№ 1117
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330204306 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 578580-F583592/19.05.2021 г., издадено от зам.
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „Николагро“ ЕООД, ЕИК:
********* е санкционирано за извършено административно нарушение по чл.
78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
с имуществена санкция в размер на 8811,63 лева на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС.
Жалбоподателят, „Николагро“ ЕООД, обжалва издаденото НП и моли
същото да бъде отменено. Твърди се нарушено право на защита, предвид
липса на коректно описание на нарушението и неясното досежно датата на
извършването му. Отделно от това са наведени и доводи, че в срок е
извършено отстраняване на несъответствие с подадена декларация, поради
което в случая санкционираното поведение не е било наказуемо. При условия
на евентуалност е направено искане за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр. Пловдив, оспорва жалбата и моли
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с извършена проверка от органи на ТД на НАП - Пловдив по
отношение на „Николагро“ ЕООД било установено, че същото, като
регистрирано лице по ЗДДС и в качеството си на получател по доставка не е
извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 8 811.63 лв. по
фактура № **********/07.07.2017 г., издадена от „Солжелиз България“
ЕООД /старо наименование на „ОТП Лизинг“ ЕООД/, ЕИК *********, като
не е сторило това в законоустановения срок - от 01.10.2020 г. до 14.10.2020 г.
вкл., за данъчен период м. 09.2020г. В случая се касаело за доставка на актив
зърнокомбайн FENDT, модел 5255L Free Flow с шаси *********, 5.40м. и
хедър FENDT, модел Free Flow, 5.40м., сериен № *********, придобит при
условията на финансов лизинг по чл. 6 ал. 2 т. 3 от ЗДДС. Неизвършването на
корекцията довело до определяне на декларирания от лицето резултат по
ЗДДС – 0 лв. за м. 09.2020г. в по-малък размер със сумата от 8 311,63 лв.
Съгласно договор за финансов лизинг № 172728824485/04.07.2017 г.,
сключен между „Солжелиз България“ ЕООД, клон Пловдив в качеството на
лизингодател и „Николагро“ ЕООД в качеството на лизингополучател,
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване при условията
на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи:
зърнокомбайн FENDT, модел 5255L Free Flow с шаси *********, 5.40м на
стойност 134 492 евро /263 043,49 лв./ и ДДС - 26 898,40 евро /52 698.70 лв./
и хедър FENDT, модел Free Flow, 5,40 м., сериен № ********* на стойност 22
390 евро /43 791,03 лв./ и ДДС - 4 478 евро /8 758,21 лв./ или общо на
стойност 156 832 евро /306 834,52 лв./ и ДДС 31 376,40 /61 366,90 лв./, като в
договора е предвидено задължение за заплащане на авансова вноска в размер
на 23 532,30 евро /46 025.18 лв./. Според уговорките между страните, във
всеки случай на неизпълнение на парично задължение на лизингополучателя,
лизингодателят има право едностранно да прекрати договора с изпращане на
2
писмено уведомление до лизингополучателя. Лизинговите вещи били
предадени на лизингополучателя на ЕООД. Предвид неплащането на част от
лизинговите вноски от страна на лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД е
изготвена нотариална покана, с която на лизингопрлучателя е даден 10-дневен
срок за доброволно изпълнение, считано от връчването на поканата, след
изтичането на който действието на договора за лизинг се прекратява, считано
от деня, следващ срока за доброволно изпълнение. Поканата е връчена на
24.08.2020 г., предвид което договорът за лизинг се считал за
прекратен/развален на 08 09.2020 г. Във връзка с развалянето на доставката,
от страна на доставчика е издадено кредитно известие №
**********/29.09.2020 г. с данъчна основа „минус“ -14 053.15 лв. и ДДС -
„минус“ 8 811,63 лв., което е отразено в резултата по ДДС на „ОТП Лизинг“
ЕООД за данъчен период м. 09.2020 г. В данъчния период, през който е
извършено намалението на данъчната основа по доставката - м. 09.2020 г.,
„Николагро“ ЕООД е следвало да направи корекция на ползван ланъчен
кредит в размер на 8 811,63 лв. по фактура № **********/ 07.07.2017 г., като
отрази издаденото от доставчика кредитно известие № **********/29.09.2020
г. в дневника си ва покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП-
Пловдив с вх. № 16004435681/05.10 2020 г. за данъчен период м. 09.2020 г.
„Никорагро“ ЕООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен
кредит в размер на 8 811,63 лв. със закъснение, като е отразило издаденото
кредитно известие от „ОТП Лизинг” ЕООД в дневника си за покупки и в
справка-декларация: с вх. №16004496758/03.12 2020 г. /коригиращи/ подадени
в ТД на НАП - Пловдив вследствие изпратено съобщение от орган по
приходите по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-16001620195596-177-
001/01.12.2020г. Неизвършването на корекцията, е довело до определяне на
резултат за данъчен период м. 09.2020 г. - 0лв . вместо следващия се резултат
– „ДДС за внасяне“ в размер на 8 811,63 лв. при коректно отразяване на
кредитното известие.
Констатираното е било квалифицирано като нарушение на чл. 78, ал. 2,
вр. чл. 78, ал. 3 ЗДДС, поради което за същото бил съставен АУАН, а въз
основа на него срещу „Николагро“ ЕООД на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС
била наложена имуществена санкция в размер на 8811,63 лева.
3
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства,
както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител – свид.
П.А., които изцяло потвърждават описаните от нея в АУАН фактически
констатации. Съдът кредитира тези показания като логични, и неопровергани
от събрания по делото доказателствен материал, в това число от изложеното в
жалбата.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този
извод настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗДДС, ползван данъчен кредит е стойността на
данъка, който регистрирано по този закон лице е приспаднало в годината на
упражняване на право на данъчен кредит. Съгласно чл. 2 на същия,
регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен
кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на
доставката, както и при промяна на вида на доставката. Съгласно ал. 3,
корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са
възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа
по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията,
в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен
период.
В конкретния случай по отношение на „Николагро“ ЕООД било
установено, че същото, като регистрирано лице по ЗДДС и в качеството си на
получател по доставка доставка на актив зърнокомбайн FENDT, модел 5255L
Free Flow с шаси *********, 5.40м. и хедър FENDT, модел Free Flow, 5.40м.,
сериен № *********, придобит при условията на финансов лизинг по чл. 6 ал.
2 т. 3 от ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер
на 8811.63 лв. по фактура № **********/07.07.2017 г., издадена от „Солжелиз
България“ ЕООД. Същото е следвало да бъде сторено в законоустановения
срок - от 01.10.2020 г. до 14.10.2020 г. вкл., за данъчен период м. 09.2020 г.
4
Неизвършването на корекцията е довело до определяне на декларирания от
лицето резултат по ЗДДС – 0 лв. за м. 09.2020г. в по-малък размер със сумата
от 8 311,63 лв. Тези факти се установяват от приложените по делото писмени
доказателства и се потвърждават от разпита на разпитания като свидетел
актосъствител – свид. А.. По същество тези факти не се оспорват и от
дружеството-жалбоподателя. От страна на последното са наведени
единствено съображения за наличието на формални основания за отмяна на
обжалваното НП, респ. за липса на извършено нарушение по същество.
В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприема доводите за
нарушено право на защита, поради некоректно описание на нарушението.
Видно е, че както АУАН, така и НП съдържат детайлно описание както на
сделката, довела до процесното нарушение, ведно с посочване на дата, място,
периоди, в какво конкретно се изразява неправомерното поведение, така и
точно посочване на нарушените правни норми.
Неоснователен е доводът, че нарушението е „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11
ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Според
цитираната дефиниция „маловажен случай“ е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Нормата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН регламентира, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за „маловажност“ следва да се прави
на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид на нарушението,
начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване
характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид горните критерии и установените факти, настоящият съдебен
състав приема, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 93,
5
т. 9 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, за определяне на извършеното
административно нарушение като маловажно. От събраните по делото
доказателства не се формира извод за по-ниска обществена опасност на
деянието в сравнение с други такива случаи, напротив – касае за нарушение,
довело до недеклариране на една немалка сума, а именно 8311,63 лв. в
следствие на несвоевременно извършената корекция. В тази връзка следва да
се посочи, че се явява ирелевантно дали дружеството-жалбоподател е знаело
или не за прекратения лизингов договор. От една страна това са вътрешни
отношения между контрахентите по цитирания по-горе лизингов договор, а от
друга, отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна.
Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената санкция,
доколкото в случая този размер е законово фиксиран в нормата на чл. 182, ал.
1 ЗДДС.
Предвид всичко гореизложено обжалваното Наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено,
а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността
на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на
НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
120.00 лв.
Ето защо, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 578580-F583592/19.05.2021 г., издадено от
зам. директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което „НИКОЛАГРО“ ЕООД, с
ЕИК: ********* е санкционирано за извършено административно нарушение
по чл. 78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 3 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ с имуществена санкция в размер на 8811,63 /осем хиляди осемстотин
и единадесет лева и шестдесет и три ст./ лева на основание чл. 182, ал. 1
ЗДДС.
ОСЪЖДА „НИКОЛАГРО“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ
на ТД на НАП-Пловдив сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7