Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,………....2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 103 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.432 от Кодекса за застраховането.

Образувано е по искова молба подадена от Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от: адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: *** против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от Изпълнителните директори К.Х.Ч., Б. А. В., С. А. Г. Д. и Е.Й. Б., с цена на исковете за Т.Н.Т.: 250 000 лева, и за В.Х.Т.: 250 000.00 лева и 3 085.00 лева.

Ищците излагат, че на 16.12.2018г. около 16:10ч. на първокласен път 1-4, при 32+100км, общ. Угърчин, обл. Ловеч, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, управляван от Х. В. Т. и лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № *****, управляван от И. Д. Г.. Лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, движейки се с посока Варна - София, след дясна крива, на прав участък без наклон, губи контрол над автомобила на заснежената пътна настилка, навлиза странично в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се там лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № *****. В резултат на силния удар лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ***** получава тежки деформации по купето, главно в неговата дясна част.

За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВР-Ловеч. В протокола е установено виновното и противоправно деяние на водача Х. В. Т. за настъпване на ПТП и последвалата от него смърт на Н. В. Т.. Образувано е досъдебно производство № 287 / 2018г. по описа на Районно управление - Угърчин във връзка с настъпилото произшествие и нарушение на правилата за движение по пътищата. В резултат на произшествието возещата се на предна дясна седалка /с поставен обезопасителен колан/ в лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ***** Н. В. Т., ЕГН ********** получава множество и тежки телесни увреждания, които довеждат до нейната смърт на самото местопроизшествие.

Ищците излагат, че след внезапната смърт на дъщеря им Н.В. Т. те загубват своето дете и най-близък човек, която е  едва на 29 години. Мъката на родителите е безгранична, защото при пътнотранспортното произшествие загубват и двете си деца.

Сочат, че между тях и дъщеря им са били изградени отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ. Остава само споменът за общите преживявани с дъщеря им, но досегашната им постоянна връзка е прекъсната и вече няма как да имат сплотено семейство. До скоро са живели в едно домакинство и са имали всекидневни контакти и възможност да прекарват своето свободно време заедно. Прекъсната е възможността да правят семейни събирания и да бъдат едно цяло семейство, да поддържат една връзка на обич, разбирателство и взаимни грижи в семейството. Тази загуба е незаменима, защото в лицето на своята дъщеря родителите са виждали един изключителен човек, отдаден на своите близки, изпълнен с желание за бъдещи успехи и сбъдване на планове за пълноценен живот.

Твърдят, че във връзка със самото погребението на Н.В. Т. и съпътстващите го дейности, от страна на В.Х. Т. са направени разходи за общата сума от 3 085.00 лева, от които сумата 762 лева за организационно техническа услуга, извършване на погребение в гробница, подсигуряване на гробно място и урнополагане по Фактура № ********** от 18.12.2018г. на Община Ловеч - БД „Обреди”, сумата от 2 323.00 лева за траурни стоки, траурни услуги и други услуги по погребение по Фактура № 361 от 29.01.2019г. на „Бета траур 84” ЕООД. Въпросните разходи са произлезли от смъртта на Н.В.Т. в резултат на процесното ПТП.

Сочат, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. е видно, че към момента на пътнотранспортното произшествие от 16.12.2018г. относно лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ….. има валидно сключена с „ДЗИ - Общо застраховане” АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите полица № BG/06/18002949810 от 11.10.2018г. със срок на покритие от 12.10.2018г. до 11.10.2019 година. По силата на сключения застрахователен договор „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД покрива отговорността на виновния за настъпване на процесното ПТП водач – Х. В. Т. на горепосоченото МПС за причинените им неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Н. В. Т. - правоимащи да получат застрахователно обезщетение.

Ищците твърдят, че са предявили към „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД претенции с вх. 4-Т-17 от 04.02.2019г. за изплащането на обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди, като и обезщетения за забава от датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и образувани съответните щети. Във връзка с предявените претенции от страна на застрахователя е образувана щета №43072951900015. Към момента на подаване на настоящата искова молба от страна на „ДЗИ - Общо застраховане”ЕАД, не им е изплатено обезщетение.

 Молят ответникът „ДЗИ - Общо застраховане”ЕАД, да заплати на всеки един от ищците посочените суми, като обезщетенията се заплащат по адвокатска клиентска сметка по чл. 39 от ЗА на упълномощения от тях адвокат Т.Г.Г.: IBAN ***,. BIG UBBSBGSF, при „Обединена Българска Банка” АД:

На Т.Н.Т. сумата от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ в резултат на смъртта на Н. В.а Т. от претърпяното пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г. настъпила по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № …., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица №BG/06/118002949810 от 11.10.2018г. „Гражданска отговорност” на  автомобилистите, сключена с ДЗИ  -  Общо  застраховане” ЕАД,  заедно  със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта -16.12.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

На В.Х.Т. сумата от 250 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ в резултат на смъртта на Н.В.Т. от претърпяното пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018г., настъпила по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/06/118002949810 от 11.10.2018г. „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта -16.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, както и общата сума от 3 085.00 лева по Фактура № ********** от 18.12.2018г. на Община Ловеч - БД „Обреди” и Фактура № 361 от 29.01.2019 г. на „Бета траур 84” ЕООД, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди /разходи за погребение и съпътстващите го дейности/ в резултат на смъртта на Н.В.Т. от претърпяното пътнотранспортно произшествие от 16.12.2018 г., настъпила по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/06/118002949810 от 11.10.2018 г. „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с „ДЗИ - Общо застраховане” АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта - 16.12.2018 г. до датата на окончателното изплащане на сумата,

Молят на основание чл.78 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по всеки един от предявените искове от ищците да бъдат присъдени и разноски за възнаграждение на един адвокат съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша №89 Б, ЕИК *********, представлявано от К.Ч. и Бистра Василева - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юрисконсулт Ю.К. е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва предявените срещу застрахователното дружество искове по основание и размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани, по следните съображения:

От ищците е заведена претенция пред застрахователя по доброволен ред и е образувана щета № 43072951900015. По образуваната преписка от страна на дружеството не е постановен отказ, а от претендиращите  застрахователно   обезщетение   са   изискани допълнителни документи за установяване на претенцията им, които не се представени от тяхна страна, при което застрахователното дружеството не е станало причина за завеждане на настоящето дело.

Възразяват, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта” - Х.В.Т.. Заявените от ищците обстоятелства и механизъм на ПТП, както и причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно и противоправно поведение на водача Христо Т. се основават на представения по делото Констативен протокол от 07.01.2019 година. Сочат, че с констативен протокол могат да се установят следните обстоятелства: Дата на настъпване на произшествието и участниците в него. Констатациите относно механизма на ПТП в същия, не могат да бъдат противопоставени на застрахователя по „Гражданска отговорност” на сочения за виновен водач.

Считат, че от исковата молба и приложените доказателства не се изяснява механизма на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач Х.В.Т., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да е причинена смъртта на Н.В.Т..

Твърдят, че вина за произшествието има водача на лек автомобил „Ауди А 4”, с peг. № ***** И.Д.Г.или най-малкото е допуснал нарушения на ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ще са в състояние да посочат конкретно какъв е приноса на И. Г. за настъпването на ПТП след запознаване с материалите от ДП.

Считат, че предявената по делото претенция за неимуществени вреди на ищците, изразяваща се в търпени болки и страдания от загубата на близък е завишена, с оглед обществените критерии за справедливост /чл. 52 от Закона за задълженията и договорите/. С отговора се прави и възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като възражението ще бъде уточнено след представяне на доказателства, от които да стане видно при какви обстоятелства е настъпило процесното ПТП. Така също твърдят, че общото здравословно състояние на пострадалата е допринесло за настъпването на леталния изход.

Относно претендираните лихви върху главниците от датата на деликта - 16.12.2018 г., считат, че претенцията не е съобразена с чл. 497,  ал.1, т.2. вр. чл.496, ал.1 от КЗ, съгласно който застрахователят изпада във забава след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията. В случая претенцията на ищеца е депозирана на 04.02.2019г., т.е. дружеството е изпаднало в забава от 04.05.2019 година.

При висящия съдебен процес, за който дружеството не е станало
причина и с оглед постановяването на решение и влизането му в сила, ответникът заявява своята готовност за заплащане на всички евентуално присъдени суми в полза на ищците, поради което няма да носи отговорност за разноски по евентуално образувано от ищците изпълнително дело за събиране на присъденото обезщетение.

В хода на устните състезания страните чрез процесуалните си представители с молби поддържат изложените съображения, възражения и оплаквания.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е отделили като безспорен факт валидността на застрахователен договор със застрахователна полица №BG/06/118002949810 от 11.10.2018г., сключена на 11.10.2018г., с период на покритие 12.10.2018г. до 11.10.2019г., която покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ, при което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предяве­ните претенции за претърпените от ищците неимуществени /претърпени болки и страдания/ и имуществени вреди от смъртта на дъщеря им Н.В.Т..

От страна на ответника не се оспорва факта, че не е платил застрахователно обезщетение. От депозираната по делото съдебно-автотехническа експертиза  е установен механизма на напъпилото ПТП и може да се приеме виновно поведение от страна на застрахования при тях  водач на лек автомобил „Ланчия Делта” – Х. Т., но остават неясноти, които могат да разколебаят този имот, тъй като произшествието е настъпило и при несъобразена скорост и от страна на водача на лек автомобил „Ауди” И. Г., и двамата водачи не са съобразили лошата метеорологична обстановка и навалялия сняг по пътното платно. Тъй като досъдебното производство все още е висящо ,не са установени по безспорен начин точните причини за произшествието. Молят да се приеме, че претендираните с исковата молба суми са завишени.

Към исковата молба е приложена Претенции с вх. № 94-Т-17 от 04.02.2019 г. на „ДЗИ - Общо застраховане”ЕАД, като с отговора на исковата молба ответното дружество не възразява, че тя е депозирана на 04.02.2019 г. без да сочи, че е изискал от подалите я да представят доказателства, както и да ангажира доказателства в тази насока, поради което този факт е отделен като безспорен.

За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВР-Ловеч с участник 1. лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, с водач Х.В.Т. и участник 2. лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № *****, с водач И.Д. Г., с пострадали пътници в лек автомобил марка „Ланчия Делта” возещата се на предна седалка Таня Валентинова Т. с поставен обезопасителен колан - смърт на място и возещите се в лек автомобил марка „Ауди” на предна седалка Теодора Константинова Костадинова и на задна седалка Г. И. Г.. В протокола като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 16.12.2018 г. около 16:10ч. на първокласен път 1-4, при 32+100 км, водача на ППС 1. движейки се с посока Варна - София, след дясна крива, на прав участък без наклон, губи контрол над автомобила на заснежената пътна настилка, навлиза странично в лентата за насрещно движение и удря насрещно движещото се ППС 2.

По делото е изискано и представено копие на ДП-28782018 г. по описа на РУ – Угърчин, което е висящо.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са допуснати до разпит двама свидетели на ищците.

Свидетелката Ц. М.С. познава Т. и В. още от времето когато са създали семейство, тъй като живее в един вход с тях. Заедно са си гледали децата. Запозната е с отношенията на Т. и В. с децата им, и по-конкретно с много топлата и силна връзка между родители и дъщеря.  Знае, че Т. е имала здравословни проблеми, наложило й се е да направи операция и Н., която е завършила за медицинска сестра и работи в престижно здравно заведение в София, е положила много грижи за майка си. Т. и В. са посещавали децата си в София, тъй като Н.е имала хубава квартира, говори, че ищците са имали планове децата им да си закупят жилище в София и те да се преместят там. Разбрали за инцидента и с друга съседка се качили в дома им. Т. и В. били в шок, не искали да повярват за случилото се. Наложило се да викат спешна помощ за Т.. Свидетелката казва, че продължила да се вижда с ищците, тъй като те дълго време не могли да преодолеят шоковото състояние, в която изпаднали и последното от своя страна отключило в тях здравословни проблеми – Т. получила тежък кръвоизлив, а Вальо отключил диабет. Свидетелката е категорична, че ищците не са преодолели случилото се. В тях си е останала болката, изпадат в отделни моменти в депресивно състояние, заявявали са й, че за тях няма смисъл за живот. Всеки ден ходят в гробищния парк, като казват: „Ние отиваме при децата”.

Свидетелят Д. Т. С. живее в съседния вход, познава семейството от близо 22 години, като задружно и с взаимна любов помежду им. Децата им са били добри, „...умираха за родителите си...Завиждах им...”. Казва, че всяка събота и неделя децата са си идвали. Той често е сядал с Т. и В. на пейката, говорили са си, че е време да имат внуци, които да осмислят живота им. Те са родители за образец – обичат да се грижат за децата си. Синът и дъщерята са били с големи заплати и са помагали на родителите си финансово. Свидетелят говори емоционално за случилото се на 16.12.2018 г. – той също е пътувал, прибирал се е от София, когато е научил, но се е надявал да не е вярно. Когато е спрял пред входа на ищците е чул страхотните писъци на Т.. Качил се горе, било ужасно и той също го е изживял. В. започнал на събаря чинии и чаши, опитал се да скочи от терасата, едвам са го спрели. На Т. била оказана медицинска помощ. Колкото повече време минавало толкова повече те осъзнавали факта, че нямат деца и „...ставаше страшно..”. Свидетелят не смята, че те са преодолели загубата. В. и Т. имат здравословни проблеми, финансово не им стигат пенсиите. Няма кой да им помага, но гледат да не заангажират никой.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, след обсъждане на данните по делото, е дала следните отговори на поставените въпроси: При процесното ПТП на Н.В.Т. са причинени кръвонасядане на меката черепна покривка, кръв в бронхиалното дърво, кръв в гръдната кухина, двустранно разкъсване на белия дроб, двустранно счупване на ребра и натрошаване на гръдната кост, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката, разкъсване на левия бъбрек, анемия на вътрешните органи, като всички тези травматични изменения са получени при процесното ПТП и са причина за смъртта. При установените изменения експертизата приема,че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП настъпило на 16.12.2018 г. и смъртта на Н.В.Т.. При изслушване в съдебно заседание вещото лице отново категорично дава отговор, че има данни за причинно-следствена връзка с произшествието и смъртта на Т.. Допълнително вещото лице заявява, че пострадалата не е имала други заболявания, като основната причина за смъртта е остра кръвозагуба, разкъсване на важни органи, а именно бял дроб и слезка.

Съдът е допуснал назначаването на съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Н.К., след като се запознал с данните по делото, приема следното:

На 16.12.2018 г. около 16.10 часа лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № *****, с водач Х.В.Т. се движи по път І-4 в посока Ловеч - София, като в автомобила на предна дясна седалка пътува сестра му Н.В.Т.. В обратна посока София – Варна в дясната лента се движи лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № *****, с водач И. Д. Г., като с него пътуват съпругата му и малкия им син. Има снеговалеж и пътното платно е покрито със сняг, който е станал на киша и хоризонталната пътна маркировка не е личала към момента на инцидента. Водачът на лек автомобил „Ланчия” в един момент загубва  управление и поради хлъзгавия път се завърта около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, като се установява с предната си част към насрещната лента и застава почти напречно на нея. Едновременно с това продължава постъпателното си движение с дясна страна напред, заемайки коридора за движение на насрещно движещия се лек автомобил „Ауди А4”. Въпреки предприетите действия от водача на „Ауди”-то /по свидетелски показания дадени в ДП 287/2018 г./ удря странично, централно, в дясната страна лек автомобил „Ланчия Делта”. Първоначалния контакт е с предна броня на лек автомобил „Ауди” в предна дясна врата, средна дясна колона и задна дясна врата, при което деформацията на лек автомобил „Ланчия” е в дълбочина до 70 см. При вклиняването в купето на лек автомобил „Ланчия” предна дясна седалка се измества навътре към предна лява седалка. Вещото лице  сочи, че  при тези деформации пространството за пасажерката седяща на предна дясна седалка е станало много тясно и затова тя получава много травми в ляво, които най-вероятно са от удар на тялото й в десния край на предна лява облегалка. От удара деформации са получени  в предната част на лек автомобил „Ауди” – преден капак, предни калници, маски, решетки, греди счупват се фарове и други. Експерта след като се е запознал заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена в досъдебното производство заключава, че констатираните травми съответстват на механизма на ПТП.

Вещото лице допълнително е отговорило на въпроси поставени от ответната страна, като е направил извода, че скоростите и на двамата водачи са били по-високи от тези, които са позволявали климатичните и пътните условия.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че  механизма при който е настъпило ПТП-то няма връзка с изпреварване - и за двата автомобила е предстояло стандартно разминаване, но поради занасянето на единия от тях и навлизането му в насрещната лента за движение на другия автомобил настъпва удар в коридора на лек автомобил „Ауди”. Експерта е категоричен, че при настъпилата значителна деформация на автомобила ударен странично /”Ланчия Делта”/ „автомобилът просто се е сгънал малко като банан” и при изместване на седалката, на която е била пострадалата, заедно с пода, независимо дали тя е била с колан или без колан би се получил такъв резултат /настъпила смърт/. Като причина за ПТП експерта счита, че е възможно леко отклонение на автомобила или попадане на едно от колело извън коловоза, който се е образувал от снега и кишата по пътя. При увеличеното съпротивление в предно ляво колело автомобилът има  тенденция за завъртане около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка в следствие на първоначалното направление и кинетичната енергия и малкия коефициент на съпротивление на пътното платно, при което се плъзга странично до мястото на удара.

На поставените от ответната страна въпроси дали ударът е бил предотвратим при максималната разрешена скорост или при по-малко скорост, да се определи скоростта на движение на двата автомобила, дали скоростта на участниците в катастрофата е била съобразена със състоянието на пътя и конкретната метеорологична обстановка, дали ударът е бил предотвратим, вещото лице е отговорило допълнително. Сочи, че максималната  разрешена скорост за този пътен участък и за двата автомобила е 90 км. Назначената в досъдебното производство тройна съдебно-техническа експертиза е определила, че скоростта на лек автомобил  „Ауди А4” преди навлизане на лек автомобил „Ланчия Делта” в неговата лента за движение е била 94/96 км/ч, а скоростта на движение на лек автомобил „Ауди А4” непосредствено преди удара е била 81.9 км/ч. Отстоянието на лек автомобил „Ауди А4” от мястото на удара към момента на промяна направлението на движение на лек автомобил „Ланчия” и навлизането му в насрещната лента за движение е било 74.93 метра. Определена по формула опасната зона за спиране на автомобилите е изчислена на Т1 = 1.2 сек – време за реакция на водача; 0.2 сек – време за сработване на спирачната система; Т3 – време за нарастване на спирачното закъснение от 0 до макс, а при заснежена настилка максималното спирачно закъснение е изчислено = на 0.45 сек. Вещото лице в два варианта е изчислило, че опасната зона за спиране при максимално разрешената скорост при движение с 90 км/ч е 101.38 м, а при реалната скорост от 94.46 км/ч е 109.7 м. При отговора на въпроса предотвратим ли е бил удара между автомобилите експерта  сочи, че при движение със скорост 71.12 км/ч на лек автомобил „Ауди А4” водачът би установил автомобила преди мястото на удара. В конкретния случай - при страничното плъзгане в насрещната лента на лек автомобил „Ланчия Делта”, удар пак би настъпил в тази лента, само че изместен към София.

Скоростта на движение  на лек автомобил „Ланчия Делта” към момента на промяна на направлението и насочване в насрещната лента за движение, поради загуба на напречна устойчивост е 92.23 км/ч, а скоростта преди удара е била 65.66 км/ч. При реалната скорост от 92.23 км/ч опасната зона за спиране за лек автомобил „Ланчия Делта е изчислена на 105.5  м.

С оглед на конкретната ситуация и ротацията на лек автомобил „Ланчия Делта” около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка до положение почни напречно на пътното платно в дясна страна по посока София, водачът не може да употреби спирачка, като вещото лице сочи, че  в този случай „опасната зона”  не е от значение. При реалната скорост на движение от 94.48 км/ч, както и при разрешената скорост от 90 км/ч водачът на лек автомобил „Ауди А4” не е имал възможност да спре, освен ако се е движил със скорост от 71.12 КМ/ч, но при страничното плъзгане на другия автомобил, удар пак би настъпил, но изместен леко в направление София. Експерта уточнява, че причина за удара между двата автомобила е загубата на странична устойчивост на лек автомобил „Ланчия Делта”, което може да се получи от неправилното боравене на водача с органите за управление – волан, съединител, спирачка, педал за газ. При конкретната пътна обстановка – заснежен път и киша, били са образувани коловози и при най-малкото отклонение и излизане от тези коловози се получава клин и съответно по-голямо съпротивление пред колелото стъпило на платното с по-голямо количество сняг/киша. От това е възможно нарушаване на праволинейното движение, загуба на странична устойчивост и преминаване в странично плъзгане.

Вещото лице е направило извода, че скоростите и на двамата водачи са били по-високи от тези при конкретните климатични и пътните условия.

В съдебно заседание вещото лице  заявява, че при едната скорост на движение 92. км/ч и при другата 94 км/ч нормалната разрешена скорост не е била много надвишена и не би повлияла на механизма, в случая от значение е била  пътната обстановка, която е изисквала по-ниска скорост, но казва, че не може да се установи с каква скорост е настъпило занасянето, тъй като участъка е прав и не е на завой, за да може да се изчислява критичната скорост. Опасността за лек автомобил „Ауди” е възникнала от момента, в който лекия автомобил „Ланчия” навлиза в неговата лента за движение, като отстоянието на „Аудито” до мястото на удара е било 49 м, а опасната зона е над 101 метра за спиране при скорост на лек автомобил 90 км/ч, а при реалната скорост, с която се е движел от 94 км/ч опасната зона за спиране е била 109.7 м или и при двата случая  при отстояние по-малко от половината от опасната зона лек автомобил „Ауди” не е могъл да спре. Вещото лице хипотетично отговаря, че и при скорост от 70 км/ч всеки от автомобилите би могъл да загуби напречна устойчивост и да се отклони от лентата за движение, а опасността е възникнала преди това. При движението на „Ланчията” напречно, който автомобил е с дължина 4 м и нещо и заема повече от една лента за движение, няма друга спасителна маневра освен спирачките, като при 71 км/ч би могъл да спре. Вещото лице потвърждава посочената в заключението основна причина за ПТП – неправилно действие с органите за управление от страна на водача на лекия автомобил „Ланчия”, с допълнението, че и двамата водачи са управлявали автомобилите с несъобразена скорост с оглед на конкретната пътна обстановка.

С оглед на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по делото са приложени: Фактура № **********/18.12.2018 г. на Община Ловеч - БД „Обреди” с фискален бон; Фактура № 361/29.01.2019 г. на „Бета траур 84” ЕООД с фискален бон.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:  настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на водача; претърпените неимуществени вреди; наличието на пряко причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданската отговорност” на причинилия произшествието водач.

По делото за безспорни следва да се приемат следните обстоятелства:  настъпването на ПТП на 16.12.2018 г.;  наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на произшествието; предявена претенция към застрахователя.

В случая няма произнасяне с акт по чл.300 от ГПК, воденото ДП №287/2018 г. на РУ – Угърчин е висящо.

От приложените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесното ПТП е предизвикано на водача на лек автомобил „Ланчия Делта” В.Х.Т., който не се е съобразил с правилата за движение по пътищата, не е отчел лошите атмосферни условия – снеговалеж, киша и управлявайки с несъобразена скорост от 92.23 км/ч, при разрешена скорост от 90 км/ч, при пътната обстановка – образували се коловози, автомобилът в един момент загубва  управление, отклонява се и навлиза със странично плъзгане в насрещната лента за движение, в която се движи лек автомобил „Ауди А4” със скорост  94.48 км/ч с водач И. Д.Г., който въпреки предприетата маневра /употреба на спирачки/ при отстояние по-малко от половината от опасната зона не е могъл да спре и последва удар между двата автомобила, с предна броня лек автомобил „Ауди” странично се вклинява в предна дясна врата, средна дясна колона и задна дясна врата, при което деформацията на лек автомобил „Ланчия” е в дълбочина до 70 см. При удара предна дясна седалка на лек автомобил „Ланчия” се измества навътре към предна лява седалка, като при тези деформации пространството за пасажерката седяща на предна дясна седалка е станало много тясно, Надя Т. получава множество травми несъвместими с живота, посочени в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Следва да се съобрази и отговорът на вещото лице, че при настъпилите големи деформации в купето на лекия автомобил и при изместване на седалката, на която е била пострадалата, заедно с пода, независимо дали тя е била с колан или без колан, изходът ще бъде летален. Поради това не може да се изведе съпричиняване от страна на пострадалата. Настъпилата смърт на Надя Т. е в причинна връзка с поведението на водача на лек автомобил „Ланчия Делта”, като следва да се отчете и допълнението направено от вещото лице, че при едната скорост на движение 92. км/ч и при другата 94 км/ч нормалната разрешена скорост не е била много надвишена и не би повлияла на механизма, но и двамата водачи са управлявали автомобилите с несъобразена скорост, с оглед на конкретната пътна обстановка.

Починалата Н.В.Т. е дъщеря на ищците. От свидетелските показания  безспорно се установи, че майката и бащата  не са могли  да повярват на случилото се, бащата не е искал да живее повече, продължително време са били в депресивно състояние, колкото повече време минавало те се чувствали по-зле, не могат и понастоящем да преодолеят загубата, отключили са заболявания  - Т. е получила тежък кръвоизлив, а В. е отключил диабет. Родители и деца са  били сплотено семейство, с много топла и силна връзка помежду им. Ищците са разчитали на моралната и финансова подкрепа на децата си, останали си без мечти за бъдеще – че ще задомят децата си, че ще имат внуци, а сега ходят всеки ден до гробищния парк „при децата си”.  Самият ответник не отрича мъката и страданието на родителите по загубата на дъщеря им и заявява, че това налага да се изплати обезщетение за неимуществени вреди.

По делото е установен необходимият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП-то – сключена застраховка 3астраховка гражданска отговорност за лек автомобил „Ланчия Делта”, ДК № *****.

По делото е доказан по основание предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди отчасти и по размер.

С оглед характера на неимуществените вреди, които не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона  обезщетение  по своя характер не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите на нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно  ППВС №4/1968 г. понятието  „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания посочени в постановлението могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е настъпило, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозяване. Така също следва да бъдат съобразени и претърпените болки и страдания в следствие на травматичните увреждания, периодът на пълното възстановяване, причинените неудобства и дискомфорт при социалните контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Заместващото обезщетение по своето естество следва да отговаря на действително претърпените болки и страдания, да бъдат получени материални блага, които морално да удовлетворят пострадалия, емоционално да бъдат преодолени неблагоприятните последици от причиненото увреждане. Съобразно обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – м.декември 2018 г., наложилите се морални норми и съобразно  съдебната практика, съдът намира че в режима на чл.52 от ЗЗД  справедливия размер на обезщетението възлиза на по 160 000.00 лева за всеки от ищците, което следва да бъде заплатено от застрахователя. Според съда този размер на обезщетение изпълнява изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай и се явява съразмерен на действително установените вреди претърпени от ищците.

Върху тези суми от по 160 000.00 лева следва да се присъди и законна лихва от 04.05.2019 г. – датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по застрахователна претенция с вх. № 94-Т-17 от 04.02.2019 г. на „ДЗИ - Общо застраховане”ЕАД, от която дата ответникът с отговора на исковата молба признава, че е изпаднал в забава. До пълния претендиран размер от по 250 000.00 лева, исковете за неимуществени вреди като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.

Основателен е искът предявен от В.Х.Т. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 085.00 лева. От Фактура № **********/18.12.2018 г. на Община Ловеч - БД „Обреди” с фискален бон; Фактура № 361/29.01.2019 г. на „Бета траур 84” ЕООД с фискален бон се установява, че от страна на ищеца са направени разходи за погребение и съпътстващи го дейности в претендирания размер.

Ищците не претендират и не доказват направени разноски /на основание чл.83, ал.2 от ГПК ищците са освободени от такси и разноски/.

От страна на процесуалния представител на ищците  в постъпилите по делото молби се сочи, че на основание чл.38, ал.1 от ЗА е оказал безплатна правна помощ, поради което моли на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му се присъди възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на процеса на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адв.Т.Г.Г. ответникът на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на Т.Н.Т. дължи възнаграждение в размер на 4 730..00 лева и за оказаната безплатна правна помощ на В.Х.Т. дължи възнаграждение в размер на 4 791.70 лева.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищците съразмерно с отхвърлената част от искове дължат възнаграждение в размер по 450.00 лева или общо 900.00 лева, ведно с деловодни разноски в размер на 201.60 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ловеч общата сума от 12 800.00 лева.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

        

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: *** сумата от по 160 000.00 /сто и шестдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ в резултат на смъртта на Н.В.Т. от претърпяното пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г. настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № …, чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица №BG/06/118002949810 от 11.10.2018г. „Гражданска отговорност” на  автомобилистите, сключена с ответника,  ведно със законната лихва за забава върху предявената главница от 04.05.2019 г. – датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по застрахователна претенция до окончателното изплащане на обезщетенията.

ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането предявени от Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: *** срещу „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В за присъждане на разликата над 160 000.00 лева до претендираните от по 250 000.00 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази разлика, считано от 04.05.2019 г. – датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по застрахователна претенция до окончателното изплащане на обезщетенията.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: *** сумата 3 085.00 /три хиляди осемдесет и пет/ лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди /разходи за погребение и съпътстващите го дейности/ в резултат на смъртта на Н.В.Т. от претърпяното пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ….., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица №BG/06/118002949810 от 11.10.2018г. „Гражданска отговорност” на  автомобилистите, сключена с ответника,  ведно със законната лихва за забава върху предявената главница от 04.05.2019 г. – датата на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя по застрахователна претенция до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.1, т.2 от  ЗА „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В да заплати на адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, с адрес: ***, ж.к.Слатина, бл.2, вх.Г, ап.66 адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Т.Н.Т. в размер на 4 730.00 /четири хиляди седемстотин и тридесет/ лева и за оказаната безплатна правна помощ на В.Х.Т. в размер на 4 791.70 /четири хиляди седемстотин деветдесет и един лев и седемдесет стотинки/ лева, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявани от адвокат Т.Г.Г., ЕГН **********, САК, със съдебен адрес: *** да заплатят на ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В възнаграждение в размер от по 450.00 лева за всеки от тях, деловодни разноски в размер на 201.60 лева или общо съдебно-деловодни разноски в размер на 1 101.60 /хиляда сто и един лев и шестдесет стотинки/ лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр.София, п.к.1000, кв.Иван Вазов, бул. Витоша №89В да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ловеч /Централна Кооперативна Банка - гр. Ловеч, Банкова сметка: ***/ общата сума от 12 800.00 /дванадесет хиляди и осемстотин/ лева държавна такса върху уважената част на исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: