О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22.12.
2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На двадесет и втори декември 2020 година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
Възз.ч.гр.дело № 321, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и от ГПК, във вр. с ЧАСТ
ШЕСТА и глава 52-ра от ГПК, за производство по открито наследство.
Жалбата е подадена от адв. Б.Т. ***, пълномощник на А. А. с адрес в гр. София, против определение
№ 260347/ 02.11. 2020 г., по ч.гр.д. № 660, по описа за 2019 г. на ТРС. С това
определение е прекратено производството по делото, тъй като молителката не е
изпълнила разпореждането на съда да внесе по сметка на ДСИ–Търговище, сумата за
образуване на изпълнително дело и за извършване на опис и оценка на
имуществото. Касае се до производство по приемане на наследство по опис.
Съдът, като провери
събраните по делото доказателства, установи следното: Производството пред РС–Търговище
е образувано по молба на жалбоподателката А.Б. А., която твърди, че е наследник
на починалия си баща Б.С., починал на 20.03. 2020 г. В молбата са описани
няколко недвижими имоти, автомобили и дружествени дялове от търговски
дружества. Поискано е, ако съдът прецени, че следва да се описват още и
движимите вещи, да удължи срока за приемане на наследството по опис.
След внасяне на държавна
такса за делото, съдът е приел, че молбата е подадена в срока по чл. 61 от ЗН и
на основание чл. 63 от ЗН, чл. 553 и чл. 557 от ГПК е решил да възложи на ДСИ
дейността по описа и оценката на имуществото. Със същото определение от 17.07.
2020 г. е продължен срокът за приемане на наследството по опис, с три месеца,
считано от 21.07. 2020 г. Т.е. това е до 21.10. 2020 г. Изпратено е съобщение
до ДСИ при РС–Търговище.
Видно от доказателствата
по делото молителката е законен наследник, дъщеря на починалия на 20.03. 2020
г. Б.Р.С. от гр. €€. Освен от нея, молби има подадени и от други двама
наследници. На 05.10. 2020 г. до съда е изпратено писмо от ДСИ М.Моллова, в
което тя уведомява съда, че не може да изпълни възложената й задача, защото
молителката не внася дължимите държавна такса и такива за извършване на описа и
оценката. Вследствие на това съдът разпорежда на молителката, като й дава
седмичен срок, да внесе държавната такса по сметка на ДСИ и за извършване на
съответните действия. Съобщението е връчено на 26.10. 2020 г., като няма
отговор от молителката. На 02.11. 2020 г. е постановено прекратяване на делото
и връщане на молбата, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
При така описаните факти,
съдът намира, че определението на РС–Търговище е неправилно, поради неправилно
приложение на процесуалния закон. Производството по открито наследство е
охранително производство, за което се прилагат и нормите на ЗН. Там е уреден
преклузивен срок за подаване на заявление за приемане на наследството по опис.
Това не е срок за осъществяване на действията по запечатване, оценка и опис на
имуществото. Защото описът винаги включва и оценка. Срокът може да бъде удължен
с три месеца. В случая молителката е поискала удължаване, при положение че
съдът я задължи да опише и останалите движими вещи на наследодателя. Съдът е
удължил срока, без да е ясно задължава ли молителката или дава ли й възможност
да посочи и останалите движими вещи от наследството. Това обаче не е относимо
към правилността на обжалвания акт.
За охранителните производства
се прилагат както специалните разпоредби на ГПК в чл. 330 и сл., така и някои
общи разпоредби на исковото производство. Специална в случая е нормата на чл.
539 от ГПК, която урежда в кои случаи се прекратява охранителното производство.
Това става само при оттегляне на молбата или когато молителят не може да бъде
намерен на посочения от него адрес. По
това производство обаче се дължи и държавна такса за водене на делото, поради
което изискването за внасяне на държавна такса и неизпълнението му от страна на
молителя, също би следвало да води до прекратяване на производството. Т.е.
касае се до уредба, която силно ограничава възможностите за прекратяване на
делото.
В случая съдът е задължил
молителката да внесе държавна такса по изпълнително дело, а не по образуваното
пред него. Тази такса е дължима пред ДСИ, който има правото да прекрати
собственото си производство, след като не се изпълняват законните му
разпореждания. Това обаче не касае редовността и допустимостта на молбата в
производството по открито наследство. Невнасянето на разноските по дейността на
съда, не може да се причисли към изискванията за редовност на исковата молба
или на молбата в производството по открито наследство. Т.е молбата е отговаряла
на всички изисквания на чл. 127 и 128 от ГПК, които са били приложими в случая.
Съдът правилно е
разпоредил на молителката да внесе разноските за извършването на оценката и
описа на имуществото. Според чл. 541 от ГПК, разноските по охранителните
производства са винаги за сметка на молителя и това е така, защото именно той
иска съдействие от съда, за защита на собствените си материални и лични
интереси. Няма как тези разноски да бъдат поети от друг, или лицето да бъде
освободено от внасянето на държавна такса, защото и нормата на чл. 541 от ГПК
също е специална.
При неизпълнението обаче
на това изискване на съда, няма как производството да завърши с прекратяване на
делото, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
На първо място съдът не е
изчерпал всички процесуални възможности
по извършването на описа. Той може да осъществи това сам, с помощта също на
вещи лица, може да възложи това на общината или кметството, а по искане на
молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител. Описът
може да се извърши и без запечатване, като вещите се предават за съхранение
според изискванията на чл. 558 от ГПК. Но оценка на имуществото при описа
трябва да има, защото именно това е целта – да се види какво е състоянието на
наследството, каква е неговата цена и ако тя намалее, кой следва да отговаря
пред кредиторите и на какво се дължи обезценяването. Целта е именно съхраняване
и запазване интересите на кредиторите и наследниците.
В случая съдът е възложил
описа и оценката на съдебен изпълнител, без в молбата да има подобно искане, в
разрез с разпоредбата на чл. 553, ал. 3 от ГПК. Затова той е следвало да
процедира по някой от начините, уредени в чл. 553, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, като
сам осъществи всички действия, с помощта на вещи лица при нужда от специални
знания или като възложи това на община Търговище, чрез нейните органи.
С оглед на всички тези
съображения, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне
на РС–Търговище за продължаване на действията по него. При това съдът следва да
продължи действията си според изискванията на чл. 553, ал. 1 и 2 от ГПК, като
сам избере един от допустимите начини за опис и оценка.
При липсата на
необходимото съдействие от страна на молителката, съдът може да се възползва от
общите правила на ГПК, като определи срок, до който дадено доказателство може
да бъде събрано и след който следва да постанови решението си само на базата на
представените вече доказателства.
Въззивният съд следва да
посочи, че изложените в жалбата съображения за неправилност на акта, не се споделят. Както вече се посочи, в
това производство молителят дължи разноски и ако не оказва необходимото
съдействие на съда, то той понася последиците от бездействието си. За пълнота
следва да се посочи, че за да постанови съдът освобождаване от държавна такса и
разноски, той на първо място следва да е сезиран с такова искане и този, който
иска освобождаване, да представи съответните доказателства. А молителката няма
такова искане пред РС. Но както вече беше посочено, в това производство
освобождаване от такси и разноски не може да има.
Разноски в това
производство не се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260347/ 02.11. 2020 г., по гр.д. № 660 по описа за 2020 г. на
РС–Търговище, като незаконосъобразно.
Връща делото на РС–Търговище, за продължаване на действията по делото,
според мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.