Решение по дело №7239/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1424
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20221110207239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1424
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110207239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. К. С., с ЕГН: **********
с адрес: ....................... против Наказателно Постановление № 22 – 4332 –
006875, издадено на 19.04.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна
полиция” СДВР, което на жалбоподателя е наложено наказание глоба 200
лева за административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДВП.
С жалбата до съда санкционираното лице оспорва законосъобразността
на наказателното постановление с оплакването, че същото е било издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. С., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна полиция” СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
1
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.04.2022г., около 14:30ч. в гр.София, на ул.,,Костенски водопад”, с
посока на движение от ул.,,Нишава” към бул.,,Тодор Каблешков”,
жалбоподателят Д. С. управлявал собствения си лек автомобил марка
,,................” с рег.№ ................. На кръстовището с бул ,,Гоце Делчев”
навлязъл на червен светлинен сигнал на светофарна уредба и не пропуснал
потеглящия на разрешен зелен светлинен сигнал с посока ,,Цар Борис Трети”
по лек автомобил ............... с рег. № .................., управляван от свидетеля Г.
М.. Между двете МПС – та настъпило съприкосновение, което довело до
реализиране на ПТП с причинени материални щети и качване на ..... – та в
стълби на блок 1Б. На място пристигнали служителите в сектор ,,Пътна
Полиция” СДВР свидетелите мл.автоконтрольор Ц. М. и Н. М.. Двамата не
били очевидци на възникналото ПТП, но от проведените разпити с очевидци
на случилото се и в частност от този на другия участник в произшествието,
както и от местоположението на двата автомобила установили механизма му
на настъпване. На двата участници попълнили нарочни декларации.
Свидетелят М. съставил Протокол за ПТП № 1795265, който бил предявен и
подписан от участниците без възражения. Бил съставен АУАН, който бил
връчен лично на жалбоподателя и подписан от него с изявлението, че не е
съгласен с посоченото в него и има възражения. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Съдът възприема отразената в АУАН и НП фактическа обстановка като
безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на
разпитания в качеството на свидетел участник в ПТП Г. М. е, че
непосредствено е възприел движението на управлявания от него лик
автомобил, поведението на жалбоподателя при управлението на неговия и
възникналото съприкосновение между двете МПС – та. Свидетелят е
категоричен в показанията си, че не е бил преминавал на червен забранителен
сигнал на регулирано със светофар кръстовище, а е бил първа по ред спряла
2
кола, която първоначално е била спряла на червен, а след това приведена в
движение на зелен светлинен сигнал. Твърденията на свидетеля М. се
потвърждават косвено и от тези на свидетелите Ц. М. и Н. М.. Последният
признава в своите показания, че си спомня за случая и е установил механизма
на възникналото деяние от разпита на ,,хора, които са се намирали в близост
на ПТП”. Освен това двете МПС – та са били запазени на
местопроизшествието така, както са били разположени непосредствено след
настъпилото съприкосновение помежду им, което отговаря на възприетия
начин на реализирането му. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели като еднопосочни, логични е непротиворечиви. Същите се
потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност Протокол за ПТП, както представените от
Столична Община проекти за светофарна уредба, фази на движение,
циклограма за локален твърд режим на работна на светофарната уредба на
кръстовището на бул.,,Гоце Делчев” и ул.,,Костенски водопад” и бул.,,Тодор
Каблешков” – ул.,,Костенски водопад” – ул.,,Георги Измирлиев”. Съдът не
кредитира показанията на разпитания по искане на защитата свидетел М. М.,
че виновен за произшествието е бил свидетелят М.. Напълно нелогично е
твърдението, че въпросното лице е преминало на забранена светлинна уредба,
тъй като отразения в Протокола за ПТП механизъм на произшествие ярко
контрастира със свидетелските показания на М.. Видно от самата скица към
протокола за ПТП е, че съприкосновението между двете МПС – та е
настъпило след като жалбоподателят значително е бил навлязъл на ул.
,,Костенски водопад”, което автоматически изключва изложената хипотеза от
свидетеля, че водачът на лек автомобил ............. първоначално е бил спрял на
червен светофар, а впоследствие тръгнал на зелен. Мястото на удара се
намира в близост на мястото, където се е намирал свидетеля М., което доказва
неговите показания, че първоначално е бил спрял като първи по ред
автомобил и след като му е била сигнализирана зелена светлина е привел
автомобила си в движение. Напълно нелогично е изявлението на свидетеля
М., че свидетелят М. е минал на червен светофар, а жалбоподателят – на
червен. При такава хипотеза мястото на съприкосновение щеше да бъде в
близост до местоположението на автомобила на жалбоподателя, а
съприкосновението би било не в дясната част на неговия автомобил, а в
лявата такава на ..........– та. Освен това самите полицейски служители,
3
пристигнали на местопроизшествието и в частност свидетелят Н. М.
признава, че са установили механизма на местопроизшествието посредством
,,разпита на хора, които са се намирали в близост до ПТП – то“. Ето защо
показанията на свидетеля М. не следва да бъдат възприемани като
достоверни, а кредитирани единствено като целящи оневиняването на
жалбоподателя.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Д. К. С. е извършил административно
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Лицето е управлявало моторно превозно средство,
възприело е сфетенето на червен светлинен сигнал от светофарна уредба и
въпреки това е преминало, с което е способствало извършаването на ПТП.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вина пряк умисъл. Жалбоподателят е възприел наличието на забранителен
червен светлинен сигнал и въпреки това е преминал.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1 т.5 от ЗДвП. В случая е
налице неспазване на правилата за светлинна сигнализация, което е довело до
причиняване на пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 30 от
Допълнителните разпоредби на закона, за което се предвижда наказание
глоба 200 лева. Тъй като наказанието е строго диференцирано и същото не
подлежи на последваща редукция.
4
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 006875
издадено на 19.04.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция”
СДВР с което на Д. К. С., с ЕГН: ********** с адрес: ...................... е наложено
наказание глоба в размер 200 лева за административно нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Д. К. СЛ., с ЕГН: ********** с адрес:
.......................против Наказателно Постановление № 22 – 4332 – 006875, издадено на
19.04.2022г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция” СДВР, което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба 200 лева за административно нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДВП. С жалбата до съда санкционираното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че същото е било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. В съдебно заседание
жалбоподателят Д.С., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Административно –
наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна полиция” СДВР, редовно
призован, не се явява и не се представлява. При извършената служебна проверка от съда по
допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и
от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 07.04.2022г.,
около 14:30ч. в гр.София, на ул.,,Костенски водопад”, с посока на движение от ул.,,Нишава”
към бул.,,Тодор Каблешков”, жалбоподателят Д.С. управлявал собствения си лек автомобил
марка ,,................” с рег.№ ...............На кръстовището с бул ,,Гоце Делчев” навлязъл на
червен светлинен сигнал на светофарна уредба и не пропуснал потеглящия на разрешен
зелен светлинен сигнал с посока ,,Цар Борис Трети” по лек автомобил ..............с рег. №
.............. управляван от свидетеля Г. М.. Между двете МПС – та настъпило съприкосновение,
което довело до реализиране на ПТП с причинени материални щети и качване на ...... – та в
стълби на блок 1Б. На място пристигнали служителите в сектор ,,Пътна Полиция” СДВР
свидетелите мл.автоконтрольор Ц. М. и Н. М. Двамата не били очевидци на възникналото
ПТП, но от проведените разпити с очевидци на случилото се и в частност от този на другия
участник в произшествието, както и от местоположението на двата автомобила установили
механизма му на настъпване. На двата участници попълнили нарочни декларации.
Свидетелят М. съставил Протокол за ПТП № 1795265, който бил предявен и подписан от
участниците без възражения. Бил съставен АУАН, който бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан от него с изявлението, че не е съгласен с посоченото в него и има
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Съдът възприема отразената в АУАН и НП фактическа обстановка като безспорно
установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел участник в
ПТП Г. М. е, че непосредствено е възприел движението на управлявания от него лик
автомобил, поведението на жалбоподателя при управлението на неговия и възникналото
съприкосновение между двете МПС – та. Свидетелят е категоричен в показанията си, че не е
бил преминавал на червен забранителен сигнал на регулирано със светофар кръстовище, а е
бил първа по ред спряла кола, която първоначално е била спряла на червен, а след това
приведена в движение на зелен светлинен сигнал. Твърденията на свидетеля М. се
потвърждават косвено и от тези на свидетелите Ц. М. и Н. М.. Последният признава в своите
показания, че си спомня за случая и е установил механизма на възникналото деяние от
разпита на ,,хора, които са се намирали в близост на ПТП”. Освен това двете МПС – та са
били запазени на местопроизшествието така, както са били разположени непосредствено
след настъпилото съприкосновение помежду им, което отговаря на възприетия начин на
реализирането му. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
еднопосочни, логични е непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност Протокол за ПТП, както
представените от Столична Община проекти за светофарна уредба, фази на движение,
циклограма за локален твърд режим на работна на светофарната уредба на кръстовището на
1
бул.,,Гоце Делчев” и ул.,,Костенски водопад” и бул.,,Тодор Каблешков” – ул.,,Костенски
водопад” – ул.,,Георги Измирлиев”. Съдът не кредитира показанията на разпитания по
искане на защитата свидетел М. М., че виновен за произшествието е бил свидетелят М..
Напълно нелогично е твърдението, че въпросното лице е преминало на забранена светлинна
уредба, тъй като отразения в Протокола за ПТП механизъм на произшествие ярко
контрастира със свидетелските показания на М.. Видно от самата скица към протокола за
ПТП е, че съприкосновението между двете МПС – та е настъпило след като жалбоподателят
значително е бил навлязъл на ул. ,,Костенски водопад”, което автоматически изключва
изложената хипотеза от свидетеля, че водачът на лек автомобил ........... първоначално е бил
спрял на червен светофар, а впоследствие тръгнал на зелен. Мястото на удара се намира в
близост на мястото, където се е намирал свидетеля М., което доказва неговите показания, че
първоначално е бил спрял като първи по ред автомобил и след като му е била сигнализирана
зелена светлина е привел автомобила си в движение. Напълно нелогично е изявлението на
свидетеля М., че свидетелят М. е минал на червен светофар, а жалбоподателят – на червен.
При такава хипотеза мястото на съприкосновение щеше да бъде в близост до
местоположението на автомобила на жалбоподателя, а съприкосновението би било не в
дясната част на неговия автомобил, а в лявата такава на ......... – та. Освен това самите
полицейски служители, пристигнали на местопроизшествието и в частност свидетелят Н. М.
признава, че са установили механизма на местопроизшествието посредством ,,разпита на
хора, които са се намирали в близост до ПТП – то“. Ето защо показанията на свидетеля М.
не следва да бъдат възприемани като достоверни, а кредитирани единствено като целящи
оневиняването на жалбоподателя. Предмет на преценка на настоящето производство е
съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон. Както
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и
постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от
ЗАНН. Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализа на
събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със своето поведение
жалбоподателят Д. К. СЛ. е извършил административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. От
обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие.
Лицето е управлявало моторно превозно средство, възприело е светенето на червен
светлинен сигнал от светофарна уредба и въпреки това е преминало, с което е способствало
извършаването на ПТП. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма
на вина пряк умисъл. Жалбоподателят е възприел наличието на забранителен червен
светлинен сигнал и въпреки това е преминал. По отношение на вида и размера на
наказанието съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е приложил
санкциониращата разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1 т.5 от ЗДвП. В случая е
налице неспазване на правилата за светлинна сигнализация, което е довело до причиняване
на пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 30 от Допълнителните разпоредби на
закона, за което се предвижда наказание глоба 200 лева. Тъй като наказанието е строго
диференцирано и същото не подлежи на последваща редукция. При извършена служебна
проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление не бяха
констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна
на това основание. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният административен
акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
2