Определение по дело №602/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда №1940/30.05.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 337/2012 год. на Районен съд – Г. Д., подсъдимият В. С. К., живущ в с. Г обл. Благоевградска, е признат за виновен в това, че в периода от 26.09.2011 година до 30.09.2011 година при условията на продължавано престъпление, в с. С, обл. Благоевградска, в посока ГКПП „Илинден” и по ул. „И” в с. Г е управлявал МПС – лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние, като деянията са извършени както следва:

1. На 26.09.2001 година в с. С, обл. Благоевградска, в посока ГКПП „Илинден”, е управлявал МПС - лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № С 86-96 РМ, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.

2. На 30.09.20011 година по ул. „И” в с. Ге управлявал МПС – лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № ... без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние – престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание посочения текст от закона във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което е намалено с 1/3, а именно – на „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, ефективното изтърпяване на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

Ч. защитника си адвокат Б. подсъдимият е атакувал в законния срок посочената присъда, която атакува само и единствено поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК. В представено писмено становище защитника доразвива съображенията си като счита, че са налице всички законови изисквания за освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”, в който смисъл се иска да бъде постановено решението на въззивната инстанция.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбата на подсъдимия за основателна и пледира за цялостното и уважаване като се аргументира с безспорната съдебна практика в тази посока.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При наличието на всички изискуеми от закона предпоставки, производството пред първата инстанция се е развило по реда на чл.371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК. Направеното от страна на подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се поддържа от еднопосочния и непротиворечив доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство. Независимо, че не разполагал с легално придобито свидетелство за правоуправление на МПС, подсъдимият К. е санкциониран от органите на КАТ за точно такова поведение с наказателно постановление № 1689/16.09.2010 година на началника на РУП – Г. Д., влязло в сила на 01.02.2011 година. Игнорирайки законовите забрани, подсъдимият отново управлявал и то двукратно МПС без свидетелство за управление на МПС, констатирано от проверяващите органи, в едногодишния срок от санционирането му по административен ред. При извършена проверка на 26.09.2001 година е констатирано, че в с. С, обл. Благоевградска, в посока ГКПП „Илинден”, К. е управлявал МПС - лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № ... без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние. Издаден му е акт за извършеното нарушение, но независимо от това, само няколко дни по-късно, на 30.09.20011 година по ул. „И” в с. Ге заловен да управлява същото МПС – лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № ... отново без да има призната правоспособност.

Възприетото и от двете инстанции намира потвърждение в събрания от разследващия орган доказателствен материал. Самият подсъдим признава за извършеното, което намира потвърждение в показанията на свидетелите А П, Б У К П А Ц, П П и С Б. Извършилите двете проверки служители на пътна полиция са категорични, че на посочените дати и места са установили, че подсъдимият е управлявал МПС, въпреки, че както те, така и той са били наясно, че е неправоспособен водач и че за такова нарушение пред по-малко от една година е санкциониран по административен ред. Заявеното от свидетелите и самопризнанията на К. се потвърждава и от събраните писмени доказателства. Влязлото в сила наказателно постановление, цитирано по-горе и двата акта за установяване на административното нарушение напълно потвърждават свидетелските показания. Крайният извод е, че в своята съвкупност, доказателствата по делото са изключително еднопосочни и непротиворечиви, установявайки именно описаната в обвинителния акт и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка.

На тази база логично и обосновано ГДРС е заключил, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. е извършил престъплението в което е обвинен като в периода от 26.09.2011 година до 30.09.2011 година при условията на продължавано престъпление, в с. С, обл. Благоевградска, в посока ГКПП „Илинден” и по ул. „И” в с. Г е управлявал МПС – лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № С 86-96 РМ, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние, като деянията са извършени както следва:

1. На 26.09.2001 година в с. С, обл. Благоевградска, в посока ГКПП „Илинден”, е управлявал МПС - лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. №...., без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние.

2. На 30.09.20011 година по ул. „И” в с. Г е управлявал МПС – лек автомобил м. „Мерцедес – 190” с рег. № ..... без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние – престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Наличието на всички съставомерни елементи от състава на посоченото престъпление не се оспорват от никоя от страните по делото. Налице са и предпоставките на чл.26, ал.1 от НК, свързващи двете деяния, които са през няколко дни в едно усложнено по своя състав престъпление.

Единственият спорен момент по делото е в наличието или отсъствието на предпоставките по чл.78а от НК и в тази връзка отказа на съда да го приложи. Безспорно е, че при наличието на законовите предпоставки съдът е длъжен да освободи обвиненото лице от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание „глоба” в размер от 1 000 /хиляда/ до 5 000 /пет хиляди/ лева. Районният съд е констатирал, че към момента на постановяване на присъдата В. К. по н.о.х.д. № 133/2012 година на ГДРС е бил освободен на основание чл.78а от НК и е направил извода, че не е налице изискването по ал.1, б. „б” от посочения законов текст, след което е процедирал по общия ред. Този му извод е незаконосъобразен. Независимо, че към момента на постановяване на собствения му съдебен акт К. е бил освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК, това не е било пречка за постановяване на същото решение и от проверяваната инстанция, защото с правно значение е момента на влизане в сила на предходната присъда спрямо деянието /деянията/ за които лицето е предадено на съд. Присъдата по н.о.х.д. № 133/2012 год. на ГДРС е влязла в сила едва на 08.05.2012 год., а последното от двете деяния по разглеждания казус срещу К. е извършено на 30.09.2011 год., което означава, че на практика няма пречка за освобождаването му от наказателна отговорност. В случая може да се изтъкне и соченото от страните тълкувателно решение № 2/2010 на ОСНК на ВКС, което изключва от забраната по чл.78а, ал.7 от НК случаите на продължавано престъпление, но не бива да се игнорира това, че съдът не е воден по тези съображения, за да го откаже.

По изложените съображения въззивната инстанция констатира, че са налице всички изискуеми от формална гледна точка предпоставки по чл.78а, ал.1, б. „а”, „б” и „в” от НК към момента на извършване на последното от деянията, представляващи продължавано престъпление, което налага изменяване на атакувания съдебен акт с освобождаването на К. от наказателна отговорност и налагането на административна санкция „глоба”. За определянето на конкретния й размер съдът съобрази недоброто социално положение на лицето, което е безработно, семейно и с дете, направените самопризнания и пълното съдействие за установяване на обективната истина от една страна, а от друга повтарящото му се поведение по управление на МПС без свидетелство за управление като намира, че „глобата” от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева се явява справедлива с оглед съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Затова и по изложените съображения, както и на основание чл.337, ал.1, т.4 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №1940/30.05.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 337/2012 год. на Районен съд – Г. Д. като на основание чл.78а от НК освобождава подсъдимият В. С. К. от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като му налага глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.