Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../14.07.2020г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в заседание
при закрити врати на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова като разгледа т.д. № 40 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „К.И.“ ЕООД твърди, че кредитор на
„В.Б.1“ ЕООД, по сила на договор за цесия от 08.11.2010, с която е придобил
вземането на ответника към „БАКА П.Б.“ АД по договор за инвестиционен кредит №
956/2007г от 17.07.2007г и Анекс А1-956/2009 от 15.10.2019г, като включва и
сторените от първоначалния кредит разноски
по ч.гр.д. №46445/2010г по описа на СРС, 75-ти състав. Цесията е
съобщена на длъжника. Въз основа на заповедта за изпълнение по цитираното
гражданско дело е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.д.№20108510401510
по описа на ЧСИ М.П.. Видно от представеното от ЧСИ удостоверение дългът е в размер както следва: сумата от
142 433,10 лева – главница; 2936,87 лева – договорна лихва, ведно със
законна лихва считано от 19.10.2019 до окончателното им издължаване;
134 290,28 лева - законна лихва за забава за периода
27.09.2010г-18.10.2019г, 10473,88 лева - неолихвяеми
вземания, 6103,11 лева – разноски по ч.гр.д. №46445/2010г по описа на СРС,
75-ти състав; 500,00 лева – такса по изпълнителното дело и 11 549,70 лева
– такси по изпълнителното дело. Вземането не е погасено в хода на
принудителното изпълнение за период по-дълъг от посочения в чл. 608 ТЗ
6-месечен срок, дружеството не разполага с имущество и не е в състояние да
изпълни изискуемите парични задължения по процесната
търговска сделка, произтичаща от търговската му дейност. С оглед изложеното се иска спрямо ответника да се открие производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособността на дружеството, евентуално свръхзадължеността му.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
За да се открие производство по
несъстоятелност, следва да са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ, чл.
625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. молба от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ; 2. длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ или свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
Ответникът е търговско дружество и
спрямо него може да се открие производство по несъстоятелност.
От
събраните писмени доказателства се установява, че ответникът има изискуемо
задължение към ищеца произтичащо от търговската му дейност по договор за
инвестиционен кредит № 956/2007г от 17.07.2007г и Анекс А1-956/2009 от
15.10.2019г. Ищецът е кредитор на вземането с източник цитирания договор за
кредит по силата на представения договор за цесия от 08.11.2010, сключен с „БАКА П.Б.“ АД. Цесията е съобщена на
длъжника съгласно уведомление№КА22530/09.11.2010г от цедента,
с което е произвела действие и за него. Към подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност и съгласно удостоверение №54430/18.10.2019 издадено
по изп.д.№20108510401510 по описа на ЧСИ М.П. дългът
е в размери, както следва: сумата от 142 433,10 лева – главница; 2 936,87
лева – договорна лихва, ведно със законна лихва считано от 19.10.2019 до
окончателното им издължаване; 134 290,28 лева - законна лихва за забава за
периода 27.09.2010г-18.10.2019г, 10473,88 лева - неолихвяеми
вземания, 6103,11 лева – разноски по ч.гр.д. №46445/2010г по описа на СРС,
75-ти състав; 500,00 лева – такса по изпълнителното дело и 11 549,70 лева
– такси по изпълнителното дело.
Следователно
налице са изискуеми и непогасени
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Следва
да се даде отговор на въпроса, неплатежоспособен ли е молителят. За отговор на
този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемото задължение от
горепосочения вид, като това състояние не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.
Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на
влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В
настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е налице,
тъй като задължението не е погасено в 6-месечен срок от образуване на
изпълнителното производство. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена
от заключението на СИЕ. Посочените в заключението краткотрайни активи не се
доказват от ответника, нито тези в размер на 75 хил.лева към 31.12.2016г, 31.12.2017г,
31.12.2018г, 31.12.2019г, нито тези в размер на сумата от 115 хиляди лева към
31.12.2015 и към 31.12.2014г, нито тези в размер на 12 хиляди към 31.12.2011 и
към 31.12.2012г. Ответникът не е предоставил достъп до счетоводните си книги,
няма първични счетоводни данни за касовата наличност, а от извлечението от банковата му сметка е
видно, че такива средства не са били налични в посочените по-горе отчетни
години. С оглед изложеното съдът приема, че използваните от вещото лице счетоводни
записвания са недостоверни и не следва да се вземат предвид при определяне на
коефициентите за ликвидност на дружеството. Относно задълженията на
дружеството, записванията също са недостоверни, доколкото в последното не са
отразени процесните задължения на кредитора „К.И.“
ЕООД, както и публичните задължения към държавата за 2015г-2020г. Установеното
от вещото лице погасяване на задължение в размер на 161 хиляди лева чрез
плащане, освен че не е ясно кое задължение касае (поради неосигурения достъп до
счетоводните книги) още и поради липсата на преки доказателства за погасяването,
което е осчетоводено да е извършено (липсват платежни нареждания, заверяване на
сметки, др., които да го установяват), с оглед на което и съдът не може да
приеме, че такова погасяване и то именно на процесното
задължение е осъществено. С оглед изложеното краткосрочните задължения за
изследвания период следва да бъдат завишени със стойността на дълга на
кредитора „К.И.“ ЕООД съгласно удостоверението издадено по изп.д.№20108510401510
по описа на ЧСИ М.П., както и с публичните задълженията установени от вещото
лице. При съобразяване на посочените корекции на показателите за изчисляване на
коефициентите за ликвидност излиза, че ответното дружество е с коефициенти на
обща ликвидност под референта стойност от 1-ца още към 31.12.2011г., което
състояние продължава без изменение до края изследвания период. Налице е
следователно неплатежоспособност като икономическо понятие, като същевременно
от гледна точка на продължителния период, в който ответното дружество е в
посоченото състояние, съдът счита, че затрудненията му не са временни и
финансовото положение не би могло да се подобри. Това с аргумент от чл. 631 ТЗ
сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност и като юридическо
основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради
изложеното молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Относно началната дата
на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата на
неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му. Кредитните задължения са
изискуеми и по тях няма плащане още от 27.09.2010г
(най-ранната датата на периода на мораторната лихва
по заповедта за изпълнение), но едва към 31.12.11г. е категорично
установено, че дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си
парични задължения. При липса на достатъчно данни за конкретната дата, на
която е настъпила неплатежоспособността, тя следва да се отнесе към края на
счетоводната година или 31.12.2011г. С оглед
изложеното началната дата на неплатежоспособност следва да се определи на 31.12.2011г.
По приложението на чл.
632, ал. 1 ТЗ:
По аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството „налично
имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за
предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието
на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде сформирано.
В настоящия случай по делото няма данни за налични парични средства на каса.
Няма данни за налични средства по банкови сметки. С оглед на това съдът намира,
че следва да постанови решение по реда на
чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.Б.1“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.Б.1“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.Б.1“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.Б.1“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА производството по т.д. № 40/2020г. по описа на СГС, VI-7 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: