Р Е Ш Е Н
И Е №
25.09.2020г., гр.София,
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ , VІ-11 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретар Стефка Александрова
Като разгледа търговско дело № 1355/2018г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявени
са обективно съединени искове с пр. осн. чл.499 от ГПК от „В.И.– Н“ ЕООД ЕИК ******** срещу „Б.А.К.Б.“
АД ЕИК ********.
ИЩЕЦЪТ
твърди, че е купувач по публична продан на недвижим имот – самостоятелен имот в
сграда с идентификатор № 0479.612.93.1.4 по кадастралната карта на
гр.Благоевград с предназначение на имота за обществено хранене, брой нива на
обекта 1, с площ от 130 кв.м., който обект е изграден в сграда 1, изградена в
ПИ с идентификатор №04279.612.93, в гр.Благоевград, с подробно посочени граници
в исковата молба. Сградата е идентична на триетажно ниско тяло към седеметажна
административна сграда, вкл.кинозала и обслужващи помещения, изградени в бивш
имот с пл.№ 5362, в кв.221, по плана на м.Централна градска част,
гр.Благоевград. Публичната продан е проведена от ЧСИ Ал.Ц. по изп.д. №
20157010400775. Имотът е възложен на ищеца на осн.чл.496 от ГПК в качеството му
на купувач за сумата от 470 896.80 лв. представляваща цената на
имота. Ищеца твърди, че цялата продажна
цена е внесена от него по сметка на ЧСИ. Изпълнителното дело е образувано по
искане на ответника, като взискател, длъжници по което са К.И.АД длъжник и С. ЕАД – ипотекарен длъжник.
Твърди, че така закупения чрез публичната продан имот е признат за държавна
собственост с влязло в сила решение № 4426 постановено по гр.д. №
20161200100108, влязло в законна сила 28.09.2017г. спрямо купувача В.И.Н ЕООД и
ипотекарния длъжник С. ЕАД.Ищецът твърди, че е заплатил пълната цена на
закупения от него имот – 25 537.10 лв. като задатък платен на
14.01.2016г. и сумата от 445 359.70
лв. е заплатена на 29.01.2016г. Общата
сума от 470 896.80 лв. получена по см. На ЧСИ Ал.Ц. е разпределена от него
и преведена на 26.02.2016г., както
следва: - на взискателя БАКБ АД е преведена сумата от 452 636.86 лв. , на
общ.Благоевград са преведени местни данъци и такси в размер на 4 543.52
лв. на 26.02.2016г.,а от ЧСИ е получена сума за дължимите такси за изпълнението
в общ размер на 13 716.42 лв./прости и пропорционални/.
След влизане в сила на съдебното
решение с молба от 04.05.2018г. е депозирана молба в кантората на ЧСИ с искане
да му се върне пропорционалната такса, на което ЧСИ е отговорил, че ще стори с
това, ако и взискателя възстанови сумите.
Ищецът твърди, че след като с
влязло в сила решение е установено, че имотът не е бил собственост на
ипотекарния длъжник, то съответно и той не е могъл да придобие собствеността
върху имота. По силата на съдебното решение настъпват последиците на евикция и ищецът
в качеството си на отстранен купувач има право да получи внесените от него суми
на осн.чл.499 ГПК. Доколкото същите са били разпределени следва и ги претендира
от получателите им, основния от който е ответната банка, като взискател по
изпълнението. Намира, че му се следва и законната лихва от датата на изплащане
на сумите -26.02.2016г.. Вписването на исковата молба е извършено на
12.04.2016г., като има само оповестително действие и намира, че разпоредбата на
чл.453,т.2 от ГПК , според която на взискателя и присъединилите се
кредитори не могат да се противопоставят
решенията по исковите молби , подлежащи на вписване , които не са били вписани
преди възбраната, не е приложима в хипотезата, при която вписването има
оповестително действие, както е в случая.
Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 452 636.86 лв.,в
едно със законната лихва, считано от 26.02.2016г. до окончателното й изплащане,
както и да бъде осъден да му заплати сумата от 13 716.42 лв.
представляваща преведените на ЧСИ разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва изцяло
исковата молба. Излага съображения, че общите правила за евикцията по ЗЗД са
относими и към иска по чл.499 от ГПК. Съгласно чл.191,ал.2 от ЗЗД продавачът не
отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако
докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска. Публичната
продан е инициирана от банката ,имотът е бил ипотекиран в полза на банката и
към момента на продажбата ипотекарния длъжник „ С. „ ЕАД се е легитимирал като единствен
собственик на имота. Банката като взискател в изпълнението не е била привлечена
като страна в исковия процес образуван по иск на Държавата и намира, че ако е
участвала изходът от спора би бил различен. Ипотекарния длъжник С. ЕАД не е бил
редовно призован в исковия процес, не е подал отговор. , а ответникът В.И.– Н
ЕООД е подал отговор, но не е ангажирал писмени доказателства. Ответниците е
следвало, но не са предявили възражение за изтекла по отношение на С. ЕАД
придобивна давност за имота. Имота е внесен като апортна вноска в дружеството
от едноличния собственик на капитала СМВ ЕООД и на осн.чл.70 от ЗС е
добросъвестен владелец, поради което по силата на чл.79,ал.2 от ЗС е придобило
собствеността върху имота с изтичането на 5-год.давност. В случай, че
ответникът е бил привлечен за участник в процеса, същият твърди че би предявил такова
възражение и би ангажирал доказателства за установяването му . Излага подробни
съображения относно събраните в това производство доказателства и изводите,
вкл. неправилните такива, при тяхното обсъждане и възможно, но несторено
оспорване от страна на ищеца. Оспорва исковете и по размер. Намира, че не носи
отговорност за лихвите и разноските, тъй като ищецът е знаел за наличие на
висящата искова молба вписана на 07.06.2013г. по която е образувано
гр.д.219/2013г. за имот с идентификатор
04279.612.93.1.4.
Съдът, като взе в предвид становищата
на страните и представените намира от фактическа и правна страна следното :
Между страните няма спор и от представените към исковата молба писмени доказателства – влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот № 01423/03.02.2016г. и удостоверения на ЧСИ А. Ц., ЧСИ с р-н на действие при ОС Благоевград, се установява, че ищецът на публична продан по изп.дело 20157010400775 е закупил описания в исковата молба имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.612.93.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград , с предназначение за обществено хранене, брой нива на обекта 1 , с площ от 130 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж : 04279.612.93.1.3,04279.612.93.1.5, под обекта – няма, над обекта :04279.612.93. Обекта е разположен в сграда № 1, представляваща триетажно ниско тяло към седеметажна административна сграда, включваща кинозала и обслужващи помещения, изградена в бивш имот с пл.№5362 в кв.221 по плана на м.Централна градска част, гр.Благоевград, като идентификатора по кадастралната карта на поземления имот е № 04279.612.93.
Не се спори и от удостоверение изх.№ 935/26.01.2018г. издадено от ЧСИ Ал.Ц. се установява, че получената в резултат на проведената публична продан на гореописания имот, сума от 470 896.80 лв. заплатена по сметка на ЧСИ от купувача „В.И.–Н“ ЕООД, е разпределена и изплатена от ЧСИ както следва :
- На взискателя БАКБ АД е преведена сума в размер на 452 636.86 лв. на 26.02.2016г.
- На община Благоевград е преведена сума в размер на 4 543.52 лв. дължими данъци и такси на 26.02.2016г.
- На ЧСИ А. Ц. е преведена сума от 13 716.42 лв. за дължими прости и пропорционални такси на дата 26.02.2016г.
След реализиране на публичната продан на недвижимия имот е заведена на 12.04.2016г. искова молба, по която е образувано гр.д.108/2016г. пред ОС гр.Благоевград от страна на Държавата, за установяване на правото й на собственост върху така описания по-горе имот, предмет на публичната продан по изп.д.20157010400775 по описа на ЧСИ А. Ц.. С влязло в сила съдебно решение №4426 от 24.08.2017г. постановено по заведеното през м.04.2016г. гр.д.108/2016г. съдът е признал за установено по отношение на ищеца „В.-И.- Н“ ЕООД и по отношение на длъжникът по изп.дело, чийто имот е продаден на ищеца, а именно С. ЕАД, че имено ДЪРЖАВАТА е собственик на самостоятелен обект с площ от 130 кв.м. в сграда с идентификатор №04279.612.93.1.4, по кадастралната карта на гр.Благоевград, общ.Благоевград, представляващ синдикален клуб Амони, с адрес гр.Благоевград, ул.*************, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.612.93 или именно на процесния имот предмет на публичната продан. Решението е влязло в законна сила на 28.09.2017г. . Молбата по чл.303 от ГПК е оставена без разглеждане от ВКС.
По делото е изискано цялото гражданско дело 108/2016г. във връзка с направеното от ответникът възражение по чл.191,ал.2 от ЗЗД. Видно от делото и приложеното съдебно решение ответникът не е бил привлечен в това съдебно производство като трето лице помагач. Ответникът се позовава на обстоятелството, че не е бил привлечен в делото като трето лице помагач и ако би бил участник в същото, то би имало достатъчно основания за отхвърляне на иска. Съдът намира това възражение за неоснователно. Видно от разменените книжа по делото ищеца, като ответник по спора по д.№ 108 от 2016г. е подал отговор, подробно обоснован, направени са съответните възражения във връзка с допустимост и основателност, направени са доказателствени искания по чл.192 от ГПК. Действително по това дело банката взискател не е била конституирана и не е била участник в процеса. Именно поради това е необходимо провеждането на нов исков процес за връщане на платеното на купувача в публичната продан, а не се издава направо изп.лист по чл.499,ал.2 от ГПК. Предвид на това и е възможно излагане на възражения във връзка с изпълнителното основание на публичната продан, поради което и настоящия състав намира за допустими възраженията направени по чл.191 и чл.192 от ЗЗД. Вярно е, че основанието публична продан е различна от сделката покупко-продажба и при нея имаме участието на орган с публични функции извършващ продажбата при законово установени предпоставки. В рамките на изпълнението обаче ЧСИ има задължение да установи правото на собственост върху продаваната вещ. В конкретния случай съдът намира, че същият е могъл да установи наличието на спор относно правото на собственост. От друга страна същият е обвързан от волята на взискателя досежно приложимия изпълнителен способ, а имотът е бил ипотекиран в полза на банката ответник и взискател по изпълнението и тази ипотека е била действаща към момента на публичната продан.
В конкретния случай съдът намира, че не би могъл да преразглежда спорът във връзка с правото на собственост, тъй като през 2013г. има заведено друго дело № 219/2013г. по описа на ОС Благоевград с пр.осн.чл.108 от ЗС относно процесния имот, по иск предявен от ипотекарния длъжник С. ЕАД, по което привлечена като трето лице помагач е била банката ответник по настоящото дело . Искът с правно основание чл.108 от ЗС е бил отхвърлен, в рамките на въззивното обжалване с решението на АС София, с мотива че С. ЕАД не е собственик на помещението от 130 кв.м..Това решение е влязло в сила на 07.03.2017г. и Б.А.К.Б.АД е обвързана от силата на присъдено нещо на същото. Решението по това дело не е допуснато до касация от ВКС, с мотива за липса на основания за това. Предвид на изложеното настоящия състав намира възраженията по чл.191,ал.2 от ЗЗД за неоснователни. Макар и неучастник в делото за съдебно отстранение срещу ищеца, банката взискател е била наясно със спора във връзка с правото на собственост върху процесния имот и след като не е успяла да докаже и ангажира доказателства при участието в процеса по чл.108 от ЗС за наличие на такова право у своя ипотекарен длъжник и е обвързан от силата на присъдено нещо по този спор, то съответно липсват основания за преразглеждането на този въпрос в настоящото съдебно производство. Всяка една от страните се явява обвързана от съдебен акт, с който се установява, че С. ЕАД не притежава право на собственост върху процесния имот предмет на публичната продан. Процесуалното поведение на ищеца, като ответник в процеса по гр.д.108/2016г. не е станало основание за уважаване на установителния иск за правото на собственост на Държавата, а събраните в рамките на производството доказателства и правната преценка на същите и правните изводи от страна на съда. Решението е влязло в сила. По настоящото дело не се сочат факти и доказателства различни от тези разгледани и обсъдени в производствата по дело № 219/2013г. и по гр.д.108/2016г..
Съгласно чл.496,ал.2 от ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Както е приел ВКС в ТР 5 от 18.05.2017г. ОСГК придобиването на собственост чрез публична продан е самостоятелен специфичен придобивен способ по см. на чл.77 от ЗС и същият се характеризира като деривативен придобивен способ. След като ипотекарния длъжник не е притежател на правото на собственост върху процесното помещение от 130 кв.м. към момента на публичната продан, то съответно това право не би могло да се придобие и от купувача ищец по настоящия спор, чрез публичната продан. Спрямо ищецът е установено, че ипотекарния длъжник, чийто имот той е купил в публичната продан, не е собственик, с влязъл в сила съдебен акт, след влизане в сила постановлението за възлагане и разпределението на постъпилите при ЧСИ суми от продажбата. Ищецът купувач не е въведен във владение, тъй като след издаване постановлението за възлагане и влизането му в сила, изпълнителното дело е било спряно. Безспорно по делото се установява наличие на предпоставката на чл.499 от ГПК – влязло в сила решение установяващо спрямо ищеца купувач, че ипотекарния длъжник не е собственик и съответно това е достатъчно основание съгласно ал.1 на тази норма за да възникне правото на купувача да претендира връщане на цената, която е заплатил в рамките на публичната продан. Предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата, която ЧСИ му е разпределил в рамките на публичната продан или това е исковата сума, по размера на която няма спор и се установява от удостоверението на ЧСИ – сумата от 452 636.86 лв. изцяло.
По отношение претенцията за законната лихва върху тази сума от момента на нейното изплащане от ЧСИ – 26.02.2016г. и разноските по и изпълнението. В решение на ВКС № 207 от 19.10.2015г. е прието, че лихвата върху сумата заплатена като цена, за имота на публична продан предмет на евикция, се следва от момента на внасянето сумата за цената по сметка на ЧСИ. Настоящия състав намира, че в настоящия казус претенцията за сумата за лихва за периода от момента на разпределение – 26.02.2016г. до датата на исковата молба е неоснователна по две съображения. На първо место сумата не е индивидуализирана по размер и за същата не е внесена държавна такса. На второ место съдът споделя съображението на ответника, че ищецът като участник в публичната продан, следва да е бил уведомен за наличието на спор за правото на собственост, тъй като исковата молба по искът по чл.108 от ЗС по който е образувано дело 2019/2013г. на ОС Благоевград е вписана на 07.06.2013г. Съдът намира, че в конкретния случай е приложима нормата на чл.192 от ЗЗД, като с вписаната искова молба, ищецът следва да се приеме за уведомен за претенцията на трети лица към този имот. Още повече, че ответната банка взискател е била първия определен за купувач и се е отказала от плащане на цената. Върху главницата се дължи законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.
По отношение на претенцията за разноските направен като такси към ЧСИ общо в размер на 13 716.42 лв. съдът намира тази претенция също за неоснователна поради приложимост на чл.192 от ЗЗД. В цитираното по-горе решение № 207 от 19.10.2015г. на ВКС постановено по гр.д.№1543/2015г. e прието, че разноските подлежат на възстановяване пропорционално на разпределаната сума, от тези комуто тя е платена. В конкретния случай това е взискателя ответник БАКБ АД. Това, че разноските се дължат от този комуто е разпределена сума е видно и от нормата на чл.499,ал.3 от ГПК, която предвижда, че ако купувач е взискателя на такъв имот, то взискателя запазва вземането си спрямо длъжника, но без разноските за своето участие в проданта т.е. те остават за сметка на взискателя. Доколкото обаче съдът приема, че ищецът е могъл и се предполага да е знаел за наличието на спор за собственост относно продавания имот, предвид вписаната искова молба по чл.108 от ЗС , то съответно приложимата норма на чл.192 от ЗЗД при евикция, на недобросъвестен купувач, предвижда възстановяване само на цената, но не и на разноски и лихви. С оглед на изложеното съдът намира, че тази претенция също следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на процеса ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
съобразно уважената част от исковите претенции. На ответната страна също се
следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Всяка от страните е
направила възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на насрещната
страна. Съдът като съобрази, че
адв.възнаграждения са за ищеца под минималното и със 150 лв. над минималното такова за ответника при този материален изчислено съобразно чл.7 от Наредба № 1 от
2004г. то намира, че нито едно от двете възнаграждения не следва да бъде
намалявано. Ищецът съобразно приложен списък е направил разноски в размер на 27 121.76
лв./ДТ и адв.възнаграждение /, а ответникът в размер на 11 000 лв. При
така уважените и отхвърлени претенции на ответника се следват разноски в размер
на 75 % от 27 121.76 лв. или сумата от 20 508.12 лв. , а на
ответникът се следва 25 % от 11 000 лв. или 2 750 лв. Двете суми
следва да се прихванат, като се погасяват до размера на по-малката или
ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 17 758.12 лв. разноски
за настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.А.К.Б. „ АД ЕИК ********,
гр.София, ул.********да заплати на „В. –И. –Н „ ЕООД ЕИК ******** ,
гр.Благоевград, ул.********, съдебен адрес *** ********ет.3,офис 3 чрез адв.А.
сумата от 452 636.86 лв. / четиристотин петдесет и две хиляди шестстотин
тридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ на осн.чл.499 от ГПК , за
възстановяване заплатена цена на самостоятелен имот в сграда с
идентификатор № 0479.612.93.1.4 по кадастралната карта на гр.Благоевград с
предназначение на имота за обществено хранене, брой нива на обекта 1, с площ от
130 кв.м., който обект е изграден в сграда 1, изградена в ПИ с идентификатор
№04279.612.93, в гр.Благоевград, по изп.дело 20157010400775 на ЧСИ А. Ц., рег.№
701,р-н ОС Благоевград, в едно със законната лихва от предявяване на иска
29.06.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 17 758.12 лв.
/ седемнадесет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и дванадесет стотинки /
разноски за съдебното производство на осн.чл.78
от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за периода от
26.02.2016г. до предявяване на иска 29.06.2018г., както и претенцията за сумата
от 13 716.42 лв. разноски като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :