Р Е Ш Е Н И Е

23.04.2019г.

номер ..................                                                          град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ски районен съд на дванадесети април

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ Ц.

Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ц.

НАХ дело номер 570 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №18-0938-006507 от 07.12.2018г . началникът на сектор ПП към ОДМВР-*** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 178д от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП на Н.Ц.Б. *** административни наказания глоба в размер на 200лв; глоба в размер на 10лв; глоба в размер на 10лв; глоба в размер на 20лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Н.Ц.Б., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № АА104081 от 29.11.2018г. за установяване на следните административни нарушения: на същата дата около 13,10часа в гр.***, ул. „***“ № ** жалбоподателят Б., като водач на товарен автомобил – „***“ с рег. № ***  е паркирал на място, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без да има това право; не е представил СУМПС  и контролен талон и не е заплатил в законоустановения срок наложена глоба с НП 18-0938-001494/02.04.2018г., връчено на 22.06.2018г., в сила от 02.07.2018г.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставителя К.Ч.П. и свидетеля Д.Л.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д. се установява, че на 29.11.2018г. около 13,10часа в гр.***, ул. „***“ № 11 жалбоподателят Б., като водач на товарен автомобил – „***“ с рег. № ***,  е паркирал на място, определено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без да има това право.  И актосъставителят П. и свидетелят Д. са категорични, че жалбоподателят Б. е паркирал своя автомобил на паркомясто, определено за хора с тайни увреждания съобразно поставен пътен знак "Д 21" - "Инвалид".  Според показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д. жалбоподателят Б. като водач на лекия автомобил не е представил свидетелство за управление, контролен талон и е имал неизплатени задължения по ЗДвП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя Б.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Б. в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Н.Ц.Б. е извършил нарушения по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП; по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 190, ал.3 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 178д от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В конкретния случай от събраните в съдебното производство доказателства, в т.ч. от показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д., които са очевидци на нарушението, се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че е паркирал управлявания от него автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Конкретната причина, поради която жалбоподателят е паркирал на това място няма  отношение към факта на извършеното нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда изключения, при които да е допустимо паркирането на място, определено за хора с трайни увреждания. Забраната в цитираната разпоредба е въведена с цел охрана в най-пълна степен на възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен лесен достъп. По тази причина паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, какъвто е и конкретният случай, са забранени от закона. Не се събраха доказателства, че жалбоподателят е имал право да паркира на място, определено за превозно средство на хора с трайни увреждания. Следователно с поведението си жалбоподателят е нарушил императивната норма на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП и по отношение на него е налице основанието по  чл. 178д от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Доводите на жалбоподателя за липса на маркировка и обозначение за колко паркоместа е бил поставен знака и за кои точно паркоместа са неоснователни. Действително съгласно разпоредбата на чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. местата за паркиране на хора с увреждания се обозначават с пътен знак и с пътна маркировка с международен символ за достъпност. В конкретният случай е бил поставен пътен знак Д21 без допълнителни обозначавания по него за броя за паркоместата, същите не били  очертани  и със съответната маркировка. Налице е пътен знак "Д 21" - "Инвалид", в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътният знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. Доколкото е липсвало допълнително обозначаване на броя на местата и същите не били маркирани, поставения пътен знак указва минимум едно паркомясто. Липсата на маркировка не води до непораждане на действие на поставения знак. Съгласно чл. 7, ал.3 от ЗДвП при несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Мястото, на което е паркирал водача е обозначено със знак, който ясно е показвал, че там е определено място за хора  с увреждания. Паркираният автомобил е бил разположен непосредствено срещу пътния знак. Ако автомобилът  беше паркиран на разстояние вдясно или вляво от знака, в този случай липсата на обозначаване на броя на местата и липсата на маркировка, биха  въвели жалбоподателя в заблуждение  относно зоната на действие на знака. В случая липсата на плътна пътна маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания не води до липса на задължение за паркиране, тъй като обстоятелството, че липсва плътна пътна маркировка с изобразен международен символ за хора с трайни увреждания не освобождава от задължение жалбоподателя да спазва поставените пътни знаци, в случая пътен знак " Д 21", съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Видно от приложените с преписката доказателства, напълно ясно и разбираемо от табелата, поставена в непосредствена близост до мястото за паркиране се вижда, че срещу знака е определено място за паркиране на хора с увреждания и че автомобилът е паркиран именно в указаната посока срещу знака в зоната на действие. С оглед разпоредбата на чл. 55, т. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП, наличният на мястото на нарушението пътен знак указва местата за паркиране на лицата с увреждания и според настоящият съдебен състав е достатъчен сигнал за обозначаване. Наличието на пътна маркировка единствено спомага за по - ясното разграничение на специалните от останалите места за паркиране.

Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че при извършване на паркирането жалбоподателят е съзнавал предписанието на пътния знак, определящ мястото като предназначено за паркиране на автомобили, управлявани от хора с трайни увреждания.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи, че не е паркирал управлявания от него автомобил в зоната на знак Д21, а единствено е престоявал за извършване на товарно-разтоварни работи.  Легалните определения на понятията “престой” и “паркиране” се съдържат в чл. 93 от ЗДвП. Според чл. 93 ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно чл. 93 ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От анализа на тези текстове, настоящият съдебен състав прави извод, че разграничителният критерий между “престой” и “паркиране” на МПС не е присъствието или липсата на водача, а времето и целта, за които движението на превозното средство е преустановено. В конкретния случай, по делото са налице категорични доказателства, че МПС, управлявано от жалбоподателя, е била паркирано. Това се установява от показанията на свидетелите очевидци - актосъставителя П. и свидетеля Д.. Твърденията на жалбоподателя, че е бил спрял за ограничен период от време, необходим за товарно-разтоварни работи, според съда представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 98 ал.2 т. 4 от ЗДвП паркирането е забранено на  места, определени за хора с трайни увреждания.

Нормата на чл. 178д от ЗДВП предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на водач, който без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Както бе посочено по-горе въз основа на събраните по делото доказателства се установяват безспорно обективните признаци на извършено нарушение на чл. 92 ал.2 т.4 във вр. с чл. 178д от ЗДвП. Това е така, доколкото по несъмнен начин се установява обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят е паркирал управляваното от него превозно средство на място, определено за хора с трайно увреждания, без да има такова право.  

Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП водачът на превозното средство е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС-то от съответната категория и контролния талон към него. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че при извършената проверка от органите за контрол и регулиране на движението е констатирано, че жалбоподателят като водач на МПС не е носил свидетелство за управление на МПС-то, не е носил контролния талон към него. Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване . Според показанията на актосъставителя П. и свидетеля Д. след направена справка са установили, че жалбоподателят Н.Б. има неизплатени задължения, произтичащи от  наложена глоба с НП 18-0938-001494/02.04.2013г., което му е било връчено на 22.06.2018г. и влязло в сила от 02.07.2018г. Законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е наложил на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 178д от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП административни наказания.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед с рег.№ 81213-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят П., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-*** са делегирани правомощия да издава НП. 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН и по чл. 178д от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-006507 от 07.12.2018г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР-***, с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 178д от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1 пр.1 от ЗДвП; чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП; чл.185 от ЗДвП на Н.Ц.Б. *** административни наказания глоба в размер на 200лв; глоба в размер на 10лв; глоба в размер на 10лв; глоба в размер на 20лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – *** в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: