Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260106 31.03.2021г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от С. Михов
търговско дело номер 26
по описа за 2021 година.
Производството
по делото е по реда на глава ХХІ от ГПК, вр.чл.25 от Закона за търговския
регистър.
Образувано е по повод жалба рег.№ 20210112110300 от адв. Милен
Иванов Козарев от АК-Бургас със съдебен адрес: гр.Бургас 8000, ул. „Гладстон“ №
1, вх.“Б“, ет.1 като пълномощник на „Тракийски земи“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала Николай Ф. Ф. против отказ № 20210108125129-2/ 12.01.2021 г. на
Агенцията по вписвания – ТРРЮЛНЦ, да извърши вписване в регистъра на решение за
увеличение на капитала от 5000 на 11 0000 лв. и приемане на нов съдружник,
който записва всички нови дялове.
В жалбата се посочва, че длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) превратно е изтълкувало наложен запор върху дяловете на
капитала, като е разширило приложението му. ДЛР се е разпростряло и върху
необезпечено имущество – увеличената стойност на капитала на трето лице,
различно от бъдещия длъжник Н.Ф.. Допуснато е и смесване на имуществото на
дружеството със собствеността на капитала. Въпреки изпълнението на дадените
указания, ДЛР е постановило незаконосъобразен отказ. Твърди се също така, че в
чл.133 от ЗПКОНПИ са предвидени обезпечителни мерки: - запор на дялове и
рефлексна забрана за разглеждане на заявления за промени в капитала в срок до 3
месеца от последната обезп.мярка, но не и „отказ“ за вписване. Иска се отмяна
на отказа и даване задължителни указания за извършване на вписването на
заявените обстоятелства.
В отговор по жалбата, от пълномощник по делото на
Агенцията по вписванията се посочва, че било постъпило запорно съобщение, по
повод на което с вписване №
20201996102715 е бил вписан запор на дружествените дялове в полза на КПКОНПИ,
извършено въз основа на обезпечителна заповед на Специализирания наказателен съд
от 17.09.2020г. по наказателно частен характер дело и запорно съобщение на
държавен съдебен изпълнител при РС-Бургас. Според чл.451 ал.1 от ГПК, запорът
има действие от момента на налагане и лишава длъжника от право да се разпорежда
с вземането или вещта, а според чл.452 ал.1 и 2 от ГПК всички подобни действия
след налагането на запора, се считат за недействителни спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. При
евентуално прекратяване на дружеството по реда на чл.517 ал.4 от ГПК, делът на
бъдещия длъжник щял да съставлява едва 45 % от балансовата стойност на
имуществото. Направен е изводът, че допускането на увеличението на капитала ще
създаде предпоставки за заобикаляне на правния ефект от наложения запор.
Бургаският окръжен съд като взе предвид доводите на
жалбоподателя, както и тези на Агенция по вписванията, представените по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното.
Жалбоподателят е легитимиран и има интерес от
обжалването. Жалбата е подадена от надлежно упълномощено лице.
Жалбата е постъпила в срока за обжалване и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Към постъпилото заявление по образец А 4 № 20210108125129
съгласно Наредба № 1/ 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, са били
приложени изискуеми документи, вкл. след издадени указания от 11.01.2021г. Било
е заявено вписване на нов съдружник „Афинанс“ ЕАД с ЕИК ********* с участие
6000 лв. заедно с досегашния едноличен собственик на капитала Н.Ф. с 5000 лв.
или общ капитал от 11 000 лв., нов дружествен договор и промяна формата на
ЮЛ в ООД. Няма спор, че всички дружествени дялове на Н.Ф. са били запорирани на
30.09.2020 г. въз основа на определение от 17.09.2020 г. по НЧД № 2582/2020 г.
на Специализирания наказателен съд по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК. Според протокол
от 04.01.2021 г., едноличният собственик на капитала Н. Ф. е взел решение по чл. 148 ал. 1, т. 3 от ТЗ за приемане на „Афинанс“ ЕАД
с ЕИК ********* като съдружник и за увеличаване на капитала от 5000 на 11000
лева, чрез записаните от съдружника нови дялове с номинална стойност от 6000
лева. Протоколът съдържа и решение за актуализиране на учредителния акт. Бил е
съставен и подписан от двамата съдружници нов дружествен договор. Стойността на
новозаписаните дялове е била платена по банков път.
След като увеличението на капитала е за сметка на
записани дялове от нов съдружник, дали запорираните дялове се обезценяват заради заплащането на
новозаписаните по номиналната им стойност може да се каже, само ако има
актуален баланс, според който чистият имуществен актив на дружеството превишава
стойността на капитала. ДЛР не би могло да изисква такъв баланс, тъй като
проверката му е ограничена съгл. чл. 21, ал. 4 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г.
за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. От друга страна, запорът върху дружествени
дялове на едноличния собственик на капитала не засяга правото му да участва в
управлението на дружеството, в т.ч. правото му да приема решения по чл. 148 ал.
1, т. 3 от ТЗ. Неясно е и защо се твърди, че запорът е в обезпечение на бъдещ
иск на КПКОНПИ, след като е видно, че обезпечението е допуснато от наказателен
съд. Или в тази си част доводите на ДЛР противоречат както на фактите по
делото, така и на закона.
Отказът следва да бъде потвърден, но с други аргументи. Промяната
в персоналния състав на дружеството поражда действие във вътрешните отношения
между съдружниците веднага, а не от момента на вписването й. Затова е следвало
да бъде проведено общо събрание с участието на новия съдружник, което да приеме
решение по чл. 137 ал. 1, т. 1 от ТЗ за сключването на нов дружествен договор, който
да замени съществуващия. Такова решение подлежи на самостоятелен контрол по чл.
74 от ТЗ по инициатива на всеки един от съдружниците, по който въпрос няма
съмнение в съдебната практика. Липсата на решение на общото събрание по чл.
137, ал. 1, т. 1 от ТЗ, не позволява представеният дружествен договор да бъде
зачетен. Няма и подадено самостоятелно заявление по чл. 61 от Наредба № 1 от
14.02.2007 г. за обявяването на договора в търговския регистър. По повод жалба
с идентични доводи, е постановеното по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ Решение №
260135/ 26.01.2021 г. по т.д. № 122/2021 г. на СГС, с което е потвърден отказ
на АВ относно вписване в ТР на промени по партидата на „Ничев Консулт“ ЕООД,
ЕИК *********.
Разноски в полза на Агенцията по вписванията не могат да
бъдат присъдени. Според чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (нова - ДВ, бр. 105 от 2020
г.), съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален
кодекс. С това законодателно разрешение
не е внесена промяна в охранителния характер на настоящото производство,
поради което не може да се приеме, че Агенцията по вписванията е страна по
него. Чл. 541 от ГПК постановява, че разноските по охранителните производства
винаги са за сметка на молителя.
При това положение, съдът приема, че жалбата е неоснователна,
а отказът на Агенция по вписванията № 20210108125129-2/ 12.01.2021 г. е
законосъобразен.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба рег.№ 20210112110300 от
адв. Милен Иванов Козарев от АК-Бургас със съдебен адрес: гр.Бургас 8000, ул.
„Гладстон“ № 1, вх.“Б“, ет.1 като
пълномощник на „Тракийски земи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***,
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Николай Ф. Ф. против отказ № 20210108125129-2/
12.01.2021 г. на Агенцията по вписвания – ТРРЮЛНЦ, да извърши вписване в
регистъра на решение за увеличение на капитала от 5000 на 11 0000 лв. и
приемане на „Афинанс“ ЕАД с ЕИК ********* като съдружник, който записва всички
нови дялове, като неоснователна.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на
жалбоподателя и на агенцията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: