Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. София, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ - Д въззивен
състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 16275 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 362244 от 15.03.2018 г.,
постановено по гр. д. № 60690/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 71 - и състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 252727 от 23.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 60690/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71 - и
състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, искове за осъждане на ответника Е.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж. к. ************ап. № 134 и съдебен адрес:***, да заплати
на ищеца следните суми: сумата от 1123,27 лв. (1096,03 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и 27,24 лв. - главница за
услуга дялово разпределение) за доставена в периода 01.08.2013 г. - 30.04.2016
г. топлинна енергия в апартамент № 134, находящ се в гр. София, ж. к. ***********,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба - 27.10.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 176,95 лв.
(171,89 лв. върху главницата за топлинна енергия и 5,06 лв. върху главницата за
предоставена услуга дялово разпределение) - лихва за забава върху главните
вземания, изтекла в периода 30.08.2013
г. - 15.09.2016 г.
Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на адвокат В.В.Т.,
ЕГН **********, сумата от 321 лв. - адвокатско възнаграждение за
производството.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Л.Ч., с
доводи за неправилост на първоинстанционното решение. Твърди се, че
съдът неправилно е приел, че между страните не е налице облигационно
правоотношение. В хода на първоинстанционното производство ищецът е направил
доказателствено искане по чл. 192 ГПК за снабдяване с информация за процесния
имот до Столична община, район „Слатина“, Дирекция „Общински приходи“, от която
е постъпил отговор, че имотът не е деклариран по ЗМДТ. Същото искане е
направено и за снабдяване с информация от Агенция по вписванията, Служба по
вписванията, гр. София, като районният съд не се е произнесъл по това
доказателствено искане. Посочва се също, че ответникът по делото е учредил
законна ипотека върху имота през 2012 г., а през 2013 г. тя е била заличена. Излагат
се и доводи, че след депозиране на исковата молба по сметка на дружеството са
постъпили доброволни плащания на процесните задължения. Предвид изложеното се
моли за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
от ответника Е.К.Д., чрез адвокат Н.И., с доводи за неоснователност на
въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Изрично се
оспорва наличието на облигационна връзка между страните, съответно качеството
„потребител“ на ответника при условията на § 1, т. 41 б от ДР на Закона за
енергетиката, реалното доставяне на топлинна енергия на процесния адрес през
процесния период, отговаряща на българския държавен стандарт за топлопреносната
мрежа, цената на доставената топлинна енергия и ползването на същата от
ответника. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се
установи как е образувана стойността на начислените суми за топлинна енергия по
партидата на процесния имот (предвид оспорването на извлеченията от сметки и
редовното водене на счетоводните книги на дружеството). Прави се и възражение
за погасяване на вземанията по давност. Предвид изложеното се моли за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
Третото лице - помагач на страната на
ищеца - „Б.“ ООД, не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните във
въззивната жалба и в отговора, и събраните по делото
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1
от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото обаче е частично неправилно, като във връзка с доводите на
страните, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за установяване дължимост на суми, начислени
на ответника като стойност на получена и разходвана
топлинна енергия за апартамент № 134, находящ се в гр. София, община
„Слатина“, ж. к. *************, абонатен № 249751, както
следва: сумата от 1096,03 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2013 г. - 30.04.2016 г., сумата от
27,24 лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за същия
период, сумата от 171,89 лв. - законна лихва за забава за периода 30.08.2013 г.
- 15.09.2016 г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия и сумата от 5,06
лв. - законна лихва за забава за периода 30.08.2013 г. - 15.09.2016 г. върху главницата
за предоставена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху посочените
главници, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.10.2016 г. до
окончателното плащане.
За уважаване
на предявените искове ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
по иска за главница - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия, качеството на
ответника на потребител на такава топлинна
енергия,
обема на реално доставената топлинна енергия за
процесния период, и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. По иска за законната лихва за
забава в тежест на ищеца е да установи, че главното
парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и
че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
В тежест на ответника е да докаже своите защитни
правопогасяващи или правоизключващи възражения, вкл. положителния
факт на плащане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която
се намира този имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка пред
първоинстанционния съд са приети като писмени доказателства: протокол от 09.09.2002
г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в сградата, намираща се
на адрес: гр. София, ж. к. „Слатина“, бл. ******, на което е взето решение да
се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“
ООД, ведно с приложение № 1 към протокола - списък на етажните собственици; договор
от 11.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила
на „Б.Б.“ ООД да извършва услугата „топлинно счетоводство“; и договор от 08.07.2011
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ООД. От
удостоверение, издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява, че
на изградения жилищен комплекс на територията на района след 1976 г. е дадено
наименование ж. к. **********“, което не е било променено с решение на столичен
общински съвет в популярното сред населението име ж. к. (кв.) „Слатина“. Промяна
в административните номера на жилищните сгради не е извършвана. Предвид това
уточнение, въззивната инстанция намира, че посочените писмени доказателства
касаят именно етажната собственост, в която се намира процесният имот; данни за
топлофициране на сградата се съдържат и в представените от третото лице - помагач
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, формуляри за отчет, както
и в изготвените по делото експертизи.
По
делото е прието като писмено доказателство писмо от 29.12.2017 г. от Столична
община, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП „Слатина“, видно от което за
процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ************апартамент №
134, в информационната система на отдел ОП - Слатина, няма декларирани данни.
Спорно във
въззивното производство е обстоятелството дали
страните са обвързани от валидно облигационно отношение с оглед въпроса дали
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката
(ЗЕ) за процесния период.
Настоящият
съдебен състав намира възраженията на въззивника за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, за неоснователни. По оплакванията
във въззивната жалба, че районният съд не се е произнесъл по доказателственото
искане за изискване на информация от Агенция по вписванията относно процесния
имот, следва да се посочи, че в открито съдебно заседание на 27.09.2017 г.
съдът е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок да представи нарочна молба
във връзка с искането си по чл. 192 ГПК за снабдяване с информация и документи
от трети, неучастващи по делото страни (Агенция по вписвания и Столична община,
район „Слатина“). С молба от 04.10.2017 г. процесуалният представител на „Т.С.“
ЕАД е уточнил направеното искане по чл. 192 ГПК, но само по отношение на
снабдяването с декларация по чл. 14 ЗМДТ от Столична община, район „Слатина“,
като е представил нарочна молба, която да послужи пред район „Слатина“. Липсата
на данни за процесния имот от Агенция по вписванията се дължи на бездействието
на ищцовото дружество, а не на допуснати от районния съд процесуални нарушения,
като въззивната инстанция не следва да обсъжда доводите, че ответникът
по делото е учредил законна ипотека върху имота през 2012 г., като през 2013 г.
ипотеката е била заличена, които са заявени за първи път едва във въззивната
жалба.
Независимо от изложеното, въззивната инстанция намира за неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано страните да са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставяне на топлинна
енергия до имота, находящ се в гр. София, ж. к. ************ап. № 134, през
процесния период. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) „Битов клиент” е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените
от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, са собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане
на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото
лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства (в този смисъл ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС).
Действително, по
делото не са ангажирани преки доказателства, от които да е видно, че Е.К.Д. е
собственик или носител на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот за
процесния период. В отговора на исковата молба ответникът
е оспорил наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество, качеството си
на „потребител“ на топлинна енергия, реалното доставяне на топлинна енергия до
процесния имот през процесния период и нейната стойност, но не и че е собственик на процесния
топлоснабден имот. Налице са
и косвени данни в подкрепа на посоченото обстоятелство, които не се
разколебават от други доказателства по делото - в списъка на
етажните собственици, неразделна част от протокола за проведено на 09.09.2002
г. Общо
събрание на етажните собственици на процесната сграда, фигурира името на ответника, срещу което е положен подпис;
формулярите за отчет от 27.03.2014 г. и от 15.06.2015
г., изготвени от
фирмата, извършваща услугата дялово разпределение за процесната сграда, са подписани
от потребител „Д.“, като тези документи
не са били оспорени своевременно от ответника. Видно е
от данните по делото, че през исковия период титуляр на откритата
от ищцовото дружество партида за процесния имот е бил именно ответникът - Е.К.Д.,
а освен това, адресът на имота е посочен и като адрес на ответника в подадения в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор. Доказателствата, касаещи други водени
между страните дела, не обосновават друг извод, доколкото касаят периоди,
различни от процесния. Предвид изложеното, при
липсата както на твърдения, така и на данни, че Е.К.Д.
не е носител на правото на собственост върху процесния имот или че
върху последния е
било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице, за което
ищецът е бил уведомен (а доказателствената тежест в тази насока е на ответника), въззивният съд приема, че ответникът
има качеството на клиент на топлинна енергия съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр.
с чл.
153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция в сила от 17.07.2012
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, като в закона не е предвидено изискване за писмена форма на договора.
Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се публикуват най - малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая общите условия
на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. По делото
не се твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че между страните по делото в процесния период са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, за обект с абонатен № 249751, поради
което ответникът дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот
топлинна енергия. В тази връзка доводите, наведени в отговора на исковата молба
и в отговора на въззивната жалба за липса на облигационни правоотношения между
страните, съдът намира за неоснователни.
Според разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение през процесния период е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл.
148) и в
действалата през процесния период Наредба №16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
За
установяване количеството потребена топлинна
енергия и стойността на същата в хода на
първоинстанционното производство са изготвени и приети заключения на съдебно - техническа (СТЕ) и съдебно - счетоводна експертизи
(ССчЕ), които съдът, след преценка по чл. 202 ГПК, кредитира напълно.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно - техническата експертиза се установява, че количеството топлинна
енергия за абонатната станция на адрес: ж. к. ************се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станция. Технологичните
разходи за целия процесен период са изчислявани в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. ежемесечно и са отчислявани от ТЕ преди нейното
разпределение между абонатите съгласно действащите разпоредби (таблица № 1). Вещото
лице е посочило, че етажната собственост на адрес: ж. к. ************е сключила
договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 11.09.2002 г. с
фирма „Б.Б.“ ООД. За процесния период 01.08.2013 г. - 30.04.2016 г. фирмата за
дялово разпределение е отчитала водомера в имота, попълнени са документи за
главен отчет, подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в
изравнителните сметки. Вещото лице е добавило, че по данни на фирмата за дялово
разпределение (ФДР), в процесното жилище няма монтирани отоплителни тела и
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота има щранг лира за
отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена
от щранга съгласно наредбата за топлоснабдяването. Ползва се топла вода и има
водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Посочено е също, че процесният
имот има отопляем обем по проект 146 куб. м. съгласно Акт за разпределение на
кубатурата в жилищната сграда от 08.11.1984 г. На базата на този отопляем обем
се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно приложимата наредба
за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че за периода 01.08.2013 г. -
30.04.2016 г. количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация в
сградата - етажна собственост, е изчислено от фирмата, извършваща дяловото
разпределение по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредба
№ 16-334, и е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект в сградата. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон, съдържащи: ТЕ за отопление, включваща
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота
(отдадена от щранг лирата) и ТЕ за загряване на топла вода. Топлинна енергия за
общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово
разпределение към наредбата за топлоснабдяването.
В таблица № 2
вещото лице е отразило стойността на изравнителните сметки, изготвени от ФДР по
периоди. За процесния период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена
в изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, е 1403,43
лв. (сума за ТЕ за отопление - 634,61 лв. и сума за ТЕ за топла вода - 768,82
лв.). Сумата от изравнителните сметки, подадени от ФДР като разлика от
фактурираните суми по прогнозни данни, е 42,23 лв. за връщане, като сумите за
топлинна енергия за имота са начислявани в съответствие с действащата
нормативна уредба. В заключението е посочено също, че в ищцовото дружество има
съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция
и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години - на
12.03.2013 г. и на 14.07.2015 г., със заключение за съответствие на одобрения
тип.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза,
ответникът е заплатил част от дължимите суми за процесния период в общ размер
на 300 лв. по обща фактура от м. 07.2015 г. Непогасените задължения за топлинна
енергия (без задължения на ответника за извършено дялово разпределение през
процесния период) възлиза на 1196,03 лв. (топлинна енергия за отопление -
634,57 лв., топлинна енергия за БГВ - 861,46 лв., платени суми - (-) 300 лв.).
Законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 15.09.2016 г. възлиза на сумата от 171,60 лв.
Въз основа на
изложеното, въззивният съд намира, че по делото е доказано реалното
предоставяне на топлинна енергия до процесния имот. Във връзка с оспорванията на
ответника следва да се посочи, че ищецът има процесуално задължение да установи при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, като съдът не би могъл да основе решението си
само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметки. В случая по делото са представени и
приети като писмени доказателства формуляри за отчет, подписани от
потребител, индивидуални
справки за използвана топлинна енергия и заключения на вещи лица, въз основа на които може
да бъде направена преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни. Заключенията на изготвените по делото съдебно - техническа и
съдебно - счетоводна експертизи, не са били оспорени от ответника, предвид
възражението за нередовното осчетоводяване на процесните суми, като вещите лица са
установили количествата ТЕ, нейната стойност, както и че измерванията в абонатната станция,
начисленията по фактури, извършената услуга дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ
в имота, са в съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Освен това, от заключението на
съдебно - счетоводната експертиза се установява, че по партидата на аб. №
249751 са постъпвали доброволни плащания през процесния период, което е признание за реалното доставяне и за
ползването на топлинна енергия в имота. Ответникът не е
ангажирал доказателства да е заявил при условията
на Общите условия и нормативната уредба рекламация пред ищеца във връзка с качеството на доставената до имота топлинна енергия, поради
което и възражението, че тя не отговаря на българския държавен стандарт, е
неоснователно. От изложеното следва, че
по делото са установени количеството доставена топлинна енергия и нейната
стойност, както и правилното и законосъобразно нейно отчитане и начисляване. При тези
данни следва да се приемат за спазени параметрите на предоставената услуга,
обуславящи извод за точно изпълнение на задълженията
на ищеца.
От така
събраните доказателства, въззивната инстанция намира, че до процесния имот през
процесния период 01.08.2013 г. - 30.04.2016 г. е доставяна топлинна енергия, чиято стойност възлиза на
сумата от 1403,43 лв. (Таблица № 3 от СТЕ - обща сума за отопление на имот - 634,61
лв. и сума за БГВ - 768,82 лв). При данните за извършено от ответника плащане на сумата от
300 лв. (по фактура № ********** от 31.07.2015 г.), дължима за процесния период, общият размер
на задължението възлиза на сумата от 1103,43 лв. За
установяване размера на исковите претенции съдът кредитира заключението на СТЕ,
тъй като то кореспондира напълно с останалите данни по
делото, а именно с ангажираните от третото лице - помагач 4 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода и не зачита дължими
суми, предхождащи исковия период. Съдът посочва, че сградната
инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите от същата, като
заплащането на отдадената топлинна енергия от нея не е
обусловено от ползването от собственика на неговия имот или консумирането на ТЕ
в имота. С оглед
диспозитивното начало в процеса, искът за заплащане на стойността на отдадената
в имота топлинна енергия, следва да бъде уважен до пълния предявен от ищеца
размер - 1096,03 лв.
Ответникът
своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията на
ищеца, което е частично основателно. Съгласно разясненията на ТР № 3/18.05.2012
г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Вземанията на „Т.С.“ ЕАД съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.
През
процесния период м. 08.2013 г. - 12.03.2014 г. са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008
г., одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-0028/07.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г.,
съгласно които купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно
дължимата /прогнозна/ сума в 30 - дневен срок от изтичане на периода, за който
се отнасят, а за процесния период м. 03.2014 г. - 30.04.2016 г. са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. С
оглед данните по делото и липсата на твърдения и доказателства за наличието на
обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно чл. 115
и чл. 116 ЗЗД,
погасено по давност е вземането за цената на доставената топлинна енергия за м. 08.2013 г. в размер на
13,65 лв.,
тъй от датата на настъпване на изискуемостта му (30.09.2013 г.) до датата на подаване на
исковата молба - 27.10.2016 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземанията за цена
на доставена топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. - 30.04.2016 г. не попадат в обхвата на погасителната
давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на
подаване на исковата молба - 27.10.2016 г. не е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид изложеното и данните от СТЕ, настоящият съдебен състав
приема, че общият размер на непогасените по давност или чрез плащане вземания за
топлинна енергия възлиза на 1082,38 лв.
Съгласно Общите условия на ищцовото
дружество месечната
дължима от купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента -
сума, формирана по цена за потребена ТЕ и сума, формирана по цената за
услугата „дялово разпределение“. В случая услугата „дялово разпределение“
безспорно е извършена (по делото са събрани доказателства, че за имота са
съставени изравнителни сметки на база извършените от фирмата за дялово
разпределение отчети на уредите). Предвид доказване основанието на иска
и видно от изготвеното извлечение от сметки, въззивната инстанция намира, че вземането за главница за предоставена
услуга дялово
разпределение е основателно до сумата от 24,25 лв. (за м.
06.2014 г. и за м. 05.2015 г.), като за разликата до пълния предявения размер
от 27,24 лв., или за сумата от 2,99 лв. (за м. 06.2013 г.), искът подлежи на
отхвърляне поради погасяване на вземането по давност. С оглед основателността на
претенциите до посочения размер и направеното от ищеца искане, в негова полза
следва да бъде присъдена и законна лихва върху главниците от датата на депозиране
на исковата
молба - 27.10.2016 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Вземанията за лихви са акцесорни спрямо
главните вземания, поради което с погасяването на последните се погасяват и
добавъчните вземания - чл. 119 ЗЗД. Поради това претенцията за лихви върху
погасеното по давност вземане за м. 08.2013 г. следва да бъде отхвърлена. Съгласно
Общите условия от 2008 г., чл.
21, ал. 1, месечните суми са дължими в 30 - дневен срок след изтичане на
периода,
за който се отнасят. Следователно за заплащане на главните вземания, възникнали
до 12.03.2014 г., ответникът изпада в забава с изтичане на 30 - дневния
срок по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и след тази дата дължи
мораторна лихва. Лихвата за забава върху главните вземания за този период е в
размер на 62,92 лв., въз основа на приетата по делото съдебно -счетоводна експертиза, поради което тази сума е дължима от ответника.
За вземанията от м. 03.2014 г. до 30.04.2016 г. в отношенията между
страните са приложими общите условия на ищеца от 2014 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30 - дневен срок дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 (по общата фактура), ако не са заплатени в
срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 - дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на купувача. От
страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за това съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК,
не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата
му, поради което не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава,
респективно от кой момент, поради което съдът
приема, че без доказателства в изложения смисъл забава за длъжника в плащането
на установената главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е
налице. Поради това искът за осъждане на ответника да заплати на
ищеца лихва за забава за периода 30.08.2013 г. - 15.09.2016 г. следва да бъде
отхвърлен за разликата над сумата от 62,92 лв. до претендирания размер от
171,89 лв.
По отношение
на иска за присъждане на лихва за забава върху стойността на
услугата за дялово разпределение, съдът намира, че в общите условия на ищеца не
е предвиден срок за заплащането ѝ, поради което длъжникът
изпада в забава след покана - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото липсват данни да е изпращана покана до насрещната страна, от което
следва, че този иск е неоснователен и първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в тази част.
Поради изложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени осъдителните
искове за заплащане на сумата от 1082,38 лв. за
периода м. 09.2013 г. - м. 30.04.2016 г. - цена на потребена
топлинна енергия, за цена на услуга дялово
разпределение за сумата от 24,25 лв., начислена
за
посочения период, и за лихва за забава за сумата от 62,92 лв. за
периода 30.09.2013 г. - 15.09.2016
г., и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени до посочените размери, ведно със законната
лихва върху главниците от 27.10.2016 г. до окончателното плащане. В останалата
част, в която искът за главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над сумата
от 1082,38 лв. до пълния претендиран размер от 1096,03
лв. и за м. 08.2013 г., искът за цена на услуга
дялово разпределение е отхвърлен за сумата над 24,25 лв.
до пълния предявен размер от 27,24 лв., искът за
лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 62,92
лв.
до претендирания размер от 171,89 лв. и за м. 08.2013 г., както и искът за лихва
за забава върху главницата за предоставена услуга
дялово разпределение е отхвърлен изцяло за сумата от 5,06 лв.
за периода 30.08.2013 г. - 15.09.2016 г., решението на Софийски
районен съд следва да бъде потвърденo.
По разноските
При този изход на правния спор
право на разноски имат и двете страни по делото.
За първоинстанционното производство
в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят разноски в общ размер на 584,67 лв. (от общо претендираните 650 лв.
- 200 лв. - внесена
държавна такса, 350 лв. - депозити за експертизи и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1
НЗПП), съразмерно с уважената част от исковите претенции.
За производството пред първата инстанция
и съобразно отхвърлената част от исковите претенции,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адвокат В.В.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следва да се присъдят разноски за предоставена
безплатна адвокатска помощ на ответника в размер на 32,26 лв. Поради това,
първоинстанционното решение в частта, с която в полза на адвокат В.В.Т. са присъдени
разноски над сумата от 32,26 лв. до сумата от 321 лв., разноски в първоинстанционното
производство, следва да бъде отменено.
За настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, в полза на въззивника (ищец в
първоинстанционното производство) - „Т.С.“ ЕАД, следва да се присъдят разноски в
размер на общо
179,90 лв. - внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение (определеното
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1
НЗПП в размер на 100 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото), съразмерно с уважената част
от въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
(ответник) има право
на направените и претендирани по делото разноски съразмерно на отхвърлената
част
от въззивната жалба - чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК. Претендирани са единствено такива за адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. за оказана безплатна адвокатска помощ (списък
по чл. 80 ГПК - л. 12 от въззивното дело) в
размер на 500 лв. Въззивникът (ищец) е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което възражение настоящият съдебен състав намира за основателно.
Адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 321 лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение (в приложима редакция
от 23.05.2017 г.), съобразно обжалваемия интерес
и фактическата и правна сложност на делото. При това положение в
полза на процесуалния представител на ищците - адвокат Н.И.И.,
ЕГН **********, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба възлиза на
сумата от 32,26 лв.
Въззивният съд констатира
допуснати очевидни фактически грешки в диспозитива на обжалваното решение. В мотивите
си районният съдия е посочил, че предмет на делото са предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.К.Д.
обективно съединени осъдителни искове, а в диспозитива на решението е посочил,
че отхвърля предявените от „Т.С.“ ЕАД установителни искове. Освен това,
въпреки
обстоятелството, че първоинстанционният съд е конституирал трето лице - помагач
на страната на ищеца - „Б.“ ООД, което е взело участие по делото, това
обстоятелство не е отразено в диспозитива на обжалваното решение. Наличието на
несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и изразената воля в
диспозитива на неговото решение, както и непосочването, че решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца, налага реализиране на производство
по чл. 247 ГПК. Компетентен да извърши самостоятелна преценка относно наличието
на явни
фактически грешки в решението и евентуално да поправи същите, е на съда, който е
постановил решението. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на
районния съд с указание за преценка за провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК.
С оглед на цената на предявените
обективно кумулативно съединени осъдителни искове въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 362244 от 15.03.2018 г., постановено по гр. д. № 60690/2016 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), II ГО, 71 - и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 252727 от 23.10.2019 г., постановено по гр. д. № 60690/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 71 - и състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Е.К.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, да заплати на ищеца сумата от 1082,38 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. - 30.04.2016 г., сумата от 24,25 лв. -
главница за услуга дялово разпределение за същия период, за апартамент №
134, находящ се в гр. София, ж. к. *************, както и сумата от 62,92 лв. - лихва за
забава върху вземането за главница за топлинна енергия, изтекла в периода м. 09.2013 г. -
15.09.2016 г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на
адвокат В.В.Т., ЕГН **********, сумата над 32,26 лв. до сумата от 321 лв. -
адвокатско възнаграждение за производството, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Е.К.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ************ап.
№ 134, със съдебен адрес:***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1082,38 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2013 г. - 30.04.2016 г., сумата от 24,25 лв. -
главница за услуга дялово разпределение за същия период, продоставени за апартамент №
134, находящ се в гр. София, ж. к. *************, абонатен № 249751, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.10.2016
г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 62,92 лв. - лихва за
забава върху вземането за главница за топлинна енергия, изтекла в периода 30.09.2013 г. -
15.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 362244 от 15.03.2018 г., постановено по гр. д.
№ 60690/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 71 - и
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 252727 от 23.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 60690/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71 - и
състав, в
останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Е.К.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 584,67 лв. (петстотин
осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки), разноски за първоинстанционното производство, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 179,90 лв. (сто
седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки) - разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адвокат Н.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал.
3 и ал. 5 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 32,26 лв.
(тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки) - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ответника
(въззиваем) Е.К.Д. във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, II ГО, 71 - и състав, за преценка
за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК по поправка на очевидна фактическа
грешка, съобразно мотивите на решението.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК******.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.