Решение по дело №557/2023 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 92
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20234340100557
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Троян, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20234340100557 по описа за 2023 година
за да се произнесе - съобрази:
“ЕВН България електроснабдяване” ЕАД – гр. П., представлявано от
В.Р.К и И.С.П.-С. срещу Й. А. Ф. от гр. Троян, с посочено правно основание
чл. 422 от ГПК общо за сумата 201,64 лева, представляваща неизплатено
парично задължение по договор за продажба на ел. енергия, както и законова
лихва за времето на забавата. В подкрепа на твърденията си ищецът е
ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител,
представена е писмена молба по същество.
На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. Б. Д. от ЛАК е назначен за особен
представител на ответника Ф.. По реда на чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор, с който изцяло се оспорва предявената искова претенция.
От приложените към делото писмени доказателства: Препис-извлечение
от сметка на Клиентски номер **********, изготвена от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, фактура № ********** от 23.11.2021 г., фактура №
********** от 23.12.2021 г., Справка № 1064416 от 17.08.2023 г. от АВ,
Протокол за въвеждане в имот по чл. 498 от ГПК от 11.02.2022 г. по Изп.
дело № 20208870400039 на ЧСИ Д.Д., Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД
и ч.гр.д. № 214 от 2023 г. по описа на ТРС, от заключението на приетите СИЕ
с вещо лице Д. Н. и СТЕ с вещо лице М. Б., съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от представената фактура № ********** от 23.12.2021 г. /която
обхваща и вземането по фактура № ********** от 23.11.2021 г/ на ответника
Й. Ф. е начислена общо сумата 180,01 лева, дължима цена на използвана
електрическа енергия за отчетния период 16.11.2021 г. – 15.12.2021 г., от
които 99,56 лева дължима сума за плащане до 07.01.2022 г. и 80,45 лева –
1
просрочени стари задължения.
По делото е приложен препис-извлечение от сметка, в което е отразено,
че Й. Ф. е потребител с клиентски номер ********** и обект на потребление:
гр. П., ул. „Д-р П.Ц.“ № 41, ет. 1. Отразено е процесното вземане за отчетния
период в размер на 180,01 лева, както и лихва за периода 07.12.2021 г. –
22.02.2023 г. в размер на 21,63 лева.
В процеса е приета справка от АВ – СВ гр. П., от която се установява,
че с постановление на ЧСИ Д.Д., влязло в законна сила на 20.01.2022 г. на
ответника е възложен посочения горе имот, находящ се в гр. П., ул. „Д-р
П.Ц.“ № 41, ет. 1.
По делото са приложени Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, които регулират облигационни правоотношения,
възникващи по повод доставката и консумацията на ел. енергия.
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия, абоната разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 8 от ОУ изрично постановява, че неполучаването
на съобщението не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума.
В ТРС е подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК от ищцовото дружество - кредитор, по което е образувано ч.
гр. дело 214/2023 г. При условията на чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съда е дал
указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
По заключението на СИЕ е констатирано, че процесните фактури са
осчетоводени редовно по дебита на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ .
Установен е размера на претендиранта главница, която представлява
незаплатената цена на консумирана ел. енергия и законовата лихва за забава.
Вещото лице инж. Б. е изследвала приетите писмени документи и
предоставените й от ищцовото дружество. В с. з. пояснява, че партидата, по
която е начислена процесната сума, според нея се води на бащата на
ответника, който след като е придобил имота, не е направил искане да му
бъде създадена друга партида. Изследван е също по документи и СТИ.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като
доказателство ч. гр. д. № 214/2023 г. по описа на ТРС.
От правна страна: Настоящият състав намира, че в процеса не беше
установено валидно облигационно правоотнотношение между страните.
Не се установи обекта, до който се доставя ел. енергия – установява се, че
„служебно" е открита партида на името на Й. Ф., но за имот, находящ се в гр.
П., обл. Пазарджик, ул. П.Ц. № 41, ет. 2, ап. 2.
За процесният имот, находящ се в гр. П., обл. Пазарджик, ул. „П.Ц.“
№ 41, ет. 1, е открита партида на името на лицето А.Ф.Й., на което и лице
именно са издавани фактури за периода 16.10.2021 г. до 15.12.2021 г.
според СТЕ.
Предвид на изложеното от предоставените по делото доказателства
2
не става ясно за кой имот има открита партида, на името на кое лица за
какъв период, по какъв начин са откривани тези партиди, каква е
връзката им с процесния имот и т.н.
При изслушването на в с. з. вещото лице инж. Б. е изложила, че
процесният имот и имота собственост на ответника са два различни
имота и е установено несъответсвие в адресите на двата имота.
Вещото лице твърди, че ответникът Й. Ф. придобива процесния
имот от баща си А. И.в, но това не отговаря на предоставената по делото
справка от Агенция по вписванията, където се вижда, че И. Ф.
придобива чрез покупко-продажба съвсем различен имот от процесния, а
именно - в гр. П., обл. Пазарджик, ул. „П.Ц.“ № 41, ет. 2 и не от А.Й. /за
когото се твърди, че е баща на ответника/, а от съвсем друго трето лице -
М.Щ..
В процеса не са представени доказателства относно родствената
връзка между ответника и лицето А.Й., на името на когото е създадена
партида.
Ищцовото дружество не е представило към доказателствата по
делото договор, заявление или каквито и да било други документи,
обвързващи с доставка на електрическа енергия „ЕВН България
електроснабдяване" ЕАД към имот - собственост на Й. Ф..
В Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България електроснабдяване" ЕАД е посочено, че
продажбата на електрическа енергия от продавача започва в срок от 7
дни от датата на подаване от потребителя на писмено заявление за
продажба на електрическа енергия съгласно приложени към тези Общи
условия образци. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, към заявлението
потребителя следва да приложи и документи, удостоверяващи
самоличността и правния му статут.
От друга страна, издаването на фактури не доказва наличие на
валидни облигационни отношения между двете страни.
Дружеството – ищец основава своето вземане на сключен между страните
договор за потребление на електрическа енергия при Общи условия. При
условията на чл. 154 от ГПК ищцовото дружество следваше при условията на
пълно главно доказване да установи фактите, от които черпи своите права.
При горните изводи и от събраните по делото писмени доказателства не
се установява ответника в настоящото производство да е потребител по
смисъла на § 1, т. 41 б ДР от ЗЕ и основание, на което партидата е записана на
негово име.
С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е неоснователен и
недоказан.
Водим от изложеното съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неосновантелен и недоказан, предявения от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
3
и адрес на управление: гр. П., ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
В.Р.К и И.С.П.-С. против Й. А. Ф., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П.,
ул. „П.Ц.“ № 41а, вх. Г, ет. 1 и настоящ адрес: гр. Троян, Ловешка област, ж.
к. „М.“ № 1, вх. В, ет. 6, ап. 16, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, а
именно да бъде признато в отношенията между страните, че ответника дължи
сумата 180,01 – сто и осемдесет лева и една стотинка, представляваща
неизплатено парично задължение по доставена електрическа енергия за
периода от 16.10.2021 г. до 15.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 23.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 21,63 –
двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 07.12.2021 г. до 22.02.2023 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
4