№ 6656
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110120221 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба на „И...”ООД против „К...“ ЕООД, с която e предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.365 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 12 054,42 лв., представляваща дължима сума по
Споразумение за разсрочено плащане на задължения от 14.09.2023 г. и в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 12 054,42 лв.,
представляваща дължима цена по неформален договор за покупко-продажба и доставка,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 09.04.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищецът „И...” ООД, твърди, че между страните били налице неформални договори за
покупко-продажба и доставка, по които ищецът, като продавач издал следните фактури: №
********** от 14.07.2022г. на стойност 13 549.25 лв. с ДДС, с падеж 14.07.2022г., №
********** от 20.07.2022г. на стойност 913.06 лв. с ДДС, с падеж 20.07.2022г.; №
********** от 20.07.2022г. на стойност 197.23 лв. с ДДС, с падеж 20.07.2022г.; №
********** от 22.08.2022г. на стойност 2 577.04 лв. с ДДС, с падеж 22.08.2022г. Сочи, че
стоките били доставени на купувача в деня на издаване на посочените фактури, за което
били издадени и експедиционни бележки, като процесните фактури и експедиционни
бележки били подписани без възражения и забележки от представител на ответника. Излага,
че по фактура № ********** от 14.07.2022г. било извършено частично плащане в размер на
3182.16 лв. Сочи, че на 14.09.2023 г. между страните било подписано споразумение, с което
е било уговорено разсрочено плащане по описаните фактури. Съгласно т. 1 от
споразумението общата дължима сума била разсрочена на пет вноски, всяка от които
1
следвало да е не по-малка от 3000 лв., платима до 20-то число на текущия месец, а съгласно
т. 6, в случай че „К...“ЕООД пропусне плащане на повече от две дължими вноски,
споразумението се счита за автоматично обезсилено. Посочва, че падежът на последната
вноска по споразумението бил на 20.01.2024 г., като не постъпило плащане от страна на
ответника. Твърди, че след подписване на споразумението ответникът извършил едно
единствено плащане на 03.11.2023 г. в размер на 2000лв. по фактура № ********** от
14.07.2022 г., като остатъчното задължение по нея възлизало на 8 367.09 лв., а общият
размер на дълга се равнявал на сумата от 12 054.42 лв., непогасени и до настоящия момент.
От изпратено от ищеца писмо с изх. № 125/10.01.2024 г., се установявало, че ответникът
признава наличието на задължение към ищеца в размер на 12 054.42лв. към дата 13.03.2024
г. При тези твърдения предявява настоящия иск, като претендира и разноски по настоящото
и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „К...“ ЕООД.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира
присъждане на разноски в размер на 3 687,17 лв., от които държавна такса в размер на
482,17 лв., адвокатски хонорар за исковото производство – 1800 лв., държавна такса по
обезпечението – 40 лв., адвокатски хонорар в обезпечителното производство – 1200 лв.,
такса запор по обезпечението – 165 лв., като за всички разноски са представени
доказателства за реалното им извършване.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К...“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „И....“ № 15, да заплати на „И...”ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Н...“ № 32, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл.365 сумата от 12
054,42 лeва, представляваща дължима сума по Споразумение за разсрочено плащане на
задължения от 14.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
2
– 09.04.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3
687,17 лева разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
На страните да се връчи препис от решението.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено, че може да поиска от
СГС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа, при условията на чл.240
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3