Р Е Ш Е Н И Е
№874/2.3.2018г.
гр.Варна, 02.03.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХLІІ –ри състав, в публично заседание, проведено на втори февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14 510 по
описа на ВРС за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявена искова молба,заведена във ВРС на 26.09.2017 г., с рег. вх. № 54247, от ищеца А.С.Й., ЕГН **********,****, настоящ адрес *** – чрез
процесуалните му представители адвокати от АК Варна Хр.Г.и П. М.против ответната О. В., БУЛСТАТ: *, с адрес: *, ,
представлявана от Кмета И. П.. Отправеното до съда искане (уточнено с допълнителна молба) е да бъде постановено
Решение по силата на което ответната О. В. да бъде осъдена да заплати на ищеца СУМАТА от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при инцидент на 14.06.2017 г.
– падане в необезопасена дупка на пътното платно в *, изразяващи се в
множествени счупвания на подбедрицата вляво,
негативни промени в ежедневието и бита на ищеца, като ограничаване на
социалните контакти, поради пълното му обездвижване, изпитан стрес и негативни
емоционални нагласи, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 14.06.2017 г.до окончателното изплащане на сумата и СУМАТА от 1098 лева (хиляда деветдесет
и осем лева) – имуществени вреди,
съответно – 750 лева –стойност на хирургичен имплант-
¼ фибуларна плака; 250 лв. – стойност на медицински консумативи – медикаменти; 38,
40 лв. и 17,40 лв. – суми за болничен престой в Клиника по ортопедия и
травматология при МБАЛ „*“АД - Варна, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – 14.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Исковата си молба ищецът основава на
следните фактически твърдения: Ищецът сочи, че работел във АД „*“ на длъжност
„шофьор“ като основно се занимавал с доставка на стоки до обслужваните от
фирмата търговски обекти. Твърди се, че на дата 14.6.2017 г. ищецът спрял
служебния автомобил марка „*“ с рег.№ *в гр.Варна, на улица *за да извършел
редовна доставка в магазина, находящ се на ъгъла на посочената улица. Слизайки от
микробуса, ищецът с десния си крак бил стъпил в пропаднала под нивото на
пътното платно необезопасена дупка, при което залитнал, загубил равновесие;
паднал върху левия си крак; опитал се да стане, но усетил много силна болка и
не успял. Сочи че, ищецът незабавно се бил обадил по телефона на колегата си - М.
К. М.да отиде да прибере служебния микробус а междувременно бил транспортиран с
линейка до МБАЛ „*“ АД. Твърди се, че на ищеца била направена рентгенография и
поставена диагноза „множествени счупвания на подберицата
вляво“ ; бил приет за оперативно лечение в клиниката по „Ортопедия и
травматология“.
На следващо
място в исковата молба се твърди, че на дата 15.06.2017 г.на ищеца била
направена операция, при която било извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация тибия и фибула чрез поставяне на 1/3 фибуларна
плака и синдезмален винт, след което била направена и
гипсова имобилизация на лява глезенна
става. На 20.06.2017 г. ищецът бил изписан а на 10.08.2017г. били проведена нова
интервенция за премахване на синтезиращия материал (синдезмалния
винт).
Към момента
на предявяването на исковата молба, ищецът пояснява, че бил в отпуск по болест
, като провеждал рехабилитационни процедури за
възстановяване в пълен обем на двигателната функция на крака а след операциите,
продължавал са изпитва силни болки като се налагало да приема непрекъснато
обезболяващи а понякога и сънотворни и да провежда антитромботична
профилактика за период от 30 дни. Извън описаните по-горе двигателни и болкови нарушения, ищецът твърди, че се чувствал депресиран
и подтиснат, т.к. бил лишен от възможността да води обичайния си социален
живот, напълно обездвижен бил и изцяло зависим от чужда помощ, дори и за
задоволяване на най-елементарните му ежедневни потребности.Конкретно още в
исковата си молба ищецът подчертава, че пътят, на който настъпил инцидента бил общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради което и на осн.
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия Закон, задължена да осъществява
дейностите по поддържането на пътя била именно ответната О. В., която
изпълнявала възложените й със закон задължения посредством възлагане на
определена работа на физически лица – нейни служители. Именно на последните
била отговорността да вземели необходимите мерки в изпълнение на своите
служебни задължения – да осигурявали
безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска
собственост на всички участници в движението - в случая да отстранели
неравностите на пътното платно, образували дупка, както и да я обозначели по начина, който законът ги задължавал да го
направят – което те не били сторили. В резултат на бездействието им и
неизпълнението на пряко вменените им служебни задължения, заключава ищецът,
същият бил претърпял инцидента, при който му били причинени описаните
травматични увреждания.
В уточнителната си молба от дата 17.10.2017 г. ищецът е
изпълнил дадените му от РС Варна указания като изрично е посочил, че предявява
иска против О. В. с правно осн. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД – обезщетение за вреди от неправомерни деяния на лица, на които ответникът
е възложил да извършват определена работа и за чийто надзор отговоря. В чл. 31
от ЗП пояснява ищецът, било предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществявал от Общините а в същото време нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДВп задължавала лицата, които стопанисвали пътя да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по
него, като ал. 2 на същия член регламентирала правомощията на Кметовете на
Общините във връзка със създаването на служби за контрол които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
Действително, не отрича ищецът в уточнителната си
молба, нормата на чл. 49 ЗЗД касаела уреден от закона случай на гранционно–обезпечителна отговорност за вреди ,причинени
виновно другиму , която имала обективен характер, защото не произтичала от вина
на възложителя на работа а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността
на ответника по чл. 49 ЗЗД, като възложител се ангажирала не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – съставляващо неизпълнение
на задължение за осъществяване на действие (каквото било в конкретния случай) –
то в основанието на исковата претенция не се включвало обстоятелството дали вредите
са причинени от лице имащо качество изпълнител и дали това станало виновно.
Твърди се в уточнителната молба че било налице противоправно бездействие от страна на служител на Общината
за изпълнение на вменените на общината от чл. 31 от Закона за пътищата
задължения за ремонтиране и поддържане на общински път – нейна собственост
(съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1
от ЗОС) – където настъпил инцидента, като вината на съответния служител ,чиято
самоличност била ирелевантна и се предполагала до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В същата уточнителна
молба ищецът е прецизирал размера на претендираните
за репариране имуществени вреди от 20 000,00 лв.и неимуществените от общо
1098,00 лева (посочени и в петитума на иска в уточнителната
молба). Обективирано е искане и за присъждане на
разноски по делото при условията на чл. 38, ал.1 ЗА и искане по реда на чл. 83,
ал. 2 ЗА (последното уважено от РС Варна).
В подкрепа
на твърденията си ищецът е направил доказателствени
искания. В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, чрез юрисконсулт Л. Г.
е депозирала отговор на исковата молба. Ответната страна намира исковата молба за процесуално допустима,
но необоснована и неоснователна по следните съображения:Ответната страна
счита,че за да е налице отговорност на О. В. по смисъла на чл. 49 ЗЗД е
необходимо да се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие
на Общината, представляващо нарушение по тази разпоредба. Отговорността по чл.
49 ЗЗД, подчертава процесуалният представител на ответника, настъпвала след
като натовареното с работа лице при или по повод на изпълнението й виновно
причини вреди на пострадалия, следователно за ангажиране на отговорността на О.
В. било необходимо наличието на следните предпоставки: наличие навреди в патримониума на пострадалия ; вредите да са причинени при
или по повод изпълнение на работата
възложена от ответника; изпълнителят на работата да е осъществил вредоносните
действия или бездействия виновно. Ответната страна се спира на изложеното в
исковата молба ,като счита, че в случая съобразно българското законодателство
описаното от ищеца представлявало трудова злополука, за която вина О. В. нямала
.В тази връзка юрисконсулт Л.Г.цитира разпоредбата на чл.55,ал.1 КСО и се позовава
и на нормата на чл.200 КТ. Според ответната страна следвало да отговоря за
инцидента не О. В. а работодателят на ищеца още повече, че оспорва твърдението,
че на 14.06.2017 г., в гр. Варна на посоченото от ищеца място била съществувала
неравност, вследствие на която да се стигнело до описаната травма.На следващо
място ответната страна цитира и нормата на § 1, т. 19 от ПП на ЗДвП като приема
за спорно доколко настилката на ул. *представлявала такова препятствие и дали
наистина създавала опасност за движението.Спорно според ответната страна било и
дали вредите били в причинно - следствена връзка с неравност или с поведението
и невниманието на ищеца. В тази връзка ответната страна счита, че пешеходната
дейност, както и нормалното слизане от микробус, било нормална човешка дейност,
която не била толкова рискова ,съпоставяйки я например с управление на МПС.
Отделно от горното ответната страна прави и съпоставка на възможностите на
физическо лице в активна възраст и дете да се самосъхраняват. Предвид
изложеното според ответната страна претенцията не била правилно насочена срещу О.
В. а било и недопустимо при трудова злополука да се искало допълнително
обезщетение от О. В.. Подобен иск според ответната страна можело да е насочен а
и можело да е бил насочван срещу работодателя на ищеца – „* „ АД. В подкрепа на
становище за неоснователност на иска ответната страна се спира на
разпределението на доказателствената тежест като въз
основа на това прави извод, че исковата молба следва изцяло да бъде оставена
без уважение и се желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В условията на алтернативност
ответната страна изразява становище за перкомерност
на размера на претендираните неимуществени вреди като
счита че 20 000 лева са прекомерни в съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД
и преобладаващата съдебна практика.
В тази връзка ответната страна се
позовава и на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД като счита, че съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори
причинили произшествието щели да определят приноса на пострадалия за
настъпването на вредите. Предвид изложеното ответната страна е направила доказателствени искания.
Предявените искове намират правното си
основание в чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска съдът с
предварителния доклад,одобрен и като окончателен се позовава на ППВС №
17/18.11.1963 г. и ППВС № 9/28.12.1966 г.,като в първото Постановление е указано на съдилищата, че:
„Възможни са случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така
от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който
е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната
вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно
на чл. 49 и 50 ЗЗД”.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание от 02.02.2018 год.
ищецът явил се лично, чрез процесуалният му представител адвокат М.от АК Варна
желае РС Варна да уважи изцяло предявената претенция като основателна и
доказана. Според процесуалния представител на ищеца били налице кумулативните
предпоставки на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на възложителя; не била
оборена и презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. С оглед процесуална икономия, адв.М.навира,че не следва да повтаря какви са били травматичните
механизми на увреждане, т.к. това било безспорно е установено от
съдебномедицинската експертиза. Проблемите на ищеца и неудобствата, емоционалният
дискомфорт, който той
изпитал след претърпените травми, сочи адв.М.били
безспорно установени от показанията на
съпругата му. Относно възражението на ответната страна, че се касаело за трудова злополука – безспорно/ според адв.М./ , че била трудова злополуката, но адв.М.лично счита, че фактът, че на ищеца било заплатено
обезщетение от НОИ, това бил един социално поет като
обезщетението и социално осигурените рискове, двете обезщетения се
дължали на абсолютно различни основания и в никакъв случай не били и взаимоизключващи се, с оглед на което отново
моли съда да уважи исковата претенция изцяло, както и да бъде присъдено и адвокатското
възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, както и в разумен, определен
от съда срок да бъде дадена на ищцовата страна
възможност за представяне на подробни писмени бележки.
В същото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ответната О. В. юрисконсулт Л.
Г.,желае РС Варна да отхвърли исковата молба,намирайки исковата претенция за недоказана и по основание и по размер,
завявайки,че се придържа изцяло към отговора на искова молба и обективирайки също искане за срок за представяне на писмена
защита.
В рамките на
предоставения от съда срок от възможността за з депозиране на писмена защита се
е възползвал само ищеца.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Безспорно е
установено по делото, въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени
доказателства : приложените към
исковата молба и приобщени по делото : оригинал на медицинско удостоверение №
530/2017 г. от МБАЛ „* – Варна” АД; заверено копие на медицинско направление от
20.06.2017г.; заверено копие на болничен лист за временна неработоспособност №
Е20177884671/20.06.2017 г.; заверено копие на фактура № 28979/15.06.2017 г.;
заверено копие на фискален бон от 15.06.2017 г.; заверено копие на талон за
медицинско изделие; заверено копие на Епикриза на А.С.Й.,
ИЗ № 13294/2017 г.; заверено копие на болничен лист за временна
неработоспособност от 20.07.2017 г.; заверено копие на фискален бон от
16.08.2017 г. и рецептурна бланка;заверено копие на
фискален бон от 26.06.2017 г.; заверено копие на 2 бр. рецептурна
бланка с 2 бр. фискален бон, че на дата година14.06.2017 г.,към
10,15 часа , по време на работа А.С.Й. е претърпял травматично увреждане,
довело до необходимостта от хоспитализиране, оперативна намеса, обусловило и
временната нетрудоспособност на ищеца.
Изяснено по делото въз основа на писмените доказателства а
и не е и спорно , че към датата 14. 06.2017 г.ищецът / роден на *** г./ е бил в
трудови правоотношения с АД „ -„, ЕИК -,
като ТПО са възникнали по силата на Трудов договор от 10.3.2017 г. / л. 8 – 9
от делото/. Не се спори също така, че ищецът А.Й. считано от 10.3.2017 г. е приел
да изпълнява длъжността „доставчик“ при дружеството работодател като правата на
ищеца и същността на работата са разписани в чл .1 от
трудовия договор .Установено
е още въз основа на копието на цитирания трудов договор, че същият този договор
е бил сключен при условията на чл. 68, ал.1, т.2 КТ, КАТО СРОЧЕН – до завършване
на определена работа а именно – служителят е бил нает на работа в изпълнение и
докато е бил в сила договор за дистрибуция сключен между -Румъния и „*“ АД
в сила от 23.1.2017 г. за разпространение на продуктите на *в България и
във вр. с чл. 70 КТ. Видно и от чл.4 на същия договор,
трудовия договор е бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца, договорен в
полза на работодателя считано от 13 –ти март 2017 г. до 13- ти септември 2017 г.,
при изричното записване, че след изтичане на изпитателния срок и в случай, че
договорът не бъде прекратен, същият ще се счита за окончателно сключен на
основание чл. 68 , ал.1 т.2 КТ . Изрично в чл. 5 от трудовия договор е посочено
място на работата на ищеца – *, както и на други места, когато това следва от
характера на работата и в предвидените в КТ случаи . В чл. 6 е вписано,че
работникът- ищецът ще работи при 8 часов работен ден , при 5 дневна работна
седмица а в чл. 7 е договорен размера на БТВ
650 лв.
С оглед установяване на фактическата обстановка в пълнота
,по делото е допусната и проведена съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р .Д.Д., заключението по
която е приобщено на листи от
47
– 49 включително.
От обстоятелствената част на СМЕ се установява и
изяснява,че в Медицинско удостоверение № 530 /26.06.2017 г. издадено от
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „*
Варна „ АД на името на А.С.Й. е било записано : „ Предварителни данни : На 14.06.2017
г. към 10,15 ч., слизайки от управлявания от него микробус стъпил в ниско
разположена шахта спрямо повърхността на асфалта , при което загубил равновесие
и счупил левия глезен. След инцидента Й. бил транспортиран до Спешен център при МБАЛ „* –Варна“,
приет в Клиника по „Ортопедия и травматология“. От представената Епикриза, цитира в.л.д.р.Д. била вписана следната поставена
диагноза : „ множество счупвания по подбедрицата,
закрито в ляво…проведено оперативно лечение открито наместване и вътрешна фиксация……спокоен следоперативен период; гипсова имобилизация за 30
дни,дадени указания за контролни прегледи..Обективно : – лява глезенна става е имобилизирана в
гипсова лонгета, от направените рентегонографии
се установява счупване, изкълчване на лява глезенна
става с трималеоларно счупване, състояние след репозиция. Не се установяват други травматични
увреждания.“.
При тези данни в
обстоятелствената част на СМЕ , в.л.д-р.Д.Д. дава
заключение, че се касае за счупване, изкълчване в областта на лявата глезенна става / трималеоларно
счупване /. Описаното травматично увреждане според в.л. е резултат
на силно, внезапно движение в лявата глезенна става,
което би могло да бъде получено по указаните време начин.Това счупване, сочи в.л.Д.
, е обусловило трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по- малък от 3 месеца, като предстояло повторно оперативно лечение
за отстраняване на синтезиращия материал.„.
В медицинското направление изх.№ 988/ 20.06.2017 г.издадено
на името на А. С.Й., констатира вещото лице,било записано… : „Диагноза :
Множествени счупвания на подбедрицата…“.От болничен
лист № Е20177884671/20.06.2017 г. издаден на името на А.С.Й. .. се установявало,сочи
в.л., че е била вписана диагноза „Множествени счупвания на подбедрицата,закрито….
в отпуск от 14.06.2017 г. до 20.07.2017 г. „ От епикриза
към ИЗ 13294 , издадена от Клиника по „Ортопедия и травматология „при МБАЛ *
Варна АД на името на Ал.Й. се констатира,че е било записано : „Постъпил на 10.08.2017 т., 09.11 ч. ,
изписан на 13.08.2017г. в 14.00 ч. … окончателна диагноза ….Последици от други
счупвания в долен крайник в ляво …Анамнеза : Опериран по повод счупване в
областта на лява глезенна става, постъпва за отстраняване на остеосинтезиращия
материал . обективно състояние с локален и соматичен статус : Клинични и рентгенологични данни за състояние след счупване ни наличие
на оситеоситезиращ материал в областта на лява глезенна
става..РГ на ляв глезен – състояние след
счупване и наличие на остеосинтезиращ метал ……дата на
операцията: 10.08.2017 г., последици от други счупвания на долен крайник в ляво
.. „.
Вписано е в обстоятелствената част на заключението на в.л.
Д-р Д. и относимото към спора извлечение от оперативния протокол : Под локална
анестезия с извърши отстраняване на инплантирани
уреди – тибия и фибула
.-Направи се контролна …постоперативен статус : афебрилен,
спокойни оперативни рани …изход от заболяването : с подобрение …дадени указания за контролни прегледи на 29.08. и 13.09.2017 г. … препоръки за
превръзки на 3 дни и сваляне на конците на 15- тия ден… да проведе
рехабилитация „.
На следващо по хронология място в.л. Д. / стр.2 –ра от СМЕ /сочи и данните, които са вписани в Болничния
лист издаден на ищеца с номер Е 20170984186/20.07.2017 г.: „ Диагноза : „ множество счупвания на подбедрицата, в
отпуск 21.07.2017г. до 19.08.2017 г. „
На следващо място в.л. се спира на цитати от изложеното от
ищеца в исковата молба и на предпоследно място в.л. описва и резултатите от
освидетелстването на ищеца. В тази връзка в.л. конкретизира, че на 24.01.2018 г. в Отделение КСМ при
МБАЛ „* Варна“ АД е бил извършен преглед на ищеца при който съдебният медик е
установил, че се касае за мъж на възраст, отговаряща на действителната, с висок
ръст, правилно развити костна и мускулна система, добре изразена охраненост. По вътрешната повърхност на лявата глезенна
става в.л. е установило два белега от проведеното оперативно лечение а ставата
в тази област била умерено оточна „.
При всичко
описано по-горе,в.л. Д-р.Д. заключава ,че на 14.06.2017 г.ищецът Ал. С.Й. е
получил счупване – изкълчване в областта на лява глезенна
става – триглезенно счупване. Описаното травматично
увреждане,заключва в.л. е в резултат силно, внезапно ,форсирано движение в
лявата глезенна става при фиксирано стъпало, отговоря
да бъде получено по начин отразен в исковата молба,обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малко от три
месеца. И на последно място в заключението на в.л. е записано,че следва да се
има предвид ,че ще се наложи повторно оперативно лечение за екстракция на остеосинтезиращия материал, след което съответно щяло да
има затруднение в движенията на левия долен крайник .
Извън събраните
писмени доказателства, приобщеното по делото заключение на вещото лице по
допуснатата СМЕ , поддържана от вещото лице в открито съдебно заседание,по
делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели
при режим на водене.
Разпитан в
качество на свидетел М. К. М.,обснява пред съда, че е от град Варна, живее
в града и относително добре познавал улиците в във Варна и знаел къде се намира
ул.. „*”, минавал и по нея. Принципно тази улица,твърди свидетелят М., била с асфалтова настилка, към 14.06.2017 г.
настилката на тази улица била пак асфалтова, с дупки по нея. Като цяло,според
св.М. : „ няма улица във Варна, където
да няма дупки“ . Принципно св.М. пояснява ,че минавал по посочената улица - „*” почти постоянно, защото работел
като доставчик и с ищеца били колеги. Същият свидетел твърди, че на улицата „*”
имало дупки, но като цяло лично на свидетеля тези дупки не му били правили проблем .
Вторият воден от
ищеца свидетел М. И. Й., съпруга на ищеца,предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 НК и след разясненията от страна на съда,че
може да не дава показания изрично завява ,че иска да бъде разпитана и обещава
да говори истината. Разпитана в качество на свидетел М.Й.сочи, че съпругът
й работел като доставчик в тази фирма може би от два месеца преди инцидента. За
инцидента на 14.06.2017 г. със съпруга си свидетелката разбрала след като майка
му й се обадила и казала: „С.е в
болницата.”След това обаждане свидетелката и свекърва й взели такси и отшили в
Болницата а ищецът вече бил в Спешния кабинет,на носилка- в Окръжна Болница
Варна /т.е. МБАЛ * Варна / . На място ищецът бил прегледан от лекар, който
казал ,че трябвало да се направи операция .Първо наместили крака на ищеца,
който бил в инвалидна количка, занесли го в стаята,приели го в Болницата и там
престоял 6 дни,като му направили
манипулация .
Касателно състоянието на ищеца,непосредствено
след инцидента св.Й.сочи, че когато видяла за първи път А. ,той : „ се чувствал
много зле, бил много депресиран, ужасно тъжен, много го боляло, давали му
обезболяващи в Болницата „. Ампулата за която разказва свидетелката била давана
в Болницата на ищеца, когато вече много го боляло – да я пие, и му „биели анибитиоци „, с абокат.- отделно.
След изписването на ищеца от
болницата, става ясно от показанията на съпругата му, вече в дома им – тя се
грижела за А., т.к. той не можел сам да се обслужва- бил с
инвалидна количка, не мърдал от леглото много време, бил с гипс; постоянно
раната му се отваряла ; ходели с таксита до Спешен Център , до доктор П., който
бил оперирал ищеца.
На следващо място от същите показания
на съпругата на ищеца се установява и изяснява по делото, че А. Й. започнал да се движи може би след около 6 месеца,
след инцидента, като първо бил на инвалидна количка / за около 3 месеца/, после
с патерици/ за същия период от около 3 месеца/ и ходел на рехабилитация две седмици.
През това време, твърди съпругата на
ищеца, А. не работел, бил в болнични и според нея не бил предявявал претенции
срещу работодателя си да му плаща обезщетение и не бил завеждал пред
Осигурителния институт искане за трудова злополука. Свидетелката не отрича,че
знаела,че А. бил казал на казал на работодателя си, вече там била заведена /
информацията,дадена от ищеца /, защото ищецът имал една застраховка, която
покривала някаква сума пари и това било в
помощ на съпрузите , понеже към
него момент съпругата Й.не работела и със съпруга си и ищец нямали
никакви средства за операцията. Операцията според свидетелката не била малко
пари – по нейни спомени около 750 лева , отделно се заплащали
консумативите а след рехабилитацията
имало инжекция, която се биела в ставата на Ал.Й. , която свидетелката не помни като наименование, но помни,че
струвала доста пари и това нещо всяка година следвало да се бие , но без да се
знае колко години подред, за да не развиел ищецът някаква болест – артроза/ по спомени на свидетелката /.
На конкретно поставени въпроси
свидетелката отговоря,че в момента А. изпитвал болка – когато температурата на
въздуха станела минус 6 градуса ,тогава ищецът ищецът
изпитвал болка и пиел обезболяващи .
Към момента, не отича свидетелката
съпругът й вече работел.
През
цялото време, в което А. претърпял травмата,свидетелката обобщава ,че тя се
била грижела за съпруга свекърва й също идвала.. През това време, в което ищецът бил
в дома си , св.Й.сочи ,че у тях ходели и приятели на А. да го виждат поради
причината, че Ал.Й. не можел да излиза, бил много депресиран,, че не можел да
се вижда с приятелите си, тревожело го не само това, но и болката и травмата от
това, че цял живот ще е осакатен. Във връзка с инцидента свидетелката заявява
категорично,че това било „ първото такова преживяване
на А. „ а отделно от всичко изложено Ал.Й. преди това спортувал кикбокс, но в момента
нямал шанс да спортува- „приключил със спорта. „
Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Видно от приетия по делото
окончателен доклад, че предявените искове
намират правното си основание в чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. За да определи квалификацията на иска, настоящият състав се е
позовал на ППВС № 17/18.11.1963 г. и
ППВС № 9/28.12.1966 г., като в първото постановление е указано на съдилищата,
че : „Възможни са случаи, когато
вредите настъпват в резултат както от вещта, така от виновното
поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е
възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се
намира под негов надзор , се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД”.
По предявеният иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните както следва: Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК
съдът е указал и на двете страни,че всяка една от тях следва да установи и
докаже твърденията си и възраженията си – т.е. фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи положителни за себе
си права. На основание чл.146 ГПК в
тежест на ищеца съдът е възложил
доказването на следните релевантни за делото факти по предявения иск а
именно: че на твърдяната в исковата молба дата, време и място и начин е получил
травматичното увреждане (описано подробно по-горе), обусловило претендираните неимуществени
вреди, чиято обезвреда се желае, вкл. и имуществените вреди.В тежест на същата
страна е възложено да установи и докаже,
че именно неравността на пътя - дупката на пътя (собствен на О. В.) и падането
на ищеца в дупката на пътя са в пряка причинно - следствена връзка с
причинените му от падането: „множествени счупвания на подбедрицата
в ляво”.В тежест на ищеца е било да установи и докаже претенцията си и по
размер, както в частта за претендираните
неимуществени вреди, така и в частта за имуществените вреди съответно от 20 000 лв. и 1 098 лв. вкл. и да
установи и докаже при условията на пълно и главно доказване и в какво точно се
изразяват неимуществените и имуществените вреди, така както ясно е посочил в
исковата и уточнителната молби.
В тежест на ответника съдът е възложил е да установи своите
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число и
направеното в срока за отговор възражение за поведение на ищеца попадащо под
хипотезата на чл.50,ал.2 ЗЗД; възраженията си, че инцидентът е настъпил по
механизъм различен от твърдяния в исковата молба; да
установи и докаже фактите и обстоятелствата на които се позовава в отговора на
искова молба изключващи отговорността на ответната О. В..
Анализирайки събрания
доказателствен материал в съвкупност и поотделно съдът прави извода ,че
предявеният от ищцата осъдителен иск с цена на иска 20 000 лева в частта касаеща неимуществените вреди и 1 098 лв. в частта касаеща имуществените вреди против ответната О. В. е
установен и доказан както по основание ,така и по размер / с единственото
уточнение,че при определяне на цената на иска досежно
имуществените вреди ищцовата страна е извършила
неточно събиране на разходите по отделни пера и доказаната сума е равна на 1 092,20
лева или с 5,80 лева по-малко/.
В подкрепа на този правен
извод съдът излага следните мотиви :
На първо място дори и само
от ангажирания от ищеца писмен доказателствен материал и от заключението на
вещото лице доктор Д.А.Д. по приобщената по делото СМЕ ,която съдът кредитира напълно
и като обективно и като компетентно дадено се изяснява и установява,че точно на
твърдяната от ищеца дата ищецът по делото е претърпял по време на изпълняване
на трудовите си функции злополуката, описана в исковата молба а именно :
На 14.06.2017 г. , към
10,15 ч., слизайки от управлявания от него микробус стъпил на улица „*“ в
неравност – в така наречената „дупка на пътя„ спрямо повърхността на асфалта, при което
загубил равновесие и счупил, изкълчил лявата глезенна
става /трималеоларно счупване/.В резултат на
влизането на ищеца с левия си крак в неравността на пътя, ищецът е счупил лявата
си глезенна става и я изкълчил което довело до
откарването му в Спешен център, провеждане на оперативна интервенция, престой в
болничното заведение и цялостно обездвижване за период от около общо 6 месеца. Безспорно
е установено по делото,че за възстановяване на ищеца му е била направена
операция / факт доказан и от заключението по СМЕ и от цитираното от в.л.
извлечение от оперативния протокол /. Несъмнено е установено по делото,че ще се
наложи повторно оперативно лечение за екстраксия на остеосинтезиращия материал, след което съответно ищецът ще
има затруднение в движенията на левия
горен крайник .Т.е. дори и само от гледна точка на фактора време се извежда
извода ,че за период от около 6 месеца считано от датата на инцидента ищецът е
бил обездвижен – първите три месеца в инвалидна количка а вторите три месеца –с
нарушена двигателна способност, осъществявана посредством патерици.
Констатирано е, че макар и
инцидента да е станал на 14.06.2017 г . и към момента ищецът е с умерено оточна става, което е изяснено от обективното и компетентно
заключение на в.л. д-р.Д.Д., изготвено и след
актуалния преглед на Ал.Й. .
Така установените факти сами
по себе си ,дори и анализиран отделно от останалия доказателствен материал , доказват
продължителността на лечението на ищеца в резултат на полученото на 14.06.2017
т. счупване- изкълчване в областта на лявата глезенна
става – триглезенно счупване ; проведеното оперативното
лечение , което оперативно лечение , безспорно се установява по делото, че е
било съпътствано и с консервативно такова, в последствие и с рехабилитация и
необходимост от прием на обезболяващи средства. Не на последно по степен на
важност място от СМЕ и разпита на вещото лице се установява, че с така
проведеното лечение на ищеца не приключва оздравителния период а ще наложи след
около година нова оперативна интервенция за премахване на остеосинтезиращия
материал, което ще доведе до ново обездвижване на ищеца .
При така изложеното по-горе
и въз основа на обоснованото заключение на вещото лице по СМЕ относно механизма
на получаването на триглезенното счупване на лява
глезена става на ищеца, в частност заключението на в.л.Д., че травмата е
получена в резултат на силно, внезапно , форсирано движение в лявата глезенна става при фиксирано стъпало, се извежда
единственият логичен извод, че при фиксирано стъпало ищецът не би могъл да си
счупи така левия крак в областта на глезенна става, както
го е счупил освен при попадане в дупката на пътя. Този извод съдът извежда при
анализа на заключението на вещото лице по СМЕ и съпоставянето на това
заключение с гласните показания .
Касателно гласните доказателства допуснати в полза на ищеца, съдът
кредитира напълно показанията и на двамата разпитани свидетели отчитайки факта,
че св. Й.е съпруга на ищеца .Първият допуснат в полза на ищеца свидетел и
вторият – съпруга на ищеца, независимо един от друг дават непротиворечиви и взаимодопълващи се показания за мястото на което е станал
инцидента и претърпените именно в тази връзка вреди от страна на ищеца.
Безспорно гласните
доказателства кореспондират и със цялата медицинска документация по делото а и
със заключението на вещото лице, че начинът на получаване на травматичните увреждания, описан
в исковата молба отговаря на механизма на получаване на фрактурите на лявата глезенна
става на Ал.Й.. Ето защо, съдът без да преповтаря СМЕ и гласните доказателства
намира, че е безспорно установена първата предпоставка за ангажиране на
ответната О. В. за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца и имуществени
и неимуществени вреди – установена и претърпяната травма по несъмнен начин,
мястото ,времето и начина на получаването на триглезенното
счупване на левия долен крайник на ищеца, в областта на глезенната
става .
С оглед горното съдът
следва да изложи мотиви дали са налице и всички останали предпоставки на
предявения иск, почиващ на института на непозволеното увреждане за ангажиране
на отговорността на ответната О. В. .
За да даде отговор на този
въпрос съдът намира за необходимо да се спре и на относимата
към спора и задължителна нормативна уредба . Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата,
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на
чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините. Ремонт на пътищата по смисъла на
легалната дефиниция в § 1 т.13 от ДР на ЗП представлява дейност по
възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържане на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1 т.14 от ДР на
Закона за пътищата представлява дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Разпоредбата на чл.167, ал.1 от Закона за
движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал. 2 ЗДвП предвижда
служби за контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в
населените места изправността и състоянието на пътната настилка.В съответствие
с горните разпоредби съдът приема, че отговорността на Ответника О. В. почива
както на основание чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността по поддържането
на пътищата /за бездействието и на ответната община и на длъжностните лица,
които е следвало да поддържат пътя в гр.Варна – т.е. лицата на които ответната
община е била възложила дейността по поддържането на пътя/, така и на основание
чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта /в т.см. ППВС № 17/1963 г/ - общински път,
от която са произлезли вреди за ищеца – поради бездействието си по
осъществяване на контрол по изпълнението на задълженията на концесионера по
договора за поддържане на чистотата и поради неосигуряване на условия за безопасно
движение по пътищата, съответно неизпълнение на задължения на общината по чл.
31 от Закона за пътищата – да осигури необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка с
настъпилата с ищеца на 14.06.2017г. злополука .
От страна на О. В. не са
ангажирани никакви доказателства въз основа на които съдът да изведе извод или
постави под съмнение установеното по делото,че на 14.06.2017 г. неравността на
асфалтовата настилка на ул.“*“ във Варна, в която е стъпил ищеца, че не е била неравна,
т.е. че асфалтовата настилка на улицата, като част от пътя е била в състояние
позволяващо и на гражданите и на гостите на гр.Варна да се движат безопасно по
точно този участък от пътя .Напротив дори от гласните доказателства допуснати в
полза на ищеца ,чрез показанията на свидетеля М. / колега на ищеца /, се изяснява
,че улица * „ е с дупки“ – една от които, явно е и причинила инцидента .
Както вече бе посочено, от показанията на разпитаните свидетели,
съвкупно преценени със събраните по делото писмени доказателства и прието
експертно заключение на в.л.Д.Д., се установява по
безспорен начин, че процесния инцидент е станал през
м.юни 2017 г., в светлата част на деня –преди обед - при достатъчна светлина
позволяваща,нормално движение на хора, върху неравните улици в гр.Варна , вкл.
и по улица „* „ , върху която улица ищецът е навлязъл в неравност и си счупил левия
глезен.
Предвид гореизложеното, съдът намира за установено по делото, че
са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане :
деяние, противоправност на деянието, вина на
съответните длъжностни лица, на които ответника е възложил изпълнението на
дейността по ремонт на пътя , причинна връзка и вреди. Налице е причинено на
ищеца телесно увреждане поради противоправно
бездействие на ответника, отговарящ с оглед разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Ето защо предявения иск е напълно доказан по своето основание.При обосноваване
на извода,че е доказан по несъмнен начин фактическия състав на непозволеното
увреждане съдът следва да коментира и възражението на ответника затова,че
злополуката е трудова. Възражението на ответника ,че злополуката е трудова е
вярно по смисъла на КСО , т.к. е факт ,че травматичното увреждане на ищеца е
настъпили при и по време на работа . В същата насока са и показанията на
допуснатия в полза на ищеца свидетел- неговата съпруга , която не отрича,че
ищецът е уведомил работодателя си за инцидента а дори и процесуалният представител
на ищеца в откритото съдебно заседание не отрича,че ищецът е получил финансови
средства от НОИ. Тези установени по делото факти, макар и посредством само
изявленията на свидетеля допуснат в полза на ищеца и на процесуалният
представител на ищеца, не променят извода на съда,че отговорността на ответната
О. В. следва да бъде ангажирана е не изключена. Това е така защото трудовите
правоотношения работник – работодател и правоотношението работник –НОИ имат
друг правен характер, който е различен от деликтната
отговорност, търсена с исковата молба от ищеца именно от ответната О. В. .
Евентуално би имало значение за намаляване на размера на обезщетението дължимо
се на ищеца изплатеното от работодателя му и или от НОИ обезщетение, но това
обстоятелство съдът съобразява тогава , когато исковата претенция е насочена
против един от тези два различни субекта ,но не и в конкретния случай. И в
обобщение след като се търси друг вид отговорност, от друг правен субект и по
друг ред ,релевираните от ответната О. В. възражения
,че злополуката е трудова , се окозват правно ирелевантни
към отговорността й да подържа пътя в състояние в което да може да се ползва по
начин осигуряващ нормалното му използване .Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна, като счита,че отговорността на О.
