№ 524
гр. Враца, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420100938 по описа за 2023 година
З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** чрез
пълномощника си адвокат Б. З. – САК е предявил против „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул."Д.Н." **, представлявано от Г.Т.Т. иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем ** е нищожна. Предявен е
и иск за сумата в размер на 100 лева, като частичен иск от 1500 лева представляващи
недължимо платени суми по договор за паричен заем **, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
С протоколно определение от 13.09.2023 г. съдът на осн.чл.214, ал.1 ГПК е
допуснал изменение на предявения осъдителен иск предявен първоначално за сумата
от 100.00 лева като частичен иск от 1500.00 лева като същият е увеличен и се счита
предявен за сумата от 2007.99 лева.
Исковете са с правни основания чл.22 във връзка с чл.23 от ЗПК и чл.55, ал.1
предл.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2018 г. З. Л. е сключил договор за
паричен заем № ** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 3000.00 лева, а видът на вноската е месечна, а
размерът на месечният лихвен процент не е упоменат.
Поддържа се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна
бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен
1
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.
Твърди се, че в ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение
на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1500 лв.
като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1500 лева, тъй
като същия не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор.
Поддържа се, че Л. е погасил изцяло сумата по сключения договор преди
завеждането на исковата молба..
Поддържа се, че съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност.
Твърди се, че кредиторът не включва сумата на неустойка към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа
се, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чд. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси при което не било необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
ще дължи. Поддържа се, че от съдържанието на договора потребителят не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР.
Твърди се, че клауза по чл. 4 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна
на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка и не е индивидуално уговорена съгласно чл.146 ЗЗП.
В законовият срок от ответникът „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е постъпил
писмен отговор на исковата молба, с който твърди, че при наличието на осъдителен
иск,установителният иск бил недопустим. Твърди се, че исковата молба е нередовна.
Твърди се, че договора за паричен заем № **/03.07.2018 г. е действителен и е в
пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от
ЗПК и е сключен валидно. Поддържа се, че при отпускане на кредита дружеството е
действало добросъвестно — на ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани
параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се предостави едно от
посочените обезпечения, т.е. преди да сключи договора за кредит, ищецът е знаел, че
трябва да представи обезпечение. Поддържа се, че видно от чл. 11, т. 18 ЗПК,
изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно и
не е налице и неравновесие между правата и задълженията на страните - дружеството е
предоставило паричен кредит срещу обезпечение, а ищецът се е задължил да върне
заетата сума и договорената лихва.
Твърди се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира
приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания. Претендираната
неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на
2
обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Поддържа се, че
периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за
предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна
лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на
задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава.
Твърди се, че схващането на ищеца, че неустойката е недействителна на
основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които се покриват
от ГПР, не кореспондира с разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК,
Поддържа се, че ГПР е фиксиран, като е посочена и общата сума за плащане по
договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в
Приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен
и в договора за паричен заем и в конкретния случай, договорът за кредит не съдържа
възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на конкретни уговорки, или
предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от
действие на договора. ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на
лихвата, няма уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са
предвидени и уговорени допълнителни допускания.
Твърди се, че процесната неустойка е начислена вследствие на неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Поддържа се, че неустойката сама по
себе си не е била част от печалбата на кредитора, а е договорено между страните
обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя. Претендираната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.
Поддържа се, че договорът за паричен заем е сключен по предложение /искане/
направено от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена
възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Същият се е
запознал с пред договорната информация, попълнил е въпросник за кандидатстване на
кредит, въз основа на които са договорени клаузите от договора.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че общата сума, която е изплатена на ответното дружество по договор за заем №**,
включително и чрез рефинансиране на заема е в размер на 5341.68 лева като с тях са
погасени: главница - 3000.00лв., лихва - 333.69лв. и договорна неустойка - 2007.99лв.
Вещото лице е посочило, че действителния размер на ГПР по Договор за паричен заем
№ **, като включи в него дължимата договорна неустойка и използвайки нормативно
установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е в размер на -
982.12%
Вещото лице е посочило, че съгласно параметрите на договора доходността която
е следвало да бъде заплатена е както следва: срок за погасяване - 190 дни, заемна сума
- 3000.00 лв., дължима сума - 3333.69лв., доходност на ден - 1.76 лв, за срока на
договора - 333.69лв. Според експертното заключение съгласно полученото
възнаграждение доходността е както следва: срок за погасяване - 190 дни, заемна сума
- 3000.00 лв., изплатена сума - 5341.68лв., доходност на ден - 12.32, за срока на договора
2341.68 лева.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Ищецът е предявил иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем ** е нищожна. Предявен е и иск
за сумата 2007.99 лева представляваща недължимо платени суми по договор за
паричен заем **.
Посоченият договора за заем ** обаче не е представен от ищеца по делото.
Същият с исковата молба е направил доказателствено искане на основание чл. 190 от
ГПК да бъде задължено ответното дружество да представи копие от договора.
С определение от 10.08.2023 г. по делото, съдът е отхвърлил искането на ищеца
да бъде задължен ответникът да представи копие от договор. Посочено е, че съгласно
чл.190 ал.1 от ГПК, всяка страна може да иска от съдът да задължи другата да
представи намиращ се у нея документ,като обясни значението му за спора. Съдът е
указал, че този ред е приложим само за документи, за които не се спори или са налице
данни, че вече съществуват и се намират в държане на съответната страна. В този
смисъл е недопустимо да се иска ответникът да представи копия от договор, вкл.
поисканите погасителен план и СЕФ, доколкото ищецът твърди, че е страна по този
договор,при което копия от документите следва да се намират у него. Способът за
събиране на доказателства, регламентиран в чл.190 ал.1 от ГПК, не е предвиден,за да
може да бъде улеснена страна по делото,като другата страна вместо нея бъде
задължена да представи документи,които се намират и у двете страни. По този начин
се подменя и тежестта на доказване.
Освен това съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно
главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. От установяване на
нищожност на посочената в исковата молба клауза в процесния договор за заем, се
претендират изгодни за ищеца правни последици, а не изгодни за ответника правни
последици, поради което ответника няма задължение да представи съответния договор,
а съда няма как да го задължи да представи съответното доказателство.
Задължението за представяне на заемният договор в случая е в
доказателствената тежест на ищеца. Същият претендира изгодните за себе последици
от обявяване за нищожна на клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем **, сключен от
страната, както и сумата от 2007.99 лева представляващи недължимо платени суми по
договор за паричен заем **. Доколкото изгодните за ищеца последици се основават на
установяване на твърдян от него факт, то ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на този факт. Преценката за нищожност или не на клаузата на чл.4 ал.2
от Договора за заем ** и уважаването на предявеният иск за сумата в размер на 2007.99
лева представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем ** се
извършва въз основа на представен от страната договор, за който се претендира
недействителност на съответната му клауза.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение,
което той може да приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото
доказателства. По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно
главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
4
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи
да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да
съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт
или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването му,
съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Следователно
тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за
последиците от недоказването.
С оглед изложеното, последица от непредставяне на посоченият в исковата
молба договор за заем от ищеца, който носи доказателствена тежест за установяване на
твърденият от него изгоден факт – нищожност на клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за
заем ** влече отхвърляне на предявеният от ищеца иск за установяване на нищожност
на посочената в договора клауза.
По отношение на предявеният иск за сумата от 2007.99 лева представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем **
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, респ. нищожна клауза, а в случаите
на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването
на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало без наличието на
някакво правоотношение.
В случая не се установи претендираната сума от 2007.99 лева да е получена от
ответника без правно основание, съответно при начална липса на основание, респ.
нищожна клауза или нищожен кредитен договор. Така че съдът приема, че в случая не
е осъществена хипотезата на даване на нещо без основание по смисъла на чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното неоснователен се явява предявеният иск за сумата от 2007.99
лева представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем **.
При липсата на процесния договор съдът не може да прецени клаузите и тяхното
съдържание ,за да обсъжда заключението на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза.
За съда остана и неизяснено как ищеца при твърдяна липса на договор е описал в
исковата молба съдържанието на същия, респективно формулирал исковите претенции
или по аналогия е описал съдържанието с оглед депозираните множество искови молби
във Вр.районен съд, възоснова, на които има образувани висящи производства и с
които се атакуват други договори.
На основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 200,00 лв. с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от З. А. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.С., ж.к.."М." ** против „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул."Д.Н." **, представлявано от Г.Т.Т. за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.4 ал.2 от Договора за заем
** е нищожна като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С.,
ж.к.."М." ** против „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул."Д.Н." **, представлявано от Г.Т.Т. за сумата 2007.99
лева, представляващи недължимо платени суми по договор за паричен заем ** като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** да
заплати на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."Д.Н." **, представлявано от Г.Т.Т. сумата 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6