Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 05 декември 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 19
ноември 2019 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при
секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 655
по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на дружество
с ограничена отговорност под фирма „М. Транс 99“ ООД, със седалище гр. Русе, против Заповед
за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 360-ФК
от 04.10.2019 год. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със заповедта на търговското
дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с.
Тетово, ул.„****“
№32, стопанисван от търговеца-ЮЛ, както
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г" oт ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от с.з. В
жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради
противоречие с материалноправни норми. Изтъкват се съображения по наведените
основания. Иска се съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представтел изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка, писмени
доказателства,
се установява, че на 27.09.2019
г. в 14:00 ч. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция, находящ
се в с. Тетово, ул.„***"
№32, стопанисван от търговското
дружество „М. Транс 99" ООД. При тази проверка и последваща в
информационната система на НАП за периода 01.08.2019 г. – 04.09.2019 г. била
установена разлика между доставеното количество гориво по документи и
изпратените съобщения „нивомерна система“ в размер на 42 122 литра, съгласно
„Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво от ЕСФП“. Липсват
съобщения тип „нивомерна система“.
В тази връзка
предаваните данни по дистанционна връзка не давали възможност да се определи
наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, съгласно чл. 118, ал.6 от ЗДДС. Документите за доставка на гориво, били ръчно въведени чрез клавиатура на
ЕСФП са налични със съответния № на УКН в ИС „КГ“.
Протоколът за извършена проверка сочи, че обектът е бензиностанция
за зареждане на МПС собственост на „М. Транс 99“ ООД – ведомствена,
състояща се от 2 бр. резервоари, свързани към 2 броя колонки с по 1 бр. пистолети за дизелово гориво, със
сертифицирана нивомерна система тип Gbig 15, всяка колонка е свързана с
резервоари № 1 с обем 11 000л. и №2 с
обем 25 000 л. При проверката присъствал представляващ дружеството, който
попълнил декларация с посочване, че в двете надземни цистерни се съхранява
течно дизелово гориво със обеми
11 000л. и 25 000 л.
По преписката е приложен дневен отчет към 27.09.2019г. и
показания за нивомерна система към същата дата, от която е видно, че
количествата гориво-дизел в резервоар №1 са 7 154.51 л. и в резервоар № 2
са 6 455.70 л.(л. 15 от преписката). По делото на л. 16 от преписката е
представено становище от управителя на обслужващия сервиз относно констатирани
нередности при извършена от ЦУ на НАП-ГДФК проверка на ведомствения обект бензиностанция.
В него подробно са описани протоколи за извършени аварийни ремонти на обекта,
както и становището му в констативно-съобразителната част, че предаването към НАП на „доставка по нивомер“
не е единствен начин за контрол на реални доставки.
Според него издавания от ЕСФП дневен финансов отчет,
който постъпва на сървъра на НАП съдържа достатъчно информация за доставки по
документи, проточени количества, тотални броячи и показания на нивомерната
система, въз основа на които наличието на доставка и обема й може да се
определи еднозначно по дни. На база на изчисления, уточнения и технически
проверки стига до заключение, че независимо от липсата на „доставка по
нивомер“, свързана с технически проблем с нивомерната система, количествата
горива по доставни документи са постъпили реално и в целия си обем в
резервоарите на обекта.
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на пълномощник на
представляващия дружеството 10.10.2019 г., л.6 от преписката. Дружеството е
упражнило правото си на жалба чрез началник отдел ОД –Варна ГД ФК при ЦУ на НАП
до съда на 21.10.2019 г., което сочи, че правото на оспорване от надлежна
страна-адресат на потвърдения първоначален административен акт, е упражнено в
срока по чл.149, ал.1 от АПК. При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 58 от а.д.№2267/19 г.). Не се спори, че издателят
на заповедта заема длъжност „началник сектор“ в дирекция „Оперативни дейности“-Варна.
При тези данни се налага извод, че заповедта е постановена от оправомощен
орган, в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не
страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0388169 от 27.09.2019 г., връчен на работещ в
дружеството, който може да се приеме и като уведомление за започналото
административно производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са
посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на търговското дружество, се налага
процесната ПАМ, а именно – дружеството не е изпълнило задължението си да
предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които да дават
възможност за определяне наличните количества горива в резервоарите за
съхранение. В заповедта
са изложени и мотиви досежно продължителността на наложената принудителна
административна мярка. Неизпълнението на задължението се обосновава с
погрешните данни от нивомерната система на обекта, които показват, че в периода
за периода 01.08.2019 г. – 04.09.2019 г. била установена разлика между
доставеното количество гориво по документи и изпратените съобщения „нивомерна
система“ в размер на 42 122 литра, съгласно „Справка за регистрирани съобщения
за доставка на гориво от ЕСФП“. Липсват съобщения тип „нивомерна система“.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на процесуалните правила и норми(чл.35 от АПК)- не
са изяснени всички факти и обстоятелства от значение по случая. Това е довело и
до нарушаване на материалноправните разпоредби и несъблюдаване целта на закона.
Основанията за тези изводи са следните:
С
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г", във вр. с ал. 3, във
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с
мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г"
от ЗДДС са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите.". В
изпълнение на предоставеното му от чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС правомощие,
министърът на финансите е издал наредба, с която се определят изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите, това е Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на
МФ, в която според чл.
3, ал. 11 ЗДДС „Лице по чл.
118, ал. 8 ЗДДС, което извършва
зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за
собствени нужди с течни горива, е длъжно да подава данни в НАП за наличните
съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с течни горива по реда на глава
девета "б" , каквото в случая се
явява дружеството-жалбоподател.
От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред непредаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и данни за извършените продажби, дължащо се на неспазване
на реда или начина за предаването на такива, административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
"запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на
срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва
и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал. 1,
т. 1, буква "г" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя.
В
тежест на административния орган е да обоснове с конкретни обективни данни,
както факта на извършено нарушение и вероятността нарушителят да извърши друго
нарушение, така и необходимостта от налагането на ПАМ за определения в
заповедта в срок.
В
конкретния случай извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ, не е установено по безспорен начин.
От
събраните доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от
страните, че на 27.09.2019 г. при проверка от органи на
НАП в бензиностанция, находяща се в с. Тетово, ул. „***“ 32, стопанисвана от „М. Транс 99“
ООД са установени данни, че по установената дистанционна връзка с търговския
обект-бензиностанция, не се отразява реалната доставка на течно гориво, даваща
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта и за извършените продажби. Същевременно обаче се
установява, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 118, ал.8 от ЗДДС, стопанисващо обекта - ведомствена бензиностанция
за зареждане на МПС, състояща се от 2 бр. резервоари, свързани към 2 броя
колонки с по 1 бр. пистолети за дизелово
гориво, със сертифицирана нивомерна система тип Gbig 15, всяка колонка е
свързана с резервоари № 1 с обем 11
000л. и №2 с обем 25 000 л. чрез средства за измерване на разход (по чл.3,
ал.2, изр.1 Наредба №Н-18) е въвело в експлоатация фискално устройство, изградена
дистанционна връзка с НАП, използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива, която има информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП. За
извършените ремонти от лицето за сервизно обслужване са съставени протоколи с описаните в тях аварии
и начина на отстраняването им, както и становище от обслужващия сервиз, от
което личи, че проблема „доставка по нивомер“ остава скрит за персонала преди
подмяната на ЕСФП. Санкционираното дружество ползва електронна система от
одобрен тип, липсват каквито и да било данни за модифицирани или премахване на
компоненти без уведомление до НАП, липсват данни, че в обекта-бензиностанция се
ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен списък на софтуерите
за управление на продажби. Документите за доставка на гориво, били ръчно
въведени чрез клавиатура на ЕСФП са налични със съответния № на УКН в ИС „КГ“.
Електронна система с
фискална памет (ЕСФП) служи за регистриране и отчитане оборотите от продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла
на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за
техническите изисквания към продуктите, установяване на дистанционна връзка и
подаване на данни към Националната агенция по приходите.
Нивомерни системи сами по
себе си нямат възможност да изпращат информация към сървъра на НАП, затова
трябва да се свържат с Електронна система с фискална памет ( ЕСФП ), която
осъществява дистанционна връзка с НАП. Към ЕСФП могат да се свързват нивомерни
системи, които притежават валиден сертификат за одобрен тип средства за
измерване, отговарящ на Европейските изисквания, и допълнително са узаконени в
системата.
Съгласно чл. 35 от АПК, индивидуален административен акт се
издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и
се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В чл. 36, ал.1 от АПК е постановено, че доказателствата се
събират служебно от административния орган, освен в предвидените от кодекса или
в специален закон случаи. Според чл. 9, ал.2 от АПК, административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица.
Настоящият съдебен състав намира, че административният орган -
Началникът на отдел ОД-Варна ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал
оспорената заповед в нарушение на тези разпоредба, като не е изяснил фактите и
обстоятелствата, които са релевантни за случая.
От данните по делото
става ясно, че обектът е лице,
което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС. Съгласно чл.3, ал. 12 от наредбата лице,
което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени
нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или
неподвижно прикрепени към земята или стоящи на собствената си тежест резервоари
с вместимост над 1000 литра, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3. Същевременно не
е ясно дали то попада в изключенията визирани от законодателя, т.е. извършва
зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или
отопление, тъй като редът за подаване на данни относно тези лица е друг.
Всички гореизброени обстоятелства сочат изпълнение на редицата
изисквания, въведени с Наредба №Н-18/2006 г. към лицата по чл.3, ал.2 от с.н.
Нормата на чл. 118, ал. 8
от ЗДДС,
съгласно която данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства,
машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е
длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
Предвид този текст, в чл. 59в, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства е указано, че лице по чл. 118, ал. 8 ЗДДС
(какъвто безспорно се явява дружеството жалбоподател) подава данни по
електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна
услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП,
като в ал. 2 на същата норма изчерпателно са изброени данните, които следва да
бъдат подадени.
По
силата на тези установени факти липсва основание да се постанови извод, че
дружеството не е изпълнило задължението си да предава на НАП по изградената
дистанционна връзка коректни данни за доставки и налични количества горива в
резервоарите. Ангажирането на безвиновна отговорност на ЮЛ не означава, че
неизпълнението на вмененото по закон задължение не се осъществява чрез действия
или бездействия на негови представляващи, служители и работници. В актовете на
приходната администрация по настоящия случай, не се сочи извършването на
каквото и да било действие или бездействие от страна на лице от състава на „М.
транс 99“ ООД, което да е в пряка причинна връзка с предаване на некоректни
данни за вид и количество гориво, доставено за процесния период. Документите за доставка на гориво,
били ръчно въведени чрез клавиатура на ЕСФП са налични със съответния № на УКН
в ИС „КГ“.
В
рамките на производството пред административния орган не са съобразени данните
от протоколите за извършени аварийни ремонти от обслужващата сервизна фирма,
както и уведомлението от сервизното обслужване при преинсталиране на ЕСФП. Не
се сочат мотиви защо следва да бъдат изключени като доказателства данните от
тези документи.
Следва
да се отбележи и факта, че за предаването на некоректни данни за доставка на
реално получено дизелово гориво за процесния период, стопанисващите
бензиностанцията разбират при проверката на 27.09.2019 г. Този факт обективно не
е можело да бъде възприет от тях, доколкото ФУ, с което е бил оборудван обекта,
към инкриминираната дата, не е поддържало параметри, даващи възможност за
проследяване на изпратените по дистанционната връзка данни, тъй като процесните
доставки в общ размер на гориво 42 122 литра са отразени във фискалната система
на ЕСФП като генерирани съобщения към НАП, но поради технически проблем в
нивомернатасистема не е генерирана справка от НИС, като това се дължи на
разликата в съобщенията от двете системи. След установяването на проблема са
предприети действия за неговото отстраняване и са представени необходимите
протоколи в НАП.
Именно
от тези приобщени към преписката доказателства става ясно, че служителите на
дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното
законодателство.
Не
на последно място, съдът съобразява и изцяло кредитира становището, на лицето
професионално ангажирано с поддръжката на фискални устройства. Тези данни сочат
наличието на причина, независеща от човешкия фактор.
В настоящия случай, при
проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е
довело до неотразяване на приходи, защото доставеното гориво е за собствени
нужди, за зареждане на собствени транспортни средства за дейността на
търговеца. Това гориво не е предназначено за продажба и не е използвано за
такава, за да се приеме, че е налице неотразяване на приходи. Липсват каквито и
да е било доказателства в тази насока, като дори в АУАН (л. 30 от преписката)
е уточнено, че нарушението не води до
неотразяване на приходи.
Предвид
всички тези съображения, за съда липсва основание да се приеме за безспорно
установено, че дружеството-жалбоподател е нарушило реда или начина за подаване
на коректни данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт, тъй като не е ангажирала доказателства, удостоверяващи това. Налице е формално
твърдение, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за подаване на данни по
чл. 118 от ЗДДС в НАП, това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с
конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на
жалбоподателя. По никакъв начин в оспорената заповед не се посочва какво точно
правилно или изискване от реда за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС, както и
какво точно в начина за подаването им, не е спазено или изпълнено от
жалбоподателя, което е довело до неподаване на изискуемата информация до НАП.
В
обобщение на изложеното съдебният състав приема, че събраните по делото
доказателства опровергават отразеното в протокола на извършена проверка
неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.
На
следващо място, за да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в
такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Предвидената
в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно
действие, като с нея се цели да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. В случая, с оглед на това, че
извършването на нарушение не беше доказано по безспорен и категоричен начин,
наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на изискванията по разпоредбите
на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане
на действия за предотвратяване извършването на нарушения на фискалната
дисциплина.
Административният орган, чиято
е тежестта да докаже фактическите основания за издаване на принудителната
административна мярка, не е сторил това, поради което издадената от него ПАМ по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС се явява постановена при липса
на материалноправните предпоставки за това. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
360-ФК от 04.10.2019 год. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП се явява незаконосъобразна. Постановена е при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 от АПК , довела и до нарушение на
материалния закон и като такъв подлежи на отмяна.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „М. Транс 99“ ООД, със
седалище: гр.Русе Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
360-ФК от 04.10.2019 год. на началник - отдел „Оперативни
дейности“ – Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
търговското дружество е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект
– бензиностанция,
находящ се в с. Тетово, ул.„***“
№32, стопанисван от търговеца-ЮЛ, както
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал. 1,
т.1, б. „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: