Р Е Ш Е Н И Е
№296
гр. Велико Търново, 7.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И.разгледа докладваното от съдия Костова адм.
дело № 270/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 211 от ЗМВР и чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на Й.С.Й. *** против Заповед №
8121К-5994/20.4.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която на основание
чл. 204, т.1, чл. 194, ар.2, т.2 и т. 4
от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал.1, т. 7 пр.2 ал.2 и т.13 от ЗМВР , чл. 197, ал 1,
т. 6 , чл.226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е наложено на жалбоподателя дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и са прекратени служебните му правоотношения с МВР.
В жалбата се съдържат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, по съображения за постановяването й в противоречие на материално-правните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Основните твърдения на жалбоподателя могат да се обобщят- като липса на форма по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК , доколкото не е посочено кой АО издава процесната Заповед.
На следващо място намира, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото приложените в административно- дисциплинарно производство доказателства- съответни експертизи на НИК към МВР са изготвени по реда на НПК, а не по реда на АПК и Наредба № 1/19.7.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози, поради което съществено е нарушено правото му на защита.
Излага подробни съображения, че липсват доказателства за нарушения на Етичния кодекс на служителите на МВР- т.15,т.19,т.20,т.24,т.25,т.83 доколкото изводите на дисциплинарния наказващ орган ДНО се основават на експертизи, които по горните съображения не представляват годни доказателствени средства. Изобщо липсват доказателства, че с горепосочените нарушения на Етичния кодекс, същият е получил лична облага, като не е посочен и нейния размер. Сочените като доказателства – публикации в местни вестници – в. „Янтра днес“ и в. „Борба“ не могат да служат като доказателство за уронване престижа на МВР, тъй като в същите не се съдържат неговите имена. Не счита, че е допуснал нарушения по смисъла на чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения и на чл. 203, ал.1, т.7 пр2,алт.2 от ЗМВР –използване на служебното положение за облага на трети лица.
С оглед на горното намира, че Заповедта се явява необоснована и постановена в противоречие с материалния закон.
От съда се иска да отмени оспорваната Заповед като се присъдят и направените съдебни разноски.
В о.з. се представлява от *** Й., който поддържа така подадената жалба, като съображенията за незаконосъобразност на Заповедта подробно са развити в представена по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата – Министър на втърешните работи гр. София чрез процесуалния си представител П.- служител с юридическа правоспособност оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваната заповед да бъде оставена в сила. Същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно- производствените правила. От събраните доказателства е видно, че е спазен материалния закон, като е съобразена и с целта на закона. В указания от съда срок по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна писмена защита.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Видно от приложената по делото кадрова справка, е, че жалбоподателят към момента на издаване на процесната Заповед е изпълнявал длъжността Началник група ЕКД“ Химия и биология „ в сектор „Базова – научно- техническа лаборатория“ към отдел „Криминална полиция“при ОД на МВРВ. Търново.
Със Заповед №8121К-10285/30.10.2020г. на МВР, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 12, чл. 214, ал. 1, т. 1 е чл. 215, ал. 1 ЗМВР, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващия орган с поименно посочване на председател и членове на комисията. Определен е срок за приключване на производството – 2 месеца, считано от издаване на заповедта, в който срок ДРО следва да изготви становище, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, което да предостави на ДНО. Образуването на дисциплинарното производство е обосновано от фактическа страна с постъпило от Директор на ОД на МВР В. Търново предложение № 366р-18879/15.10.2020г. и Постановление на Специализираната прокуратура СП гр. София, в които са изложени данни, че с действията си жалбоподателят е спомогнал на лица, извършили престъпления да избегната или да бъде осуетено прямо тях наказателно преследване, във връзка с установени случаи на управление на МПС след употреба на алкохол. В тези два документа е посочено, че за периода от 26.6.2019г. до 10.9.2020г. в гр. В. Търново използвайки служебното си положение на Началник група ЕКД, Й. е съставил четири протокола за химическо изследване - №№ П III -31/20.2.2020г., III -31/20.2.2020г. III -125/ 3.9.2020г.. III -132/10.9.2020г., в които е удостоверил неверни данни. По случая е образувано ДП № 72/2020г. по пр.пр. № 407/20г. по описа на СО при СП, като първоначално взетата мярка за неотклонение е „Задържане под стража“
Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е изменяна с последващи актове, както следва: 1.Във връзка с предложение № 366р-490/08.01.2021 г. на директора на ОДМВР Велико Търново и с оглед на постановено определение от 29.12.2020 г. от Апелативен специализиран наказателен съд гр. Велико Търново за замяна на наложената на Й. мярка „задържане под стража" с „гаранция", на основание чл. 214, ал. 7 от ЗМВР ДНО е издал Заповед № 8121К- 227/14.01.2021 г., с която Й. е възстановен на съответната длъжност, след което е временно отстранен на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис. 2.Със Заповед № 8121К-3970/24.02.2021 г. ДНО е удължил срока на отстраняването от длъжност с 1 месец, както и срока за дисциплинарното производство до 14.04.2021 г., като тази Заповед също е получена от Й. срещу подпис. Заповедта е изготвена във връзка с предложение № 366р-3543/17.02.2021 г. на директора на ОДМВР Велико Търново
Против Заповедта за отстраняване е
подадена жалба, по която е образувано адм.д. 25/21г., по описа на
Административен съд В. Търново, като с постановено Решение №162 от 27.05.2021 г., е отменена
точка 2 от Заповед №8121К-227 от 14.01.2021 година на министъра на вътрешните
работи и точка 1 от Заповед №8121К-3970 от 24.02.2021 година на министъра на
вътрешните работи.
В административната преписка се съдържат публикации в. „Янтра днес“ от 20.10.2020г. отразила неговото задържане и участието му в престъпна група и в.“Борба“ от 20.10.2020г. Поведението на служителя на МВР е станало достояние на широк кръг лица от МВР , прокуратура, съд и на неограничен брой граждани.
Заповедта за започване на дисциплинарното производство е връчена на жалбоподателя, който не оспорва този факт, както и последващите такива за изменение на същата.
В хода на разследването на ДРО е събрал следните доказателства:1. Копия от материали от ДП- Постановление за привличане като обвиняем, Протоколи за разпит на св. Д.И., С.С., Я.М., Й.Д.,Й. П., Б.Б., Т.Г., А. А., А.С., Т.В., Т.Ц.,И.Р., П.Т., Постановление за назначаване на съдебна експертиза и Протокол от същата. Тези доказателства са приобщени към дисциплинарното производство с Протокол № 366р-3776/ 22.2.2021г.,2.Копия на материали по административно- наказателна преписки , образувани във връзка със съставени АУАН с № Д-500228/24.6.2019г.- на Д.Ц., № 167461/14.2.2020г. на С.С., № 292404/3.9.2020г. на Я.М., № 290193/31.8.2020г. 3. Копия на Дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства – Приложение № 16 към чл. 91 ал. 6 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение 4. Копия на справки от извършени проверки на съответствието на установените, запаметени със средствата за измерване на нарушенията и предприетите мерки за м.06.2019г, м.02л2020г.,м.08. 2020г. и м.09.2020г., изготвени от Началник сектор ПП в изпълнение на чл. 86, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г
В хода на производството жалбоподателят е бил представляван от адвокат, видно от Договор за правна помощ и подписано Пълномощно от 5.1.2021г. На жалбоподателя е предоставена възможност да даде писмени обяснения, което същият е сторил на 1.2.2021г.
За резултата на проведеното дисциплинарно производство ДРО е изготвил обобщена справка рег. № 366р-5644/19.3.2021г.предоставена на ДНО- Министър на вътрешните работи. Като на основание чл. 207, ал.11 във вр. с ал.7 и ал.8 ,т.1 предл.2 от ЗМВР от ДРО е изготвена покана до Й. рег. № 366р-5646/ 19.3.2021г. за запознаване със горепосочената справка, като такова е депозирано с вх.№ 36600-7357/23.3.2021г.
Те са приети като неоснователни и в
резултат е издадена процесната Заповед № 8121К-5994/20.4.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която
на основание чл. 204, т.1, чл. 194, ар.2, т.2
и т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал.1, т. 7 пр.2 ал.2 и т.13 от ЗМВР ,
чл. 197, ал 1, т. 6 , чл.226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е наложено на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и са прекратени служебните му
правоотношения с МВР. Същата е връчена лично на жалбоподателя, който в срок я е
оспорил пред компетентния за това Административен съд В. Търново.
АНО е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.06.2019 г. Е.С.- мл. автоконтрольор при ОДМВР
Велико Търново е съставил АУАН, серия Д № 50028 на Д.И.Ц. за управление на МПС
след отчетени от техническо средство Дрегер 0,87 промила алкохол. На водача е
взета и кръвна проба на 25.06.20219 г. На 26.06.2019 г. в сектор БНТЛ при ОДМВР
Велико Търново Й., изпълнявайки служебните си задължения, е направил химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол, за което е изготвен
протокол № III-109/26.06.2019 г., в който е посочено, че промилите са 0,48.В
дадените от Д.Ц.сведения пред ДРО не отрича факта, че техническото средство е
отчело 0,96 или 0,97 промила алкохол и е дал кръвна проба. На следващия ден той
се е обърнал за помощ към П.Т., като последният му обяснил, че срещу 2000 лв.
може "да оправи нещата и да не му се отнема шофьорската книжка" В
негово присъствие Т. е провел телефонни разговори. От сведение на П.Т. е видно,
че обаждането е било до А.И., който му обещал, че ще провери случая. С него имали
предварителна уговорка, ако се налагало да се предават пари, Ц. да ги оставя до
едно дърво в близост до автомивката, намираща се до новата болница в гр. Велико
Търново. Същата вечер около 17,00 ч. двамата се срещат в гр. Велико Търново в
района на стария битак, където Ц. дава на Т. сумата от 2000 лв. След около
10-15 мин. Т. се върнал и казал на Ц., че кръвната му проба ще бъде около 0,48
промила.В свое сведение А.И. е потвърдил, че за случая се е обадил на Й.Й.,
който му предоставил исканата информация.От протокол за извършена експертиза №
21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. се установява, че Й. е манипулирал времето на задържане
на пика на установения етанол и пропанол, както и количественото изместване на
скалата, отчитаща времето за анализ на пробата., с което е постигнал отчитане
на резултат в посока намаляване концентрацията на алкохол 1,22 пъти. По този
начин е достигнал резултата от 0,48 промила, а ако не е била налице ненамеса в
софтуера, действителната концентрация в кръвта би била 0,64 промила.
На 14.02.2020 г. на С.Б.С.е съставен АУАН, серия GA № 167461 затова, че е управлявал
МПС с 1,43 промила алкохол в кръвта, установени с техническо средство Дрегер
Алкотест. Във връзка с издаден талон за медицинско изследване на С.е взета
кръвна проба.С.заедно с приятеля си Д. са отишли при П.Т., който се е съгласил
да помогне срещу сумата от 3900 лв. Т. се е обадил на А.И. и го е помолил за
съдействие, като последният му е обещал „да види какво може да се направи"
и отново се уговорили Т. да му остави парите в плик до дърво, намиращо се до
автомивката на съпругата му. А.И. се е обадил на Й. и му е предоставил информацията. След
няколко дни Т. се е обадил на С.да отиде в КАТ, където е установил, че кръвната
му проба е 1,17 промила. Химическото изследване на кръвта е извършено от Й.,
който е изготвил протокол № III-31/20.02.2020 г. с посочена крайна концентрация на
алкохол в кръвта 1,17 промила.От протокол за извършена експертиза №
21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. се установява, че Й. е манипулирал времето на задържане
на пика на установения етанол и пропанол, както и количественото изместване на
скалата, отчитаща времето за анализ на пробата., с което е постигнал отчитане
на резултат в посока намаляване концентрацията на алкохол 1,44 пъти. По този
начин е достига резултата от 1,17 промила, а ако не е била налице ненамеса в
софтуера, действителната концентрация в кръвта след двете проби би била 1,45 и
1,58 промила.
На 31.08.2020 г. на Ш.С.Х. е съставен АУАН, серия GA № 290193 затова, че е управлявала
МПС с 0,78 промила алкохол в кръвта, установени с техническо средство Дрегер
Алкотест. Във връзка с издаден талон за медицинско изследване на Х. е взета
кръвна проба. Х. се е обадила на сина си Р. И.Р., който е отишъл на място и е
разбрал, че е техническото средство е отчело промила алкохол, затова е звъннал
на своя познат А.И., като последният е дал съвет жената да даде кръвна
проба.След няколко дни Р. потърсил И. по телефона и го помолил да провери за
резултата на кръвната проба. По-късно И.
се е обадил и е посочил деня, в който пробата ще е готова. Действително в указания
ден пробата е била готова и резултатът сочел на концентрация на алкохол в
кръвта под 0,5 промила. Химическото изследване на кръвта е извършено от Й.,
който е изготвил протокол № III-125/03.09.2020 г. с посочена крайна концентрация на
алкохол в кръвта 0,45 промила.От протокол за извършена експертиза №
21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. се установява, че Й. е манипулирал времето на задържане
на пика на установения етанол и пропанол, както, и количественото изместване на
скалата, отчитаща времето за анализ на пробата, с което е постигна отчитане на
резултат в посока намаляване концентрацията на алкохол. По този начин е достига
резултата под 0,5 промила, а ако не е била налице ненамеса в софтуера,
действителната концентрация в кръвта би била 0,59 промила.
На 03.09.2020 г. на Я.И.М.е съставен АУАН, серия GA № 292404 затова, че е управлявал
МПС с 0,89 промила алкохол в кръвта, установени с техническо средство Дрегер
Алкотест. Във връзка с издаден талон за медицинско изследване на М. е взета
кръвна проба. Още по време на проверката се е обадил на А.И. и му е обяснил
случая. На следващия ден двамата се срещнали, като И. обяснил, че може да му
съдейства срещу 1000 лв. В периода 12.09.2020-14.09.2020 г. двамата са се
срещнали и И. обяснил, че проблемът с кръвната проба е разрешен, като получил
от М. 1000 лв. Отивайки в КАТ, М. е получил шофьорската си книжка, тъй като
установената концентрация в кръвта му е била под 0,5 промила. Химическото
изследване на кръвта е извършено от Й., който е изготвил протокол №
111-132/10.09.2020 г. с посочена крайна концентрация на алкохол в кръвта 0,48
промила.От протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. се
установява, че Й. е манипулирал времето на задържане на пика на установения
етанол и пропанол, кактои количественото изместване на скалата, отчитаща
времето за анализ на пробата., е което е постигнал отчитане на резултат в
посока намаляване концентрацията на алкохол. По този начин е достига резултата
от 0,48 промила, а ако не е била налице ненамеса в софтуера, действителната
концентрация в кръвта след двете проби би била 0,64 промила.
В
хода на съдебното дирене е приета административната преписка, както и писмените доказателства, изпратени с
писмо изх. № 812100-7340/25.05.2021 година по описа на Министерство на вътрешните работи, съставляващи
административната преписка по обжалвания акт, съдържаща и брой папка, с обща
номерация 331 листа, представени към жалбата писмени доказателства под опис на
страница 9, намиращи се от страница 10 до 35 включително по делото, заверено по
надлежния ред Постановление на Апелативна специализирана прокуратура от
27.04.2021 година. На основание чл. 190 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е изискано от
ответника да представи по делото всички посочени от жалбоподателя
писмени доказателства в допълнението към жалбата, а именно: Информация за
вещите лица, изготвили протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021
г. на НИК-МВР гр. София, имат ли
необходимата компетентност, съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба No 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, имат ли компетентност да извършват анализ за софтуера,
монтиран на компютър марка „NEOTech“, с изписване на диска “LG”, представен за
изследване,имат ли проведен курс на обучение да изследва кръвни проби за
наличие на етилов алкохол и анализ на
софтуер, какъвто предишен опит имат вещите лица в изследването на кръвни проби
за наличие на алкохол, и анализ на софтуер използван при изследванията им и
НИК-МВР гр. София лаборатория ли е от страната, в която може да се извършва
изследване на кръвни проби за установяване концентрацията на алкохол по чл. 19,
ал. 1 от Наредба N 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози? Гл. инспектор П. Х.– началник сектор БНТЛ, отдел КП при
ОДМВР Велико Търново има ли необходимата компетентност, съгласно чл. 24, ал. 1
от Наредба N 1 от 19 юли 2017 г.за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, има ли проведен курс за обучение
да изследва кръвни проби за наличие на етилов алкохол и анализ на софтуер, има
ли компетентност да извършва анализ на софтуера, монтиран на компютър марка
„NEOTech“, с изписване на диска “LG”, изследван в протокол за извършена
експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. на
НИК-МВР гр. София? Справка за периода от 2018-2020 година за оценяване на
работата му в Сектор БНТЛ, отдел КП при ОДМВР Велико Търново, съгласно
критериите за оценка по Системата за управление на целите. Справка за това бил
ли е на работа на 20.08.2020 година в
сектор БНТЛ, отдел КП при ОДМВР Велико Търново или е бил в платен годишен
отпуск? Справка за това от кога газов хроматограф марка „Philips“, модел „PYE
UNICAM“ се използва в сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Велико Търново, кога е
монтирана компютърната конфигурация към него, кога е инсталиран софтуера,
извършена ли е проверка за съпоставимост на резултатите при изследване на
кръвни проби за наличие на алкохол и от кого е следвало да се извършва такава
проверка, както и справка жалбоподателят има ли проведен курс за обучение да
изследва кръвни проби за наличие на етилов алкохол чрез газхроматографски метод.
В изпълнение на това свое задължения
ответникът е представил писмени доказателства вх. № 3340/19.7.2021г. както
следва: Справка № 1,че в периода от 6.8.2020г. до 21.8.2020г. жалбоподателят е
бил в платен годишен отпуск, от Справка № 2, че жалбоподателят отговаря на
изискванията на чл. 24, ал.1 от
горепосочената Наредба, която изисква изследването на пробите да се извършва от
лице с висше образование и професионална квалификация „Химик“ , които
жалбоподателят притежава, за което са представени доказателства Свидетелство от
16.8.2012г. и Диплома за висше образование на СУ“Св. К. Охридски“
–магистър по химия., със Справка № са
представени извадка от „Системата за управление на целите „СУЦ за формиране на
допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност, като са представени
съответните Протоколи за всяка една от годините 2018-2021, Индивидуални оценки
за резултатите, Справка № 4-за газов хроматограф марка „Philips“, модел „PYE UNICAM“, който се използва в
сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Велико Търново от 1983г., компютърната конфигурация
към него е монтирана като надграждане през 2012г. като от фирмата доставчик
Софико ООД и ОД на МВР В. Търново е съставен протокол от 27.4.2012г,в който е
отразено, че системата е монтирана и работи нормално, както и че няма
доказателства за последваща проверка,Справка № 5-е посочена квалификацията на
вещите, изготвили протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021
г. на НИК-МВР гр. София,Ц.Н.и Н.Р., като
са представени дипломите на двете лица, които установяват, че и двамата имат
магистърска степен в областта на химията, както и докторски степени в същата
материя,Представена е и Длъжностната характеристика за длъжността, заемана от
жалбоподателя. .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следни правни изводи:
Оспорването, като направено в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Процесната Заповед е издадена от компетентен
дисциплинарно-наказващ орган, в случая на Министъра на вътрешните работи, което
произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР. По силата на цитираната
разпоредба дисциплинарните наказания на висши ръководни, ръководни и
изпълнителски длъжности се налагат със заповед на Министъра на вътрешните
работи. Жалбоподателят е заемал ръководна длъжност към момента на издаване на
заповедта - началник на група (ЕКД) „Химия и биология" в сектор „Базова
научно-техническа лаборатория" към отдел „Криминална полиция" при
ОДМВР Велико Търново, което се установява
от длъжностната му характеристика, приобщена като доказателство по
делото.
.
Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че Заповедта не отговаря за изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК. Същата е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акт от такъв вид, включително и на изискването за описание на нарушенията и обстоятелствата по извършването им, което в случая е еднозначно, ясно и точно, както и правните основания за издаване на процесния акт.
С посочване на обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в нарушаване на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. последно и чл. 203, ал. 1, т. 13, във вр. с т. 15,т.19,т.20,т.24,т.25,т.83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които нарушения законовата разпоредба свързва налагането на дисциплинарно наказание – "уволнение", е изпълнено изискването на закона за постановяване на мотивиран акт за налагане на дисциплинарно наказание.
При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство.
Дисциплинарното производство е образувано спрямо жалбоподателя по повод наличието на данни, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение последно и т 13. от ЗМВР. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство съответства на законовоустановените изисквания за форма и съдържание на акта, като със същата е определен и съставът на дисциплинарно - разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство. Заповедта е връчена на жалбоподателя, с което последният е запознат с правата си да участва в производство и да се защитава. На служителя е предоставена възможност ефективно да участва в дисциплинарното производство, да изрази становище по случая, да направи своите възражения и доказателствени искания, както и да бъде представляван от адвокат, което е станало, видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Жалбоподателят е запознат с изготвената обобщена справка за резултата от проведеното дисциплинарно разследване, като е бил и надлежно уведомен за правото в рамките на 24 часа от запознаване с нея, да предостави обяснения или възражения, което той, видно от доказателствата по делото е сторил. Преди налагането на дисциплинарното наказание, в съответствие с изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е приел дадените от служителя писмени обяснения.
В хода на производството ДРО е провел пълно, всестранно и обективно
разследване на фактите и обстоятелствата относно осъществените деяния, като са
събрани всички относими и необходими доказателства, така както изискват
разпоредбите на чл.
206, ал. 3 и ал.
4 от ЗМВР. Спазен е двумесечният срок за налагане на дисциплинарното
наказание по чл.
195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 от
закона, според които дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се
приема за установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган – в случая Министър на
вътрешните работи. Дисциплинарното
наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове но чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР започва да тече от 30.03.2021
г., когато в МВР постъпват материалите от дисциплинарното производство, от
които ДНО получава данни за извършителя на нарушението и самото нарушение, и в
двугодишния преклузивен срок от
извършване на нарушението.
ДНО не е задължен в посочената хипотеза на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР да спре дисциплинарното производство до приключване на образуваното ДП № 72/2020г. по описа на ОСлО при СП-София. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР сочи, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок по ал. 1, съответно двегодишният срок по ал. 2, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. По делото няма спор, че паралелно с провеждането на процесното дисциплинарно производство е било образувано и наказателно такова - ДП №72/2020г. по описа на ОСлО при СП-София. Наличието обаче на висящо наказателно производство е ирелевантно за реализирането на дисциплинарната отговорност на държавния служител, тъй като в случая дисциплинарното наказание не е наложено за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – "осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност", а за извършени деяния, квалифицирани като тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. последно и т. 13 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно няма законова пречка дисциплинарната отговорност на нарушителя да се реализира преди евентуалната му наказателна отговорност и независимо от нея, тъй като едно деяние може да покрива признаците на дисциплинарно нарушение, без да покрива признаците на престъпление. В този смисъл е и практиката на ВАС: решение № 519/20 г. по адм. дело № 12346/2019 г., решение № 12114/2018 г. по адм. дело № 6226/2017 г., решение № 2095/2017 г. по адм. дело № 14161/2016 г., решение № 8101/2018 г.
Основното възражение на жалбоподателя досежно проведената процедура е, че на
същият е било отказано на 22.3.2021г. при запознаване с материалите на
дисциплинарното производство от ДРО да получи препис от изготвената по
наказателното производство експертиза, която е приобщена към дисциплинарното
производство. От този факт и от това, че от Прокуратурата – съответно приложени
Постановления на СП и АСП също не му е представила въпросната експертиза, прави
извод за съществено нарушение на процесуалните норми, тъй като е засегнато
правото му на защита. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като отговорността
на жалбоподателя не е ангажирана по чл. 194 от ЗМВР за виновно неизпълнение на
служебни задължения, а за нарушение на правилата на Етичния кодекс със самия
факт че има качеството на лице, на което са повдигнати обвинения в наказателно
производство, което е станало известно на обществеността. Правото на защита на
жалбоподателя не е нарушено, доколкото на 22.03.2021 г. както посочва самият
жалбоподател, той и неговия адвокат са имали възможност да се запознаят с
всички събрани доказателства, вкл. С приобщената експертиза , както и да правят
съответни писмени бележки, да правят искания за копия на материали.- арг. от
чл.207, ал. 8, т. 3 от АПК, като такива не са направени от тях.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ДРО не е назначил тройна експертиза,
доколкото за него липсва такова задължение по
чл. 49 от АПК.
Не е пропуск в процедурата и неприлагането на публикациите на двата местни вестника, доколкото са посочени техните дата на издаване и същите могат да бъдат намерени в интернет пространството, следователно са станали общоизвестни и като такива не се нуждаят от доказване. Но видно от представената по делото преписка, същите се съдържат в нея. На следващо място ДРО е приобщил и съответните актове на съд и прокуратура, с което цели да установи, че множеството лица -магистрати са били запознати с действията на жалбоподателя, уронващи престижа на служителите от МВР.
Соченото процесуално нарушение, изразяващо се в некомпетентност на един от членовете на ДРО- Христов, също е неоснователно. Както правилно посочва в представената по делото писмена защита, ответникът, жалбоподателят не се е представената по делото писмена защита, ответникът, жалбоподателят не се е възползвал от правото си на отвод като е пропуснал срока за това - арг. от чл. 207, ал. 5 от ЗМВР. И на второ място, включването на това лице в ДРО е с точно определени задачи от ДНО, които не са свързани с неговата компетентност по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. доколкото същото няма качеството на вещо лице, което следва да изготви съответните химически експертизи. Христов е участвал в производството не като лице, извършващо експертизи, а като член на ДРО, водещ административно производство.
На основание чл.
207, ал. 12 от ЗМВР ДРО е изготвил становище рег.№366р- 6074/25.03.2021 г.„ с
което се потвърждават направените изводи в обобщената справка. Със становището
министърът на вътрешните работи е запознат.
Следователно от приложените по делото доказателства се установява стриктното спазване на процедурата по ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ. Бр. 34 от 12 май 2015 г.
Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, доколко същите изпълняват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят се изразяват в неспазване на установените етични правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата и което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Жалбоподателят е
заемал длъжността „Началник на група (ЕКД) „Химия и биология" в сектор
„Базова научно-техническа лаборатория" към отдел „Криминална полиция"
при ОДМВР Велико Търново. Съгласно длъжностна характеристика №
196р-5425/01.11.2019 г., с която е запознат, е длъжен както да организира,
ръководи и контролира дейността на групата, така и лично да участва в
изпълнението на задачите й, в т.ч. да извършва криминалистични изследвания и
експертизи. Като експерт той е изготвил описаните по-горе 4 протокола, в които
е удостоверил неверни данни. По този
начин жалбоподателят е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което се установява от приобщения
към дисциплинарното производство протокол за извършена експертиза №
21/ФЗХ-52/29.01.2021 г.Безспорно от събраните доказателства се установява, че и
за 4-те посочени по-горе лица, за които са съставени АУАН-и за управление на
МПС след установена употреба на алкохол, респ. са взети кръвни проби, Й. е
изготвил експертизи, при които установената концентрация на алкохол в кръвта е
такава, че лицата избягват административно-наказателната или наказателната
отговорност.
Конкретно посочените нарушени разпоредби на Етичния кодекс на служителите в МВР които изпълват състава на чл. 203, ал.1 т. 13 от ЗМВР са : т. 15,т.19,т.20,т.24,т.25,т.83. Етичният кодекс е утвърден приет със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г.на МВР , обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм., бр. 47 от 21.06.2016 г., бр. 5 от 17.01.2017 г., доп., бр. 64 от 3.08.2018 г.
Предмет на производството по чл. 194-215 а ЗМВР е преценката дали дадено деяние е извършено в нарушение на задълженията, изискванията, забраните и правилата, изпълващи съдържанието на служебното правоотношение на наказаното лице като служител на МВР. За извършването на тази преценка е без значение дали същото деяние осъществява едновременно и състав на престъпление по смисъла на НК. В този смисъл Решение № 7888/30.06.2021 г. постановено по адм. дело № 2781/2021 г. на ВАС. В случая служителят е дисциплинарно наказан за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на конкретни служебни задължения (чл. 85, ал. 1 ЗМВР) и признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР (т. т. 15, 19, 20, 24,25 и 83 от ЕК). Както се посочи по- горе нормата на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно нарушение "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се установи такова поведение на лицето, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител представлява. Следователно двата юридически факта, които следва да бъдат установени кумулативно са: наказаният служител да е извършил описаното в оспорената заповед деяние и второ, да е налице уронване престижа на службата, като поведението на служителя е станало известно на широк кръг лица.
Като нарушени са посочени разпоредбите на т. т. 15, 19, 20 и 24, т.25
,т.83, от ЕК, предвиждащи задължение за държавния служител да съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име
на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона,
като дава личен пример за това, да изпълнява стриктно и безпристрастно своите
професионални задачи, като носи отговорност за своите действия и бездействия, да
не извършва злоупотреба с правомощията си, разчитайки , че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на
орган на властта, и не прикрива доведено до знанието му правонарушение или
такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото
предотвратяване, пресичане и разкриване.
В тази връзка следва да се има предвид ТП 3/2007 г. на ВАС относно правилното квалифициране на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР - като тежко с оглед несъвместимостта му с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата.
Както в обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия
орган, така и в оспорената заповед са изложени подробно, последователно и ясно
действията на жалбоподателя, които напълно съответстват на съставите на
вменените му нарушения. Законосъобразно е прието, че служителят допуска
неизпълнение на чл.
67 от ЗМВР, на служебните си задължения и нарушава правила на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Вместо да работи за
изграждане на доверие и повишаване на вярата на гражданите в институцията,
както и да предприема действия за недопускане такива прояви, жалбоподателят с
действията си по изготвяне на експертизи по гореописаните четири случая, като е
намалил показанията е спомогнал тези лица да избягнат съответната отговорност.
Извършването на такива действия, за които му е повдигнато надлежно
обвинение, безспорно представлява грубо
нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано от органа като тежко. Това
поведение на жалбоподателя правилно е преценено от Министъра на вътрешните
работи като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, поради което дисциплинарната отговорност е ангажирана за нарушения по чл.206,
ал.1 т.13 от ЗМВР.
В този смисъл неоснователни са направените възражения
от страна на жалбоподателя, че изготвената по наказателното производство експертиза,
не доказва факта на манипулация на пробите. Изцяло в този смисъл са
възраженията и исканията му за представяне на справки от страна на ответника,
като видно от приложените такива Справка № 4-за газов хроматограф марка „Philips“, модел „PYE UNICAM“, който се използва в
сектор БНТЛ при ОДМВР гр. Велико Търново от 1983г., компютърната конфигурация
към него е монтирана като надграждане през 2012г. като от фирмата доставчик
Софико ООД и ОД на МВР В. Търново е съставен протокол от 27.4.2012г,в който е
отразено, че системата е монтирана и работи нормално, както и че няма
доказателства за последваща проверка,Справка № 5-е посочена квалификацията на
вещите, изготвили протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-52/29.01.2021 г. на НИК-МВР гр. София,Ц.Н.и Н.Р., като са
представени дипломите на двете лица, които установяват, че и двамата имат
магистърска степен в областта на химията, както и докторски степени в същата
материя. Следователно изготвилите
експертизата лица имат съответната компетентност да извършат това, като без значение е дали НИК към МВР се явява лицензирана лаборатория
за проверка на кръвни проби. Последният факт има значение за установяване на проби
в хода на санкционни производство по отношение на водачи на МПС, за които има
данни за употреба на алкохол, но не и за нуждите на дисциплинарните и
наказателни производства. Следователно експертизата е била изготвена от
компетентни лица за нуждите наказателното и съответно дисциплинарно
производство, и е надлежно приобщена към доказателствата по делото. В този смисъл съгласно чл.
206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина
могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл
са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства,
регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Това оборва твърдението на жалбоподателя, че в
дисциплинарното производство следва да се извърши нова или тройна експертиза,
за което бяха изложени съображения и по- горе. Представената справка № 1 за
ползван годишен отпуск, с който се цели доказване на факта, че на 20.8.2020г.
същият не е бил на работа и не е участвал в калиброването на техническото
средство са ирелевантни, доколкото в настоящото дисциплинарно производство се
изисква доказване на действия по манипулиране на кръвни проби, което безспорно
се установява,а не за погрешно калиброване на техническото средство. Не се
сочат каквито и да било обективни причини за посочените в експертизата различия
в резултатите, взети от паметта на техническото средство, поради което следва
да се приеме, че е налице действия по некоректно занижаване на показателите.
Или жалбоподателят като полицейски
служител е следвало да има поведение, с което да пази доброто име на
институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с
поведението си и да носи отговорност за действията си. Правилно описаните в
заповедта действия на жалбоподателя са определени от органа като нарушаващи т.
15,т.19,т.20,т.24 и т.83 от Етичния кодекс. Със събраните по делото
доказателства се установява, че действията и поведението на служителя са
станали известни на лица извън системата на МВР, с което е уронен престижа на
службата. Както се посочи същият е наказан за това, че чрез свои действия е
станал причина да му бъде повдигнато обвинение и този факт да стане достояние
на обществото.
Със Заповедта е съобразен чл.
194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията,
свързани с воденото наказателно производство, като основания изключващи
дисциплинарната отговорност.
Когато се установят предпоставките на чл.
194, ал. 2, т. 1 и т.
4, чл.
203, ал. 1, т. 7 и т.
13 от ЗМВР, законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на
административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен „уволнение“.
Следователно посочените и изискани справки за негово атестиране, твърдението,
че не са взети предвид всички смегчаващи вината обстоятелства се явяват
неотносими. АНО действа в условията на обвързана компетентност, което изключва
негова преценка включително и за горепосочените факти, дали е имал образцово
поведение преди това, дали е бил наказван и други. В случаите на налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" съгласно чл.
226, ал. 1,т.7 и т. 13 от ЗМВР
административният орган е длъжен да прекрати служебното правоотношение, тъй
като не би могло да съществува служебно правоотношение със служител, който е
уволнен.
В този смисъл е цялостната практика
на ВАС по правилното приложение на
цитираните разпоредби в подобни случаи: решение № 519/20 г.
по адм. дело № 12346/2019 г., решение
№ 12114/2018 г. по адм. дело № 6226/2017 г., решение № 2095/2017 г.
по адм. дело № 14161/2016 г., решение
№ 8101/2018 г. по адм. дело № 869/2018 г., решение № 3783/2018 г.
по адм. дело № 14338/2016 г., решение
№ 6963/2018 г. по адм. дело № 3500/2018 г., решение № 1802/2017 г.
по адм. дело № 14247/2016 г. на 5-членни състави на ВАС, решение № 5691/2017 г.
по адм. дело № 5855/2016 г., решение
№ 13539/2019 г. по адм. дело № 1223/2019 г. на ВАС.
Или в обобщение, изпълнени са и двете кумулативни
предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал.1 т.13
от ЗМВР доколкото безспорно от събраните доказателства се установява, че и за
4-те посочени по-горе лица, за които са съставени АУАН-и за управление на МПС
след установена употреба на алкохол, респ. са взети кръвни проби, Й. е изготвил
експертизи, при които установената концентрация на алкохол в кръвта е такава,
че лицата избягват административно-наказателната или наказателната отговорност.
Запознавайки се с дисциплинарната преписка, ДНО
правилно е преценил, че липсват доказателства за допуснато от Й. нарушение на
чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, ал. 2, т.е. не е установено по безспорен начин, че
е получавал облага за себе си - пари или друга материална облага, манипулирайки
резултатите от кръвните проби. С оглед на факта, че е изоставено от АНО като
нарушение по чл. 207, ал.1,т.7 от ЗМВР възраженията на Й. за липса на
доказателства за получена облага са несъстоятелни.
Поведението на Й. еи морално укоримо, поради което са
нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи (ЕК). В оспорваната заповед изрично са
посочени нарушените разпоредби а именно-
т.т. 15, 19,20„24,25,83 от ЕК. В заповедта ДНО се мотивира защо приема за
правилен извода на ДРО, че Й. не е нарушил разпоредбите на т. 42, 46 и 50 от
ЕК, така както е посочено в заповедта за образуване на дисциплинарното
производство, като основният мотив е липсата на достатъчно събрани
доказателства. Като служител на МВР той е призван да следи за спазване на
законността, да предотвратява извършването на нарушения и престъпления.
Коригирайки данните от кръвни проби, той създава у трети лица чувство както за
безнаказаност на поведението на служителите на МВР, така и чувството за
ненаказуемост и прикриване на извършени нарушения и престъпления. С действията
си той създава впечатление у трети лица, че използвайки служебното положение,
може да ги облагодетелства. По този начин той дава пример с неспазване на
закона, създава убеждение у гражданите, че това поведение е правилно. Действията
на Й. са станали обществено достояние благодарение на публикации във вестници и
електронни сайтове, подробно посочени в заповедта. Налице е уронване престижа
на службата. Като служител на МВР Й. е длъжен да спазва законите и да
предотвратява извършването на нарушения.
С действията си той постига точно обратен
ефект-създава усещане в обществото, че служителите на МВР не изпълняват
законите в на жалбоподателя е коментирано от медиите в негативен план, видно от
приложените публикации. Нарушенията на жалбоподателя са
извършени при наличието на пряк умисъл. Действията и по 4-те описани в
заповедта случая целят да се занижат резултатите от кръвните изследвания, за да
няма основание от водачите на МПС да се търси административно-наказателна или
наказателна отговорност. Извършените от жалбоподателя нарушения са тежки, тъй
като засягат обществени отношения, свързани с изготвянето на документи в
административно-наказателно производство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са защитавани от юрисконсулт.
С оглед правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено от юрисконсулт, следва да се съобрази с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на Националното бюро за правна помощ. Приложима в настоящия случай
е разпоредбата на чл.
24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно която за защита по дела без определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 240 лева. В конкретния случай представителството е
осъществено в рамките на изготвяне на писмена
защита и явяване на процесуален
представител в открито съдебно заседание, поради което съдът определя същото в
размер на 150 лева. Следва да се има предвид, че ответникът е представляван от
лице с правно образование, а не от юрисконсулт, който се намира в трудови (служебни) правоотношения
с представлявания, респ. учреждението, където е административният орган, и да е
изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса.
Характерът на правоотношението между юридическото лице или едноличния търговец
и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски. Достатъчно е
то да съществува валидно. След като отговорността за разноските по своята
същност съставлява облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния
закон (ГПК или ДОПК), прилагайки чл.
78, ал. 8 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на
юрисконсулта, а в полза на страната - юридическо лице или едноличен търговец.
Това е тълкуването, дадено с решение
№ 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., като от това тълкуване
следва извод, че независимо от това, дали процесуалния представител на страната
е на длъжност "юрисконсулт" или на друга длъжност, след като той е
осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, след като представителят притежава
юридическо образование и правоспособност,
страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване на
разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК би довела до неравнопоставяне на страните, само въз основа на
факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като
"юрисконсулт", при всички останали равни изисквания и съответствия за
същата длъжност. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Определение
№ 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2346/2017 г., IV г Определение № 330
от 11.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 244/2012 г., III и др. Освен това,
практиката на ВКС посочва, че процесуалните представители по делото на
юридическото лице-ответник се легитимират по делото с пълномощно, а не с
удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност,
поради което настоящата инстанция не е изисквала доказателства в тази насока.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК,осми състав на Административен съд В. Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Й.С.Й. *** против Заповед №
8121К-5994/20.4.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която на основание
чл. 204, т.1, чл. 194, ар.2, т.2 и т. 4
от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал.1, т. 7 пр.2 ал.2 и т.13 от ЗМВР , чл. 197, ал 1,
т. 6 , чл.226, ал.1, т. 8 от ЗМВР е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и са прекратени служебните му правоотношения с МВР.
ОСЪЖДА Й.С.Й. *** за заплати на
Министерство на вътрешните работи разноски в размер на 150- сто и петдесет-
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: