Решение по дело №969/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 212
Дата: 27 октомври 2022 г. (в сила от 27 октомври 2022 г.)
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20223100600969
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600969 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба на адв.Д. Костова, като
процесуален представител на частния тъжител Д. И. Д. срещу Разпореждане от 01.08.2022
година, постановено по НЧХД №257/2022 година по описа на ВРС, с което на основание
чл.250, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното
производство по посоченото дело, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от
НПК .
Във въззивната жалба се оспорва разпореждането за прекратяване на наказателното
производство и се твърди, че същото е незаконосъобразно, като излага подробни доводи в
тази насока. Прави искане да бъде отменено разпореждане с №660/01.08.2022г. по НЧХД
№257/2022 по описа на РС-Провадия.
Във въззивното производство е постъпило и становище от И. И. И., с което се иска да
бъде оставено без уважение частната жалба срещу процесното Разпореждане постановено
по НЧХД № 257 от 2022 по описа на Районен съд-Провадия. Заема становище за правилност
на определението ВРС и неоснователност на така подадената частна жалба.
В съдебно заседание проведено на 13.10.2022г. пред въззивна инстатнция,
жалбоподателя и частен тъжител Д. Д. не се явява, представлява се от адв. Д. Костова, която
заявява, че поддържа въззивната жалба и не сочи нови доказателства. Доразвива тезата
относно незаконосъобразността на атакуваното разпореждане.
Прокурор от Варненска окръжна прокуратура, в лицето на прокурор В. Д., не сочи
1
нови доказателства.

Въззивният съд, като взе предвид становищата на страните и след проверка на
съдебния акт намери следното :
Провадийски районен съд с разпореждане по НЧХД № 257/2022 година постановено
в съдебно заседание на 01.08.202 година е прекратил наказателното производство по НЧХД
№ 257//2022год. по описа на ПРС по основанията в чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 от
НПК.
За да стигне до посочения извод съдът е обсъдил следното :

Д. И. Д. е подал жалба до РП-ТО-Провадия няколко дни след датата на извършване
на неправомерно деяние срещу него. В деловодството на РС-Провадия на 05.07.2022г. е
постъпила тъжба от Д. Д. срещу И. И. за извършено престъпление на осн. чл.130, ал.1 от
НК. Прокурор от същата прокуратура е постановил на 29.12.2022 г. отказ да се образува
досъдебно производство след като е приел, че в преписката не се съдържат данни за
престъпление от общ характер, а такова от частен характер по чл. 130, ал.1 от НК. Състава
на първоинстанционния съд е приел, че срока за депозиране на частната тъжба е бил най-
късно до 26.03.2022 г., тъй като Д. Д. е бил узнал за твърдяното от него престъпление още
на 26.09.2021 г.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 81,
ал.3 от НПК е преклузивен.

Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на
узнаването за извършеното престъпление. Хипотеза по чл.81, ал.3 от НПК, свързва
началния момент на 6-месечния срок с деня на получаване на съобщение от пострадалия за
спиране на наказателното производство на основание, че престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия /изм. Д.В.Бр.7 / 2019година НПК .
След като прокурорът е приел, че престъплението не е от общ характер, с посоченото
постановление, е отказал да образува наказателно производство с мотивите, че преписката
не съдържа данни за извършено престъпление от общ характер и по случая изобщо не е
било образувано наказателно производство.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на
прокурора по смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано
досъдебно производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия.
В случая за постановлението на прокурора от 29.12.2021 г., с което е отказано
образуването на наказателно производство, няма доказателства кога е било съобщено на
2
частния тъжител, респ. дали е обжалвано от него. С оглед на това, че прокурорските актове
произнесени по реда на чл.213 от НПК не влизат в сила, т.к. подлежат на инстанционен
контрол по реда на чл.213, ал.1 от НПК и служебен контрол по реда на чл.46, ал.4 от НПК
без ограничение във времето, не би могло да се приеме, че произнасянето на РП-Провадия
санира 6 месечния срок.
Следователно, да се приеме, че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от
произнасянето на прокурора с отказ да образува ДП, означава по този начин да бъде отворен
пътя за заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни
срокове. По този начин би била застрашена и правната сигурност, като гражданите биха
били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд без никакво ограничение във
времето.
Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден имено в интерес на правната сигурност.
Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието, респективно
със съобщаването на пострадалия за спиране на наказателното производство на основание,
на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК
В конкретния случай е без значение кога Д. е получил постановлението от
29.12.2021 г. за отказ да се образува наказателно производство, а от жалбата му е абсолютно
ясно, че е узнал за извършване на твърдяното престъпление още на 26.09.2021 г., т.е. в
негово присъствие.
Поради това и правилно ВРС-ТО-Провадия е приел, че срокът за депозиране на
частната тъжба е бил най-късно до 26.03.2022 г., а депозираната на 05.07.2022 г. частна
тъжба вх.№ 3523 е просрочена, поради което и правилно е приел наличието на
предпоставките на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство по настоящото НЧХД № 257/2022 г., тъй като тъжбата не
отговаря на изискванията посочени в чл.81 ал.3 и не е подадена в шестмесечния срок по
същия.
Предвид изложеното, разпореждането на Районен съд-Провадия е правилно,
законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.

Водим от изложеното въззивния съд:

РЕШИ:



ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 660/01.08.2022 за прекратяване на
3
наказателното производство по НЧХД №257/2022 г. по описа на Провадийски районен съд.
На осн. чл.190. ал.1 от НПК държавната такса от 5 лева се присъжда на частния
тъжител Д. И. Д..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1.

2.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4