Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Враца, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 16.03.2022
г. /шестнадесети март две хиляди и двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора Н. ЛАЛОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм.
исково дело № 308 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 284, ал.
1, вр. с чл. 285, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба на Ц.В.Ц.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София за
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на
50 000 лева, произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на
ответника в Затвора Враца да му осигурят адекватно лечение
в периода 27.07.2019 г. – 01.09.2020 г. Посочва, че около 25-27.07.2019
г. се оплакал от силни болки в областта на лявата буза, под брадичката, където
имало подутина. Извършен му е медицински преглед, но поставена грешна диагноза,
в резултат на което е проведено и безрезултатно лечение в продължение на шест
месеца, когато по негово желание бил изпратен в „СБАЛЛС“ гр.София. След
извършен преглед и рентгенография бил насочен към УМБАЛСМ Пирогов гр.София,
където е извършена операция. Твърди, че действията и бездействията на
затворническата администрация са му причинили болки и страдания, които търпял
дори след извършената операция и като последица има белези по лицето, с което е
уронено човешкото му достойнство.
Ответникът - Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител ст. юрисконсулт Г.Х. в представени по делото писмен отговор и
писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен.
Поддържа, че не е установено по несъмнен начин наличието на фактическия състав
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Излага подробни
съображения, че от събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че спрямо ищеца своевременно са предприети необходимите действия от
служителите на Затвора – Враца, като му е оказана адекватна медицинска помощ, а
липсата на който и да е от елементите на фактическия състав по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, изключва отговорността на държавата. Отправено е искане към съда да остави
без уважение предявения иск, като неосновател и недоказан. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура -
Враца, конституирана като страна по делото на основание на основание чл. 286,
ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
за неоснователност и недоказаност на предявения иск. От събраните по делото
доказателства не се установят незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на Затвора - Враца, нито твърдените
от ищеца неимуществени вреди. Моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена.
Административният
съд, анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите и
съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора Враца.
От представената като
доказателство по делото Медицинска справка от 26.08.2021 г. се установява, че по
повод оплакване от силни болки в областта на лявата буза, на Ц. е направен
дентален преглед от стоматолога в Затвора Враца, според когото проблемът не е
стоматологичен, а хирургичен. Началната диагноза – карбукнул в окосмената част
на брадата в областта от тридесет и първи до тридесет и трети зъб. По външни
признаци наличие на ексудат от фоликул на косъма и в областта на тридесет и
шести и тридесет и осми зъб. След направена на 20.12.2019 г. консултация с
хирург са установени два фистулни хода на брадата и в ляво от смилателната
линия секретиращи гноевидна секреция и е предложена консултация със стоматолог
– лицево челюстна хирургия. На 04.03.2020 г. ищецът е постъпил за лечение в
СБАЛЛС гр.София, където му е поставена диагноза – фистула фацией регио рамус
мандибуле синистра и е изпратен за консултативен преглед в лицево-челюстна
хирургия на УМБАЛСМ Пирогов, където и по-късно на 29.07.2020 г. е проведено
оперативно лечение. Отстранен секвестър в областта на ментума в ляво,
екстрахиран зъб с корен, секвестър от тялото на долната челюст в ляво и върнат
за следоперативно лечение в СБАЛЛС. На 20.08.2020 г. е осъществен контролен
преглед, на който е установено, че раната е добре зараснала и е назначен
следващ контролен преглед след два месеца.
По делото са
представени и приети като доказателства копия на медицинска документация от
визирания в иска период – Амбулаторни дневници, Амбулаторни журнали и Книга за
медицински прегледи на лишените от свобода, от които се установяват множество
извършени прегледи, включително извършени манипулации – промивки и изписани
лекарства, които ищецът е получил, видно от положения от него подпис в Амбулаторните
журнали. Представена е и Епикриза от хирургичното отделение при престоя на Ц. в
СБАЛЛС гр.София.
По искане на ищеца по
делото са допуснати и разпитани свидетелите Н.Ц.Д. и Р.Д.Р. и двамата изтърпяващи
присъди „Лишаване от свобода“ в Затвора Враца. Свидетелят Д. посочва, че
периода, в който били заедно в една килия, ищецът се оплаквал от болки в
челюстта, но докторът не му обърнал внимание и не му били изписани лекарства.
Извън Затвора не му е осигуряван медицински преглед. Свидетелят Р. бил заедно с
ищеца 2-3 месеца в ареста към Затвора, в който период Ц. имал проблеми, течало
му гной, но не разбрали от какво. Спомня си, че е потърсил медицинска помощ, но
не си спомня дали такава му е оказана.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е
допустим, тъй като е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора - Враца. Съдът намира, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря
по предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, той е самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, т.е.
той е ЮЛ, представлявано от органа, от чиито действия се твърди, че са произлезли вредите.
По силата на
разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. В ал. 1 на тази норма е посочено, че
лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,нечовешко или унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по
смисъла на първата алинея с посочване на
конкретни хипотези, една от които е липса на медицинско обслужване. С разпоредбата
на чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в случаите на нарушение
на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се докаже само осъществяване
на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото
достойнство или пораждане на чувство на страх, незащитеност или малоценност у
лишения от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско
обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. В чл. 129, ал. 1
от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се
осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване
и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти /чл. 129, ал. 2 от ЗИНЗС/.
Според чл. 133 от ЗИНЗС към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се
създават медицински центрове, а съгласно чл. 134
от същия закон в тях се
осъществяват: 1. спешна медицинска и дентална помощ; 2. първична медицинска
помощ; 3. специализирана извънболнична медицинска помощ; 4. дентално
обслужване; 5. профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична
дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода; 6. медицинско освидетелстване на здравословното състояние
на лишените от свобода. Изпращането на лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на
затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода
няма условия за провеждане на
необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са
необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл. 135, ал.1
от ЗИНЗС/.
Анализът на посочената нормативна уредба води
до извода, че нормативно установеното задължение на администрацията на местата
за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и
психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им
наказание /чл. 128, ал. 1, във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на
административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно
състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за
хуманност при изпълнение на наказанието.
Налице е обаче разлика
между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване,
оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската
такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната
следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността,
резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода
медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря
на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/,
не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се
касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която
се осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и
Закона за здравното осигуряване /арг. чл. 6, ал. 6 от ЗЛЗ/. Това следва и от
разпоредбите на чл.
3 и 4
от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003
г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от
Наредба № 2/2010 г.
При анализа на
събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора - Враца във връзка с осигуряването на
своевременна и адекватна медицинска помощ на л.св. Ц.В.Ц.. Показанията на
допуснатите до разпит свидетели не променят този извод. Свидетелят Р. посочва,
че ищецът е имал здравословни проблеми, за които е търсил медицинска помощ, но
не си спомня дали такава му е оказана, като в същото време, когато са имали ден
за посещение при лекар, Ц. е ходил. Показанията на свидетелят Д., че за болките
в челюстта на ищеца, докторът не му обърнал внимание, нито са му давани
лекарства, а извън затвора медицински преглед не му е осигуряван, са в противоречие
с приложените по делото писмени доказателства. От представените копия на
амбулаторните дневници се установява, че на Ц. е осъществен стоматологичен
преглед на 30.07.2019 г. и са му извършени медицински прегледи и манипулации на
28.10.2019 г., 04.11.2019 г., 05.11.2019 г., 25.11.2019 г., 26.11.2019 г.,
11.12.2019 г., 21.01.2020 г. и 18.02.2020 г. Това се от потвърждава и от представените
копия на Амбулаторен журнал и Книга за медицински прегледи на лишените от
свобода, в които са описани и извършени на други дати прегледи, с предписани
лекарства, получаването на които е удостоверено с подписа на л. св. Ц.. Не е
спорно, че последният е постъпил за лечение в СБАЛЛС гр.София, където му е
поставена диагноза – фистула фацией регио рамус мандибуле синистра и е изпратен
за консултативен преглед в лицево-челюстна хирургия на УМБАЛСМ Пирогов, където
е проведено оперативно лечение.
Ето защо настоящият
съдебен състав приема за недоказани твърденията на ищеца за неоказване на
подходящи медицински грижи, във връзка с лечението му, съответно не се доказа
да е бил подложен на унизително и нечовешко отношение при осигуряването на
медицинска помощ. Началникът на Затвора гр. Враца е реализирал правно дължимото
поведение, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС – осигурил е медицинско
обслужване на ищеца, предоставени са му медицински грижи и медицинска помощ и
няма никакви данни да не е изпълнил медицински предписания за лечение на ищеца,
различно от проведеното такова.
Дали проведеното
лечение е възможно най-правилното и дали същото отговаря на изискванията за
достатъчност и качество, както се посочи по-горе, е обстоятелство извън
контрола затворническата администрация, тъй като не се касае за административна
дейност. Контрол върху медицинската дейност се осъществява от органите,
посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Предвид изложеното
съдът намира, че в случая не са налице незаконосъобразни действия и бездействия
на специализиран орган по изпълнение на наказанията, които да са основание за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезвреда. Не се
установява неизпълнение на нормативно предвидено задължение за фактическо
действие от страна на административен орган или длъжностно лице от ответната
администрация. Горното сочи на отсъствие на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, поради което здравословните
проблеми и свързаните с тях страдания на ищеца, макар и доказани, не подлежат
на обезщетяване по специалния ред на ЗИНЗС. Не са осъществени елементите от
фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и
исковата претенция на посоченото фактическо основание следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Независимо от изхода
на делото – отхвърляне изцяло на иска, претендираното от ответника присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. По
аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр. с ал.
3 от ЗИНЗС, при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените
от ответната страна разноски по производството, които обаче не включват
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл. 286, ал. 2 и ал.
3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.
78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на
ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 203
от АПК във вр. с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Ц.В.Ц.,***, против ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева,
произтичащи от неизпълнение на задължението на служители на ответника в Затвора
Враца да му осигурят адекватно
лечение в периода 27.07.2019 г. –
01.09.2020 г.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Враца в 14-дневен срок
от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: