№ 934
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 437 във вр. с чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „168 часа“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Св. Св. *******“ N ** eт. 4, срещу разпределение по
изп. дело N 20217850400657 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. N 785, oбективирано в протокол
за разпределение от 25.11.2021 г., на сумата от 1266,50 лв., платени на 11.11.2021 г. Твърди,
че обжалваното разпределение е второ по ред по изпълнителното дело. Посочва, че
неправилно постъпилата на 11.11.2021 г. сума от 1266,50 лв. не е разпределена в полза на
вземането от 650 лв., представляващо адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
Поддържа, че не е съобразено разпореждане за временно разрешение за неотложни
плащания на основание чл. 229, ал. 1 ДОПК с изх. N C210029 – 031 – 0002919/14.10.2021 г.,
издадено от публичен изпълнител С.Д. от ТД „Големи данъкоплатци“ на НАП, с което
сумата от 3 302,28 лв. е освободена за пълно погасяване на задълженията към
първоначалния взискател, като същата включва вземания в размер на 2150,00 лв. по
изпълнителен лист от 31.08.2021 г., издаден във основа на влезли в сила решение N
4525/15.04.2020 г. по адм. дело N 14368/18 г. на ВАС и решение N 14881/02.12.2020 г. по
адм. дело N 7086/20 г. на ВАС; 5,00 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист;
650,00 лв. – разноски по изпълнителното дело /адвокатско възнаграждение/; 425,28 лв. –
такси по ТТРЗЧСИ и сумата от 72,00 лв., които са предплатени от взискателя и не формират
т. 26. Сочи, че от представеното по делото разрешение за неотложни плащния е видно, че
присъединеният по право взискател – ТД на НАП – София е направил изрично изявление на
1
първо място да бъдат погасени всички вземания на първоначалния взискател „М. Г. 24“
ЕООД, включително сумата от 650 лв. – разноски по изпълнителното дело /адвокатско
възнаграждение/. На второ място, поддържа, че неправилно ЧСИ Л.М. не е разпределил
сумата от 1266,50 лв. за удовлетворяване на вземането от 650 лв., като не е съобразил
привилегията, с която това вземане се ползва. Твърди, че в диспозитива на ТР N 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС изрично е прието, че в реда по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се включват
разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение на един адвокат, а в т. 6, пар. последен от диспозитива на ТР N 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по
исковете по чл. 134 ЗЗД и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. Посочва, че в случая
такива искове не са предявявани от присъединения взискател – държавата, действаща чрез
ТД на НАП, поради което не е налице основание сумата от 87 442,22 лв. за такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, както и другите начислени такси на ЧСИ, да бъдат удовлетворявани преди
вземането за адвокатско възнаграждение на първоначалния взискател „М. Г. 24“ ЕООД.
Твърди, че разноските за такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които не са били внесени от
взискателя, както е в случая, не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД принадлежи само на взискатели в
изпълнителното производство, каквото качество частният съдебен изпълнител няма, поради
което невнесените от взискателя такси подлежат на събиране от длъжника, но след
удовлетворяване на всички привилегировани вземания. На следващо място, поддържа, че
сумата от 87 442,22 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ е начислена неоправдано. Събирането на
публичните задължения на държавата, за които тя е присъединена по право взискател, не е
било възложено на ЧСИ Л.М. по реда на чл. 163, ал. 4 ДОПК. Твърди, че от разпореждане за
временно разрешение за неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 ДОПК с изх. N
C210029 – 031 – 0002919/14.10.2021 г. е видно, че на основание чл. 229, ал. 3, т. 1 и 2 ДОПК
сумата от 3302,28 лв. е освободена от изпълнение за погасяване на публични задължения,
поради което на още по – силно основание тя не следва да бъде използвана за
удовлетворяване на изчислени във връзка с принудителното събиране на същите тези
публични задължения разноски. Тези разноски, освен това, се конкурират с публичните
вземания на държавата, като присъединеният взискател – НАП е изразил нежеланието си те
да бъдат събирани по образуваното при ЧСИ Л.М. изпълнително дело. Поддържа, че в
обжалваното разпределение са включени и суми, за чиято дължимост и/или размер
длъжникът не е бил уведомен по никакъв начин, като липсва яснота по каква причина тези
разноски са извършени, след като е налице пълно плащане от страна на длъжника в срока за
доброволно изпълнение, който е изтекъл на 14.10.2021 г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени като неправилно разпределението, обективирано в протокол за
разпределение от 25.11.2021 г., на сумата от 1266,50 лв., платена на 11.11.2021 г., по изп.
дело N 20217850400657 по описа на ЧСИ Л.М. с рег. N 785, и вместо него да бъде
извършено ново разпределение, като постъпилите суми по изпълнителното дело да бъдат
отнесени за пълно погасяване на вземанията на „М. Г. 24“ ЕООД, в т. ч. всички начислени
2
по делото и припадащи се на този взискател разноски, а горницата да бъде разпределена в
полза на присъединения взискател – ТД на НАП – София.
Ответникът по жалбата – взискателят „М. Г. 24“ ЕООД не е подал възражение в срока
по чл. 463, ал. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – присъединеният взискател – ТД на НАП – София не е подал
възражение в срока по чл. 463, ал. 3 ГПК.
Частният съдебен изпълнител Л.М. е депозирал бланкетни мотиви на основание чл.
463, ал. 3 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите, изложени в жалбата,
мотивите на съдебния изпълнител, и материалите по изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело N 20217850400657 по описа на ЧСИ Л.М. е образувано на
27.09.2021 г. по молба от „М. Г. 24“ ЕООД, ЕИК: *******, въз основа на изпълнителен лист
от 31.08.2021 г., издаден на основание решение N 4525/15.04.2020 г. по адм. дело N 14368/18
г. по описа на ВАС, IV oтд., потвърдено с решение N 14881/02.12.2020 г. по адм. дело N
7086/20 г. на ВАС, 5 – членен състав, с който „168 часа“ ЕООД, ЕИК: *******, е осъдено да
заплати на „М. Г. 24“ ЕООД, ЕИК: *******, сумата от 650 лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1500 лв.,
представляваща направени разноски за касационната инстанция.
На 30.09.2021 г. на длъжника „168 часа“ ЕООД е връчена покана за доброволно
изпълнение с изх. N 4375/29.09.2021 г. и е наложен запор върху банковите му сметки.
На 06.10.2021 г. е постъпило удостоверение с изх. N 290372103186682/06.10.2021 г.
от НАП, на основание на което държавата е присъединена като кредитор по изпълнителното
дело за сумата от 3 482 426,30 лв.
Със съобщение с изх. N 4526/07.10.2021 г., връчено на 11.10.2021 г., длъжникът „168
часа“ ЕООД е уведомен за присъединяването на държавата като взискател по право.
На 11.10.2021 г. е постъпило възражение с вх. N 3129/11.10.2021 г. от длъжника „168
часа“ ЕООД за намаляване на разноските, което е оттеглено с молба с вх. N 3175/11.10.2021
г.
Със съобщение с изх. N 4525/07.10.2021 г. е наложен запор в „Изипей“ АД, като
съобщението е връчено на 12.10.2021 г.
Видно от отговор с вх. N 3568/15.11.2021 г. от „Изипей“ АД е признато за
основателно вземането, върху което е наложен запор, и е заявена готовност за плащане до
размера на сумата от 1266,50 лв., която е наличната сума по откритата при „Изипей“ АД
микросметка на длъжника. Посочено е, че в „Изипей“ АД има наложен на 13.10.2021 г.
запор от ГПИ С.Н.-Д. по изп. дело N *********/26.11.2016 г. до размера на сумата от
3 436 593,29 лв. и получено в тази връзка разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания в пълен размер до 02.12.2021 г.
3
Видно от операционната бележка за извършено плащане от 13.10.2021 г. длъжникът
„168 часа“ ЕООД е превел по банков път по сметка на ЧСИ Л.М. сумата от 3302,28 лв. по
изп. дело N 20217850400657.
С протокол от 14.10.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп. дело N 20217850400657 е
извършено разпределение на сумата от 3 302,28 лв., платена от длъжника на 13.10.2021 г.,
като на взискателя „168 часа“ ЕООД е отредена сумата от 2 227 лв., на присъединения
взискател НАП е отредена сумата от 747,19 лв., за покриване на разноски на ЧСИ Л.М. е
отредена сумата от 328,09 лв., която е част от дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 87 442,22 лв.
На 05.11.2021 г. разпределението на сумата от 3302,28 лв. по изпълнителното дело е
предявено на страните, като същото е обжалвано от длъжника „168 часа“ ЕООД.
На 03.11.2021 г. по делото е постъпила молба с вх. N 3492/03.11.2021 г. от длъжника
„168 часа“ ЕООД, към която е представено разпореждане за временно разрешение за
неотложни плащания на основание чл. 229, ал. 1 ДОПК с изх. N C210029 – 031 –
0002919/14.10.2021 г. на ГПИ при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“.
Според разпореждането, което е в сила до 15.11.2021 г., частта от постъпилите или
постъпващи суми по сметка на длъжника в размер на 85 % за периода на разрешението на
основание чл. 229, ал. 3, т. 1 и 2 ДОПК следва да се оставят на негово временно
разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му за плащане на работна
заплата, ел. енергия, топлинна енергия, вода, гориво и други дължими суми по договори,
свързани с основната дейност на дружеството, плащания към доставчици, свързани с
оперативната дейност на „168 часа“ ЕООД, плащане по изп. дело N 20217850400657 на ЧСИ
Л.М. с рег. N 785 в размер на 3302,28 лв., а останалата част от 15 % от постъпилите или
постъпващи по сметка на длъжника суми за периода на разрешението на основание чл. 229,
ал. 3, т. 3 ДОПК следва да се оставят на негово временно разпореждане за погасяване на
публични задължения.
С протокол от 25.11.2021 г. на ЧСИ Л.М. по изп. дело N 20217850400657 е извършено
разпределение на сумата от 1266,50 лв., постъпила от запор в „Изипей“ АД, като сумата от
1235,48 лв. е отредена за присъединения взискател ТД на НАП – София – ГДО, а сумата от
31,02 лв., която е част от дължимата такса по т. 26 от ТТЗЧСИ в размер на 87 442,23 лв., е
отредена за покриване на разноски на ЧСИ Л.М..
На 13.12.2021 г. разпределението на сумата от 1266,50 лв. по изпълнителното дело е
предявено на страните.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
4
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК ако събраната от изпълнението сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най – напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват
с предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Редът за удовлетворяване на вземанията е уреден в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, в
която са посочени вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение
в реда, по който са изброени.
В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му – на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са били предварително внесени
от взискателя, и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника
съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК.
С обжалваното разпределение от 25.11.2021 г., което е второ по ред, са
удовлетворени вземания на присъединения взискател ТД на НАП – София – ГДО /съгласно
удостоверение от НАП с вх. N 3109/07.10.2021 г./, както и такси по т. 26 от ТТЗЧСИ.
Съдът намира, че доводът на жалбоподателя – длъжник „168 часа“ ЕООД, че
неправилно сумата от 1266,50 лв., постъпила на 11.11.2021 г., не е разпределена в полза на
вземането от 650 лв., представляващо разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, направени от взискателя „М. Г. 24“ ЕООД, не следва да се
обсъжда, тъй като жалбоподателят - длъжник няма право да навежда такъв довод, доколкото
по този начин упражнява чужди права. Единствено взискателят „М. Г. 24“ ЕООД има право
да прави възражение, че с разпределението са засегнати правата му на взискател и
неоснователно не е погасено вземането му за разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното дело, а е погасено вземането на друг взискател. Това е така, тъй като
възражение за нарушено право на привилегия по чл. 136 ЗЗД може да се направи само от
взискател, който се ползва от съответната привилегия, но не и от длъжника. Доколкото по
делото няма подадена жалба от взискателя „М. Г. 24“ ЕООД срещу разпределението от
25.11.2021 г., то съдът не следва да се изследва въпроса дали правата му на взискател с
привилегия по чл. 136 ЗЗД са нарушени. Горният извод следва и от обстоятелството, че
привилегията представлява процесуално право на взискателя, което е насочено към органа,
осъществяващ принудително изпълнение – съдебният изпълнител, който е длъжен да го
съобрази и удовлетвори при изготвяне на разпределението.
Неоснователно е и възражението на длъжника, че разпределението от 25.11.2021 г. не е
съобразено с разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания на основание
чл. 229, ал. 1 ДОПК с изх. N C210029 – 031 – 0002919/14.10.2021 г. на публичен изпълнител
при НАП. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 229, ал. 1 ДОПК е приложима
единствено в производството по принудително изпълнение по ДОПК. В случая,
5
производството по принудително изпълнение се развива по реда на ГПК, а орган по
изпълнението е частният съдебен изпълнител, който не е обвързан от разпореждането на
публичния изпълнител по чл. 229, ал. 1 ДОПК.
На следващо място, следва да се обсъди довода на длъжника, че разноските за такси
по т. 26 от ТТЗЧСИ, които не са били внесени от взискателя, не се ползват с привилегията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Съдът приема, че в понятието „разноски по принудителното изпълнение“, посочено в
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, се включват и таксите по изпълнението - по арг. от
чл. 79 ГПК и чл. 435, ал. 2 ГПК.
С т. 6 от Тълкувателно решение N 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор
на въпроса кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т.
1 ЗЗД, като е посочено, че в първия ред на специалните привилегии се включват
направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за
осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата,
подлежаща на разпределение. Тълкувателно решение N 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
обаче не дава отговор на въпроса дали публичното вземане на държавата, респ. частното
вземане на ЧСИ към длъжника за невнесените от взискателя, но дължими такси, се ползват
или не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Трайната съдебна практика приема, че не е налице основание за друг подход, в
случаите, когато таксите не са били предварително внесени, но представляват необходими
разноски по изпълнението, както и че вземанията на ЧСИ за пропроционална такса /по т. 26
ТТРЗЧСИ/ и за таксите, за които взискателят е бил освободен от внасянето им, също се
ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се дължи авансово – посочената
разпоредба от Тарифата изрично предвижда, че за изпълнение на парично задължение се
събира такса върху събраната сума, т. е. при събиране на вземането се начислява такса по т.
26, и тя също се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Ето защо, правилно сумата от 31,02 лв. е отредена за погасяване на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, която се дължи за събиране на вземането на НАП.
Неоснователно е и възражението, че сумата от 87 442,22 лв. – такса по т. 26 от
ТТЗЧСИ е неоправдано начислена, тъй като събирането й не е възложено в полза на
съдебния изпълнител по реда на чл. 163, ал. 4 ДОПК. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ подлежи
на служебно събиране от съдебния изпълнител, поради което не е необходимо да се възлага
за събиране по реда на чл. 163, ал. 4 ДОПК.
Доколкото предмет на обжалване е разпределението, обективирано в протокол за
разпределение от 25.11.2021 г., на сумата от 1266,50 лв., платена на 11.11.2021 г., то
доводите на жалбоподателя, касаещи включването в разпределението и на други суми за
разноски, са извън обективните предели на жалбата и не следва да се обсъждат.
6
По изложените съображения, жалбата на длъжника „168 часа“ ЕООД, срещу
разпределение по изп. дело N 20217850400657 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. N 785,
oбективирано в протокол за разпределение от 25.11.2021 г., на сумата от 1266,50 лв.,
платени на 11.11.2021 г., следва да се остави без уважение като неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „168 часа“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. Св. *******“ N ** eт. 4, срещу
разпределение по изп. дело N 20217850400657 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. N 785,
oбективирано в протокол за разпределение от 25.11.2021 г., на сумата от 1266,50 лв.,
платени на 11.11.2021 г.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 1 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7