В. не може да бъде изключена само поради това,че злополуката на ищеца има
характера на трудова по см. на КСО.
При определяне на размера на претендираното обезщетение по
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид
установените от събраните по делото доказателства обстоятелства, че претърпените
от ищеца травматичните увреждания имащи характер на средна телесна повреда са
му причинили силни болки за продължителен период от време, че възстановителния
период е доста дълъг ,не измерим само в шест месеца , през които ищецът е бил
обездвижен .
През периода на възстановяване на ищеца, който е бил единственият
от семейството му с трудови доходи,към датата на инцидента , е бил нарушен нормалния
му ритъм на живот- същият не е работил , бил е принуден да търпи редица
неудобства в ежедневието си, свързани основно с невъзможността да се справя с
нормалните човешки дейности без чужда помощ, което от своя страна е
рефлектирало негативно върху емоционалното му състояние- бил е тъжен и
депресиран. По – ясно описание от това, което съпругата на ищеца прави в разпита
си на претърпените от ищеца негативни емоции, съдът намира,че не би могло да
дадено.Св. Й., макар и пристрастна и видимо повлияна от негативните емоции
които е съпреживяла и тя със съпруга си,обяснява пред съда, че ищецът е
изпаднал в депресия, конкретизира поведението му след инцидента , посочва че
върху нея и свекърва й са били прехвърлени в началото всички ежедневни
дейности, т.к. ищецът сам не можел да се движи , което негативни емоции ищецът
е изпитвал не само към датата 14.6.2017 г. и а сега – при падане на
температурата на въздуха под минус шест градуса. Тези показания съдът намира че
кореспондират напълно с останалия доказателствен
материал и обективните данни от СМЕ . Логичните и хронологични показания на св.
Й.съдът намира за обективни , тъй като при всяко едно травматично увреждане
човек преживява болка.Болката която в случая ищецът е претърпял не може да се
отрече ,че е субективна , но същата в конкретния случай е била силна към
момента на получаването на фрактурите и с по-ниска интензивност след
проведеното лечение, намаляваща повече след възвръщане на ищеца към нормалното
му ежедневие и започване на работа.Т.е. налага се отново извода,че поне половин
година след инцидента ищецът е изпитвал болка,като тази болка при влошаване на
времето отново се провокира а и въпреки това ищецът ще трябва да търпи нови
болки при определяне на последваща дата за премахване
на осеосинтезиращия материал . Болките, които ищецът
е изпитвал не са били временни и или епизодични а продължили както бе посочено
в доста дълъг времеви период –за поне около половин година,в който период
ищецът е била поставен в състояние за него да се грижи жена му и майка му- т.е.
той да зависи от грижите на съпругата си основно.Тези обстоятелства отчетени от
съда ; наличието на останали белези ; оточността на
ставата и към момента ; годините на ищеца- роден на *** г. , фактът че той е
бил съпругът у дома носещ единствен трудов доход, наложителността от провеждане
на реоперация ; дългият и болезнен възстановителен период,
та дори и невъзможността занапред да спортува така, както преди - кикбокс , съдът
намира ,че обуславят един справедлив размер на обезщетение за неимуществени
вреди, който така както е заявен в исковата молба би могъл по см. на чл.52 ЗЗД
да обезщети ищеца.
Този размер от 20 000 лева , съдът намира за справедлив като
адекватно отговарящ на степента и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено–икономически условия на живот
/икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта а и не на последно място стойностите на
ортопедичните лечения /, с оглед на конкретните обстоятелства по делото и
съдебната практика на ВКС.
За пълнота на мотивите ВРС намира за необходимо да се позове и на
съдебна практика на ВКС обективирана в Определение №32/19.02.2015
по дело №2269/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. ( постановено по реда на чл. 290 ГПК.).В цитираното
Определение ВКС е дал отговор на два от основаните въпроси, предмет на спора.По
първия поставен въпрос Върховният касационен съд е намерил, че когато при изпълнението на една
работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на
изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата.
Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с възложителя на
работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и
причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията
между него и отговорния за действията му.По втория правен въпрос е
постановено по реда на чл.
290 ГПК решение №
316/14.10.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по
гр.д. № 121/2013, в което се приема, че размерът на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди според
законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания –
това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на
предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство
на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за
неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и
съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе
заключението на вещо лице .
Приемайки иска и за основателен и
доказан по размер съдът уважава съшия в пълнота присъждайки и законната лихва
върху главното вземане като последица от изхода на спора.Съдът присъжда
законната лихва върху главното вземане считано от датата на увредата
–14.06.2017г., т.к. именно това е началният на момент на изпадане в забава на
ответната страна.В обобщение съдът намира за необходимо да посочи само,че макар
и първоначално погледнато размер от 20 000 лева да изглежда висок за обезвредата на ищеца ,според настоящият състав, този точно
размер би по някакъв начин компенсирал ищеца .Това е така, защото е видно и от
исковата молба и от заключението на вещото лице ,че се касае за мъж с нормално
телосложение, работил към момента на инцидента като доставчик на стоки,физически
здрав и спортуващ / видно от показанията на съпругата на ищеца/. Не е без
значение факта а точно обратното ,че към датата на инцидента ищецът е бил на
възраст 27 години, която възраст съдът намира за млада - позволяваща динамичен
и активен начин на живот. Или при съобразяване на фактите и обстоятелствата
затова,че инцидентът / независимо дали има характера на трудова злополука по
см. на КСО/ е станал с млад мъж, в трудоспособна възраст, спортуващ и грижещ се
за безработната си съпруга се налага извод, че обезщетението от 20 000
лева само за претърпените неимуществени вреди от ищеца не е прекомерно а
справедливо. В тази точно връзка следва да бъде посочено,че безспорно въпросът
за справедливостта на размера на обезщетенията на неимуществени вреди е въпрос,
който поставя пред съда необходимостта не само от анализа на доказателствения материал и съобразяването му със съдебната
практика, но има и житейски характер.Целта е в действителност да се определи
справедливо обезщетение, което да съответства на характера и степента на
претърпените от ищеца болки и страдания. Ако се подходи математически и съотнесе размера на МРЗ за страната към момента 510 лева ще
се окаже, че болките и страданията на ищеца възлизат на общо около 39 –ет минимални работни заплати или минималната заплата за
около 3 години. Ето защо дори и при този начин на определяне на размера на неимуществените
вреди като се отчете че от 14.06.2017 г. до бъдещо неясно време/видно от СМЕ /
ищецът ще продължава да търпи дискомфорт ,младата
възраст на ищеца и самата ситуация при която е възникнала телесната повреда
,съдът счита,че размер от 20 000 лв. точно в конкретния случай ще
обезвреди ищеца и ищецът макар и в по-късен момент ,след последваща
реоперация- премахване на остеосинтезиращия
материал,ще може да се върне към начин на живот, близък до този който е водил
до преди инцидента. Отделеният и последен аргумент за присъждане на именно
исканото обезщетение ,съдът намира в задължението на О. В. да поддържа
общинските пътища в нормално състояние,така че всеки един гражданин да може да
използва пътищата без да заобикаля дупки и избира маршрути за движение по които
няма препятствия на пътя.И именно с ангажирането на отговорността на ответната
Община този резултат би могъл и да бъде постигнат.
На второ място съдът намира че и искът в
частта в която се желае репариране на претъпените от ищеца имуществени вреди
също е доказан и по основание и по размер.Размерът на иска е ясно и точно посочен
в исковата молба а доказателства за извършените разходи се намират на листи от
16 до 23 . Описаните от ищеца разходи свързани с лечението му са конкретно
доказани въз основа на писмения доказателствен
материал поради което съдът намира за нужно да посочи само ,че сборът от
разходите ,така както са посочени от ищеца в исковата молба и по-горе е равен
на сумата от точно 1 092,20 лв. а не на цената на иска от 1 098 лева
/ получена при неправилно събиране / или с 5,80 лева по-малко, поради което и
искът за имуществените вреди съдът уважава
за сумата от 1 092,20 лева – т.е. точно доказания размер на иска
при подчертаването ,че цената на иска е неправилно посочена в исковата и уточнителни молби само поради грешно сумиране. За разликата
от 5,80 лева искът в тази част следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора съдът следва да присъди дължимите се в полза на ищеца
разноски.Видно от материалите по делото,в частност лист 4 –ти ,исковата,уточнителна молба и заявеното от адв.П.М.в
хода на спора по същество – ищецът е ползвал безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА. В тази връзка съдът следва да определи в полза на Адвокатско дружество
„ М.и Г.„ БУЛСТАТ *– със седалище и адрес на управление *,представлявано
от адв.П.М.М.–АК Варна и адв.Х. Д.Г.от АК Варна , сумата дължима за осъщественото от
адвокат П.М.процесуално представителство на ищеца .
При
цена на иска : 20 000 лв.+ 1092,20 лв.= 21 092,20 лв., съгласно Наредба №
1/
При този изход на спора и съгласно
нормите на чл. 78 , ал.6 ГПК съдът като съобрази,че ищецът е бил освободен от
заплащане на такси и разноски следва да възложи дължимата се така върху
уважения общ размер на иска, както и разхода сторен от Бюджета на РС Варна за
възнаграждение на вещото лице в тежест на ответната страна. Ето защо дължимата
такса равна на 4 % върху цената на иска
- / 21 092,20 лв./ от 843,96 лева и
сумата от 150 лева сторени разходи за заплатен депозит за вещото лице съдът
възлага в тежест на О. В..
И на последно място съдът намира,че при
недоказаност на размера на иска в частта за имуществените вреди от точно 5,80
лева при размера на иска от 21 092,20 лв. не следва да присъжда разноски в
полза на ответната страна предвид минималната сума която би се получила и
най-вече поради факта,че доказаността на размера в
тази част се оказва обусловена от неправилното пресмятане на сбора на разходите
за лечение на ищеца,извършено в исковата и уточнителна
молби.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О. В., адрес:
*, БУЛСТАТ *, представлявана от кмета И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ
на А.С.Й.,
ЕГН **********,****, настоящ адрес *** СУМАТА от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при инцидент на 14.06.2017 г. – падане в необезопасена
дупка на пътното платно в *, изразяващи се в множествени счупвания на подбедрицата вляво, негативни промени в ежедневието и бита
на ищеца, като ограничаване на социалните контакти, поради пълното му
обездвижване, изпитан стрес и негативни емоционални нагласи, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 14.06.2017 г.до
окончателното изплащане на сумата и СУМАТА
от 1092,20 лева (хиляда деветдесет и два лева и двадесет стотинки)– имуществени вреди, съответно –
750 лева –стойност на хирургичен имплант- ¼ фибуларна плака; 250 лв. – стойност на медицински
консумативи – медикаменти; 38, 40 лв. и 17,40 лв. – суми за болничен престой в
Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „*“АД - Варна, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането – 14.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска имуществените вреди за разликата от
1092,20 лева до предявения размер от 1098,00 лева като недоказан по размер, на
основание чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА О. В., адрес:
*, БУЛСТАТ *, представлявана от кмета И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ
на Адвокатско
дружество „ М.и Г.„ БУЛСТАТ *– със седалище и адрес на управление г*,представлявано от адв.П.М.М.–АК Варна и адв.Х. Д.Г.от АК
Варна – ЗА ОСЪЩЕСТВЕНОТО от адв.П.М.процесуално
представителство на ищца изразяващо в безплатна правна помощ по настоящото дело
и пред настоящата инстанция в размер на СУМАТА
от общо 1 162,77 лева (хиляда сто шестдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки ), на основание чл. 38 ,ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА О. В., адрес:
*, БУЛСТАТ *, представлявана от кмета И. Н. П., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт , по сметка на РС ВАРНА дължимата се
държавна такса върху уважения иск в размер на
СУМАТА от ОБЩО 843,96 лева(осемстотин четиридесет и
три лева и деветдесет и шест стотинки) и СУМАТА от 150.00 лева ( сто и петдесет лева ) за
депозит за вещо лице ,изплатен от Бюджета на ВРС,на основание 78, ал.6 ГПК-
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: