Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

№ 260002

гр. Габрово, 20.04.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                        

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Димова

 

при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдията И. Д. гр. д. № 72 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявените искове с правно основание по чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, тъй като се претендират неимуществени вреди причинени на пострадал от делинквента и от работодателя на деликвента при или по повод изпълнението на възложената работа, ведно със законната лихва от датата на деликта – 26.09.2013 г. и 04.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото са привлечени като трето-лице помагач на страната на ответниците застрахователни дружества.

Делото е образувано по искова молба подадена от С.И.И., ЕГН ********** действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря И.С.И., ЕГН **********, от Н.С.М., ЕГН ********** и от Н.С.М., ЕГН **********. Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 450 000,00 лв., частично предявени от 750 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, в следствие на претърпените болки и страдания от загубата на А.С.И. и Д.Н.М.. Ищците се представляват от адв. Р.Б. от ГАК. Искът е предявен солидарно против Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК *********. Цената на иска е в размер на 450 000,00 лв., частично предявени от 750 000,00 лв., както следва: 1. За С.И.И.  90 000,00 лв., частично предявен от 150 000,00 лв. за починалото му дете А.С.И. и 90 000,00 лв. частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата му съжителка Д.Н.М.; 2. За малолетната И.С.И. представлявана от своя баща и законен представител С.И.И. 90 000,00 лв., частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата й майка Д.Н.М.; 3. За Н.С.М. – 90 000,00лв., частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата й дъщеря Д.Н.М.; 4. За Н.С.М. – 90 000,00лв., частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата му дъщеря Д.Н.М.. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

С допълнение към исковата молба от 22.11.2018 г.,  26.11.2018 г. и 18.02.2021 г. се прави уточнение на първоначално подадената искова молба по предявените искове срещу първия и втория ответник.

В исковата молба се твърди, че първият от ищците е живял на фактически начала с починалата М. от 2007 г. в гр. Габрово. През 2009 г. им се родила дъщеря И.. През м. Януари 2013 г. била установена втората бременност на М., която била проследявана от д-р А.А.. Бил определен вероятен термин на раждането – *** г. На същата дата, при извършения й преглед било констатирано, че плацентата старее и наблюдаващия лекар посъветвал Д.М. да постъпи в АГО на МБАЛ   „Д-р Тота Венкова“ АД, в случай че има признаци на раждане. На *** г. е била приета с диагноза „преносена бременност в Х месец“ в АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Нямала избор на екип, защото постъпила по клинична пътека. При постъпването й не бил изготвен „План за акушерско поведение“. Престоят на родилката в отделението бил от 12.09.2013 г. -26.09.2013 г., като по време на този престой достъпът до отделението бил свободен и никой не следял за спазване на хигиенните изисквания за обличане на чиста престилка и обувки. Не са били предприети действия за недопускане на вътреболнични инфекции, което е довело до възникване на такава на родилката. По повод смъртта на родилката не бил свикан колегиум. По време на престоя на родилката са били направени 4-ри ФОТ-а, които представляват тест за стимулиране на раждане с прогноза как би реагирал плода в условията на раждане. Същата е заявила, че желае да роди оперативно, чрез секцио, което й е било отказано.  Наблюдението над М. е било осъществявано от различни лекари по време на престоя й.

На 26.09.2013 г., вторият ответник д-р К. се заела с израждане на бебето А.И.. По време на раждането изтекли гъсти зелени, оскъдни околоплодни води, много малко количество, което  било показателно за страдание на плода. Бебето било видимо преносено, за което грижи поели неонтололози. Дишането на бебето било неадекватно и се намирало в тежка асфикция, тъй като било аспирирало обилни количества околоплодни води и се намирало в тежка дихателна недостатъчност. Независимо от опитите да бъде спасено бебето И., то починало на 26.09.2013 г. в 21,45 ч., за което майката била уведомена по-късно.

След раждането родилката М. се оплакала, че има затруднения с дишането и висока температура. Лявата и ръка била в оток от поставената система. На 27.09.2013 г., след дадено съгласие от страна на М. и заявено желание от страна на нейните родители, била откарана в УМБАЛ – гр. Плевен, където независимо от предприетите действия на 04.10.2013 г. в 07,00 ч. починала. Била и поставена окончателна диагноза – сепсис – двустранна абсецидираща пневмония. Били са извършени аутопсии на родилката и бебето.

До смъртта си Д.М. е живяла на съпружески начала повече от 6 години с първия ищец, с когото имат дъщеря и от когото е очаквала второ дете. Между тях съществувала изключителна привързаност и обич. Споделяли заедно ежедневието си и винаги били опора един на друг, били своята радост и гордост, намирали спокойствие един в друг, помагали си в домакинството. Прекарвали лични и общи празници заедно. Дъщерята на М., след смъртта й, завинаги остава без майка, на която да може да каже „мамо“ . В следствие на тези фатални събития от живота на първия и втория ищец, последните започнали да ползват социална услуга, предоставяна в Център за обществена подкрепа при Сдружение “SOS Детски селища България“, като периодът, през който посещавали същата бил за времето от 15.11.2013 г. – 08.12.2015 г. Впоследствие на И.И. било открито заболяването епилепсия, за което същата била освидетелствана.

Починалата М. била в изключително близки отношения и с родителите си, като поддържала с тях ежедневни контакти. Заедно прекарвали  повечето от празниците и връзката между тях била изключително тясна и емоционална. Починалата ги подпомагала винаги, когато имали нужда и със смъртта на М. родителите й завинаги изгубват възможността да имат внуче от починалата си дъщеря.

С настъпването на смъртта на М., всеки един от ищците  е изпитал силен шок, а ситуацията било повече от стресова след като преди това било починало и новороденото бебе И.. Ищците изпитали огромна скръб, чувство за празнота в себе си и сърцето си, намирали живота за несправедлив. Ежедневието на всеки от тях се променило. Върху плещите на първия от ищците паднала цялата отговорност по отглеждане на осиротялата му дъщеря. Изчезнали усмивките и радостните моменти от личните и общите празници. Чувството на непосредствена близост с починалата завинаги изчезнало. Една от опорите в голямото им семейство вече не била между тях. Обслужването в домакинството станало по-трудно. Воденото наказателно дело ги връщало в черните събития от живота им, от загубата на жена, майка и дъщеря. Всеки един от ищците години дни наред имал безсънни нощи и е страдал от липсата на починалата М..

По отношение на първия от ищците, смъртта на новородения му син предизвикала изключително силна скръб. Дълго време заедно с починалата М. са искали второ дете и смъртта му го съкрушила. Изпитал чувството на несправедливост, след като новороденото му дете и обичаната от него жена си отишли завинаги.

Липсата на адекватен контрол от страна на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД по отношение на нейните служители също довели до настъпването на фаталните последици за едно младо семейство. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност по отношение на прекия възложител на работата, какъвто се явява третия ответник.

В първото по делото заседание ищците са направили искане за изменение на иска в частта за акцесорното задължение за лихвата, като молят същата да бъде търсена от датата на завеждане на иска, а не от датата на деликта.

С протоколно определение от 19.02.2021 г., съдът е изменил предявения иск в частта, с която се иска присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, а именно – 21.09.2018 г.

С разпореждане № 592 от 25.09.2018 г., в закрито заседание, съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от Д.Р.А., чрез адв. С.Г. ***. Считат предявените искове за допустими, но ги оспорват по основание и размер.  Не оспорват обстоятелствата, свързани с трудово-правната връзка между първия и третия ответник, обстоятелствата свързани с фактическото съжителство между първия ищец и починалата Д.М., както и изложеното във връзка с развитието на наказателното производство, провеждано във времето, но само като процедура. Оспорват всички останали обстоятелства изложени в исковата молба. Вземат становище по направените особени искания. Правят доказателствени искания и изразяват становище по тези направени от ищците. Прави особено искане за конституиране по делото като трето лице –помагач на ЗАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София, на основание чл. 219 от ГПК. Моли да се конституира по делото като трето – лице помагач „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – София, на основание чл. 219 ГПК.

Постъпил е писмен отговор от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- гр. Габрово, чрез процесуалния представител адв. Н.М.. Взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Не спори, че между МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- гр. Габрово и ответниците Д.А. и С.К. е съществувало валидно трудово правоотношение към процесните дати посочени в исковата молба. Твърди, че не може да се счита, че увреждането е настъпило по повод на извършването на възложената работа, когато макар и да има между тях някаква връзка тя не е пряка. Не са ангажирани доказателства, които да сочат пряката връзка между възложената работа и причиненото увреждане.

Отделно и на самостоятелно основание счита, че неоснователни са твърденията за произхода на заразяването със стафилококова инфекция. Цената на иска е завишена и не съответства на принципа на пропорционалност и справедливост, визиран в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Прави доказателствени искания за привличане на трети лица- помагачи на застрахователни дружества, с които ответника има сключени договори. Представя доказателства. В допълнителния отговор на исковата молба, който е в срока за отговор допълва, че прави възражение за изтекла давност за предявяване на иска над посочените в исковата  молба 450 000,00 лв. до 750 000,00 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от С.М.К.. Счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани. Неоспорва квалификацията им и наличието на актуално трудово правоотношение между нея и ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- гр. Габрово, както и заеманата от нея длъжност. Твърди, че отразеното в обстоятелствената част на исковата молба не е отразено вярно. Оспорва твърдението, че е допуснала немарливост или нарушения на своите задължения като лекар, както и на медицинските стандарти като цяло спрямо родилката Д.М. и детето А.И.. Оспорва представените доказателства по отношение на историята на бременността на Д.М. в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД- гр. Габрово. Прави доказателствени искания.

С определение № 804 от 26.11.2018 г., съдът е спрял производството по делото до окончателното приключване на НОХД № 119/2017 г. по описа на ГОС, на основание чл. 229, ал. 1,т. 4 от ГПК. С определение № 260002 от 31.08.2020 г. производството е възобновено.

С определение от същата дата са привлечени като трети лица – помагачи на страната на ответника Д.А. - ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – София, а на страната на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ са привлечени „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и „ЗД ЕВРОИНС“ АД.

Отговор на исковата молба и становище по нея в указания срок е взело ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, привлечено като трето лице помагач на страната на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Оспорва предявения иск срещу Д.Р.А. изцяло по основание и размер. Поддържа изцяло направените възражения и оспорвания, направени с отговора на исковата молба от А..

По размера на иска счита, че не е доказана по безспорен начин основателността на предявения иск, не е доказан по размер и е силно завишен. Моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.

По делото е постъпило становище от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че не са налице основанията за привличането на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като трето лице- помагач на страната на ответника, доколкото претедираното основание за това е ретроактивно покритие по застрахователни договори за период преди датата на сключване на договорите, което съгласно чл. 355, ал. 2 от КЗ е недействително. Моли да се изиска от ИА „ Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването на Република България цялата документация във връзка с извършената проверка по повод процесното събитие. Моли да се изиска и приложи НОХД № 100/2014 г. по описа на ГОС. Прави и други доказателствени искания.

Постъпило е становище от „ЗД ЕВРОИНС“ АД. Счита, че в отношенията между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД по отношение на конкретното събитие по силата на представения застрахователен договор, представляваното дружество не носи отговорност за изплащане на обезщетение, доколкото събитието е в резултат на действия, съставляващи изключителен застрахователен риск, а самото събитие е настъпило в период, непокрит по сключената полица.

Взема становище и по отношение на основателността на исковете срещу МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД. Счита същите за допустими, но неоснователни. Солидарна отговорност между МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД и медиците не може да възникне. Искът за вреди не е обвързан от присъдата срещу лекарите, поради което следва да бъде изцяло доказан. Счита, че исковете са завишени по размер, с оглед стандарта на живот в страната. Прави възражение за изтекла давност за увеличение на исковете.  Счита, че отношенията на починалата М. с родителите й не се отличават с такава близост, доколкото по – близките до нея хора са тези от самостоятелното й домакинство. Моли да се отхвърлят  предявените искове срещу МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД, алтернативно да се намалят до справедливия и доказан размер.

Постъпил е отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва изцяло предявените искове в условията на солидарност срещу ответниците Д.А., С.К. и МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД за неимуществени вреди по основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност за предявяване на искови претенции по застрахователен договор, поради което е преклудирана възможността за защита по съдебен ред. Заявява възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на всеки  от акцесорните искове поотделно, предявени от ищците считано от датата на настъпване на всяко от сочените като правопораждащи събития без крайна дата, в това число и за лихви. Заявява и възражение за недължимост на исковите суми от застрахователя.

От привлеченото трето лице-помагач на страната на ответника Д.А. ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – София не е постъпил отговор или становище.

Съдът е приел, че фактите от значение за делото са: Влязла в сила присъдата № 1 от 11.01.2019 г. по НОХД № 119/2017 г. по описа на Габровски окръжен съд, по отношение на  Д.Р.А. и С.М.К.. Присъдата е влязла в законна сила на 30.07.2020 г., поради което се прилага чл. 300 от ГПК;  Сключени договори за застраховки на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД със застрахователни дружества, с включена клауза за ретроактивен период и Сключена застраховка по застрахователна полица „Професионална отговорност на лекари и медицински персонал № 3423130200R00435 и застрахователна полица „Професионална отговорност на медицински персонал“ № 211013071000001/31.01.2013 г.

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка по главния иск:

Пред Окръжен съд - Габрово е подадена искова молба от С.И.И., действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря И.С.И., от Н.С.М. и от Н.С.М., като претендират да им бъдат заплатени 450 000,00 лв., частично предявени от 750 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, в следствие на претърпените болки и страдания от загубата на А.С.И. и Д.Н.М.. Искът е предявен солидарно против ответниците Д.Р.А., С.М. Колев и МБАЛ "Д-р Тота Венкова". Цената на иска е формирана както следва: 1. За С.И.И.  90 000,00 лв., частично предявен от 150 000,00 лв. за починалото му дете А.С.И. и 90 000,00 лв. частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата му съжителка Д.Н.М.; 2. За малолетната И.С.И. представлявана от своя баща и законен представител С.И.И. 90 000,00 лв. частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата й майка Д.Н.М.; 3. За Н.С.М. – 90 000,00лв., частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата й дъщеря Д.Н.М.; 4. За Н.С.М. – 90 000,00лв., частичен иск от 150 000,00 лв. по отношение на починалата му дъщеря Д.Н.М..

При извършена проверка на изпълнителната агенция "Медицински одит" са констатирани нарушения с Доклад вх. № 127-308/11.10.2013 г. /л.337-341, т. ІІ/, касаещи наличие на вътреболнична инфекция от Метицилин резистентен щам на Стафилококус ауреус при пациентка с продължителен болничен престой, поради преносена бременност в АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово. В изводите си одитът е констатирал , че се касае за родилка с преносена бременност, при която на 14-тия ден от болничния престой „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово препартално се развила вътреболнична инфекция /сепсис/, с вероятна входна врата периферен венозен източник и последващ тромбофлебит на ръка на мястото на абоката. Комисията не е получила убедително обяснение за причините, поради които  е реализиран продължителния 14-дневен болничен престой на родилката в условията на преносеност, както и за липсата на обсъждане и вземане на решение относно начина на родоразрешение. Обяснението на Началник на отделението д-р А., че става дума за хронологично, а не биологично преносване на плода. В проверената от одита документация такова мнение липсва, както и доказателства за това. Констатирано е неспазване на медицинския стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. в частта на Гл. ХХVІІ, тт. 22.3.2.4, 2.6 и 2.7. /липсва определен пелвис скор, прогноза на раждането и план за акушерско поведение/ АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово. В АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово не се осъществява контрол върху изпълнението на „Протокол за здравни грижи, във връзка с осигуряването на траен венозен път“. Констатирано е нарушение на вътрешни правила на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово във връзка с превенция и контрола на ВБИ. Проведеното лечение в КАИЛ на УБАЛ „Д-р Г. Странски“ е адекватно на поставената диагноза и състоянието на пациентката.

В докладна записка от 29.10.2013 г. /л.342-343, т. ІІ/ е записано, че са констатирани три нарушения на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г., в частта на Гл. ХХVІІ, тт. 2.3.2.4, 2.6 и 2.7 /липсва определен пелвис скор, прогноза на раждането и план за акушерско поведение/ АГО на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово. За установените нарушения на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово е съставен АУАН № А 27-308-1/24.10.2013 г.  

С присъда № 3 от 11.01.2019 г., постановена по НОХД № 119/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд са признати за виновни Д.Р.А. за деяние по чл. 123, ал. 3, пр. 3 вр. ал. 1 като е нарушил правилата за добра медицинска практика, предвидени в медицинския стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/20.12.2008 г. вр. чл. 80 Закона за здравето – гл. 12, т. 2.2.2, т. 3.3.1.1 и т. 3.1.1, нарушил т. 5.9.6 от гл. 20 от същия стандарт, нарушил т. 3 и т. 7 от раздел „За лекар ординатор“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в акушеро-гинекологично отделение и с действията си при независимо съпричиняване със С.М.К. по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на бебето А.С.И. – починал на 26.09.2013 г. и на майката Д.Н.М., починала на 04.10.2013 г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, поради което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил с петгодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 37, т. 7 и чл. 160, ал. 1 НК подс. А. е лишен от право да упражнява лекарска професия за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.Със същата присъда подс. А. е признат за невиновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 123, ал. 3 НК, да е осъществил вменените му нарушения в качеството на завеждащ отделение по акушерство и гинекология в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово и следните нарушения в качеството му на дежурен акушер гинеколог за периода 20 ч. на 25.09.2013 г. до 8 ч. на 26.09.2013 г. – гл. 1, т. 3 и т. 4 от Медицинския стандарт по акушерство и гинекология и чл. 19, т. 7.1.1.2.1 от стандарта.
С цитираната присъда за виновна е призната подс. С.М.К. за деяние по чл. 123, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 26.09.2013 г. в Габрово в акушеро – гинекологично отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово нарушила правилата за добра медицинска практика, инкорпорирани в медицинския стандарт по акушерство и гинекология, утвърден с Наредба № 32/30.12.2008 г. вр. чл. 80 ЗЗ, гл. 12, т. 2.2.1, т. 3.3.1.1 и т. 3.1.1, т. 5.9.6 от гл. 20, т. 5 от Правилника за устройство, дейност и вътрешен ред на акушеро-гинекологично отделение в частта за лекар ординатор и при независимо съпричиняване с подс. Д.Р.А. причинила смъртта на повече от едно лице – А.С.И. и Д.Н.М., за което ѝ е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с пет годишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 160, ал. 1 вр. чл. 37, т. 7 НК подс. К. е лишена от право да упражнява лекарска професия за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подс. К. е призната за невиновна по първоначално повдигнатото й обвинение да е нарушила т. 7.1.1.2.1 от гл. 19 Медицинския стандарт по акушерство и гинекология.

С оспореното по касационен ред решение № 229/19.12.2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново подс. Д.Р.А. бил признат за невиновен да е нарушил т. 2.2.1 и 3.1.1 от Медицинския стандарт по акушерство и гинекология, одобрен с Наредба № 32/30.12.2008 г., както и т. 7 от Правилника за устройство, дейност и вътрешен ред в акушеро-гинекологично отделение и е оправдан по обвинението в тази част. Със същото решение подс. С.М.К. е оправдана да е извършила нарушение по чл. 72, ал. 1, т. 4 от Правилника за устройство и вътрешния ред в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово, както и за нарушение на т. 5 от Правилника за устройство, дейност и вътрешен ред в акушеро-гинекологично отделение. Деянието, извършено от подс. К. е преквалифицирано в такова по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1 НК; намален е размерът на наложеното ѝ наказание от три на две години лишаване от свобода, както и изпитателния срок по чл. 66 НК от пет на три години. Намален е и срокът на наказанието по чл. 37, т. 7 НК лишаване от права, наложено на подс. К. от три на две години. На подсъдимите са възложени направените по делото разноски пред апелативния съд. Потвърдена е атакуваната присъда в останалата ѝ част. С решение № 63 от 30.07.2020 г. по КНД № 175/20 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ н.о. решението на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдено. Присъдата е влязла в сила на 30.07.2020 г.

Настоящият състав следва да зачете влязлата в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, която се явява задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото са приложени множество писмени доказателства, от които се установява, че на 26.10.2013 г. е настъпила смъртта на А.С.И., а на 04.10.2013 г. тази на Д.Н.М..

Непосредствената причината за смъртта на Д.Н.М. е тежката дихателна недостатъчност, възникнала вследствие на разпространените некротично възпалителни, шокови и тромбемболични промени в двата бели дроба. Те са обусловени от стафиликоковия сепсис във фаза на септичен шок, за което има съответните клинични показатели, микробиологична индентификация и патоморфорогично потвърждение. Септичното огнище е гнойно-некротично възпаление на маточното тяло, асооциирано със септични тромби, станали източник на септични тромб-емболии в белите дробове и последвалите абсцедиращи усложнения в тях. Настъпването на смъртта на Д.М. е в пряка причинно-следствена връзка с бременността и раждането.

Детето А.е родено в тежка асфикция: с единични спонтанни дихателни движения, наречени „гаспове“, с брадикардична сърдечна дейност – сърдечна честота ≤ 80 удара/мин, бледа кожа, липсващ мускулен тонус и реактивност. Това тежко клинично състояние е отразено в оценката по Апгар на 1-ва, 3-та и 5-та минута. Тежката вътреутробна асфикция е стимулирала дихателни движения на плода интраутерно и е настъпила масивна аспирация на мекониялна околоплодна течност. Имало е наличие на мекониум в главните бронхи и целия белодробен паренхим. След раждането детето е правило опити за дихателни движения, но бронхите и бронхиолите са били запъленени с мекониум, който не позволява да проникне въздух в белите дробове.

От заключението на съдебно -психиатричната експертиза на в. л. д-р С. се установява, че ищцата И.С. след смъртта на майка си е била спокойна, спокойно е говорила за нея, задавала е въпроси, което е характерно за деца на тази възраст. Тя е била едва на 4 г., когато умира майка и, като е продължила да общува по свой символен начин с нея. За И. тя е присъствала чрез рисунките, предметите, подаръците. Според вещото лице детето е преживяло плавно загубата. Навременното включване на психолозите от ЦОП е предотвратило неприятните последици, които биха могли да се появят на по-късен етап. Вещото лице не е посочило да има пряка връзка между епилепсията, констатирана при детето и смъртта на майка й. Генезата на епилепсията не включва стерсови моменти. При възрастните могат да се наблюдават психогенни припадъци на емоционална основа, но при дете на 4-5 г. е изключено. Според заключението, И. е преживяла смъртта на майка си още на 5-6 годишна възраст. Майката липсва, но това не води до патологична мъка, тъга, поведенчески промени, които да продължат с години. При прегледа е била спокойна. Няма поведенчески и емоционални промени. Важна е подкрепата на нейните близки.

След като беше оспорена експертизата, съдът допусна допълнителна психолого-неврологично-психиатрична експертиза. Съгласно заключението на вещите лица, смъртта на майката не е предизвикала преки, патологични последствия относно психичното състояние на детето. В патологичен смисъл – липсва преживяване относимо към преживяването на траур или преминаване през период на ПТСР.  Няма данни за преживян остеомиелит при И. и не следва се обсъжда във връзка с гърчове, косопад и нощно напикаване.

По време на посещенията си в ЦОП, детето И. е било на 4 г., като смъртта се възприема като пътешествие, от което починалия при повече настойчивост може да се завърне. Децата все още имат обяснението за нещата от сферата на фантастиката. От приложените доклади на психолога към ЦОП, към момента на загубата  на майката, четиригодишното дете е реагирало съответно. До днес детето се определя като различно, защото няма майка. Това поведение не може да се счита за сериозно. И. е разбрала и приела загубата на родителя си. Не са установени данни детето да е преживяло „непреработен траур“ или „отложен траур“. Според психолога, който е работил с детето, то не е било тревожно.

Според заключението на вещите лица, И. има „сигурна привързаност“. Привързаността не следва да търпи промени по време на развитието след 2-3 г. възраст и няма разлики в типа на привързаността към различни значими хора, вкл. бащата, както и типа привързаност не се влияе от страх от загуба на родител, а обратно. Очаквано е детето да се обръща към единствения родител, в случая бащата. Появата на майката в рисунки на И. може да се свърже с наличието на спомен за фигурата на майката и присъствието и в съзнанието на детето. Не следва да се съди за преживяването на траур по рисунки на детето. Към момента на прегледа И. не е имала симптоми на остра реакция на стрес, посттравматично стресово разстройство /ПТСР/ или патологична тревожност. Описаните симптоми /припадъци, загуба на коса, тревога, напикаване, проблеми с храненето/ нямат психологична генеза. Епилепсията при детето не е възможно да се е появила в следствие на загубата на майката или въз основа на силно стресово състояние на детето.

В съдебно заседание, вещите лица допълват поддържаното от тях заключение, че при И. е налице емоционално състояние, свързано с емоционалния свят на детето, но няма диагноза. По отношение на отражението на смъртта на майката върху детето, вещите лица разясняват, че несъмнено има отражение върху психическото състояние на И., но няма достатъчно обективни доказателства, които да идват както от детето, така и от близките, които да поддържат цялата тази информация, дългосрочно, за да се приеме, че това е патологично състояние. Дете на четири годишна възраст не може да изпитва траур, това не е част от развитийните характеристики. Има умения, усещания и преживявания, които се надграждат и се случват с живеенето и развитието на един човек. Траурът е нещо, което не се появява на 4 години. Към онзи момент, когато семейството е потърсило подкрепа в ЦОП- Габрово е започнал да работи психолог. Това са методите, които се използват при децата, те се изразяват с играта, с рисунки. На детето са прилагани възможните арт- терапии, подходящи към онзи момент за възрастта на детето. Детето не може да си обясни загубата на майката, търси я, нормално е да я търси, но няма болестен процес или патология, която да доказва заболяване. До ден-днешен детето се определя като различно, в училище децата  не искали да комуникират с него. Комуникациите започват, когато в класа идва друго дето, което също няма един родител. Тази майка ще му липсва, но няма болест, това е вътрешно преживяване. Тя липсва и като жена за бащата, който променя изцяло живота си, започва втора работа, само дневни смени, за да може детето да не чувства липса на родителя. В по-голяма част данните по делото показват траур при бащата. Едно четиригодишно дете не разбира понятието „смърт“ в цялост. Не разбира ли понятието „смърт“ не разбира и понятието „траур“.  Траур при 4 г. дете не може да има, защото то очаква майката да се върне. Подкрепа в този момент е оказало разширеното семейство – родителите на бащата, защото са най-близки, но те не са външни хора. Пред вещото лице С., И. е споделила, че се чувства различна, защото няма майка. По време на интервюто не е била връщана 7-8 г. назад, а това е състоянието и към сегашния момент. Всеки път, когато се сети за майка си е нормално да изпита липса, емоционалност, защото това би била жената, която ще е модел на поведение.

Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето заключения вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. /майка на С. и баба на И. – л.1228-1229, т.V/ се установява, че С. и Д.с голямо нетърпение са чакали второто си дете – момченце. Подготвяли са се, правили са ремонт в жилището, когато „Д.“ е била бременна. Били са си накупили дрешки и всичко необходимо за детенцето. И. също е знаела, че ще има братче и много се е радвала. Милвала го е през корема на майка си. Синът и С. много се е радвал, че ще имат второ дете. Радвал се е и за първото. Детето е било желано, много са го искали, но е станало непоправимото. Светът им се е преобърнал, както на тях, така и на С.. Настъпила е драстична промяна. До последния момент „надежда и в един път – такава загуба“. Синът и е отслабнал с 20 кг за няма и един месец. Бил е засмян и весел човек преди това, а после тъжен. Сутрин с подути очи е ставал и тръгвал за работа. След трагедията са се пренесли да живеят у свидетелката, първите няколко месеца. Преди това са живели в отделно жилище. Имали са нужда от подкрепа от психолог и за двамата. На И. в началото не са казвали какво е станало, защото не са знаели как да и го обяснят, как да реагират. На 30.09. И. има рожден ден, а майка си е „заминала“ на 04.10., двете дати са една до друга. Поменът винаги е около рождения ден на И.. Гледала е небето и е питала баба си, „кои звездички на небето са майка и и братчето и“, за да ги знае къде са. След около месец-две след трагичното събитие са тръгнали на психолог. Било е зимата.

В детската градина на И. не са празнували 8 март, а само Първа пролет, защото на всяко дете майката ще отиде, а на И. не.

Според показанията на свидетелката И., С. няма връзка с нова жена, защото той изобщо не я търси, не иска. По негов начин си е скърбял – затворен, намръщен, отива на работа, връща се. Само зимата са изкарали в дома на свидетелката, после са се върнали в тяхното си жилище по препоръка на психоложката. Никъде не ходи, освен на работа и вкъщи. Отказва банкети и взима дежурства, защото не му се ходи. Няма желание за никакви празници. Преди това са имали семейни приятели, ходели са на рождени дни, посрещане на Нова година. По Коледа и Бъдни вечер са се събирали със семейството на свидетелката и сватовете. С голямо желание са се събрали да живеят заедно С. и Д.. Първоначално са живели при тях и свидетелката се е разбирала много добре с Д.. Много ги е уважавала. Макар да са нямали официален брак, ги е наричала „майка и татко“. През 2011 г. са се събрали. Запознали са се в университета. Ходили са заедно по почивки. Когато И. е била бебе са ходило по 10 дена на море. След като се върнел от работа са излизали по разходки, не само за пазаруване. Извеждали са детето в парка, който е близо до тях. Били са щастливи. Сватовете им са от Попово и редовно са им идвали на гости – за рождените дни С., Д.и И., на нея, на мъжа и, за празници на града, около 6-8 пъти в годината.

От свидетелските показания на св. С. се установява, че с ищеца С.И. са приятели от 17-18 години. Били са колеги в Цератицит, в една смяна, машина до машина, по осем часа на ден.  Преди смъртта на Д.е бил весел човек. Излизали са заедно. Когато е станал семейство с Д.са излизали заедно, събирали са се семейно, Нова година са карали заедно. Били са приятелски семейства. След „трагедията“ С. се е затворил. Много пъти му се е обаждал, за да излязат, да се съберат. Не е излизал, защото е зает с дъщеря си. Не му се празнува. Вече рядко се събират, 1-2 в годината. Започнал е да работи на смени, защото има много задължения с дъщеря си, домашни. Допреди смъртта на Д. са се събирали често, в неговите родители, в къщата, в механата. Знае, че последно са били планували ремонт на банята, 15 дена преди смъртта си Д.е казвала проекта и са бързали да стане преди да се роди бебето.

След влизането и в болницата постоянно са се чували, всеки ден. В осем часа сутринта, когато е починала жена му, той е видял С. на портала на Машинния завод. Нищо не му е казал, само е плачел и свидетелят е разбрал, защото преди това С. му е споделил, че жена му е в Плевен и е много зле. Само „всичко свърши“.

Д.и С. като двойка са били много добре. Той не е повишавал тон. Много са се обичали и разбирали. Д.си е въртяла домакинството, седяла си е в къщи, а той е работел. Грижила се е за дъщеря им.

С. му е споделил за епилепсията на И., когато е припаднала и са започнали изследванията. Към момента С. няма друга жена, не поддържа връзка. И детето също е понесло тежко загубата, според свидетеля. При редките събирания с тях се връща към спомените, когато е бил с Д.на подобни събирания. Помагал е за ремонта на банята.

По делото е разпитан и свидетелят И., който е съсед на втория и третия ответник в П.. С Н. се познават от деца, живеят като съседи, на пет метра един от друг. С Н. се познават, откакто са създали семейство с Н.. Познава ищците като добри съседи, а Д.е израснала пред очите му. След смъртта на дъщеря им си приказват по-малко, не се събират и не смее да ги пита, защото се вижда по външния вид, по поведението им. Променили са се, не си „правят майтапи“, не се събират, не се черпят. Възприел ги е като едни истински, симпатични, добри родители. Гледали са си децата с радост и удоволствие.  Известно му е, че са идвали в Габрово и до Варна са пътували, защото там е синът им. Два –три дена, преди смъртта, свидетелят е видял ищеца Н. да пуши пред магазина и да плаче. Казал му е, че са приели Д. в болницата, а „бебето си е заминало“. След два дена е видял, че на сутринта в двора им плачат хора.

След смъртта на дъщеря си са се затворили и вече не са били онези весели хора. Затворили са се в къщи, приказката им не вървяла като едно време. Познава Д.като мило дете, а ищците като приятни и добри хора. Познава и мъжът на Д.и дъщеря и И..

От свидетелските показания на св. Б. се установява, че починалата Д.е нямала притеснения в началото за състоянието си, но при последното чуване с нея вече е имала притеснения и е била склонна на секцио. Последно са се чули по телефона на 24.09. Свидетелката настоятелно е звъняла, но едва на 27.09 е получила съобщение, че бебето е починало и че тя е много зле в болницата в П.. Д.е била скромна, добра, отзивчива. Това, което е виждала със С. е, че са се били намерили един за друг, „уникални“. Според свидетелката с майка си и баща си е имала „някаква особена връзка“. Баща й я е наричал „моята принцеса“.

 На 04.10. сутринта, ищцата Н.М. е звъннала на свидетелката, за да и каже, че дъщеря и е починала. Едвам е разбрала какво и казва, нямала е глас и затова е отишла при нея. В следващите три дена, докато погребат Д., свидетелката е била с ищците М.. Непосредствено след смъртта те са били „тотално разрушени“. По време на воденето на наказателното дело е било ужасно. Всичко са преживявали наново, както и до днес. Не е била свидетел на конфликти между Д.и родителите и. Имали са най-хубавите отношения, каквито могат да съществуват между родители и дете. Отишла е в Габрово, за да учи в Техническия университет.

Дъщерята на Д.е била много привързана към майка си. Допуснала е свидетелката до себе си, едва след смъртта на М.. При игра всяко нещо сравнявала с майка си. Запозната е, че детето е ходило при психолог.

            На 26.09. Н.М. й се е обадила, че и каже, че най-после дъщеря и е родила.  И след това всичко се е объркало. От първоначална радост, че е родила се е стигнало до това, първо е починало бебето, а после и майката. Първо са скърбили за бебето, но много бързо вниманието им се е насочило към Д., защото са се борили за живота и.

            Когато С. и Д.са идвали в П., свидетелката не знае приятелката и да е била без мъжа си, защото той е шофьора. Виждала е детето им И. в П.. Винаги са били заедно. Знае, че И. има епилепсия от бащата С..

При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното по предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават безопасното осъществяване на дейността.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В конкретния случай е доказано наличието на противоправно действие – проведеното неправилно оказване на медицинска помощ на починалата Д.и нейното бебе, след няколко ФОТ-а и неуспешна индукция на 25.09.2013 г. не било предприето оперативно родоразрешение и активно наблюдение на М. е довело до няколкократно повишаване на телесната и температура, втрисане, поради развиване на инфекция и до необосновано изчакване, довело до съставомерния резултат. Не са били изпълнени разпоредбите на т. 3 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в акушеро-гинекологичното отделение в частта за лекар ординатор да осигури системно наблюдение на бременната с рискова бременност Д.М.. Не е било извършено системно и динамично наблюдение на бременната с рискова бременност, като са пренебрегнати правилата за добра медицинска практика и не е било отчетено влошаващото се състояние на пострадалата. С бездействието си по отношение на родилката се е достигнало до преносване на бременността от 17 дни, вдигането на температура, изтичането на гъсти зелени околоплодни води и влошаване на сърдечните тонове на бебето, като не се е пристъпило към секцио, а се е предприело естествено раждане. Забавянето на действията е довело до аспирация на околоплодна течност и мекониум в белите дробове на плода, което е довело до фаталния край за бебето. Не е била отчетена спешността на случая и е бил игнориран факта за дългото преносване на бременността от М., повишаването на телесната й температура, изтеклите гъсти зелени околоплодни води и мониторния запис, установяващ настъпило фетално страдание.

Установени са вреди, причинени на ищците, изразяващи се в преживените от тях болка и страдание от загубата на Д.М. – житейски партньор за първия ищец, майка на втората ищца и дъщеря на третия и четвъртия ответници.

Налице е и причинно-следствена връзка между действията на лекарския екип довели до смъртта на Д.М. и причинените неимуществени вреди на ищците.

Налице са също така условията за ангажиране отговорността по чл. 49 от ЗЗД, тъй като действията и бездействията са извършени от служители на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" – гр. Габрово.

В този смисъл искът се явява основателен и доказан.

Относно размера на исковата претенция съдът съобрази, че при обезщетяване на неимуществени вреди следва да се ръководи от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и присъденото обезщетение да бъде справедливо и адекватно на действително претърпените вреди за настъпилата смърт на Д.М..

При индивидуализирането на размера на дължимите обезщетения следва са се имат предвид конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането и отражението им в неимуществената сфера на пострадалия. Установените отношения в семейството на починалата предпоставят значителни негативни последици за съпруга и детето им. Ищецът е бил лишен от своята спътница в живота и майка на дъщеря им, без нейната подкрепа и грижа на сравнително ранна възраст. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че „двамата са били един за друг“, заедно са градили семейството си и всеки е имал своята роля в него. Ищецът е ходил на работа, а починалата М. се е грижила за дома. След смъртта и, С.И. е поел грижите за малолетната им дъщеря, като е започнал да работи на смени и ежедневието му е организирано около грижите за дъщеря им И.. Ищецът все още не е превъзмогнал загубата на спътницата си в живота. Няма друга жена край него, не търси такава, отказва да празнува. Отслабнал е 20 кг, станал е затворен и при редките си срещи със семейни приятели се сеща какво е било, когато са се събирали заедно с Д.. Все още е в траур.

Настоящият състав намира, че обезщетение от 150 000,00 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл. 53 от ЗЗД, но съобразно диспозитивното начало в гражданския процес следва да се присъдят до заявения размер в настоящия процес от 90 000,00 лв. Безспорно е, че загубата на партньор е тежко събитие и последиците са трайни и непреодолими. Установено е по делото, че ищеца и починалата М. са имали прекрасни отношения и са се поддържали взаимно. Смъртта и е била шок за С., защото той е очаквал едно щастливо събитие – раждането на второто им дете, а в последствие смъртта на бебето А.на 26.09.2013 г. и малко по-късно влошеното състояние на Д.с последвалата и смърт на 04.10.2013 г. Това е променило изцяло живота и възприятията на ищеца И.. Той е променен физически и емоционално, неможе да преживее загубата на партньора си и страда за нея.

По изложените мотиви сумата за неимуществени вреди, претърпени от ищеца С.И., в следствие на загубата на Д.М. съдът определя на 90 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 21.09.2018 г. до окончателното им изплащане.

От ищеца С.И. е претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 90 000,00 лв., частично предявени от 150 000,00 лв. за починалото му дете А.С.И..

По делото е установено, че е имало убедителни и категорични данни за фетално страдание на плода, и е трябвало да се пристъпи към спешно родоразрешнеие с Цезарово сечение, с оглед на преносване на бременността от 17 дни, която се определя като рискова. Вдигането на температура, изтичането на гъсти зелени околоплодни води и влошаване на тоновете на бебето е процес, който е можел да бъде прогнозиран от лекарите специалисти в отделението.

            По делото се доказаха и претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на загубата на чакано и желано дете. При определяне на размера на обезщетението, което би възмездило претърпените от него страдания, съдът съобрази съдебната практика и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /Определение № 743 от 18.10.2019 г. по гр.д. № 2041/2019 г., ІV г.о. на ВКС, Решеине № 8 от 09.01.2019 г. по в.гр.д. № 396/2018 г. по описа на ВтАС/. Като се взеха предвид конкретните и специфични особености  в казуса, през призмата на чл. 52 от ЗЗД, а именно – постъпването на ищцата в МБАЛ "Д-р Тота Венкова" – Габрово с преносена бременност, престоят и там, очакването на желаното дете, мъката от тежката загуба, затварянето в себе си, трудното преодоляване на емоционалната травма, ограничаване на социалните контакти на ищеца, т.е налице са множество и съществени неимуществени вреди, които по справедливост съдът ги определя в размер на 40 000,00 лв., като се има предвид, че се касае за смъртта на новородено дете, веднага след раждането му и все още не е била осъществена връзката в цялост между родител и дете.

            Съдът счита, че за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде присъдена сума в размер на 40 000,00 лв., а иска до пълния размер от 90 000,00 лв. следва да бъде отхвърлен.

            Върху присъдената сума се дължи и законна лихва, така както е поискано от ищеца – от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

            По отношение на иска предявен от И.С.И. в размер на 90 000,00 лв., частично предявен от 150 000,00 лв.

            Малолетната ищца е единственото живо дете, родено от съжителството на съпружески начала между С.И. и Д.М.. Починалата му майка е била в активна възраст, трудоспособна, грижеща се за семейството и детето, в очакване на второ дете, на 31 години. И. към датата на смъртта на майка си е била едва на 4 години. Детето е било много привързано към майка си и е преживяло тежък стрес от внезапната й смърт при трагични обстоятелства. Тя е била лишена от майчина грижа, морална и материална опора до края на своя живот. Още в началото на своя живот детето е останало без единия си родител, без неговото присъствие, подкрепа, грижа и издръжка. Съдът отчита, че внезапната смърт майката е психологичен стрес за детето. Следва да се отчете и обстоятелството, че последиците от липсата на родителя ще траят през целия му по-нататъшен живот, защото то ще е лишено от връзката, която съществува между майка – дъщеря. В този смисъл е Решение № 67 от 29.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60254/2016 г., III г. о., ГК.

Като съобразява изложените обстоятелства, настоящият състав счита, че в случая справедливия размер на обезщетението за малолетното дете е 150 000,00 лв., но съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се присъдят до заявения размер на частично предявения иск от 90 000,00 лв., поради което искът се явява доказан до сумата в размер на 90 000,00 лв. При деликт законна лихва се дължи от датата на настъпване на вредите – 04.10.2013 г., но в тази част исковата претенция е за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2018 г. и от тази дата следва да се присъди.

По отношение на иска предявен от Н.С.М. и Н.С.М., частично предявен за 90 000,00 лв. от 150 000,00 лв. за всеки един от тях за претърпените неимуществени вреди вследствие на смъртта на дъщеря им Д.Н.М..

Безспорно е, че загубата на дете е тежко събитие за всеки родител и последиците са трайни и непреодолими. Установено е по делото, че ищците са били много близка с дъщеря си Д., поддържали са редовни контакти, имали са прекрасни отношения и са се поддържали взаимно. Смъртта на дъщеря им е била шок за тях, защото те са очаквали едно щастливо събитие - раждането на второ внуче от дъщеря си. От очакването на радостното и щастливото събитие, нещата са придобили съвсем друг обрат – смъртта на бебето А.и последвалата вест за влошеното състояние на Д.и впоследствие и за смъртта й. Това е променило изцяло живота и възприятията на ищците, те са променени физически и емоционално, не могат е да преживеят загубата на дъщеря си и страдат за нея. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че между починалата М. и родителите и е „имало специална връзка“. Бащата е наричал дъщеря си „моята принцеса“, а майката винаги я е подкрепяла. Гостували ли са си често, било в Г. или в П.. Не без значение, че Д.М. ***, където родителите могат да и отдават почит.

Съдът счита, че за причинените на ищцата Н.С.М. неимуществени вреди следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 90 000 лв., така както е претендирана с предявения частичен иск.

Върху присъдената сума се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2018 г., така както е заявено от ищците, до окончателното изплащане на сумата.

За причинените на ищеца Н.С.М. неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 90 000,00 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.09.2018 г.

Тъй като ищците са освободен от заплащане на такси и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ответниците следва да заплатят в полза на Окръжен съд - Габрово направените по делото разноски, а именно: 18 000,00 лв. –държавна такса върху сумата от 450000,00 лв., частично предявено от 750 000,00 лв. и депозит за вещи лица в общ размер на 2872,28 лв. (370,00 лв./л.1421, т. V+ 781,28 лв.+673,00 лв.+ 1048,00 лв. /л. 1587, гръб, т. VІ от делото), заплатени от бюджета на съда, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответниците следва да заплатят в полза на процесуалният представител на ищеца адв. Р.Б. дължимото адвокатско възнаграждение за един адвокат предвид чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а именно 9 360,00 лв.

Съобразно отхвърлената част от иска на ответниците Д. А. и МБАЛ „Д-рТота Венкова“ – Габрово се дължат разноски, по представените списъци на разноските, като съдът намира, че претендираните хонорари не са прекомерни. За процесуално представителство на Д.Р.А. му се дължи сумата от 1111,00 лв., а на МБАЛ „Д-р Тота Венкова Габрово“ сумата от 1280,00 лв. Ответницата С. К. не е претендирала разноски.

Водим от горното Габровски окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят солидарно на С.И.И., ЕГН ********** *** сумата 90 000,00 лв. /деветдесет  хиляди лева/, частично предявен за сумата от 150 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на съжителката му Д.Н.М., починала на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят солидарно на С.И.И., ЕГН ********** *** сумата 40 000,00 лв. /четиридесет  хиляди лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на новороденото му дете  А.С.И., починал на 26.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г.- датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като в останалата част до пълния предявен размер от 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, частично предявен от сумата 150 000,00 лв.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят солидарно на И.С.И., ЕГН **********, действаща чрез своя законен представител баща С.И. *** сумата 90 000,00 лв. /деветдесет  хиляди лева/, частично предявен за сумата от 150 000,00 лв., представляваща - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на майка й Д.Н.М., починала на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г.- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят солидарно на Н.С.М., ЕГН ********** *** сумата 90 000,00 лв. /деветдесет  хиляди лева/, частично предявен за сумата от 150 000,00 лв., представляваща - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на дъщеря й Д.Н.М., починала на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят солидарно на Н.С.М., ЕГН ********** *** сумата 90 000,00 лв. /деветдесет  хиляди лева/, частично предявен за сумата от 150 000,00 лв., представляваща - обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на дъщеря му Д.Н.М., починала на 04.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 вр. с чл. 53 и чл. 51 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** ***, С.М.К., ЕГН ********** *** и МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 да заплатят в полза на адв. Р.Д.Б. *** със съдебен адрес *** адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за един адвокат в размер на 9 360,00 лв. /девет хиляди триста и шестдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря И.С.И., ЕГН **********, Н.С.М., ЕГН ********** и Н.С.М., ЕГН ********** да заплатят на Д.Р.А., ЕГН ********** *** сумата от 1 111,00 лв.  /хиляда сто и единадесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** действащ лично и като законен представител на малолетната си дъщеря И.С.И., ЕГН ********** ***, Н.С.М., ЕГН ********** и Н.С.М., ЕГН ********** *** да заплатят на МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 сумата от 1 280,00 лв.  /хиляда двеста и осемдесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Р.А., ЕГН ********** *** и С.М.К., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно с МБАЛ "Д-р Тота Венкова", ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул. „Д-р Илиев Детския“ № 1 по сметка на Окръжен съд Габрово дължимата държавна такса в размер на 18 000,00 лв. /осемнадесет хиляди лева/, 2872,28 лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и два лева и 28 ст./ - възнаграждения на вещи лица, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи – ЗАД „БУЛСТРАТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД на страната на ответника Д.Р.А. и ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД на страната на ответника МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ - Габрово.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: