О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 687
гр.Пловдив, 02.12.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на втори декември две хиляди и
деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
сложи за разглеждане
докладваното от чл.съдията М.Рангелова ЧНД № 580 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на
чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М.И.,
повереник на С.С.В., майка на М.Д. - починал вследствие на инкриминираното по
ДП № ***г. по описа на РУ Полиция – В. деяние, разследвано като престъпление по
чл. 115 НК, срещу определението от 16.09.19 г. по ЧНД № 573/19 г. по описа на ПзОС,
с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 16.07.19 г. на ОП-Пазарджик, постановено по реда на чл. 243 НПК.
В жалбата, която е депозирана в
срок, се критикуват част от фактическите констатации на прокурора, възприети от
решаващия съд. Недоволството е насочено основно срещу изводите, с които е
аргументирана неизбежна отбрана, като се сочат неточности в доказателствения
анализ и се изказва становището, че твърденията на разпитаните лица и
депозираните специални знания от страна на експерти не били информативни в
търсения смисъл. Поддържа се, че по делото не е развита в нужната пълнота
процесуална активност, като не са набавени всички допустими и възможни
доказателствени и експертни сведения. Претендира се назначаване на нова тройна
съдебномедицинска, а също биотрасологична експертиза, за да бъде извършено
биотрасологично изследване на дрехите на участниците в инцидента и на
морфогенезата на следите от кръв по дрехите и телата, а също съпоставяне с
данните от огледа на местопроизшествието (преди всичко относно пръските кръв) и
с иззетите като веществени доказателства ножове, с цел категорични крайни
изводи за морфологичната характеристика на уврежданията. Според адв. И. подобни
експертни констатации биха послужили за очертаване на цялостната и хронологично
подредена картина на случката. По-конкретно биха изяснили каква е широчината и
минималната дължина на използваните оръжия. На тази база, според адв. И., биха били
възможни сигурни констатации за авторството на причиняването на раните на всяко
от телесно увредените лица. Крайната претенция е атакуваното определение да се
отмени и въззивният съд да разпореди събиране на допълнителни сведения в
споменатите посоки.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите в депозираната
жалба, повод за образуването на делото, и съображенията, изложени в атакуваното
определение, прие, че жалбата не е основателна.
В прекратителното постановление
на ОП-Пазарджик се съдържа описание на фактическата обстановка на инцидента,
като въззивният съд намери, че прокурорът е бил достатъчно подробен при
аргументиране на своята позиция, не е допуснал превратно интерпретиране на
доказателствени източници, изопачаване на съдържанието им, а също игнориране на
някои от тях. Това е сторил, след като разследващите органи под негово
ръководство са положили достатъчно процесуални усилия за изясняване на
разследваното събитие, при стриктно изпълнение на правилата за събиране и
проверка на доказателствата. Така че решаващата съдебна инстанция е имала
достатъчно информативна база, върху която да изгради своите изводи по фактите. Претендираните
експертизи не биха довели до някакви кардинални промени във фактологията. Събраните
доказателства налагат да бъде изменена малка част от нея, като всъщност
изменението ще засегне желани от адв. И. насоки.
Не се наблюдават непълноти или
неразбираемост на мотивираните след анализ на установените факти правни изводи
на прокурора. ПзОС е изложил и собствени съображения за интерпретиране на
поведението на обвиняемия като неизбежна отбрана. Крайният извод за приложимост
на института по чл.12 НК се очертава като коректен и след извършването на
споменатото по-горе изменение на някои аспекти
от направените фактически констатации:
1. Най-напред следва да се
посочат безспорните моменти от механизма на произшествието. Това са следните изведени
от доказателствата факти: обв. Б. е бил обект на непредизвикано нападение на
инкриминираното място и в инкриминирано време, предхождано от устно изречени
закани за саморазправа; нападателите били трима – починалият М.Д., св. К.Т.и
св. И.Х., като третият се присъединил към вече започнатото от първите двама увреждащо
обвиняемия физическо въздействие; часове преди инкриминираното нападение Д.. и Т.
осъществили друго непредизвикано нападение – срещу свидетелите И. и Д. Д.; св. Т.
е направил изявление, че носи нож, възприето от св. И. Д. и св. Х.; очевидец на
побоя с юмруци и ритници над Д.. е бил св. Р.; в първоначалния етап на
нападението обвиняемият се е молел да не го бият и се опитвал да се откопчи; в
следващия етап той извадил нож, тип П., с който замахвал към телата на нападателите,
за да ги възпре. Безспорни са и получените от всеки от четиримата участници в
случката увреждания, както и фактът, че смъртоносната рана по ръката на Д.. е
причинена с ножа на обв. Б., малко след което нападението над Б. било
преустановено. Безспорни са също последвалите събития – поведението на лицата,
които пристигнали на местопроизшествието, оказването на медицинска помощ на
ранените лица, намирането на ножа, тип „П.“ на местопроизшествието и на нож с
дължина 7.7 см., ширина – 1.4 см. и дебелина – 2 мм. на стелката пред
седалката, на която е седял св. Т. в полицейския автомобил, с който е бил
откаран до районното управление веднага след инцидента. Не се спори относно
достоверността на проведеното ДНК-изследване на двата ножа, по първия от които
(тип „П.“) е открит клетъчен материал само от починалия Д.., а по втория (намерен
в полицейския автомобил) е открит клетъчен материал само от св. Т..
Между частното обвинение и
защитата се е развил спор относно авторството, механизма и времето на
причиняване на прорезните рани по телата на обв. Б., на починалия Д.. и на
двама от нападателите – Т. и Х.. И както беше посочено по-горе, за решаването
му процесуалният представител на частното обвинение иска нови експертизи.
ПАС недоумява защо адв. И.
настоява да се изследва експертно механизмът и оръдието на причиняване на
смъртоносната прорезна рана в областта на ръката на починалия. Ясно е, че това
увреждане е сторено от обв. Д.., който е
действал със собствения си нож, тип „П.“, в позиция лице в лице с ранения и при
изправено положение на последния. Б. признава, че е извадил въпросния нож и го
размахал срещу нападателите, един от които е бил Д... Що се отнася до
нараняването, не отрича да се е състояло, а само казва, че той самият не е
усетил да е порязал дълбоко починалия. В подкрепа на констатацията, че увреждането
на Д.. е изпълнено от обвиняемия, е и твърдението на св. Т., че е видял раната на
Д.. скоро след като е възприел замахванията с нож от страна на Б., от едно от
които и лично е бил порязан.
В тази доказателствена ситуация
като единствено възможен се очертава направеният от прокурора и споделен от
окръжния съд извод, който е в полза каузата и на частното обвинение – че раната
е нанесена от обвиняемия.
2. Прокурорът и окръжният съд са
предпочели да не се занимаят с раната по палеца на св. Т., срещу който подход
частното обвинение с право възразява. Не се споделя обаче предложението на адв.
И. да се съберат нови специални знания за изясняване на авторството и начина на
нанасянето на въпросното увреждане. От наличните доказателства се установява,
че е причинено от Б. непосредствено преди или след нанасянето на смъртоносната
рана с ножа, тип „П.“. Подобно сведение съдържат показанията на св. Т., който е
категоричен, че именно обвиняемият го е порязал по палеца с посочения нож, а
също обясненията на последния, в които не отрича да е замахнал повече от веднъж
към телата на нападателите.
3. Прокурорът и окръжният съд
не са били прави да заключат, че раната в областта на гърдите на св. Х. е
причинена от ножа на св. Т.. Позовали са се на казаното от него, че е
установил, че е ранен в споменатата област след като св. Т. станал от тялото
му, върху което без да иска паднал в процеса на мелето. Касае се за
недостатъчно информативно твърдение в търсения смисъл. Физически възможно е моментът,
когато свидетелят е установил раната, да бъде отдалечен от момента на
причиняването ѝ. Това е така, доколкото порязването е повърхностно, пък и
Х. е бил в превъзбудено състояние, което очевидно е притъпявало усещанията му.
Може с успех да се направи и изводът, че
раната е причинена от обвиняемия с ножа „П.“, в процеса на признатите от него
замахвания към тримата нападатели. Още повече, че самият св. Х. казва при
разпита си от 15.07.16 г., че не знае кога точно и как е бил порязан, а при
разпита си пред съдия от 02.08.16г. сочи, че не е усетил пробождане, когато Т.
е паднал върху него. Адв. И. настоява за
подобен извод, като в тази връзка счита, че трябва да се положат още усилия за
изясняване на коментирания въпрос. Това предложение не подлежи на уважаване,
защото желаният извод с нищо не би допринесъл за решаването на инкриминирания
казус – нанасянето на смъртоносната рана (в или извън позиция на неизбежна
отбрана). Казано накратко, междинна констатация за евентуално нанесена от
страна на обвиняемия още една (дребна) прорезна рана (по тяло на друго от нападналите
го лица) е без значение за крайния извод дали е действал или не е действал при
неизбежна отбрана при причиняване на смъртоносната рана.
4. Центърът на жалбата е
поставен върху раната по бедрото на обвиняемия, като се излага мнение, че той
сам си я е причинил с ножа, тип „П.“. ПАС сподели констатацията в
прекратителното постановление и в атакуваното определение, че въпросното
увреждане е причинено от св. Т. с другия иззет нож:
С основание окръжният съд е
приел за доказано, че св. Т. е разполагал с нож. В тази посока свидетелства И. Д.,
който цитира изразена от него непосредствено преди инцидента хвалба, че има
нож. Показанията му в посочената част кореспондират на твърдението на св. Х.,
че е чул, че св. Т. подметнал на някого (непосредствено преди инкриминираното
нападение), че ще го намушка. Освен това именно нож е намерен (и приобщен като
веществено доказателство) върху стелката пред седалката в полицейския
автомобил, където веднага след инцидента е бил поставен да седне св. Т., а след
неговото излизане от колата никой друг не е влизал в купето. В този смисъл са
показанията на ползвания автомобила полицейски служител. Според
ДНК-експертизата пък именно негов клетъчен материал е установен върху ножа,
иззет от стелката. Изброените доказателства хармонират на категоричните
обяснения на обвиняемия, че е видял нож в ръката на св. Т., с който последният
го намушкал в горната част на лявото бедро. Тези обяснения от своя страна
идеално съответстват на СМЕ-изводи относно разположението на тялото му спрямо
тялото на св. Т. при порязването – лице в лице, в изправено положение на Т.. Тук
е мястото да се спомене, че на обвиняемия може да се даде вяра по принцип,
доколкото и останалите му твърдения (за получени други увреждания по тялото му)
имат съдебномедицинска подкрепа, а и той е добросъвестен, като не скрива факта,
че също е извадил и използвал срещу нападателите нож.
Самият св. Т. пък е доста
колеблив, като в началото на своя повторен разпит (от 24.04.19г.) казва, че не
е носел нож, а сетне – че не си спомня да е носил нож.
Споменатото съчетание на
доказателствени сведения, което не е опровергано от първоначалното отричане от
страна на св. Т., пречи да се сподели изложената от адв. И. версия, че обв. Б.
се е самонаранил – „докато е размахвал ножа е „пропуснал мишената, а ударът му,
запазвайки придобитата кинетична енергия е стигнал до „пресрещане“ с горната
част на лявото му бедро“. Тази версия не се съвместява и с извода на съдебния
експерт, че механизмът на самонараняване е слабо вероятен, доколкото раната е
прорезна, а и е нанесена с дясната ръка. И още: д-р ьП. е категоричен, че за
преценката с кой от двата ножа е причинена раната, няма данни със
съдебномедицинско значение, доколкото дори широчината на раната не е
информативна, след като е прорезна и е нанесена със странично (тангенциално)
движение на острието. Иначе казано, извършване на подобно порязване би могло да
бъде извършено с всяка режеща повърхност. Ясно е при това положение, че нито от
разкъсванията на облеклото на Б., нито от пръските кръв би могло да се изгради
експертна констатация за използвания нож.
Що се отнася до искането за
предявяване на ножовете на свидетелите, очевидно е, че подобно действие по
разследването е ненужно, при положение че св. Т. не си спомня да е държал нож,
а останалите само са чули, но не и видели да е имал нож в ръка.
Вярно е, че по ножа, намерен на стелката в
полицейската кола, е открит ДНК-материал само от св. Т., не и от обвиняемия, но
този факт не означава бездруго, че с него не е причинена раната в областта на бедро.
Естествено, че е физически възможно кръвта на Б. да не е била в достатъчно
количество или да е била отстранена, така както, между другото, се е случило и
с кръвта на св. Т. върху използвания от обв. Б. нож, тип „П.“ (върху въпросния
нож е открит клетъчен материал само от починалия Д..). ПАС прави въпросното
сравнение, доколкото частното обвинение не оспорва, че ножът, тип „П.“ е употребен
за причиняване и на смъртоносната рана, и на раната по палеца на св. Т..
Всъщност адв. И. не отчита, че
набавянето на допълнителни специални знания по дела за телесни увреждания се
прилага, когато не е осигурен необходимия доказателствен ресурс за констатация
относно причината за смъртта и характера на телесните повреди (арг. от чл. 144,
ал. 2 НПК). По-горе беше демонстрирано, че в конкретния случай са събрани
изобилни доказателства, след анализа на които се налагат направените изводи
относно механизма, времето и авторството на нараняванията, които са важни за
очертаване на цялостната картина на случилото се. Ето защо се явяват безсмислени
претендираните биотрасологично изследване на дрехите на участниците в инцидента
и съпоставки с данните от огледния протокол и изготвения снимков материал. Изследване
в тези посоки би могло да се извърши и е щяло да се извърши, ако важните моменти
относно развитието на инкриминираната случка бяха останали неизяснени.
В случая точно важните
(основополагащите) моменти са изяснени по безсъмнен начин: по отношение на обв.
Б. е осъществено нападение от страна на починалия, Т. и Х.; нападението не е
било предизвикано или провокирано от нападнатия; тримата нападатели съвместили
усилията си за осъществяване на ожесточен побой с ръце и крака по главата и
тялото на Б., избили му и зъби, а св. Т. го порязал с нож в областта на бедрото;
в един момент ситуацията се очертала като животозастрашаваща за обв. Б.; в този
момент той извадил и наранил с ножа си двама от нападателите – един от тях (Т.)
повърхностно, а другия (починалия Д..) дълбоко и смъртоносно.
Тези факти правилно са интерпретирани
от прокурора и от окръжния съд като очертаващи признаците на неизбежната
отбрана по смисъла на чл. 12 НК: (1) непосредствено противоправно нападение и (2)
ответна реакция, ненадминаваща границите на необходимото за отблъсването на
това нападение. В процеса на интензивното и неспиращо физическо насилие от
страна на трима здрави и силни млади мъже, вследствие на което му били причинени
изкъртване на зъби, разкъсни рани по лицето, натъртвания по цялото тяло и
съществена прорезна рана по бедрото, обв. Б. е бил поставен в безизходна
ситуация. Ситуацията е била интерпретирана по подобен начин и от експерта,
автор на СПЕ, като той е квалифицирал поведението на Б. като инстинкт за
самосъхранение.
Обвиняемият включително не е
можел да се измъкне от нападателите, доколкото те не спрели побоя, дори когато
ги умолявал да престанат, а когато в един момент понечил да се отскубне, не му
позволили да направи това. Осъзнавайки опасността за живота си, обв. Б. е
осъществил адекватна и съразмерна отбрана, като е използвал ножа си за
поразяване на нападателите.
Вярно е, че починалият не го е
увредил с нож, а това е сторил св. Т.. Адв.
И. обаче греши в мнението си, че обвиняемият е нямал право да използва ножа си
срещу Д... Претендираното от адв. И. търсене на съразмерност между деянието на Д..
(действия с ръце и крака) и деянието на Б. (действие с нож) не е разковничето
за решаване на казуси от типа на настоящия. В случая нападателите са били екип,
който бързо е синхронизирал действията си, едно от които е било сериозно
увреждащо – прорязването на бедрото на Б.. Следователно за оценяване
съотношението между нападението и защитата въобще не е важно кое лице от задружно
действащата група Б. е увредил на свой ред. Това е така, защото в онази
сюблимна ситуация е било ясно, че с елиминиране на кого да е от тримата
нападатели самото нападение би намалило своя интензитет. Както и станало.
Споделя се и отговорът на ПзОС
на възражението относно относимостта на сведенията, съдържащи се в повторните разпити
на участниците и свидетелите на инцидента. Вярно е, че са запитани за датата
15.05.16 г., но допуснатата от разпитващия при формулирането на въпросите
техническа грешка не е довела до объркване на разпитваните, които ясно и
уверено са говорили за малките часове на 15.07.16 г.
В заключение настоящият състав
на апелативният съд счете, че прекратителното постановление е изготвено след
изясняване на всички елементи на инкриминирания инцидент, значими за преценката
дали е била налице неизбежна отбрана. Като е достигнал до извод за приложение
на института по чл. 12 НК, който е и защитил успешно, окръжният съд е
постановил законосъобразен акт, подлежащ на потвърждаване.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.09.19 г. по ЧНД № 573/19 г. по описа на
ПзОС, с което е потвърдено постановлението от 16.07.19 г. на ОП-Пазарджик за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ***г. на РУ Полиция - В.,
постановено по реда на чл. 243 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :