№ 3841
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110157012
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано от подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против /фирма/, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 59 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 261,59лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2018г. – 31.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
60,92лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2018г. – 11.08.2021г., 2,30лв. – цена на
услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2018г. – 31.12.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -–27.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането и 0,57лв. – мораторна лихва за периода
31.12.2018г. – 11.08.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
49938/2021г. по описа на СРС, 180 състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – магазин № 20 - бакалия, находящ се в гр. София, общ. „Слатина“, /адрес/, но
между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия,
съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена
топлинна енергия за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва,
изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производства
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който заявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се
твърдението, че ответникът е клиент на топлинна енергия за стопански нужди, поради
липсва на облигационни отношения. Сочи се, че видно от представения от страна на
ищеца протокол от общото събрание на етажните собственици за избор на фирма за
1
дялово разпределение под аб. № 339773 фигурира /фирма/, поради което се излагат
съображения за недължимост на сумите с твърдението, че ответникът не е надлежна
страна. Твърди се, че процесният имот не е индивидуализиран, както и че посоченият в
заявлението по чл.410 ГПК имот не съвпада с имота, посочен в представения от страна
на ищеца нотариален акт. Ответникът оспорва да е ползвал или да е извършвал
търговска дейност в процесния имот през процесния период. Оспорва се и
претендираната мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че приложимата такава е
тригодишната. Във връзка с претендираната сума за услуга дялово разпределение
счита, че същата е дължима на фирмата, извършила дяловото разпределение, но
доколкото вземането не било конкретизирано с оглед правопораждащите го
обстоятелства, излага съображения за неоснователност на претенцията. Моли съда да
отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен субект /
увеличение на имуществото му /, което е за сметка на обедняване на друг правен
субект /чието имущество е намалено /; общ факт или общи факти/действия, които
водят до неоснователно разместване на благата в двата патримониума и отрицателна
предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД – обеднелият да не разполага с друго
вземане. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като задължението е за
възстановяване на стойност, т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност
измежду обедняването и обогатяването.
По отношение на претенцията за топлинна енергия:
Съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, че
процесният имот не е индивидуализиран, доколкото в титулната част на исковата
молба е посочен адрес на процесния имот, а именно: магазин № 20 – бакалия, находящ
се в гр. София, /адрес/, като е посочен и абонатния номер на същия – 339773.
От приложеното на л. 16 копие на удостоверение, изх. № 68-00-402/28.03.2017г.,
се установява, че с Решение № 35, Протокол № 17/30.10.2000г. на Столичен общински
съвет, булевард ***********, в частта от детелината на бул. ************** до
кръстовището на ул. ********** и ул. ********** е преименуван на бул. ***********,
като се сочи, че стар адрес – /адрес/ се отнася за многофамилна жилищна сграда с
четири входа, отразена с идентификатор 68134.107.343.1.
От приложеното на л. 104 четливо копие на Учредителен акт – устав на
ответното дружество /фирма/ се установява, че същото е учредено на 20.01.2017г., като
капитала на дружеството е формиран от парични и непарични вноски, като
непаричната вноска представлява недвижим имот, представляващ Бакалия, находящ се
в гр. София, бул. *********** ********, който недвижим имот се намира в сграда с
идентификатор № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.107.343.
Изводът, че именно ответникът е бил собственик на процесната Бакалия, намира
опора и в приложеното копие на Декларация – съгласие л. 20, от която се установява,
че посочения в учредителния акт като управител Д.В.К. на 29.12.2012г. е декларирал,
че именно той е собственик на Бакалия, находяща се в гр. София, на бул. ***********
2
***, представляваща самостоятелен обект, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.107.343. С процесната декларация собственикът
дава съгласие обектът да бъде внесен като непарична вноска – апорт – в капитала на
ответното дружество.
Така изложената аргументация, в частност извода, че през исковия период
именно ответното дружество е било собственик на обекта се потвърждава от
приложеното на л. 29 копие на Нотариеален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 135, том V, рег. № 12666, дело № 798/2018г. От съдържанието на същото е
видно, че предмет на сделката е Бакалия, находяща се на бул. ***********, като в
скоби изрично е отбелязано старото наименование – /адрес/.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност твърденията на
ответното дружество, че не е налице идентитет между процесната Бакалия, нахояща се
на бул. *********** с абонатен № 339773 и процесния недвижим имот, доколкото
както се установи е налице промяна в наименованието на булеварда /удостоверение
л.16/, но от учредителния акт, нотариалния акт и декларацията на управителя на
ответника се установява, че става въпрос за един недвижим имот.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза
се установи, че за процесния период общият топломер в абонатната станция се е
отчитал по електронен път в началото на всеки месец, като посредством т.н.
„терминал“ се е снемало показанието на ТЕ. От отчетеното количество са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Експертът е посочил
изрично, че в имота е имало пет отоплителни тела, които са били демонтирани през
2012г., тоест преди исковия период, за който не е осигурен достъп за отчет на
18.05.2019г. и 23.05.2019г., но и няма начислена ТЕ за отоплителни тела по проект, а е
начислена служебно ТЕ за отопление за транзитно преминаващи щрангове към
отоплителната инсталация на сградата. Вещото лице е достигнало да извода, че
изчисленията са извършени от ФДР в съответствие с действащата Наредба № 16-334
изменение от 01.06.2014г.
С оглед изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства и
заключението на допуснатата СТЕ, по делото се доказа, че за процесния период
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в процесния обект, представляващ
магазин № 20 – бакалия, находящ се в гр. София, общ. Слатина, /адрес/, нов адрес: гр.
София, бул. *********** ***, представляваща самостоятелен обект, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.107.343, за който
обект е определен абонатен № 339773.
Видно от заключението по СТЕ сумата за доплащане на топлинна енергия от
изравнителните сметки е 261.60лв., като доколкото исковата претенция е заявена за
сумата от 261.59лв., съдът намира, че същата следва да бъде уважена изцяло, като
основателна, с която сума ответното дружество се е обогатило неоснователно, като е
ползвал топлинна енергия за исковия период 01.10.2018г. – 31.12.2018г.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
не се установява, че през исковия период той е бил собственик на процесния обект,
доколкото в приложения към исковата молба протокол от общо събрание на етажните
собственици за избор на фирма за дялово разпределение под аб. № 339773 фигурирало
името на друго дружество – /фирма/. Действително към списъка, приложен към
Протокола за ОС на ЕС л. 34, в т. 3 е отразен като собственик фирма /фирма/. При
формиране на възражението си обаче, ответникът не е съобразил обстоятелството, че
този протокол е за проведено общо събрание през 2002г., тоест шестнадесет години
преди исковия период, както и обстоятелството, че от материалите по делото са
налични данни, че управителят на ответника е бил собственик на процесната Бакалия
десет години след това през 2012г. – декларация л. 20.
3
По отношение на претенцията за дялово разпределение:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца ОУ
са неприложими, следователно в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило за негова сметка,
спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. От събраните по
делото доказателства, в това число изготвените и приети по делото съдебно-
счетоводна, съдебно-техническа експертиза и приложеното на л. 127 копие на Договор
№ У-№97/02.11.2007г. се установи, че услугата дялово разпределение в сградата-
етажна собственост, в която се намира и процесния имот, е извършвана от фирма
/фирма/, която фирма е действала като подизпълнител на третото лице помагач /фирма/
/договор л. 127/. Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза за исковия период стойността на услугата дялово разпределение
е 2.30лв., като доколкото претенцията е заявена именно за тази сума същата следва да
бъде уважена изцяло.
Съдът намира за неоснователно наведеното възражение за погасяване на част от
вземанията на ищеца по давност. Предвид обстоятелството, че вземането на ищеца
произтича от неоснователно обогатяване, същото се погасява с изтичането на
петгодишна давност, която започва да тече от деня на получаване на престацията. В
този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 7 на ППВС № 1/28.05.1979 г. В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано
на 27.08.2021г., респективно погасени по давност биха били вземания, станали
изискуеми преди 27.08.2016г. Предмет на разглеждане са искови претенции за период
през 2018г., респективно същите не са погасени по давност.
По силата на договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване
на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество, поради което
неоснователно се явява и възражението, че сумата се дължи на дружеството,
извършило дяловото разпределение.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на
сумата за доставена топлинна енергия приложение намира материалноправната
разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно за изпадането на ответника в забава е
необходима покана. В хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като
същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която
при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015
г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО;
решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение №
4
706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г.
по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на вече отменения и др. /.
По делото не се доказа твърдението на ищеца, че до ответниците е изпратена покана за
заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение,
поради което акцесорните искови претенции за мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия в размер на 60.92лв. и тази в размер на 0.57лв. – лихва върху
дяловото разпределение се явяват неоснователни, като недоказани.
По разноските:
Предявени са искови претенции в размер на 325.11лв., уважената част е в размер
на 263.89лв., респективно отхвърлената в размер на 61.22лв., при което съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1050.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 700.00лв. – депозит за вещи лица в
исковото производство, 175.00лв. – държавна такса в исковото производство и
100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.
8 ГПК, ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в размер на
852.28лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответното дружество има право на разноски с
оглед отхвърлената част на претенциите, но по делото не се доказа извършването на
такива, поради което разноски в полза на /фирма/, не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че /фирма/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. „Надежда“, ул.
„Йордан Хаджиконстантинов“ № 40-50, дължи на /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл.
59 ЗЗД сумата от 261.59лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.10.2018г. – 31.12.2018г., до обект с абонатен № 339773,
представляващ магазин № 20 – бакалия, находящ се в гр. София, общ. Слатина,
/адрес/ /стар адрес/ и нов адрес – гр. София, бул. *********** ***, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2021г. до
окончателно изплащане на сумата, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на
ищцовото дружество и 2.30лв. – стойността на услуга дялово разпределение за
периода 01.11.2018г. – 31.12.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата, с
която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
49938/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 60.92лв. – мораторна лихва върху
цената на доставена топлинна енергия за периода 31.12.2018г. – 11.08.2021г. и 0.57лв.
– мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.12.2018г. –
11.08.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, разноски с оглед уважената част на претенциите
за заповедното и исковото производства в общ размер на 852.28лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
5
на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6