Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……….10.2018г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ
при секретар Мая Петрова, като разгледа
докладваното от съдията, търговско дело №2 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2,
ап.6, представлявано от Г. П. С., против
Х.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.Н.В.С., с която са предявени частични искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
след допуснато изменение на иска, съдът е сезиран с искане да осъди
ответника да заплати на ищеца, следните суми: -15942.99
щ.д. представляваща част от
общо дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена Договор за паричен
заем от 29.07.2003г.; -613.19 щ.д.,
представляваща част от общо дължимата договорна лихва в размер на 45639.73
щ.д., в размер на 3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от
заемната сума за периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по
конкретния транш до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от
50500 щ.д. за периода от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000
щ.д. за периода от 13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000
щ.д. за периода от 01.09.2003г. до
31.07.2013г.; -606.06 щ.д.,
представляваща частичен иск от общо дължимата неустойка от 32850 щ.д., в размер
на 0.02 % на ден върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.12.2014г. до
31.12.2017г. и -606.06 щ.д.,
представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна лихва в размер на
61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от 31.07.2013г. от
31.12.2017г.
В исковата молба се
твърди, че по силата на Договор за паричен заем от 29.07.2003г., ищеца се е
задължил да предаде в собственост на ответника, наведнъж или на траншове, в
рамките на 120 дни чрез банков/и превод/и по сметка №**********, байков код
62176307, сумата от 150000 щ.д., като заемополучателят се е задължил да върне
сумата в срок до 31.07.2013г. Твърди се, че ищеца е изпълнил изцяло и в срок
задължението си по договора, като с банкови преводи е заверил сметка на
ответника, както следва: с 50500 щ.д. на 31.07.2003г. с транзакция
№13480060076; с 50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №15540060096 и с 50000
щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция № **********. Твърди се, че с договора е
уговорена лихва в размер на 3% годишно върху заемната сума, като размера на
дължимата лихва върху сумата по всеки транш и за периода от дата на съответния
превод до 31.07.2013г., е както следва: 15377.24 щ.д. по транша от
31.07.2003г.; 15170.83 щ.д. по транша от 13.08.2003г. и 15091.66 щ.д. по транша
от 01.09.2003г. Твърди се, че тъй като ответника е изпаднал в забава, от датата
на падежа на задължението, върху заетата, но невърната сума се дължи
обезщетение /мораторна лихва/ в размер на законната лихва, което възлиза на
67331.30 щ.д. Твърди се, че по силата на договора върху заетата и невърната
сума, се дължи неустойка в размер на 0.02 % за всеки ден забава, за периода от
датата на падежа до 31.12.2017г., чиито размер е 49122.91 щ.д. Твърди се, че с
Нотариална покана рег.№7754/30.11.2017г., препис от оригинала
рег.№7755/30.11.2017г. на Варненски нотариус, с рег.№ 224 в РНК, която е
връчена срещу разписка на 07.12.2017г., заемополучателя е поканен да върне
заемната сума, ведно с лихвите и неустойките, но това не било сторено.
С депозирания
в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен отговор на ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи,
че предоставените от ищеца на ответника суми на траншове,
независимо от документалното оформяне
на тези отношения, не представляват предадени суми в заем. Твърди се, че към
2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД, с ЕИК *********, е акционерно дружество с двама
акционери-ответника и П. Г. С.. Твърди се, че дружеството е учредено, чрез
преобразуване на “МИПС-Инвестмънт“ ООД, с решение от 01.02.2001г. по
ф.д.№150/2001г. на ВОС. Твърди се, че през 2003г. едноличен собственик на капитала
и представляващ на ищцовото дружество е С. Г. С., който е брат на П. Г. С..
Твърди се, че на Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД,
проведено на 28.07.2003г., е взето решение капиталът на дружеството да бъде
увеличен от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции, които
се разпределят поравно между двамата акционери. Твърди се, че за целта всеки от
акционерите е следвало да внесе по 260000лв. за записаните нови 2600 акции.
Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело, по разплащателна
сметка в щатски долари в “Булбанк“ АД, на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на
същата дата ищеца е превел на ответника и на П.С. по 50000 щ.д. Поддържа се, че
с посочените суми, двете физически лица правят част от вноската си за
увеличение на капитала на
„МИПС-Инвестмънт“ АД, което увеличение е вписано в регистъра на търговските
дружества при ВОС с решение от 04.08.2003г. по ф.д.№150/2001г. Твърди се, че на
13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д.,
като на същата дата дружеството е превело на ответника и на П.С. по 50000 щ.д.
Твърди се, че по аналогичен начин са се развили събитията на 01.09.2003г.,
когато “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д., съответно
той е превел на ответника и на П.С. по 50000 щ.д. Твърди се, че получените суми
на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г. двамата акционери-ответника и П.С. са
направили вноските си за увеличението на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД. С
оглед изложеното се поддържа, че с парични средства, собственост на
“МИПС-Инвестмънт“ АД, е увеличен капитала на същото дружество, като за целта
съответните суми превеждани на ищеца, а той от своя страна ги е превеждал на
двамата акционери, които са ги внасяли обратно в “МИПС-Инвестмънт“ АД. Сочи се,
че тъй като паричните средства са били на “МИПС-Инвестмънт“ АД, съответно на
двамата акционери в това дружество, като краен резултат средствата отново са се
върнали във въпросното дружество и съответно при двамата акционери. Ето защо се
поддържа, че никога не е стоял въпроса за ефективното връщане на тези средства.
Твърди се, че с решение на горепосоченото общо събрание на акционерите от
28.07.2003г., в съвета на директорите на “МИПС-Инвестмънт“ АД са включени С. Г.
С., който имал качеството на едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество и М. Д. М.. Твърди се, че на 14.11.2003г. с решение от 01.12.2003г.
по ф.д.№2416/1997г. на ВОС, М. М. е
станал едноличен собственик на капитала и представляващ ищцовото дружество.
Твърди се, че през 2008г. е постигнато съгласие Х.И. да намали акционерното си
участие в “МИПС-Инвестмънт“ АД, като прехвърли част от акциите си на П. Г. С. и
на брат му С. Г. С., както и на общото събрание на акционерите да се гласува
увеличаване на капитала, под условие, че цялото увеличение да бъде записано от С.С.
и от дружество, контролирано от М. М. . Твърди се, че с Договори за продажба на
акции, сключени на 29.07.2008г., с нот.заверка с рег.№6376 и рег.№6377 от
29.07.2008г. на Варненски нотариус с рег.№011 на НК, ответника продава 400 бр.
акции на С.С. на цена равна на номиналната им стойност и 1390 бр. акции на П.С.
на цена десет пъти по-малка от номиналната им стойност. Твърди се, че на общо
събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е проведено на
09.08.2008г., е прието решение за увеличение на капитала на дружеството, под
условие, че цялото увеличение се записва и внася, както следва: от С.С.-
172000лв. и от ищцовото дружество, с едноличен собственик на капитала М. М. -318000лв.
Сочи се, че по точка 2 общото събрание изрично е гласувало преразпределение на
капитала, като акционера ответник остава с 1060 бр. акции на приносител, като
увеличението на капитала е вписано в търговския регистър под №20080813145039.
Поддържа се, че с така извършените действия по продажба на акции и гласуване за
увеличение на капитала от определени лица, ответника е изпълнил поетите
ангажименти към другите акционери-П.С., С.С. и М. М. , последния участващ чрез
ищцовото дружество. Ето защо ответника е поискал да му бъде потвърдено писмено,
че няма задължения към никого от другите акционери и свързаните с тях
дружества. Твърди се, че в началото на месец октомври 2008г. е подписано
споразумение между ищеца, с едноличен собственик и представляващ М. Д. М. и
ответника, в което страните са записали, че втория е уредил задълженията си към
ищцовото дружество и то няма никакви претенции към него. Твърди се, че
впоследствие ответника става едноличен собственик на капитала на ищцовото
дружество, за което е налице вписване в търговския регистър под №20081230103901,
като е бил такъв до 12.02.2010г. Твърди се, че през 2010г. ответника е
прехвърлил дяловете си на Г. П. С., който е баща на П.С. и С.С., за което е
налице вписване в търговския регистър под №20100212082835. Твърди се, че при
предаване на дружествената документация на Г. С., в нея се е намирало и
цитираното по горе споразумение от м.октомври 2008г. Твърди се, че тъй като
задължението по договора за заем от 29.07.2003г. не е било дължимо, в края на
2013г., то е било отписано в счетоводството на ищцовото дружество, което се
установява от счетоводния баланс на ищцовото дружество за 2013г., който е
публикуван в търговския регистър под №20141105085659 и в него вземания в такъв
размер не съществуват. В заключение се поддържа, че процесните суми, преведени
от ищеца на ответника на 31.07.2003г.,
на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г., в общ размер на 150000 щ.д. не представляват
заем, а парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, преведени чрез
ищцовото дружество на двамата акционери в “МИПС-Инвестмънт“ АД, с които е
увеличен капитала на последното дружество. Поддържа се, че с извършените от
ответника действия през 2008г. по продажба на акции и гласуване за увеличение
на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД и включване на определени лица, той е
изпълнил поетите ангажименти към останалите акционери, поради което през
м.октомври 2008г. е подписано споразумение между страните по делото, че
отношенията им са уредени и те не си дължат нищо. В условията на евентуалност
се прави възражение за погасяване по давност на претенциите за заплащане на
договорна лихва и на неустойка. В тази връзка се сочи, че независимо от това,
че в договора за заем не са посочени падежи на задължението за лихва, те са
били дължими най-късно към датата на падежа-31.07.2013г., а съгласно чл.111,
б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност. Ето защо се
поддържа, че претенцията за договорна лихва се е погасила по давност към
31.07.2016г. На следващо място се сочи, че ищецът претендира две обезщетения за
забавено изпълнение на едно и също парично задължение, а имено обезщетение по
чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва и неустойка за забава във връщането на
заетата сума уговорена с чл.12 от договора за заем, което е недопустимо, тъй
като съставлява претендиране на кумулативното обезщетение за забава-на
мораторна лихва и на неустойка върху едно и също парично задължение. На
последно място се сочи, че част претендираната от неустойка за периода от
31.07.2013г. до 31.12.2017г. е погасена по давност на основание чл.111, б.“б“
от ЗЗД, поради изтичането на тригодишния давностен срок давност, а имено за
периода 31.07.2013г. до 01.01.2015г.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите на ответника,
изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че в случая липсва основание за
погасяване, чрез своеобразно
прихващане на капитал със заем, дори същия да е бил под формата на пряк
паричният превод от “МИПС-Инвестмънт“ АД към физическото лице и оттам обратно в
дружеството като капитал, тъй като това са две различни основания, които се
осчетоводяват се различно и имат различни правно-фискални последици. Твърди се,
че този начин на погасяване е още по-малко приложим, когато погасяването е
опосредено от трето лице. На следващо място се поддържа, че дори да се
възприемат за достоверни фактическите твърдения на ответника, то в отношенията
между “МИПС-Инвестмънт“ АД и ищцовото дружество, първото дружество би следвало
да е кредитор, а второто длъжник, като не съществува каквато и да е възможност
това задължение да се погаси само и единствено по волята на страните по делото,
доколкото в правоотношението участва и трето лице. Твърди се, че ако това би
станало с опрощаване, за ищеца то това би било счетоводна печалба, с всички последици,
без за “МИПС-Инвестмънт“ АД да възниква какъвто и да е благоприятен факт по
смисъла на чл.37, ал.1 вр. чл.34 от ЗКПО. Твърди се, че в отношенията между
ответника и неговия пряк кредитор-ищцовото дружество задължението би останало
висящо и едно опрощаване би довело до формирането на още едно данъчно
задължение-това на физическото лице. Поддържа се, че цялата тази конструкция,
следва да е съпътствана с комплекс от организационни, облигационни, счетоводни
и фискални документи, каквито в случая няма. Твърди се, че паричният оборот
между ищеца и “МИПС-Инвестмънт“ АД стартира с Договор за заем и заверяване
сметката на акционерното дружество със средства на ищцовото дружество, както
следва: на 19.06.2001г. със сумата 220002, щ.д.; на 05.07.2001г. със сумата
78002 щ.д. и на 25.04.2003г. със сумата 100000 щ.д. Твърди се, че към
последната дата “МИПС-Инвестмънт“ АД дължи на ищеца общо сума от 398004 щ.д.,
поради което не първото дружество е кредитор на ищцовото дружество, а тъкмо
обратното. Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца
сумата от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по
договор USD“, чрез което връща част от задължението си към кредитора. Поддържа
се, че на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 $, което
представлява изпълнение на задължението да предостави в определен срок обща
сума в размер на 150000 щ.д. Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД
превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка
по договор USD", чрез което връща втората част от задължението си към
кредитора, като на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 щ.д.,
което представлява изпълнение на задължението по процесния договор за заем.
Твърди се, че по същия начин са се развили събитията на 01.09.2003г., когато
“МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание
“заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща третата
част от задължението си към кредитора, а ищеца в изпълнение на договора за заем
кредитира ответника със сумата 50000 щ.д. Поддържа се, че ищеца е кредитирал
както “МИПС-Инвестмънт“ АД, така и неговите акционери, като всеки от длъжниците
дължи връщане на получените средства. Твърди се, че получените от акционерите
средства са послужили за увеличаване на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД,
респективно за погасяване на част от задълженията му към ищеца. Поддържа се, че
в случая не съществува индиция, че е възможно да се извърши прихващане,
цедиране или тристранно споразумение между различните по вид, време, размер и
основание преводи на суми. Поддържа се, че няма такава правна възможност,
доколкото няма тристранно задължаване, а е налице един единствен общ кредитор и
на акционерното дружество, и на акционерите. Твърди се, че не е възможно да е
подписано споразумение между ищеца и ответника, с което длъжникът и кредиторът
са си уредили отношенията, тъй като такова уреждане е следвало да се оформи
счетоводно, да съпътства ГФО на дружеството кредитор и да стане част от ГДД на
длъжника-ответника, тъй като 150000 щ.д. опростен дълг следва да се обложат
като доход с данък по реда на ЗДДФЛ, а недекларирането на този доход
представлява само по себе си данъчно престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК.
Твърди се, че липсва каквато и да е счетоводна следа за подобно уреждане,
въпреки спекулативното твърдение на ответника, че това “споразумение“ е част от
фирмената документация на ищцовото дружество. Сочи се, че твърдението на
ответника се опровергава в и от факта, че след 2008г. са подавани няколко
години ГФО, в които това задължение е посочено в баланса на ищцовото
дружество-кредитор. Сочи се, че ГДД на ищцовото дружество за 2008г. е подписана
от ответника и в приложението Оборотна ведомост на II ниво към нея изрично той
е посочен като дебитор със задължение от 199683лв., съставляващи равностойност
на 150000 щ.д. по курса към съответния момент. Поддържа се, че не е възможно
към 2008г. едновременно да съществува споразумение, с което се урежда
процесното кредитно задължение и задължението да продължава да съществува като
част от баланса на дружеството, без това да е удостоверено като обстоятелство
от самия ответник в ГДД на ищцовото дружество, с оглед факта, че същия е негов
управител и представляващ. Твърди се, че ГДД за 2008г. е с входящ номер в НАП
от 23.03.2009г., което сочи за недостоверност на твърдението на ответника, че
към началото на м.октомври 2008г. е било писмено потвърдено с нарочно
споразумение липсата на негови задължения към ищеца. Сочи се, че твърдението за
уреждане на отношенията, противоречи и на декларацията, подавана от ответника
пред Сметната палата на основание чл.2, ал.1 от Закона за публичност на
имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности от 06.12.2013г.
до днес. Твърди се, че в първата декларация /т.9/ при встъпването в длъжност,
ответникът е посочил задължението си, като в следващите години, декларира само
липса на промени, което е допустимо само ако задължението съществува в
непроменен вид, т.е. не е погасено на каквото и да е основание, включително
уреждане, плащане или давност. По отношение на твърдението за отразяване на
уреждането на отношенията отразено в подаден ГФО от 2013г., в който това
задължение липсва в баланса, се поддържа, че поради техническа грешка, за която
е отговорна обслужващата ищеца счетоводна къща, действително от негово име, но
само и единствено за 2013г. е подаден за публикуване ГФО, с посочените
параметри и аксесоари. Твърди се, че въпросния ГФО, с посочените параметри,
касае друго търговски дружество, обслужвано от същата счетоводна къща, като за
отстраняването на този пропуск е подадено Искане за изправяне на грешки.
Поддържа се, че според чл.4, ал.1, т.7 от ЗСч. /отм./ и чл.26, ал.1, т.5 от
действащия ЗСч., един от основните принципи е “независимост на отделните отчетни
периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс-всеки отчетен период
се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с
предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в
началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на
предходния отчетен период“. Ето защо следва данните в подадените ГФО за 2012г.
и за 2014г. да съвпадат като началното салдо за 2013г. да е идентично с
крайното за 2012г., съответно крайното салдо за 2013г. да е идентично с
началното за 2014г. Твърди се, че ГФО за 2013г. няма каквато и да е връзка
предходната и със следващата години, като същата се проява, след корекция на
допусната грешка и се постави представения като доказателство ГФО за 2013г. в
свързаност с предходен и следващ такъв. Твърди се, че по сметка 498/3/ “други
дебитори“ за всички години е посочен като задължено лице “Хр.И.“, при което
размерът на конкретното задължение се колебае в зависимост от курса на долара.
В заключение се поддържа, че задължението на ответника по договора за заем с
ищеца не е погасявано по никакъв начин, а твърдението за някакво уреждане е
необосновано и недоказано. По отношение на възраженията за погасителна давност,
се сочи, че уговорената договорна лихва е формирала задължение на тази основа
към датата на падежа в посочения в и.м. размер.
С отговора на
допълнителната искова молба,се оспорват доводите на ищеца за невъзможност,
освен с погасяване, за друг начин на погасяване /уреждане/ на отношенията по
повод процесната сума. Твърди се, че към момента на възникване на процесиите
отношения-2003г. и към настоящия момент, ищцовото дружество е с едноличен
собственик на капитала С. Г. С., както и че “МИПС-Инвестмънт“ АД и неговите
акционери-ответника и П. Г. С., са били свързани лица по смисъла на § 1 от ДР
на ТЗ. Поддържа се становището, че процесните отношения, привидно са оформени
като заемни и всъщност не са такива. Твърди се, че целта на тези отношения
между свързани лица е била да се осигури финансиране за увеличаване на капитала
на“МИПС-Инвестмънт“ АД и с един и същи финансов ресурс да се осъществява
дейност, както от ищеца, така и от “МИПС-Инвестмънт“ АД, в зависимост от това
кое дружество е имало нужда от средства. Твърди се, че в отношенията между тези
лица никога не е стоял въпроса за ефективно връщане на дадените средства,
напротив след като през 2008г., чрез
прехвърляне на акции и увеличение на капитала, е преразпределено акционерното
участие в “МИПС-Инвестмънт“ АД, отношенията между свързани лица са били
уредени, като ответника е изпълнил поетите ангажименти към другите акционери-П.С.,
С.С. и М. М. , последния участващ, чрез ищцовото дружество. Твърди се, че
потвърждение за уредени отношения между свързани лица е факта, че през 2008г. ответника става
едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, а впоследствие през
2010г. прехвърля цялото си дялово участие на Г. П. С., баща на П.С. и С.С..
Поддържа се, че споразумението от м.октомври 2008г., имащо за предмет уреждане
на отношенията на ответника с ищцовото дружество, чиито едноличен собственик и
представляващ към този момент е М. Д. М., е останало в архива на дружество, тъй
като след подписване на споразумението ответника е станал едноличен собственик
на дружеството и е държал на едно място цялата документация. Твърди се, че при
прехвърлянето от ответника изцяло на дяловото участие на Г. С., е предадена и
цялата документация. Твърди се, че с оглед данъчния и счетоводния аспект на
извършеното със споразумението погасяване, страните са водили вземането до
настъпване на падежа му-2013г., като с настъпването на падежа, вземането е
отписано като недължимо и то не е намерило отражение в годишния финансов отчет
на ищцовото дружество за 2013г., както и не е декларирано и от ответника като
дължимо след 2013г. Оспорват се твърденията на ищеца, че е била допусната
грешка в счетоводните документи за 2013г., която впоследствие била поправена,
като се сочи, че няма данни да е направена такава поправка и същата да е
представена в търговския регистър. В тази връзка се оспорва доказателствената
стойност на представения документ-искане за изправяне на грешки от Петър Г.,
като се твърди, че същия е съставен в последствие с цел обслужване на тезата на
ищеца в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа исковата молба, моли
за уважаване на иска и присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки
доразвива съображения в подкрепа на исковите претенции и относно оспорванията
на доводите на ответника.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва иска и
поддържа становището си изложено в отговорите на иск.молба. Моли за отхвърляне
на претенциите, като с писмени бележки излага подробни съображения за
неоснователност на иска.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото заверен препис от сключен между страните Договор за паричен заем от
29.07.2003г., се установява, че ищеца се е задължил да предаде в собственост на
ответника, в срок от 120 дни от подписване на договора сумата от 150000 щ.д.,
чрез банков превод по сметка №**********, б.код 62176307, като заемополучателят
се е задължил да върне сумата в срок до 31.07.2013г. С чл.7 от договора е
постигнато съгласие за заплащане на годишна лихва върху заемната сума в размер
на 3%. В чл.12 от договора е предвидена неустойка в размер на 0.02% на ден
върху главицата, при забава на заемополучателя за погасяване на задължението на
падежната дата.
Видно е от
представения препис от Извлечение от банковата сметка на ищцовото дружество, че
същото е превело по банковата сметка на ответника сметка №**********, суми
както следва: с банкови преводи е заверил сметка на ответника, както
следва: -50500 щ.д на 31.07.2003г. с
транзакция №13480060076; -50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №16340010026
и -50000 щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция №15560060060.
От представения препис от Нотариална покана с рег.№7754 от 30.11.2017г.,
том 4, №92 на Варненски нотариус, с рег.№ 224 в РНК, е видно, че ищеца е
поканил ответника да погаси задължението си по горепосочения договор за заем,
ведно с договорна лихва и неустойка, като от приложената разписка се
установява, че поканата е връчена на
адресата на 07.12.2017г.
Към настоящото дело е приложено ф.д.№150/2001г. на ВОС, от материалите,
по което е видно, че въз основа на обективирано в Протокол от 28.07.2003г. решение,
взето на редовно годишно ОС на акционерите в “МИПС-Инвестмънт“ АД-П. Г. С. и
ответника, с Решение от 04.08.2013г. съдът е разпоредил по партидата на
дружеството да се впишат промени, изразяващи се в увеличаване на капиталът на
дружеството от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции с
номинал от 100лв., които се разпределят поравно между двамата акционери и всеки
от тях става собственик на по 2850 бр. акции.
Видно е от представения с отговора на иск.молба препис от Договор за
продажба на Акции от 29.07.2008г., с нот.заверка на подписите, с рег.№6376 на
Варненски нотариус с рег.№011 на НК, че ответника е прехвърлил на С. Г. С. 400
бр. акции от капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД, с номинална стойност от по 100лв.
за сумата от 40000лв. С Договор за продажба на акции от 29.07.2008г., с
нот.заверка с рег.№6377 от 29.07.2008г. на Варненски нотариус с рег.№011 на НК,
препис от който е приет по делото, ответника продава на П. Г. С. 1390 бр. акции
от капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД, с номинална стойност от по 100лв. за
сумата от 1390лв., т.е. на цена десет пъти по-малка от номиналната им стойност.
От приетия по делото протокол от 09.08.2008г. е видно, че на посочената
дата е проведено Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е
приело решение за увеличение на капитала на дружеството от 570000лв. на
1060000лв., като цялото увеличение се записва и внася от акционерите С.С. и ищцовото
дружество, представлявано от М. М. , съответно първия със сумата от 172000лв. и
дружеството със сумата от 318000лв. Увеличението на капитала е вписано в
Търговския регистър на 13.08.2008г.
Установява се от
представеното по делото Решение от 01.12.2003г. по ф.д.№4216г. на ВОС, че в ТР
е вписано прехвърляне на 50 дяла-целия капитал на ищцовото дружество от страна
на С. Г. С. на М. Д.М. .
По делото е
приложено Удостоверение за родствени връзки изх.№АУ044104МЛ на Община Варна, от
което се установява, че акционерите в “МИПС-Инвестмънт“ АД-С. Г. С. и П. Г. С.,
са братя, както и че Г. П. С. е техен баща.
По делото е приета
банкова, счетоводна и данъчна документация на ищцовото дружество, както и копия
от подадени от ответника декларации по ЗПИЛЗВДОДДПЧС.
Според приетите по
делото заключения на назначена ССч.Е, които се кредитират от съдът както
компетентно дадени и неоспорени от страните, във връзка взето решение на
28.07.2003г. от акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД за увеличаване на капитала
на дружеството, акционерите П.С. и Х.И. са внесли по банковата сметка на
дружеството общо 150000 щ.д., с левова равностойност 262306лв., на три транша
от по 50000 щ.д., съответно на 31.07.2003г., 13.08.2003г. и на 01.09.2003г. Няма данни как са отразени
счетоводно извършените преводи от “МИПС-Инвестмънт“ АД към “Трейдмейкърс“ ЕООД,
както кога и как са закрити тези разчети. На 25.04.2003г. “Трейдмейкърс“ ЕООД е
наредило по смета на “МИПС-Инвестмънт“ АД 100000 щ.д. с основание “превод PC
към PC“, на 31.07.2003г. посочената сума е върната обратно с основание “Превод
PC към PC ро dogowor“, като на същата дата “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50500
щ.д. по сметка на Х.И., с основание “Превод PC към PC ро dogowor“. На
13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е наредило по смета на “Трейдмейкърс“ ЕООД
100000 щ.д., с основание “Заверение на разплащ. сметка finansovzaem usd“, като
на същата дата “Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50000 щ.д. по сметка на Х.И., с
основание “Превод PC към PC dogovor za pariche“. На 01.09.2003г.
“МИПС-Инвестмънт“ АД е наредило по смета на “Трейдмейкърс“ ЕООД 100000 щ.д., с
основание “Заверение на разплащ. сметка prewod“, като на същата дата
“Трейдмейкърс“ ЕООД е наредило 50000 щ.д. по сметка на Х.И., с основание
“Превод PC към PC prewod“. По оборотна ведомост от 2004г., по счетоводна сметка
4983 /Други дебитори аналитична сметка Хр.И./, като към 01.01.2004г. вземането
на ищеца към ответника е в размер на 234774лв., равняващи се на 150000 щ.д. За
периода от 2004г. до момента по тази счетоводна сметка има отразено единствено
преоценка на вземането в зависимост от курса на долара към лева. За периода
01.01.2004г.-31.05.2018г. е налице последователност в счетоводните записвания
на задълженията от страна на ответника към ищеца. В допълнителното заключение
вещото лице е посочило движението на средства през периода 2001г.-2012г. между
“МИПС-Инвестмънт“ АД и “Трейдмейкърс“ ЕООД, и начина на счетоводното им
записване. Паричния оборот по сметката на “Трейдмейкърс“ ЕООД за 2001г. са
изразява в получаване на 300000 щ.д. от “Nolton Internacional LTD“, които са
заведени по счетоводна сметка 152, и преведени суми на “МИПС-Инвестмънт“ АД в
размер на 298 000 щ.д., които са
заведени по счетоводна сметка 498. През 2002г. няма движение, като през
2003г. освен горепосочените преводи, на 05.02.2003г. и на 10.05.2003г. по
сметката на “Трейдмейкърс“ ЕООД са постъпили два превода на обща стойност
199850 щ.д. с наредител “Nolton Internacional LTD“. Към 31.12.2003г. вземането
от Х.И. е отразено по счетоводна сметка 498/3 и е в размер на 150000 щ.д. Към
същата дата вземането от П.С. е отразено по счетоводна сметка 498/4, като към
31.12.2003г. вземането е в същия размер на 150000 щ.д. В периода до 2012г. няма
съществено движение, като през посочената година е отразени постъпила сума в брой размер на 107629.75лв. от “Мипс Инвестмънт“ АД, за
закриване на вземане по счетоводна сметка 498/1. През 2013г. са отразени
постъпила в брой 101143.70лв. и изразходвани 106918лв., като и двете движения
касаят вземане от П.С. отразено по счетоводна сметка 498/4. За периода
01.01.2014г.-31.05.2018г. няма отразени движения по каса, а за същия период
предприятието не отчита наличие на банкови сметки. Вещото лице е дало подробно
заключение за паричните потоци между “Трейдмейкърс“ ЕООД и “Мипс Инвестмънт“ АД
през календарната 2012г.
При условията на
чл.165, ал.1 от ГПК по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. Д. М. и П. Д. Г., за установяване, респективно за опровергаване,
на твърдението на ответника за съществуването, изгубването и съдържанието на
документ-Споразумение началото на месец октомври 2008г., подписано между ищеца и
ответника, за погасяване на задължението по процесния договор за наем.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявените
осъдителни искове в тежест на ищеца е да докаже възникването и дължимостта на
спорните вземания, а от своя страна ответника следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват вземанията.
По претенцията за
главница:
Съгласно
разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
По своята правна природа договорът за заем
е неформален, тъй като законът не изисква съгласието на страните да бъде
облечено в определена форма, с оглед действителност на облигационното
правоотношение, като за валидността на същия е достатъчно постигане на съгласие
между страните, придружено с предаване на заемната парична сума. В разглеждания
случай от кореспондиращото съдържание на процесния договор за заем от
29.07.2003г., извлечението от банковата сметка на ищцовото дружество и
заключението на вещото лице, се налага извода, че страните са изразили съвпадаща воля да сключат договор за заем,
като същевременно счетоводните документи удостоверяват и реалното предаване от
заемодателя на заемателя на сумата от 150000 щ.д., чрез банков превод по сметка
№**********, в договореният срок на три транша-на 31.07.2003г. с транзакция
№13480060076 сумата от 50500 щ.д, на 13.08.2003г. с транзакция №16340010026 сумата
от 50000 щ.д. и на 01.09.2003г. с транзакция №15560060060 сумата от 50000 щ.д.,
като факта на получаване на сумите не се оспорва от ответника. Ето защо съдът
приема, че ответника, в качеството на заемополучател, и ищцовото дружество, в
качеството на заемодател, са обвързани от договор за заем, поради което за
първия съществува задължението да върне получената сума от общо 150000 щ.д.,
след настъпване на договореният падеж на задължението, т.е. до 31.07.2013г.
Оспорването на
ответника, че предоставените му от ищеца суми, независимо от документалното
оформяне, не представляват предадени суми в заем, т.е. за привидност на
договора за заем, остана недоказано.
Според правната
доктрина и съдебната практика при привидния договор липсва съгласие да се
породят правните му последици, като той се сключва, за да се създаде привидност
за трети лица, но страните реално не желаят възникването на правните последици
на договора и не желаят да са обвързани от него. За успешното доказване на
привидността-абсолютната или относителната симулация, на договора е необходим
писмен документ-обратно писмо, в който е посочено, че съгласието за сключване
на договора не е истинско, а е привидно. Обратното писмо следва да съдържа
волеизявленията на страните по прикрития договор и да разкрива действителната
им воля по сделката, като такова писмо по делото не бе е представено.
Друго
доказателствено средство, чрез което може да се докаже симулацията в сделката,
са свидетелски показания, които обаче съгласно чл.165, ал.2 от ГПК са допустими
само при наличие на така нареченото начало на писмено доказателство,
представляващо документ, който изхожда от другата страна или официален документ,
т.е. документ удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може
да се заключи, че симулацията е вероятна. В разглеждания казус ответника не
ангажира документ, който да по своя характер да съставлява начално писмено
доказателство, поради което показанията на разпитания по инициатива на
ответника свидетел М. Д. М., дадени в посока, че процесния договор за заем е
привиден, се явяват недопустими, респективно не следва да бъдат коментирани.
С оглед горното,
съдът намира, че Договор за заем от 29.07.2003г. е валиден и обвързва страните,
в резултат от което за ответника се е породило задължение за връщане на заетата
сума от 150000 щ.д.
За пълнота, следва
да се посочи, че при липсата на събрани годни доказателства за привидност на
процесната сделка, доводите на ответника за действителните отношения на
страните, както и ангажираните в тази насока доказателства, е ненужно да бъдат
коментирани, тъй като няма как да повлияят на формираният краен извод за
действителност и валидност на сделката.
На следващо място
възражението на ответника, включително доразвитите доводи в писмени бележки, че
задължението му е погасено, чрез сключване между страните на Споразумение от
м.10.2008г., с което дългът е опростен, също не бяха доказани.
Един от начините, чрез които длъжникът се освобождава от дълга е опрощаването, като неговия ефектът е погасяване /ликвидиране/ на дълга. Опрощаването на задължения става, чрез договор, уреден в чл.108 от ЗЗД, който гласи, че задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си, чрез договор с длъжника. В този смисъл за да настъпи ефекта на опрощаването е необходимо кредиторът и длъжникът да постигнат съгласие за това, като едностранното изявление на кредитора, че се отказва от вземането си, не е достатъчно, а необходимо и изрично приемане от страна на длъжника. При задължения над 5000лв. и при сделки, които не са сключени между роднини, какъвто е настоящия случай, е необходима писмената форма на договора за опрощаване, с оглед неговото доказване. На следващо място, част от необходимото съдържание на договора за опрощаване, за да настъпи погасителният му ефект, е наличието на ясно и недвусмислено изявление, че страните-кредитор и длъжник, се съгласяват дългът да бъде опростен, като дългът следва да бъде индивидуализиран по основание и размер. Опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага, затова изразената воля на кредитора да опрости това, което му се дължи, не трябва да дава място за каквито и да е съмнения и колебания. Ето защо простото изявление на страните, че нямат претенции един към друг, не води до погасяване съществуващия паричен дълг. Към договорните отношения между търговци, е налице допълнително изискване, а имено опрощаването да се извърши при съблюдаване разпоредбите на данъчното законодателство-пр. чл.46, ал.1, т.4 от ЗКПО, според който при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която кредиторът се е отказал от вземането си по съдебен ред или го е опростил, като увеличението се извършва с размера на опростената сума.
В разглеждания казус ответника поддържа становище, че дългът му по
договор за заем е опростен със Споразумение от м.10.2008г., който документ е
загубен или унищожен, не по негова вина. В тази връзка и при условията на
чл.165, ал.1 от ГПК са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М.
Д. М., който сочи, че в качеството си на управител и собственик на капитал на ищцовото
дружество до момента на прехвърлянето му на ответника през 2008г., е подписал
споразумение за опрощаване на процесия дълг. Свидетеля сочи, че споразумението
било подписано по инициатива на ответника, като неговото съдържание било от
няколко реда и в смисъл, че ответника е освободен от всякакви искове, поради
това, че е изпълнил всички ангажименти и няма никакви други ангажименти към
дружество, т.е. че не дължи пари и няма ангажименти към “Трейдмекърс“ АД. Сочи,
че споразумението било съставено в един екземпляр, който останал в държане на
ответника, като купувач на дружеството. Сочи още, че през 2010г. са му били
необходими документи от “Трейдмейкърс“ АД, поради което на рожденият ден на
ответника, през м.февруари посетил офиса на ищцовото дружество, където в
счетоводството на дружеството, случайно видял въпросното споразумение и двата
договора за заем с Х.И. и П.С., както и формулярите до БНБ, че са взели външен
кредит. Според свидетеля споразумението е останало в документацията на ищцовото
дружество при прехвърлянето на собствеността и управлението му от ответника на
трето лице, като не му е известна понататъшната съдба на документа. От друга
страна свидетелят П. Д. Г., сочи, че е приел счетоводната документация на
ищцовото дружество през 2012г., като същата му е предадена от ответника, който
до този момент е водил счетоводството на дружеството. Сочи, че в предадената му
документация не се е намирало споразумение уреждащо финансови отношения между
дружеството и ответника. Същевременно вземането на ищцовото дружество към
ответника фигурира в баланса на дружеството за 2008г. и оборотна ведомост II-ро ниво /л.86-87 от делото/. Фигурира и в
ГФО а 2008г.-2012г. публикувани в търг.регистър, както и в декларацията на
ответника по ЗПИЛЗВДОДДПЧС за 2012г. /л.68/.
При тези данни съдът намира, че показанията на свидетеля М.М. не са годни да установят съществуването на
твърдяното от ответника споразумение от м.10.2008г. и изгубването на същото, не
по вина на страната, тъй като изложеното от свидетеля влиза в противоречие с
писмени документи, част от които са съставени от самата страна и с показанията
на другия свидетел по делото. Дори обаче показанията на свидетеля М.М. да се счетат за достоверни и се приеме, че
страните са подписали въпросното споразумение и че то е изгубено не по вина на
страната, то въз основа на същите не може да се достигне до извод, че в случая
е налице опрощаване на дълга. Както се посочи по-горе за да се постигне
погасителен ефект, договорът за опрощаване следва да съдържа ясно и
недвусмислено изявление относно конкретен /индивидуализиран по основание и
размер/ дълг. Според казаното от свидетеля текста на въпросното споразумение е
в смисъл, че ищцовото дружеството няма претенции към ответника и че той не
дължи пари и няма ангажименти към дружеството. Посочената обща формулировка не
отговаря на изискванията за съдържание на
договор за опрощаване, поради което дори да е налице споразумение в
посочения смисъл, същото не е произвело ефект на опрощаване по отношение на
процесния дълг.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
ответника има непогасено задължение към ответника по Договор за паричен заем от
29.07.2003г. в размер на 150000 щ.д., чиито падеж е настъпил на 31.07.2013г., в
резултат от което частичната
претенция за сумата от 15942.99 щ.д., се явява основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
По иска за договорна лихва:
Според чл.7 от Договор за паричен заем от 29.07.2003г., заемателят дължи
годишна лихва в размер на 3% върху заемната сума. С оглед коментираната по-горе
валидност на процесния договор, в полза на заемодателя се дължи договорна
лихва. От друга страна предмет на претенцията са лихви акумулирани в периода до
31.07.2013г. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
три годишна давност. В случая падежа на задължението за лихви следва падежа на
главното задължение, поради което вземането за лихви е станало изискуемо на
31.07.2013г., като срока за погасяването му по давност е изтекъл на
31.07.2016г., т.е. преди завеждане на исковата молба. Ето защо възражението на
ответника за погасяване на претенцията по давност, се явява основателно,
респективно иска следва да се отхвърли.
По иска за неустойка:
В чл.12 от Договор за паричен заем от 29.07.2003г. е предвидена
неустойка при забава на заемополучателя за погасяване на задължението на падежната
дата в размер на 0.02% на ден върху главицата, или по 30 щ.д. на ден. Падежа на
задължението е 31.07.2013г., като изпълнение не е настъпило, поради което
ответника дължи договорената неустойка. Предмет на настоящия иск е част от
неустойката акумулирана през периода 31.12.2014г.- 31.12.2017г., т.е. за забава
от 1095 дни. Изчислена за посочения период, дължимата неустойка възлиза на
сумата от 32850 щ.д. Възражението на ответника за погасяване на задължението по
давност, се явява неоснователно, тъй като към момента на подаване на исковата
молба тригодишния срок по чл.111, б.“б“ от ЗЗД не е изтекъл по отношение на
претендирания период. Ето защо частичната претенция за сумата от 606.06 щ.д.,
следва да бъде уважена.
По иска за мораторна /законна/ лихва
Периода на
претендираната обезщетителна лихва съвпада с този на претенцията за неустойка,
а именно от 31.07.2013г. от 31.12.2017г. трайната съдебна практика е възприела
становището, че не може да се присъжда едновременно неустойка по чл.92 от ЗЗД и
обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за едно и също забавено изпълнение на парично
задължение, тъй като е недопустимо кумулиране на вземане за неустойка с
обезщетение за заплащане на законна лихва за едно и също неизпълнение.
Това е така защото присъждането едновременно на неустойка и на обезщетение за
законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение означава
длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да
се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Същевременно когато страните са уговорили
неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава,
при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само
неустойката, защото да се допусне противното би означавало едностранно
изменение на сключения договор.
Воден от
горното и доколкото в настоящия казус ищеца е предявил и иск за неустойка,
съдът намира, че претенцията за присъждане на мораторна лихва се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни
разноски според доказателствата за извършени такива и съразмерно с уважената
част от иска. Изчислени по посочения начин в полза на ищеца, следва да се
присъдят разноски в размер на 2831.40лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и
според доказателствата за направени такива, чиито размер възлиза на 136.21лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“
№187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г. П. С., сумата от 15942.99 щ.д. представляваща частичен иск от общо
дължимата главница в размер на 150500 щ.д., получена Договор за паричен заем от
29.07.2003г. и сумата от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата
неустойка от 32850 щ.д., в размер на 0.02 % на ден върху главницата от 150000
щ.д., за периода от 31.12.2014г. до 31.12.2017г., както и сумата 2831.40лв., представляваща деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г.
П. С., за осъждане на Х.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати сумата от 613.19 щ.д., представляваща частичен
иск от общо дължимата договорна лихва възлизаща на 45639.73 щ.д., в размер на
3% годишно, формира от сбора от лихвите върху всеки транш от заемната сума за
периода от датата на заверяване сметката на заемополучателя по конкретния транш
до датата на падежа-31.07.2013г., а имено върху сумата от 50500 щ.д. за периода
от 31.07.2003г. до 31.07.2013г., върху сумата от 50000 щ.д. за периода от
13.08.2003г. до 31.07.2013г. и върху сумата от 50000 щ.д. за периода от 01.09.2003г. до 31.07.2013г.,
като погасен по давност и иска за сумата
от 606.06 щ.д., представляваща частичен иск от общо дължимата мораторна
лихва в размер на 61038.63 щ.д., върху главницата от 150000 щ.д., за периода от
31.07.2013г. от 31.12.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2, ап.6, представлявано от Г.
П. С., да заплати на Х.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 136.21лв., представляващи
деловодни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: