№ 998
гр. Варна, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500287 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК образувано по жалба вх.№
41366/7.12.2022г, входирана във ВОС под № 3213/7.02.2023, подадена от
„АГРОЕРИЯ"ЕООД чрез пълномощника адвокат Ел. К. от АК-Варна -
съдебен адрес: гр.Варна бул.„Мария Луиза' № 4 ет.2 ап.2, против
Постановление от 18.11.2022 по изп.д.№ 270/2021 на ЧСИ Хр.Георгиев, рег.
№ 892, с което са определени дължимите от дружеството разноски.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него се
целяло събирането на суми, които не се дължали на СИ. Необходимо било да
бъде спряна тази порочна практика. Всички изпълнителни действия,
извършени по делото, били заплатени от кредитора.
Страните по изп.дело постигнали споразумение и дружеството–длъжник,
сега жалбоподател, е изпълнило доброволно задължението си.
Нямало извършени действия по принудително изпълнение. Всички
начислени такси, посочени като бройки по някакви точки от Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ, освен вече платените, неясно за какво били и
неясно кога са били извършени тези изп.действия.
Не се дължи и начислената пропорционална такса за принудително
събиране, след като е било извършено доброволно плащане в полза на
кредитора по делото и на това основание същият е поискал прекратяването на
изп.производство.
Поради изложеното, моли за отмяната на издаденото Постановление
за разноски от 18.11.2022г.
В срока по чл.436 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор от взискателя
„АСБО-АГРО“ООД
1
В срока по чл.436 ГПК е постъпил писмен отговор от присъединения
взискател ТД на НАП–ВАРНА със становище за неоснователност на
подадената жалба, като счита Постановлението от 18.11.2022.
По делото са приложени обясненията на ЧСИ Христо Георгиев с per. №
892, в което счита жалбата за частично допустима поради следното :
Жалбата по съществото си представлявала искане за изменение на
същите, по което компетентен да се произнесе е самият ЧСИ. Едва актът на
ЧСИ, постановен по възражение срещу начислени в тежест на задълженото
лице разноски, подлежал на съдебен контрол.
По повод постъпилата жалба вх.№ 41366/7.12.2022г, депозирана, ЧСИ с
разпореждане от 7.12.2022г е изменил постановлението си за разноските,
като е посочил:
Т.4 от ТТРЗЧСИ, посочена в размер на 432лв, следва да е 324лв за 27бр;
Т.5 от ТТРЗЧСИ, посочена в размер на 432лв, следва да е 480лв за 48бр;
Т.З от ТТРЗЧСИ, посочена в размер на 198лв, следва да е 204лв за 33бр;
Т.26 от ТТРЗЧСИ, посочена в размер на 806лв, следва да е 801,37лв;
Т.31 от ТТРЗЧСИ, посочена в размер на 179лв, следва да е 259лв;
В останалата част разноските не са изменени.
Към мотивите е приложена и подробна разбивка на дължимите такси в
табличен вид, като в жълт цвят са оцветени тези, които били платени. В най-
дясната колона, озаглавена „чл.18“, са поместени всички държавни такси. За
пощенски разходи по 2,60лв, съгл. Тарифата на БЪЛГАРСКИ ПОЩИ.
Държавни такси по 2,50лв за справка РБСС-съгл. Тарифата на Регистъра за
банковите сметки и сейфове. Такса 2лв за банкови преводи, които ще се
извършат при разпределението на постъпилата сума, съгласно Тарифата за
такси на „Уникредит Булбанк“АД.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по така подадената жалба съобрази :
Макар жалбата да е била оставена без движение с указания да заяви в коя
част се поддържа, същата се явява изцяло недопустима поради следното:
Правилно е посочено в обясненията на ЧСИ, че подадената жалба с вх.№
41366/7.12.2022г е била възприета от него като искане по чл.248 ГПК, по
което е компетентен да се произнесе е самият ЧСИ. Това ЧСИ е обективирал
и в Разпореждането от 7.12.2022г на л.396 от изп.д. От съдържанието на
същото е видно, че е приел за частично основателно възражението на
длъжника, като е разпоредил изменението на тези по т.т. 3, 4, 5, 26 и 31, т.е.
на част от визираните в Постановлението от 8.11.2022г разноски по изп.д.
Същевременно със същото е разпоредил да продължи администрирането на
подадената жалба вх.№ 41366/7.12.2022г.
Със следващо Разпореждане от същата дата 7.12.2022г на л.397 от
2
изп.д., в което отново е коментирано, че по жалбата от 7.12.2022г срещу
Постановлението от 18.11.2022г, представляващо първоначално определяне
на разноските, компетентен да се произнесе по искането за коригиране е
самият ЧСИ. С диспозитива на този акт е разпоредил, че оставя без уважение
възраженията досежно таксите и разноските от изпълнението, обективирани в
Постановление от 18.11.2022 и отново е разпоредено да се администрира
подадената жалба вх.№ 41366/7.12.2022г. И с последващ диспозитив жалбата
вх.№ 41366/7.12.2022г е оставена без движение с указания длъжникът да
представи 2бр преписи за връчването им на останалите страни в
производството, както и за представяне на доказателства за внесена държана
такса за обжалването.
В изпълнение на тези указания дружеството-длъжник е представило 2бр
преписи и е внесло държ.такса.
Видно е от приложените по изп.дело документи, че същата е била
надлежно връчена на взискателя по изп.дело: “АСБО-АГРО“ООД и на
присъединения такъв ТД на НАП-Варна.
След изтичането на определения срок и постъпилото само от ТД на НАП-
Варна становище, делото е изпратено на ВОС.
При това положение въззивният съд приема, че ЧСИ е процедирал
неправилно, като е дал противоречиви и неясни разпореждания до длъжника.
Действително, подадената от длъжника жалба с вх.№ 41366/7.12.2022г
следва да бъде ценена като искане за изменение на Постановлението от
18.11.2022г, с което са били определени разноските по изпълнението, т.е. по
реда на чл.248 ГПК.
Така с първото разпореждане ЧСИ от 17.12.2022г, от една страна, е
приел, че е сезиран с такова искане и е изменил отчасти Постановлението си
по пет от позициите. Що се отнася до разноските по останалите позиции,
както сам е посочил в настоящите си обяснения, същите са останали
неизменени. Същевременно неправилно е приел, че следва да бъде
администрирана отново същата жалба вх.№ 41366/7.12.2022г. Отделно стои
въпросът какво следва да се има предвид с издаденото второ Разпореждане от
същата дата - 7.12.2022г на л.397.
Така на съдебен контрол подлежи Разпореждането от 7.12.2022г,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което частично са били изменени
разноските, определени с Постановлението от 18.11.2022.
По делото, обаче, липсват доказателства длъжникът и двамата взискатели
изобщо да са били уведомени надлежно за изготвеното Разпореждане от
7.12.2022г.
Предвид изложеното неправилно е била администрирана в.жалба вх.№
41366/7.12.2022 и затова недопустимо е съдът да се произнася по нея. Това
налага прекратяване на образуваното по повод същата производство по
в.гр.д.№ 287/2023, като бъде указано на ЧСИ, че следва да уведоми страните
3
за изготвеното Разпореждане от 7.12.2022г, с което е изменено
Постановлението му от 18.11.2022г, и че същото подлежи на обжалване пред
съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба вх.№ 41366/
7.12.2022г, входирана във ВОС под № 3213/7.02.2023, подадена от
„АГРОЕРИЯ"ЕООД чрез пълномощника адвокат Ел. К. от АК-Варна -
съдебен адрес: гр.Варна бул.„Мария Луиза' № 4 ет.2 ап.2, против
Постановление от 18.11.2022 по изп.д.№ 270/2021 на ЧСИ Хр.Георгиев, рег.
№ 892, с което са определени дължимите от дружеството разноски.
УКАЗВА на ЧСИ, че следва да уведоми страните за изготвеното
Разпореждане от 7.12.2022г, с което е изменено Постановлението му от
18.11.2022г, и че същото подлежи на обжалване пред съда.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД –ВАРНА в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
След влизане в сила на определението, копие от същото да се
изпрати на ЧСИ за изпълнение на дадените указания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4