Решение по дело №14/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано е по ЖАЛБА на А.Д.М. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1294741/24.12.2024г., издадена от ** /Л.Л.А./, с която на оспорващия е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, за това че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“ на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконо-съобразност на оспорената заповед. Твърди се, че липсват материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ, като адм. орган не е имал основание да се позове на резултата от техническото средство, а е следвало да се съобрази със стойностите от медицинското или химико-токсикологичното изследване. Сочи се, че обжалваната заповед е издадена от АНО  извън компетентността. Отправя искане съда да отмени оспорената ЗППАМ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощник -  *  К.К.К. ***, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на направените по производството разноски, за което се представя списък.

Ответникът, ** – Л.Л.А., редовно уведомен, не се явява и не се представлява пред съда.

По делото са събрани само писмени доказателства. Приложено е от ответника заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.Със жалбата са представени от жалбоподателя писмени доказател-тва. Изискани са от съда допълнителни писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Оспорения акт е връчен на 24.12.2024г., а жалбата против същия постъпила в съда на 07.01.2025г.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 24.12.2024 г. на жалбоподателя А.Д.М. *** е съставен АУАН /Акт за установяване на администра-тивно нарушение/, серия GA № 1412841 /на л. 10 от делото/ от Л Л.А. *** за това, че на същата дата около 01:50 часа в ***, при движение по ул. *  на кръстовището с ул.***  управлява лек автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № **  собственост на М.Н.Я. *** , след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Употребата е установена с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабричен ARRD-0015, като уреда отчел положителна проба за употреба на * . Пробата е показана на водача и е издаден талон за медицинско изследване № **. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С АУАН  е иззето СУМПС на водача № ** .

В същия ден на 24.12.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-1294741/24.12.2024г. /л.9/, издадена също от Л.Л.А. ** , с която на жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В ЗППАМ също е посочено, че се отнема СУМПС.

Към преписката са приложени цитираните АУАН серия GA, № 1412841 и ЗППАМ № GPAM-1294741/24.12.2024г., Талон за изследване № ** /л.11/, Протокол от 24.12.2024г. за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.12/, Докладна записка /л.13/, Бюлетин /л.14/, разпечатка от техн. средство /л.15/, справка за нарушител /л.16/ и Заповед № 363з-3066/ 01.11.2023г. на ВПД Директор на ОДМВР-Враца /л.17/.

По делото от жалбоподателя А.М. със жалбата /л.6/ са представени – препис от ЗППАМ /л.7/ и ксерокопие от студентска книжка /л.8/.

С Определение № 55/09.01.2025г. по делото /л.20-21/ необжалвано и влязло сила, е постановено спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ.

Допълнително са изискани от съда и са приложени – писмо със справка /л.30/ от Сектор „Пътна полиция“-Враца, Талон за изследване в препис /л.31/, Удостоверение от ОД на МВР-Враца от 17.01.2025г. /л.32/ - относно длъжността на лицето издало ЗППАМ, писмо-справка от РУ-Враца /л.42/, Талон за изследване в препис /л.43/ и Констативен Протокол /л.44/.

Съгласно Удостоверение от ОД на МВР-Враца от 17.01.2025г., считано към 24.12.2024г. Л Л.А. е заемал длъжността ** .

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законо-съобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореният в настоящото про-изводство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Л.Л.А. **, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Съгласно Удостоверение от ОД на МВР-Враца от 17.01.2025г. /л.32/, считано към 24.12.2024г. същия е заемал длъжността **.. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. В тази част жалбата е неоснователна.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1294741/24.12.2024г., издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Враца, обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съответно налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. В тази част жалбата се явява основателна. Съображенията за това са следните:

В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Следователно основната материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.

Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им.

В чл. 6, ал. 10 от горепосочената наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

Разпоредбата на  чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпо-редби следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, изключения, тъй като жалбоподателят е дал проби за лабораторно изследване – кръв и урина, което се установява от приложените - бюлетин /л.14/, справка /л.42/ и Констативен Протокол /л.44/. При това положение административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да се приеме, че е налице употреба на нарк. вещество *.  Ето защо съдът намира, че не са осъществени материално-правните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка в хипотезата на  чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП.

Фактът, че срещу жалбоподателя е бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсвали материално-правните предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП и административно-наказателното производство по ЗАНН са две отделни производства с различни правни последици и административният орган е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род.

Следва да се отбележи, че административният орган, в хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017г./ би следвало преди налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на  чл. 171, т. 1 б. „б“ предл. последно от ЗДвП, да изчака резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.

Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителните администра-тивни мерки изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с този императив на закона, административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материално-правни предпоставки за това.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, а оспореният адм. акт за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде ОТМЕНЕН.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят А..М. има право на сторените по делото разноски в размер на 10 лв. /десет лева/ - за платена държавна такса.

Видно от представеното Пълномощно с Договор за правна защита и съдействие /л.46/ жалбоподателят А..М. е упълномощил * К.К. *** да го представлява по делото, като адвокатската помощ и съдействие по това пълномощно се осъществяват на основание чл. 38 ал. 1 т.3 предл.2-ро от ЗА /Закон за адвокатурата/, а именно – безплатно, като близки.

            Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА в този случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да заплати.

             Съгласно чл. 2 ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /обн. ДВ бр.64 от 23.07.2004г. и с последно изм. ДВ бр.14 от 18.02.2025г./ - в случаите на чл.38 ал.2 от ЗА, полагащото се възнаграждение се определя от съда съобразно критериите предвидени в тази наредба.

            Съгласно чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела, без определен материален интерес, какъвто е и настоящия случай, извън случаите по ал. 2 /по конкретно посочени производ-ства и закони/, възнаграждението е 1 000 лв.

             В настоящия случай следва да се осъди ответната страна да заплати възнаграждението на адвоката – сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/.

             Направеното възражение фактически за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в съпроводителното писмо към адм. преписка /на л.4/, не следва да се разглежда от съда, тъй като това възражение е направено и писмото е подписано от лице, което не е страна по делото, а именно – същото е подписано от ЗА Началник /Д. Д./.

             Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да направи само страна по делото, в случая това е ответника – Л. Л. А., **, като същия не е направил лично такова възражение и не е упълномощил лице, което да го направи, поради което и съдът не следва да се произнася по възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, направено от неупълномощено лице по делото.

             Разноските на жалбоподателя и възнаграждението на адвоката, следва да се заплатят от ЮЛ /юридическото лице/ в чиято структура е ответника, а именно - от Областна Дирекция на МВР - гр. Враца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

              ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1294741/24.12.2024г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Враца, с която на А.Д.М. ***, е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на отговорността му, но не повече от 18 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Враца да заплати на А.Д.М. *** сумата от 10 лв.- разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Враца да заплати на *  К.К.К. ***, възнаграждение, съгласно чл. 38 ал. 2 от Закон за адвокатурата - сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

 

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.