РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Разград, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500254 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Й. Х. Й., подадена чрез пълномощник адв.К. Б.
от АК-*** против решение №266/20.04.2023. по гр.дело №1826/2022г. на РС - Разград , с което
съдът е приел за установено, че жалбоподателя-въззивник дължи на кредитора-ищец „АСВ“ЕАД,
гр. София, следните суми: 4,317,14 лв. главница по сключен между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" на ******* г. Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта № ******* ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума от 21.04.2022 г. до изплащането и; договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.08.2021 г. до 13.10.2021 г. в размер общо на 378,83 лв.;
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 02.08.2021 г. до 27.07.2022 г. в размер на
348,39 лв. във връзка с които вземания е издадена Заповед № 699 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1371 по описа на за 2022 г.на РРС.
Решението има и отхвърлителна част за главницата и договорната лихва , в които решението е
влязло в сила, като необжалвано.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на решението, както
и за неговата необоснованост.
Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на установителната претенция на ищеца в
цялост.Изложени са подробни съображения за недействителност на договора за кредит на
различни основания,в т.ч. за шрифта на договора, за неподписването му от страна на длъжника, за
прекомерност на ГПР, за нищожност на клаузата в договора, касаеща предсрочната изискуемост и
др. а така също и за ненадлежно цедиране на вземането между заявителя и първоначалния
кредитор.С жалбата страната не прави доказателствени искания, не заявява претенция за разноски.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок отговор на възивната жалба, чрез
пълномощник, като застъпва становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на
решението на РС.
1
Въззивната жалба е допустима.За да се произнесе по нея окръжният съд, съобрази ,че
обжалваното решение в осъдителните му масти е валидно и допустимо, а по отношение на
неговата правилност съобрази следното:
Предявен е като главен иск установителен такъв за съществуване на парично вземане в
полза на ищеца „АСВ“ЕАД, гр. София и срещу длъжника Й. Х. Й. в съответен размер, като
главница , лихви и разноски за което в полза на ищеца е и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда ва чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1371/2022г.по описа на РРС.
Искът се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по съображения за липса на
договорна връзка, за ненадлежно извършена цесия, за шрифта на договора , за неясно определен
ГПР в договора, както и за неяснота на параметрите на самия договор за кредитополучателя.
На *******г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор
и ответника Й. Й. като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *******, с
предмет отпускане на кредит в размер 6000лв.В договора освен размера на главницата от 6 000
лева са посочени като дължими 2 134,80 лв.застрахователна премия и 210 лева такса ангажимент,
при обща стойност на плащанията 13 105,80 лв., ГПР 32,52% и лихвен процент 26,67. Договорът е
подписан саморъчно от представител на кредитора, а е направено отбелязване, че договорът е
подписан електронно от кредитополучателя. Отделно от това, по делото е представено
приложение към този договор, като е отбелязано също, че кредитополучателя го е подписал
електронно. От заключението по назначената от районния съд ССЕ се установява, че кредита като
главница в пълния размер е бил усвоен от ответника, при уговорен погасителен план при 60
месечни равни вноски за периода 01.04.2020 г.до 01.03.2025г. който е заплащали уговорените
месечни вноски до м.юли 2021г. и частично през м.август 2021г. Вещото лице е изготвило
заключението като е направило разбивка на месечните вноски по погасителния план на различни
компоненти , главница, договорна лихва и застраховка по кредит, което не е било сторено в самия
погасителен план, подписан от страните.Заключило е, че неиздължената главница от ответника е в
размер на 5096,42 лв. и договорна лихва в размер на 2946,13 лв.
С приложение №******г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
*****г., сключен между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, вземането за сумите дължими по договора за кредит е прехвърлено
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ към „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД. Приложено е уведомление за извършената цесия с известие за доставяне до
ответника на 13.10.21г. Пред РС ищецът е поискал извършването на съдебна компютърно-
техническа експертиза, предвид направеното оспорване на подписването на договора от страна на
ответника, но същата не е била допусната от съда по съображения, че не е необходима, тъй като
били налице доказателства за получаването на сумата от ответника и извършвано от него плащане
на определен брой погасителни вноски, което сочело на наличие на сключен между страните
договор за кредит.
При посоченото до тук от фактическа страна, окръжният съд направи следните правни
изводи:
Неоснователни се явяват поддържаните и във въззивната жалба доводи за нищожност на
цесията.Този съд намира ,че в случая договорът за цесия е произвел действието си поради това ,че
не съществува законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи цесионера
да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за
извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е налице и и съдебна практика..
Неоснователно се явява и възражението, че цесията не е породила действие, тъй като длъжникът
не е бил уведомен за тях. Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе
действие същия /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е
необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че
длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за
прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента,
вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/.Съобщаването на
2
извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на
препис от исковата молба на ответника по настоящето дело и приложенията към нея, като по този
начин са гарантирани правата и законните интереси на длъжника.
В случая с оглед съдържанието на коментираните рамков договор за цесия и представеното
Приложение № 1 индивидуализиращо прехвърлените вземания като произтичащи от конкретен
договор за заем, с посочен размер на главницата и общо дължими суми, твърденията за
недействителност на цесията, поради това, че към момента на цесията е прехвърлено едно бъдещо
вземане, неопределено към момента на продажбата му, съдът намира за неоснователни. Естеството
на прехвърлените в случая вземания с оглед отразеното в Приложение № 1 към рамков договор
налага извод, че те са определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който
заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката-цесия няма за предмет бъдещи
неопределени вземания по смисъла на решение № 32/09.09.2010 г. на ВКС, по т. д. № 438/2009 г.
Не съществува пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил падеж.
Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено ако имущественото право е
непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед
наличието на предварителни договорни ограничения. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може
да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът
за кредит предвижда такава възможност, а тя в случая е предвидена в чл.26 от същия. По тези
съображения следва, че по отношение на ищеца е налице материалноправна легитимация по иска.
С оглед предмета, датата на сключване, страните, правата и задълженията следва, че
процесният договор за кредит № ****** от ********г.е такъв за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, което означава, че за него са приложими ЗПК и ЗЗП. Въззивната инстанция намира,
че процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 10 и т. 12 от
ЗПК. В процесния договор е посочен ГПР от 32,53%, но единствено като абсолютна процентна
стойност, като липсва каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения
процент, съответно липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. За да е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Липсата на посочената
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване
за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като по този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт.
Както в договора, така и в погасителния план липсва посочване каква част от месечната
3
вноска представлява главница и каква възнаградителна лихва, което се явява нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, който изисква в погасителния план да има разбивка на вноската на главница
и лихва, за да са ясно посочени дължимите по кредита суми. Липсата на всяко едно от
горепосочените императивни изисквания води до изначална недействителност на договора за
потребителски кредит - чл. 22 ЗПК, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. По
силата на чл. 23 ЗПК подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат
възнаградителна лихва или други разходи по него – включително процесните такса ангажимент и
застраховка, които са били обсъдени от районния съд и приети за неравноправни и съответно
отхвърлени правилно с поставеното от него решение, което в тази част не е предмет на жалба. Ето
защо, въззивният съд приема, че искът за сумата 378,83 лева - договорна лихва за периода
01.08.2021г.- 13.10.2021г. и обезщетение за забава в размер на 348,83 лева за периода 02.08.2021г.-
27.07.2022г. са изцяло неоснователни, поради което в тази му част решението на районния съд
следва да бъде отменено и претенцията за тях отхвърлена, като ответникът ще дължи на ищеца
само сумата по главницата ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.
С първоинстанционното решение са разпределяни разноски между страните, съобразно
уважената, съответно отхвърлена част от исковете, които не съответсват на дължимите, като
решението следва да бъде отменено и в частта в която в полза на заявителя ищец са присъдени
разноски за първоинстанционното производство над размера на сумите 460,99 лв.за исковото
производство и над 110.99 лв. над заповедното производство. Жалбоподателят не претендира
разноски пред настоящата инстанция и такива не следва да му се присъждат.С оглед изхода на
делото то такива не се дължат и на въззиваемата страна.
По изложените съображения, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №266/20.04.2023. по гр.дело №1826/2022г. на РС – Разград В ЧАСТТА ,
която са УВАЖЕНИ исковете по реда на чл.422 във вр.с чл.. 415 ГПК за дължимост от страна на
Й. Х. Й., ЕГН ********** в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********* на
сумите 378,83 лева - договорна лихва за периода 01.08.2021г.- 13.10.2021г. и обезщетение за забава
в размер на 348,83 лева за периода 02.08.2021г.- 27.07.2022г. по сключен с "БНП ПАРИБА Ф. С.
А. ", клон България Договор за потребителски кредит № ****** от *******., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, предявена по реда на чл.422 във вр.с чл. 415 от ГПК за дължимост от страна на Й. Х. Й. ,
ЕГН ********** на сумите 378,83 лева - договорна лихва за периода 01.08.2021г.- 13.10.2021г. и
обезщетение за забава в размер на 348,83 лева за периода 02.08.2021г.- 27.07.2022г. по сключен с
"БНП ПАРИБА Ф. С. А. ", клон България Договор за потребителски кредит № ****** от *******.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/20.04.2023 г. по гр. дело № 1826/2022 г. по описа на
Районен съд – Разград, в останалата му обжалвана част досежно вземането за главница по
процесния договор за кредит.
ОТМЕНЯ решение №№266/20.04.2023. по гр.дело №1826/2022г. на РС – Разград и в частта
за присъдените в полза на ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, гр.
4
София, разноски над размера на сумата 460,99 лв. за исковото производство и над 110.99 лв.за
заповедното производство по ч.гр.дело №1371/2022г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5