№ 1522
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430101540 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление г*** чрез
адв.В. Н., против Е. Ц. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия
дължи на ищеца сумата от 1023,70 лева, за потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, неустойка и за лизингови вноски за предоставени устройства, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7864/2021 г. на
ПлРС. Сочи се, че между страните са сключени следните договори за предоставяне на
услуги:
1/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11,07,2019 г., за срок от 24
месеца с абонаментен план Тотал +31,99;
2/Договор за лизинг от 11,07,2019 г., съгласно който на клиента е предоставено устройство
***на 23 вноски в размер на 26,59 лева с ДДС;
3/Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07,02,2019 г., за срок от 24 месеца с абонаментен план Тотал 30,99. Посочено е, че
ответникът не е изпълнил свои задължения, начислени във фактури, издадени в периода
м.ноември 2019 г. – м.март 2020 г., както следва:
1/по фактура №**********/05,11,2019 г. – на стойност общо 127,01 лева, с неплатен остатък
69,87 лева;
1
2/по фактура №**********/05,12,2019 г. – на стойност 97,33 лева, от които 70,74 лева за
услуги и 26,59 лева за лизингова вноска;
3/по фактура №**********/05,01,2020 г. – на стойност 85,58 лева, от които 58,99 лева за
услуги и 26,59 лева за лизингова вноска;
4/по фактура №**********/05,02,2020 г. – на стойност 11,37 лева, представляващи остатък
от лизингова вноска;
5/по фактура №**********/05,03,2020 г. – на стойност 759,55 лева, от които 77,46 лева
неустойка за предпочетен номер +***; 95,90 лева неустойка за предпочетен номер +***;
452,03 лева за лизингови вноски по договора за предпочетен номер +*** и 134,16 лева сума
за мобилно устройство за предпочетен номер +***. Сочи се, че ответникът се е съгласил и е
приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
съгласно които при неплащане на дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на
оператора да прекрати едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да
начисли неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на
договора, но не повече от три месечни такси. Твърди се още, че съгласно ОУ
неполучаването на фактура не освобождава абоната от заплащане на дължимите суми.
Претендират се разноски. В писмено становище, депозирано преди съдебно заседание,
проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, сочи, че искът е
вероятно основателен с оглед представените доказателства. Посочва се обаче, че не е
доказан размера на неустойката и коя е базата за начисляването й. В с.з. особения
представител на ответника сочи, че от събраните доказатества искът се явява основателен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№7864/2021 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4536/20,12,2021 г., с която е разпоредено
на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето дело, сумата 1023,70 лева и
законната лихва върху главницата от 17,12,2021 г. до изплащането на вземането, както и
сумата 25,00 лева за държавна такса и 360,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК за депозираното от кредитора заявление,
поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето
производство.
По делото се установява, видно от представените към ч.гр.д.№7864/2021 г. на ПлРС
писмени доказателства, че между *** - като доставчик, и ответника Е. Ц. Й. – като
потребител, са сключени следните договори:
1/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359988 798685 от 27,03,2017 г., за срок
от 24 месеца с абонаментен план Нонстоп 30,99;
2
2/Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
07,02,2019 г. ,
3/Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 11,07,2019 г., за срок от 24
месеца с абонаментен план Тотал +31,99;
2/Договор за лизинг от 11,07,2019 г., съгласно който на клиента е предоставено устройство
***на 23 вноски в размер на 26,59 лева с ДДС.
Приобщени като доказателства по делото са /в ч.гр.д./ и Декларации-съгласие, подписани от
ответника, че е получил подписан от представител на оператора екземпляр от ОУ на ***.
Видно е от представените по делото доказателства, че на ответника са издадени и следните
фактури за процесния период - фактура №**********/05,11,2019 г., фактура
№**********/05,12,2019 г., фактура №**********/05,01,2020 г., фактура
№**********/05,02,2020 г. и фактура №**********/05,03,2020 г.
Приобщени като доказателства по делото са и ОУ, действащи между страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл.415, ал.1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния
договор; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към датата на
подаване на исковата молба; да докаже договорна уговорка за неустойка, виновно
неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално
направените възражения.
Установява се от приложените по делото доказателства /договори, допълнителни
споразумения, заявления и приложенията към тях/, че между страните е била налице
валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е предоставил далекосъобщителни
услуги на ищеца срещу задължението същият да заплаща месечна такса съобразно
изразходваните от него услуги.
Установява се от приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на
претендираните суми.
С оглед на представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на
ответника са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора.
По делото не са представени доказателства от ответника, че е изпълнил задължението си да
3
плати процесните суми, поради което съдът приема за доказано, че дължи сумите,
претендирани като главница за доставена, но незаплатена далекосъобщителна услуга в
размер 173,01 лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, за безспорно установен факта
на сключването на договор за лизинг, с предмет – мобилно устройство, въз основа на който
ищецът - като лизингодател, се е задължил да предостави на лизингополучателя -
ответникът по делото, за временно и възмездно ползване, съответната лизингована вещ,
срещу насрещното задължение на лизингополучателя, да заплаща лизинговата цена, по
погасителен план ***. Договорът за лизинг е двустранен и възмезден, като лизингодателят е
задължен да предаде на лизингополучателя за ползване лизинговата вещ, а последният да
заплаща лизингови вноски съгласно погасителен план. От доказателствата по делото е
установено, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си да предостави на
лизингополучателя за ползване лизинговата вещ. Лизингополучателят обаче е изпълнил
само частично задължението си за плащане на лизинговите вноски. Срокът и на договора е
изтекъл, а лизингополучателят – ответник в настоящото производство, нито е върнал
лизинговата вещ на лизингодателя, нито е заплатил нейната цена. Поради това ответникът
дължи и неиздължените лизингови вноски, които са в размер на 543,17 лева.
По отношение претенцията за неустойка - за нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6 от ГПК/.
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; е относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от
21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на
ОСТК на ВКС и др., е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна
или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен
обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния
принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В настоящия случай,
съгласно предвидените в процесните договори и допълнителни споразумения клаузи,
потребителят при нарушение на задълженията му по настоящия договор дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонатен план до края
на договора. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Правната доктрина и установената съдебна практика приемат, че по своята
правна същност неустойката е договорна клауза, с която предварително се определят
последиците на евентуалното длъжниково неизпълнение. Следователно неустойка се дължи
тогава, когато е уговорена. В настоящия случай, в ИМ кредиторът *** е посочил изрично, че
неустойката за предсрочно прекратяване на договорения абонамент на услуги поради
4
виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, се претендира
само в размер на три месечни такси, и е начислена съобразно новите правила за изчисление
на дължимите от абонатите неустойки при предсрочно прекратяване на сключени договорни
абонаменти, приети от *** в постигната с Комисията за защита на потребителите
извънсъдебна спогодба от 12,01,2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
При тези данни, се налага извод, че претендираната в случая неустойка е съобразена изцяло
с клаузите на цитираната по-горе извънсъдебна спогодба между *** и КЗП, която има
обвързваща сила за страните по същата. Така претендираната в случая неустойка в размер
на три месечни стандартни абонаментни такси се явява справедливо обезщетение за
оператора при предсрочното прекратяване на договорите с абоната и осъществява
определената от закона /чл.92 от ЗЗД/ обезщетителна функция на неустойката при
неизпълнение на договорно задължение. Приложените в случая от оператора клаузи от
спогодбата при начисляването на дължимата от абоната неустойка за предсрочното
прекратяване договорите за мобилни услуги поради виновно неизпълнение на поетите от
абоната задължения, които клаузи са част и от договорното правоотношение между тях, се
явяват изцяло в интерес на ответника, доколкото от страна на КЗП, в качеството й на
специализиран държавен орган, прилагащ законодателството за защита на потребителите в
България и осъществяващ административен контрол върху целия вътрешен пазар,
спогодбата е сключена за охраняване интересите на всички потребители на такива услуги.
Ето защо, основателна е и претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в размер на 173,36 лева.
Дължима по гореизложените съображения е и сумата от 134,16 лева, представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по посочения договор за лизинг.
С оглед гореизложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сторените от ищеца в настоящото производство разноски
в размер на 175,00 лева за държавна такса, 361,99 лева за адвокатско възнаграждение и
250,00 лева за депозит за особен представител.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Е. Ц. Й.,
5
ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, ДЪЛЖИ на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление г*** сумата от 1023,70 лева /от които 173,01 лева за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги, 543,17 лева за незаплатени лизингови вноски,
173,36 лева за неустойка и 134,16 лева - разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17,12,2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№7864/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Ц. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в
***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***
направените разноски в исковото производство в размер на 175,00 лева за държавна такса,
361,99 лева за адвокатско възнаграждение и 250,00 лева за депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е. Ц. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес в
***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление г***
направените разноски в заповедното производство в общ размер на 385,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6