017г., то тази претенция е за сума по-малка от посочената
от вещото лице и поради това следва да се приеме, че се дължи изцяло.
По отношение на
сумата от 569.94лв. търсена от ищеца като сума дължима се за такса „Кредит у
дома“ решаващия състав приема следното:
Предвид характера
на правоотношението в което ответницата се явява потребител на кредит към
същото са относими не само ЗПК, но и ЗЗПотр. Последният в своя § 13,т.1 от ДП на ЗЗП,
даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. На ответницата в качеството на физическо лице е предоставена финансова
услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя като в 19 точки визираната правна норма
дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. От друга
страна видно е от чл.25 на договора за потребителски кредит, че липсва яснота
относно това какво включва „услугата“ и как е определена цената, а факта, че е
уговорено изплащане на последната на вноски говори за прикрито отпускане на
кредит, като настоящия състав приема, че уговорката за „услуга „Кредит у дома“
е нищожна без да опорочава останалата част от договора. Липсва информация, как
е определена конкретната настояща сума от 639.73лв., липсва информация също
така какъв е обема на посочената услуга като това води до противоречие с
изискванията на ЗПК за яснота при определяното размера и начина на погасяване
на всички задължения възникващи за кредитополучателя, а от друга страна
последния се явява в неравноправно положение по смисъла на ЗЗПотр.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен в посочената
си част.
По отношение на
последната претендирана сума от 56.22лв. обезщетение
за забава за времето от 19.05.2017г. до 1.03.2018г. съдът намира, че тя следва
да бъде уважена до размера установен от вещото лице – 52.97лв. и да се отхвърли
за разликата над него до търсената сума.
Предвид частичното
уважаване на претенцията и направеното искане за присъждане на разноски
ответницата следва да бъде осъдена да заплати н.ищеца сумата от 626.93лв.
разноски по исковото производство и 47.07лв. разноски по заповедното
производство.
При горните
съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за
установено в отношенията между „А***“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес
на управление *** от една страна като ищец и Е.М.Д. ЕГН********** *** от друга
страна като ответник, че ответника дължи на ищеца следните суми присъдени в
рамките на заповедното гр.д.№**** на
ВРС, ІХ състав:
664.40лв. главница
по договор за кредит от 4.01.2016г., заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда със заповедното производство 1.03.2018г
29.99лв. такса
оценка за досие за времето от 6.04.2016г. до 1.03.2017г.
117.24лв.
договорна лихва за времето от 24.02.2016г. до 1.03.2017г., като за разликата над
тази сума до претендираните 131.06лв. отхвърля
претенцията
52.97лв. лихва за
забава за времето от 19.05.2017г. до 1.03.2018г., като за разликата над тази
сума до претендираните 56.22лв. отхвърля претенцията
ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на претендираните 569.94лв. такса услуга за
„Кредит у дома“ за периода от 24.02.2016г. до 1.03.2017г.
н.осн. чл.422 от ГПК
ОСЪЖДА К**** А**** К***
ЕГН********** *** да заплати н. „А*** със седалище и адрес
на управление *** сумите от 626.93лв. разноски по исковото производство и
47.07лв. разноски по заповедното производство, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: