ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Варна, ……………….2023г.
Варненският
административен съд – ХХІ-ви състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 2659 по описа
за 2022 год. за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството по делото е по реда на Глава
Десета, Раздел Четвърти АПК вр. чл. 103, ал. 3 АПК.
Образувано е по повод
подадена от С.С.Д., ЕГН ********** ***, жалба срещу решение № 2153-03-154/07.11.2022
г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което по подадено от Д. искане вх. №
1029-03-2679#6/06.10.2022
г. е отказано да се възобнови, на основание чл. 99, т. 2 АПК административното
производство по издаване на Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.–
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП - Варна на НОИ, с което е
разпоредено в качеството й на дъщеря на починалия С.К.М., ЕГН ********** – б.ж.
на гр. Варна, да възстанови сума в размер 2017,18 лв., представляваща размера
на наследствения дял от дълга на наследодателя, от които 1254,57 лв. - главница
и 762,61 лв. - лихва, начислена до датата на постановяване на разпореждането,
както и лихва по чл. 113 КСО от датата на разпореждането до окончателното
погасяване на задължението.
Жалбоподателката
намира, че обжалваното Решение е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби
и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че приложеното към молбата за
възобновяване Удостоверение изх.№ 20360/25.08.2022г. по описа на РС-Варна представлява
ново писмено доказателство от съществено значение за издаването на акта, като
уточнява, че към 11.08.2022г. е нямало как да знае дали Районен съд - Варна ще
постанови Определение №9282/25.08.2022г., постановено по ЧГД №
20223110111485/2022г. по описа на Районен съд - Варна, с което е вписан отказа й
от наследството на С.К.М., ЕГН ********** - б.ж. на гр. Варна, починал на
27.05.2022г. Същевременно посочва, че към 11.08.2022г. не е била наясно с
активите и пасивите на оставеното й наследството от баща си. Твърди, че на
29.06.2022 г. е установила, че
наследодателя й има непогасени публични общински задължения, по които има
образувано изпълнително дело № 461/2020г. по описа на ЧСИ Захари Златков Д.,
рег. №808, поради което е взела и решението да се откаже от оставеното й
наследство. Когато е установила, че наследодателя й има задължения и пасивите
от наследството превишават активите му е депозирала и молба за отказ от
наследството на баща си пред Районен съд-Варна. Сочи, че до момента на издаване
на разпореждането не е заявявала пред Районния съд, че приема наследството от баща
си, на основание чл. 48 от ЗН и не е предприемала каквито и да било действия по
разпореждане с активи от наследството или неговото укриване, от които да се
съди, че наследството е прието. Моли за отмяна на оспореното Решение и
изпращане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Варна с указания за
възобновяване на административното производство по издаване на Разпореждане №
НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.– Ръководител на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Варна. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът -
Директора на ТП – Варна на НОИ в придружително писмо изх. №2153-03-154#2/21.11.2022
г. изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Намира,
че оспорения акт е постановен правилно и законосъобразно, както и че са спазени
всички правила и принципи на административното производство, поради което моли
за отхвърляне на жалбата.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 197, вр. чл. 103, ал. 3 АПК срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт и пред компетентния да се произнесе съд. Поради това
решаващият делото състав намира оспорването за процесуално допустимо.
Административен съд
Варна, като съобрази събраните по делото доказателства и като взе предвид
изявленията на страните, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
С Разпореждане
№РВ-3-03-00709780/28.01.2020 г. на Ч.Ч.– началник отдел в ТП на НОИ – Варна, на
осн. чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е наредено лицето С.К.М., ЕГН ********** от гр.
Варна да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение при нетрудова злополука за
периода от 06.06.2016 г. до 09.09.2016 г. в размер на 3388.70 лв., от които
2509.14 лв. - главница и 879.56 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. С.К.М.умира на 27.05.2022
г. и според Удостоверение за наследници изх. №АУ068498ВН_008МЛ/19.07.2022г.
оставя като наследници по закон две дъщери – Кремена С. Марчева и настоящата
жалбоподателка С.С.Д..
С Разпореждане №НР-3-03-01179860/11.08.2022
г. на Ч.Ч.– ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, на
осн. чл. 114, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството ЗН/ е
наредено С.С.Д., в качеството й на дъщеря на починалия С.К.М.да възстанови сума
в размер на 2017.18 лв., от които 1254.57 лв. - главница и 762.61 лв. - лихва
до датата на настоящото разпореждане, представляваща размера на наследствения
дял – ½ от дълга на наследодателя. Видно от известие за доставяне
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 17.08.2022 г., която не го е
обжалвала в предвидения 14 – дневен срок.
С искане вх. №1029-03-2679#6/06.10.2022
г. до Директора на ТП „Социално осигуряване“ – гр. Варна на осн. чл. 99, т. 2 АПК от С.Д. е отправена молба за възобновяване на производството по издаване на
Разпореждане №НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.– ръководител на контрола
по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна, като молбата е същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно поради противоречието му с материалния
закон, както и да бъдат вдигнати наложените запори върху банковите й сметки.
Като мотив е изтъкнато нововъзникнало обстоятелство – вписан отказ от
наследство под №490/2022г. в Особената книга за отричане от наследство при РС –
Варна.
В отговор на горното
искане, Директорът на ТП – Варна на НОИ се е произнесъл с оспореното в настоящото
производство Решение №2153-03-154/07.11.2022 г., с което е отхвърлено искането
за възобновяване на административното производство по издаване на Разпореждане
№ НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.– Ръководител на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ – Варна на осн. чл. 99, т. 2 АПК. Решаващият административен
орган се е позовал на липса на нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган да не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство. Посочил е също, че представеното
Удостоверение изх. № 20360/25.08.2022 г. не представлява ново доказателство по
смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като не е съществувало към момента на
издаването на административния акт, за да е можело да бъде известно на
страната. То е възникнало след издаването на административния акт и не
обосновава основателност на искането за възобновяване на административното
производство. Удостовереното с него обстоятелство също не е ново, тъй като не е
съществувало към момента на постановяването на административния акт.
Видно от известие за
доставяне, Решението е връчено на жалбоподателката на 09.11.2022 г., която на
17.11.2022 г. е предприела обжалването му по съдебен ред.
Съгласно чл. 99 АПК
влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен
пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е
подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал.
Материално-правните основания за възобновяване на административното
производство са изчерпателно регламентирани в общо седем точки на чл. 99 АПК
като съгласно чл. 100 АПК само в хипотезите на чл. 99 т. 2 - 7 вкл. страната в
производството е легитимирана да поиска възобновяване.
Следователно
производството по чл. 99 АПК като извънреден способ за контрол на влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт поставя отново за разглеждане материалноправен
въпрос, предмет на приключило производство и на влязъл в сила административен
акт и законодателят го допуска единствено при лимитативно изброени правни основания
– т. 1-7 на чл. 99 АПК. Само когато тези основания са налице, органът може да
възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната
законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от
него въпрос, като го преразгледа. Следователно тъй като отмяната на влязъл в
сила индивидуален административен акт е сериозно посегателство върху
задължителната (обвързваща) сила на акта, а и правата и законните интереси на
неговите адресати или на трети лица, предпоставките, при които е допустима
отмяната му, се тълкуват само stricto senso.
В конкретния случай
жалбоподателката основава своето искане за възобновяване на разпоредбата на чл.
99, т. 2 АПК, която позволява влязъл в сила индивидуален административен акт,
който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Под
нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността,
които са съществували към момента на постановяването на административния акт,
но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била
в състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Тези факти
следва да не са били включени във фактическия материал при издаването на
административния акт, но да имат съществено значение спрямо спорното
правоотношение, т. е. ако биха били установени към този момент, биха обусловили
друг правен резултат. Новите писмени доказателства като основание за
възобновяване може да са новооткрити или новосъздадени, но те трябва да се
отнасят до факти, които са съществували към момента на издаване на
административния акт, и за страната да е било обективно невъзможно да се снабди
с тях, въпреки че е положила дължима грижа. Непълнотата на фактическия или
доказателствения материал не трябва да се дължи на небрежно поведение на
страната по отношение на собствения й интерес. (Определение № 10439/14.10.2021г. по
адм. дело №9506/2021г. ВАС).
Искането до директора
на ТП – Варна на НОИ за възобновяване на
основание чл. 99 т. 2 АПК на административното производство по издаване
на Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.– Ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Варна е подадено от адресата на разпореждането,
който поради това е процесуално легитимирано лице по смисъла на чл. 100 АПК, и в тримесечния срок по чл. 102
ал. 2 АПК като се има предвид, че е предявено на 06.10.2022 г., а в него е извършено
позоваване на влязлото в сила на 01.09.2022г., разпореждане от 11.08.2022 г., поради
което съдът намира, че то е било допустимо и правилно е разгледано по същество
от административния орган.
По смисъла на чл. 99 АПК компетентен да се произнесе по него е директорът на ТП – Варна на НОИ като
непосредствено по-горестоящ на издателя на разпореждането административен
орган.
Спазени са изискванията
за писмена форма и съдържание на акта, като в него са посочени фактическите и
правните основания за издаването му, което позволява осъществяването на
съдебния контрол. При служебната проверка не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на оспореното решение
само на това основание.
Относно наличието на
материално-правното основание, на което се е позовала жалбоподателката, за да
поиска възобновяването, съдът намира следното:
В случая е безспорно,
че жалбоподателката е наследник по закон на С.К.М.. Безспорно е и че полученото
от жалбоподателката Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. не е било
обжалвано от нея и е влязло в сила. Разпореждането е връчено на жалбоподателката
на 17.08.2022г. и до 31.08.2022г. тя е имала възможност да го оспори пред
компетентния горестоящ орган. Вярно е, че отказът от наследство е вписан на
25.08.2022 г., т.е. в срока за обжалване на Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022
г., но липсата на подадена жалба и влизането в сила на акта обвързва
жалбоподателката с установяванията, обективирани в Разпореждането. Жалбоподателката
е разполагала с възможността да противопостави направения отказ от наследство на
констатациите в Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022 г., но само при
условие, че е обжалвала същото пред горестоящия орган, какъвто безспорно не е
настоящия случай. Освен това, според твърдението в жалбата още към 29.06.2022г.
жалбоподателката е знаела, че наследодателя й е имал непогасени публични
задължения, за които има образувано изпълнително дело при ЧСИ Захари Д. и
въпреки това е бездействала по отношение на Разпореждане №
НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. В този смисъл не могат да се споделят и
твърденията в жалбата, че към датата на издаване н акта - 11.08.2022 г. жалбоподателката
не е могла да знае за състоянието на наследствената маса. От 27.05.2022 г. (датата на която е открито
наследството) до датата на постановяване на акта същата е разполагала с
достатъчно време да установи активите и пасивите на наследството. Освен това подобни
доводи в жалбата биха били относими при оспорване на акта по административен и
съдебен ред, но не се отнасят до нито една от хипотезите на чл. 99, т. 2 – 7 АПК.
След преценка на
обстоятелствата, въз основа на които се е позовала Д., за да поиска
възобновяване на административното производство по издаване на Разпореждане №
НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. съдът намира, че издателят на обжалваното по
делото решение № 2153-03-154/07.11.2022 г. правилно е приел, че Удостоверение
изх. № 20360/25.08.2022 г. на Районен съд - Варна по ч.гр.дело № 20223110111485
за вписан под № 490/2022 г. отказ от наследството на Стефко Марчев не може да
се подведе под хипотезата на чл. 99 т. 2 АПК – открити нови обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които
при решаването на въпроса от административния орган да не са могли да бъдат
известни на страната в административното производство.
Представеното
Удостоверение изх. № 20360/25.08.2022 г. на ВРС не представлява новооткрито
доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като въобще не е съществувало
към момента на издаването на административния акт, за да е можело да бъде
известно на страната. То е възникнало след издаването на административния акт и
не обосновава основателност на искането за възобновяване на административното
производство. Удостовереното с него обстоятелство – вписване на отказ от
наследство по изявление пред компетентния съд също не е новооткрито по смисъла
на чл. 99, т. 2 АПК, тъй като не е съществувало към момента на постановяването
на административния акт.
В съвкупността си
изложеното сочи на неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се
отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл. 200, ал. 1 АПК, вр. чл. 103,
ал. 3 АПК.
Воден от изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Д., ЕГН ********** ***, срещу
решение № 2153-03-154/07.11.2022 г. на директора на ТП – Варна на НОИ, с което
по подадено от Д. искане вх. № 1029-03-2679#6/06.10.2022 г. е отказано да се
възобнови, на основание чл. 99, т. 2 АПК административното производство по
издаване на Разпореждане № НР-3-03-01179860/11.08.2022 г. на Ч.Ч.– Ръководител
на контрола по разходите на ДОО в ТП - Варна на НОИ, с което е разпоредено в
качеството й на дъщеря на починалия С.К.М., ЕГН ********** – б.ж. на гр. Варна,
да възстанови сума в размер 2017,18 лв., представляваща размера на
наследствения дял от дълга на наследодателя, от които 1254,57 лв. - главница и
762,61 лв. - лихва, начислена до датата на постановяване на разпореждането,
както и лихва по чл. 113 КСО от датата на разпореждането до окончателното
погасяване на задължението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна касационна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок
от връчване на съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: