№ 1181
гр. Бургас, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501371 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. К. К. от гр. Б., ж.к.М. Р., бл. ***, заявен
чрез адв.И. Камбурова от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Цар Симеон І №
70 против Решение № 1264/14.06.2022г. по гр.д.№ 6391/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна претенция по
чл.26, ал.2, пр.5, вр.чл.17, ал.1 ЗЗД на въззивника против П. А. К., Д. И. К., Д. А. К. и
П. А. К. за прогласяване нищожността на сключения между ответниците договор за
дарение, обективиран в нот.акт №***/**.**.****г., том *, рег.№ ****, н.д.№ **/****г.
по описа на нотариус вписан под № 255 на НК, по силата на който първите двама
ответници са дарили на вторите двама ответници 2кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор
07079.665.211 по КККР на гр.Бургас с площ на имота по КК от 3873кв.м., а съгласно
док. за собственост с площ от 4000кв.м. с адрес на имота гр.Бургас, м.Върли бряг;
трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-за
друг вид производствен, складов обект, като привидно и прикриващо продажба.
Претенцията по чл.33, ал.2 ЗС от въззивника против въззиваемите, с която се
моли, след като бъде разкрита привидността на извършеното дарение и характера на
прикритата с него покупко-продажба да бъде признато правото на въззивника като
съсобственик да изкупи прехвърлените ид.части на посочената продажна цена е
оставен без разглеждане като предявена след изтичане на преклузивния двумесечен
срок от узнаването.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се моли за
неговата отмяна и уважаване на претенциите. Твърди се, че възприетата от съда
фактическа обстановка не съответства на събрания доказателствен материал, като
направените правни изводи съответно са неправилни. Поддържа, че по делото е
1
безспорно устоновено, че въззивникът и първите двама въззиваеми са били
съсобственици на процесния недвижим имот. Направен е собствен анализ на
събраните по делото доказателства, като въз основа на него е сторен извод, че
въззиваемите П. и Д. К.и са извършили без знанието и съгласието на въззивника И. К.
разпоредителна сделка, като са дарили 2 кв.м. от имота на третия въззиваем-Д. К., а в
деня на дарението, пред същия нотариус е изповядана и покупко-продажба, по силата
на която първите двама въззиваеми са продали на третия и четвъртия въззиваеми/Д. К.
и съпругата му П. К./ своите 1934,50/3873 кв.м.ид.ч. от имота.
Така извършеното дарение се счита за нищожно като привидно, целящо да
направи третия въззиваем съсобственик на имота с оглед избягване на забраната на
чл.33, ал.1 ЗС и прикриващо действителната вола на страните за извършване на
продажбата на собствените на въззиваемите П. и Д. К.и ид.части от имота на
въззиваемите П. и Д. К.и. Счита, че в случая К.и е следвало да предложат на
въззивника като техен съсобственик да изкупи дела им, което те не са сторили. За
продажбата въззивникът разбрал едва при получаване на 09.07.2021г. искова молба за
делба по гр.д.№ 3478/21г. по описа на БРС.
При това положение е следвало главният иск по чл.26, ал.2, предл.5, вр.чл.17
ЗЗД да бъде уважен и след като се признае привидността на извършеното дарение и
прикритата с него покупко-продажба да бъде признато и правото на въззивника на
осн.чл.33,ал.2 ЗС да изкупи прехвърлените ид.части от процесния имот на същата
продажна цена. Твърди се също така, че представеното от въззиваемите споразумение,
в което се сочи, че сделката е абсолютно симулативна е изготвено като нарочно
обратно писмо за целите на настоящото производство, поради което е и своевременно
оспорено и представлява документ, негоден да установи твърденията на насрещните
страни. Не сочи доказателства. Не са отправени доказателствени искания. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законния срок от въззиваемите П. А. К., Д. И. К., П. А. К. и Д. А. К. е
депозиран чрез адв. Пенка Христова от ВАК писмен отговор, с който се оспорва
подадената въззивна жалба като неоснователна.
Моли се, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото доказателства.
На първо место се твърди, че по делото е безспорно установено, че претенцията по
чл.33, ал.2 ЗС е предявена след изтичане на двумесечния срок от узнаването. По-
конкретно се сочат гласни доказателства, съгласно които въззивникът е уведомен в
гр.Обзор лично от Д. К. през лятото на 2018г. след изповядване на сделката, като преди
това имотът е бил устно предлаган и са били водени преговори между първите двама
въззиваеми и въззивника за продажбата на техния дял. Твърди се, че по делото е
доказано, че сключените между въззиваемите два договора – за дарение и за продажба
на ид.части от процесния недвижим имот са абсолютно симулативни и не отразяват
действителната воля на страните, като по тях не е заплащана продажна цена, а
посочената такава в договора за продажба е фиктивна. Посочва се, че двете сделки са
били сключени единствено с цел избягване на принудително изпълнение върху
процесния имот. Така при сключването на двете сделки, страните са имали за цел да
прикрият, че сем.К.и са истинския собственик на 1/2ид.ч. от имота с цел защита от
принудително изпълнение, тъй като семейството е имало финансови затруднения в
този период. Към момента семейството е уредило задълженията си, поради това е
възможно страните вече да разкрият симулацията на двете сделки. Така се сочи, че
атакуваните от въззивника две сделки не са относително симулативни, както
претендира въззивника ищец, а те са нищожни като абсолютно симулативни, тъй като
уговорката между страните е те да не произведат действието, което им е придадено и за
2
което действително желание страдите по сделките в нарочно съставено писмено
споразумение са посочили какви са желаните от тях последици. Досежно претенцията
по чл.33, ал.2 ЗС се посочва, че не само че е предявена след преклузивния срок, но и че
би могла да бъде уважена само при действителна сделка, а процесните са нищожни.
Не сочи доказателства. Не са отправени доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице-страна по
делото, против акт на съда, който подлежи на обжалване и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5,
вр.чл.17 ЗЗД и по чл.33,ал.2 ЗС.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, безспорни между страните по делото, касаещи съсобствеността
при квоти от по 1/2ид.ч. за въззивника и 1/2ид.ч. за първите двама въззиваеми върху
описания по-горе ПИ с идентификатор 07079.665.211 по КККР на гр.Бургас, както и че
на 26.07.2018г. първите двама въззиваеми ответници са дарили третия въззиваем
ответник с 2 кв.м.ид.ч. от процесния имот, а след това са продали на третия и
четвъртия въззиваем/съпрузите П. и Д. К.и/ останалите свои кв.м. ид.ч. от имота.
Въззивникът твърди, че е разбрал случайно за извършените разпоредителни
сделки при получаването на препис от искова молба за делба на 09.07.2021г..
Поради това е предявил претенциите си против четиримата въззиваеми, като
е поискал от съда/съгласно стореното уточнение на исковата молба/ да прогласи
нищожността на сключения между ответниците договор за дарение, обективиран в
нот.акт №***/**.**.****г., том *, рег.№ ****, н.д.№ **/****г. по описа на нотариус
вписан под № 255 на НК, по силата на който първите двама ответници са дарили на
вторите двама ответници 2кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 07079.665.211 по КККР
на гр.Бургас с площ на имота по КК от 3873кв.м., а съгласно док. за собственост с
площ от 4000кв.м. с адрес на имота гр.Бургас, м.Върли бряг, като привидно и
прикриващо продажба.
Четиримата въззиваеми твърдят, че двете сделки са нищожни като
абсолютно симулативни, тъй като са били сключени с цел избягване насочването на
принудително изпълнение върху имуществото на първите двама въззиваеми П. и Д.
К.и и при сключването им-при последвалата дарението продажба, независимо от
посоченотата фиктивно цена, такава не е заплащана. В тази връзка представят
сключено помежду им споразумение, наименувано обратно писмо, без дата, в което
признават горепосоченото. Този документ е оспорен от въззивника ищец „като негоден
да установи твърдените в отговора на исковата молба от ответниците факти и
обстоятелства“.
По делото е допуснат до разпит св.К., който посочва, че познава страните по
делото и че е присъствал на разговор между Д. К. и И. К. през лятото на 2018г. на
бензиностанция „Лукойл“ на изхода на гр.Обзор, при който К. бил уведомен от К., че
последния е „прехвърлил“ имота на други хора.
Други релевантни към предмета на делото доказателства не са събрани по
делото.
Видно от решаващите мотиви в обжалваното решение, съдът е приел, че
ищецът не е провел доказване на твърдението си за относителна симулация, и по
конкретно, че с дарението на 2кв.м./ид.ч. от имота страните са прикрили продажба. С
оглед неоснователността на главния иск, съдът е посочил, че неоснователна се явява и
предявената при евентуалност претенция по чл.33, ал.2 ЗС. Досежно тази претенция в
3
мотивите е посочено, че тя е и недопустима, като предявена след изтичане на
двумесечния преклузивен срок, като се е позовал на събраните във връзка с датата на
узнаването/лятото на 2018г./ от страна въззивника ищец за извършеното разпореждане
с ид.части от имота от страна на първите двама въззиваеми, а исковата молба е
предявена на 09.08.2021г..
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната
инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се посочи, следното: Съгласно трайната съдебна
практика, няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето,
неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. – ако от
привидността на сделката и от следващите се от това последици – то би могло да черпи
права/Р.№403/05.08.2010г. по гр.д.№684/2009г.,ВКС, IIIг.о./. В случая ищецът се
стреми да докаже, че договора за дарение, сключен на 26.07.2018г. между ответниците,
всъщност прикрива договор за покупко – продажба, което пък би довело до
съществуване на потестативното му право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. Именно
последното обуславя наличие на правен интерес у ищеца от предявяване на
настоящите иск по чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД за установяване на нищожността на привиден
договор и иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкрИ.е на прикритата сделка, тъй като от
привидността на атакуваната сделка и от следващите се от това последици, той би
могъл да черпи права. С оглед горното, предявените искове са процесуално
допустими, доколкото е налице правен интерес от предявяването им за ищеца, явяващ
се трето на атакувания договор за дарение лице.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода в обжалваното
решение, че установителни искове за прогласяване на нищожността на процесния
договор за дарение на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД/ за обявяване на
привидността/ и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД/ за разкрИ.е на симулацията/, като привиден,
прикриващ покупко-продажба са неоснователни и недоказани. В конкретния случай се
иска освен обявяване относителна симулативност на договора за дарение, но още и
признаване, че прикрива друг валиден договор-този за продажба. Съгласно чл. 26, ал. 2
ЗЗД, привидните договори са нищожни. За да е налице симулация е необходимо по
безспорен начин да се установи че страните по договора не са имали воля да бъдат
обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици,
настъпването на каквито не са желаели. Симулативният договор е нищожен и когато
прикрива някаква друга сделка - относителна симулация, каквато се твърди в
настоящото производство в исковата молба. Когато ищецът претендира, че явната
сделка е нищожна, като привидна, в негова доказателствена тежест е да установи, че
действителната воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в
него. В доказателствена тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито
съглашение е и да докаже неговото съдържание.
По делото не се установява страните да са сключили договора за дарение с
друга цел, освен декларираната от тях пред нотариуса и в писмения отговор. От ищеца
в първоинстанционното производство не се установява по необходимия безспорен и
категоричен начин, че страните не са желаели обвързване с правните последици на
договора за дарение, нито твърденията, че е била уговорена цена за всички
притежавани идеални части от имота от прехвърлителите. От свидетелските показания
4
на свидетеля К., който посочва че имотът е бил „прехвърлен“, не може да се направи
категоричен и безпротиворечив извод, че оспорваната сделка не е била сключена
безвъзмездно. Такъв извод не може да бъде направен и само въз основа на сключване
на двата договора последователно в един и същи ден и с оглед предмета на сделките.
При липса на каквито и да е доказателства, че е била уговаряна цена и за частта от
имота, предмет на договора за дарение не може да се приеме, че страните не са имали
намерение за безвъзмездно разпореждане с него, още повече, че с него е прикрит
договор за покупко-продажба.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при заявените в исковата молба
твърдения и установените по делото обстоятелства, атакуваната сделка следва да се
обяви за нищожна с решението на съда и да се отмени нотариалният акт като
задължителна последица от приетото. Материалната норма на чл. 17 ал.1 от ЗЗД
изисква съдебното решение да е съобразено с произтичащите от действителната сделка
последици, преценени към основанието на иска. Поради това стои и необходимостта
ищецът да уточнява каква привидност претендира - абсолютна или относителна, като
в конкретния случай се твърди относителна такава.
Относителна симулация е налице в случаите, когато изразената воля е
страните да си дължат нещо различно от посоченото в договора. При относителната
симулация са налице две съглашения – явно, прикриващо действителните отношения
между страните, и прикрито такова, което урежда тези отношения. В случаите, когато
в привидният договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17,
ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Тежестта да докаже твърдяната относителна симулация е изцяло на ищцовата
страна, тъй като именно тя в случая би извлякла при евентуално успешно провеждане
на главните искове, благоприятни правни последици за себе си. Следователно, ищецът
по спора следва да установи, че е осъществена не друга сделка, а покупко – продажба
2кв.м.ид.ч. от процесния недвижим имот, като това доказване следва да бъде главно и
пълно. Според трайната съдебна практика, симулацията може да бъде разкрИ.а, както
с писмени доказателства, така и с гласни, като в настоящият случай, доколкото на
относителна симулация се позовават ищците, които са трети лица за атакуваната
сделка, съгласно чл. 165, ал. 3 ГПК, ограниченията по чл. 165, ал. 2 ГПК не се отнасят
до тях. Симулацията може да бъде установена и въз основа на косвени доказателства,
ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствен и несъмнен
извод за наличието на такава. /Определение № 164/10.03.2021 г. по гр. д. № 2208/2020
г. на ВКС, Г. К., IV гр. о./ По делото не са представени доказателства от страна на
ищеца за симулативността на сключения между ответниците договор за дарение, както
и това, че в действителност същият прикрива договор за продажба/В същия смисъл
Определение № 475/14.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 621/2009 г., ІV г.о. и Определение
№ 1010/30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2014 г., ІV г. о./.
Поради несбъдване на положителното процесуално условие, под което е
предявен евентуалният иск по чл.33, ал.2 ЗС, последният не подлежи на разглеждане.
Право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС не е възникнало, поради което иск на това
основание не може да бъде уважен. Съсобственик може да предяви искане за
изкупуване на дял, прехвърлен от друг съсобственик, само ако приобретателят е
външно неучастващо в съсобствеността лице. Конкретният случай не е такъв и затова
БРС правилно не е пристъпил към разглеждането му. Кръгът на купувачите според чл.
33, ал. 2 от ЗС е ограничен само до т. нар. „трети лица“ и не са отнася до останалите
съсобственици.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено
5
като правилно и законосъобразно. Предвид изхода по делото въззиваемите имат право
на разноски, като такива са поискани и е представен списък по чл.80 ГПК, ведно с
доказателства за извършването от въззиваемите П. К. и Д. К., в полза на които следва
да се присъдят разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева.
Така мотивиран Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1264/14.06.2022г., постановено по гр.д. №
6391/2021г. по описа на Районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА И. К. К. с ЕГН-********** да заплатиП. А. К. с ЕГН-**********
и Д. И. К. с ЕГН-********** сумата от 2000 лева - съдебни разноски, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6