Р Е Ш
Е Н И Е №
482
31.12.2021г., гр.Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа
година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурор
Гриша Мавров
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.д. №592 по описа на съда за 2021г.
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуален представител против Решение №260538
от 09.06.2021г., постановено по гр. дело № 4419/2020г. по описа на РС Стара
Загора.
Касаторът останал недоволен от така
постановеното решение, като сочи, че РС неправилно не кредитирал представено
писмено доказателство, Удостоверение №58/29.01.1986г., което по същността си
представлявало официален удостоверителен документ и индивидуален
административен акт по см. на чл.21, ал.2 от АПК, респ. по чл.2, ал.2 от ЗАП
/отм./, което били доказателство относно процесния имот. По отношение на него
не било открито производство по оспорването му като такова и не било изключено
от доказателствения материал. Освен това в производството по АПК инцидентен
съдебен контрол бил недопустим.
На следващо място сочи, че особеното
производство започвало по заявление на ползвателя или негов наследник, към
което се прилагали доказателства, вкл. и удостоверението чрез което се
удостоверявало правото на ползване. Съответното решение на тогава ОНС не било
част от изискуемите се документи и предвид неговия характер нямало основание
той да се изключва от административната преписка и да не се съобразява при
постановяване на крайния административен акт. По тези доводи се претендира
допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Твърдението за необоснованост на решението на
РС се допълва и с довода, че изводите на съда, че имало несъответствие на
предоставения за ползване на И.А. имот, не се подкрепял от доказателствата по
делото /писмени и чрез назначената съдебна експертиза/. Не било съобразено, че
планът на новообразуваните имоти се изработвал и съотв. одобрявал на по-късен
етап от този на предоставяне на право на ползване и това било така съобразно
законовите постановки. Така при установено съответствие на две от границите на
предоставения за ползване имот, описан във въпросното удостоверение и ПИ
334.268 по ПНИ на м. Марашата, землище с. Малка Верея било достатъчно да
се приеме, че имало идентитет.
Необосновани били изводите на РС, че
предоставеният имот не бил лозе, овощна градина.Действително от заключението на
вещото лице агроном се установявало, че в имота към настоящ имот имало само две
овошки на около 30 години, но от разпита му в с.з. от друга страна се
установило, че действителният амортизационен срок на лозовите насъждения и по
–голямата част от овошните дървета не надхвърлял 25 години. За това към датата
на заключението, не можело да се направи извод, че към момента на придобиване
на правото за трансформация на правото на ползване в право на собственост в ПИ
не е имало лозе или овощни градини, още повече и наличието на две такива било
установено.
На следващо място се мотивира, че бил без
правно значение фактът, че в разписният лист към ПНИ на името на И.А. бил
записан друг имот. От административната преписка по издаване на процесната
заповед не се установявало наличие на второ подадено заявление за започване
на процедура и за втория предоставен за
ползване имот. Недопустимо би било административното производство по издаване
на процесния акт, ако педи това такова било проведено по отношение на друг ПИ, предоставен на
заявителя по същия ред. Такъв факт не бил установен, поради което и не се
установявала отрицателната предпоставка за допустимост на конкретното
административно производство.
На последно място се навежда довод за
недопустимост на решенето на РС в частта, в която същият решава въпрос по
същество, като отказал да признае правото на наследниците на А. за придобият в
собственост процесния имот. Тук не била налице хипотезата на чл.173, ал.1 от АПК и това следвало да се разреши от административния орган. Приложимо било
правилото по чл.173, ал.2 от АПК. Претендират се разноски.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се представлява от юрк. С., която поддържа
жалбата на доверителя си по съображенията, изложени в нея.
Ответниците, редовно призовани в с.з. За част
от тях се явява адв. М., която оспорва жалбата, като мотивира подробни доводи в
представен по делото писмен отговор. Претендират се разноски.
Представителят на ОП Стара Загора дава
становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и
обоснованост на решението на РС.
Настоящата инстанция, при
извършения от нея касационен контрол на обжалваното решение, намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
За да отмени заповедта на Кмета на Община
Стара Загора, РС посочил, че се удостоверявало, че на 27.05.1992г. И.А. подал
заявление с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на
предоставен му имот от 1 дка, находящ се в землището на Стара Загора, м.
Юнаците и при посочени в заявлението съседи. Това заявление било разгледано от
комисията по §62 от ПЗР към ПМС № 456/1997г., за изменение на ППЗСПЗЗ и това се
удостоверявало от представения по делото протокол. От него се установявало, че
назначената комисия предложила на Кмета на Община Стара Загора да признае на И.А. правото да придобие собственост върху
ползвания ПИ 268 с площ от 0,3 дка в землището на с. Малка Верея, м. Юнаците с
мотив, че имотът към момента на подаване на заявлението от ползвателя
представлявал лозе, овощна градина. Така въз основа на този протокол била
издадена и жалената пред РС заповед, издадена на осн. чл.62, ал.3 от ПЗР към
ПМС № 456/1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
РС приел, че с посочени решения на ПК-Стара
Загора било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на наследниците на К.Б. Стоянов на недвижими имоти, сред
които и лозе от 18,00 дка., който се намирал в терен по §4, с. Малка Верея, в
м. Атюрен. РС коментирал и данните от назначената служебно съдебна експертиза,
като приел, че процесният имот 334.268 с площ от 300 кв. м. се намирал в
западната част на ползван имот 268, съотв. в средната източна част на бившия
имот, записан на наследодателя на жалбоподателите /832.85/. Според ВЛ за този
имот имало два разписни листа, като по единия за имот 268 нямало записани ползватели,
а по другия, за имот 268 били записани
лицата Н. Д. и И.А., докато последният бил записан като единствен ползвател на
имот 269. От експертизата се установило, че имот 268 бил с площ от 0,793 дка и
при съседи : от запад имот 249, имот 266, от юг- имот 267. Според експертизата,
в таблицата за изчисление на дължимото обезщетение, имот 334.268 бил записан на
И.А., но при други съседи и в частност от юг, където било посочено, че имотът
бил съседен с имот 334.607. Това мотивирало експерта да сочи, че нямало как да
се отговори категорично, че новообразувания имот 334.268 съвпадал по
местонахождение с описания в заявлението на И.А. имот. От заключението пред
съда било установено, че в югоизточния ъгъл на новообразувания имот 334.268
съществувала тухлена стопанска постройка, която не била отразена нито в плана
от 1992 г., нито в скица, както и че в имота имало една круша и едно дърва
бадем на около 30 години, но нямало данни да се
приема, че в този имот имало лозе, овощна градина и насъждения в него
към 1992 година.
От правна страна РС приел, че жалбоподателите
били лица с право на жалба, направили това законоустановения срок, поради което
техните жалби били допустими.
По същество приел оспорванията за
основателни.
РС приел, че конкретно развилото се
производство било това по §61 от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ,
т.е. такова за трансформиране право на ползване в право на собственост за
земеделска земя, при наличие на предпоставките по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, при
ограниченията на §4з. Според РС, за тази цел се назначавала нарочна комисия,
даваща становище според §62, ал.2 и за това се съставял протокол, въз основа на
който Кметът на общината издавал заповед, с която отказвал или признавал
правото на собственост на ползвателя.
Съдът посочил, че първото условие за
преобразуване на правото на ползване на земеделска земя в право на собственост,
чрез заплащане на цена и независимо в коя хипотеза, дали на §4а, ал.1 или ал.5,
или на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, било обстоятелството правото на ползване да
било предоставено по силата на актове, посочени в норматива и едва тогава се
изследвали и другите законово регламентирани
предпоставки – в имота да имало построена постройка до посочения в
закона момент, имотът да е бил лозе, овощна градина и да е бил единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище бил имотът или земята да била общинска или държавна.
РС обаче приел, че от данните по преписката
не можело по еднозначен начин да се направи категоричния извод, че имало
надлежно учредено право на ползване на И.А. точно върху процесния имот, както и
че описаният в заявлението му имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ за който се искало
преобразуване съвпадал с новообразуван имот 334.268. Според практиката
удостоверението на л.27 от делото не бил актът, с който се предоставяла правото
на ползване, а само бил доказателство за предоставена земя за ползване, както и
че с конститутивното по характер решение на ИК на ОНС от 1985 г. било
предоставено правото на ползване на основание Постановление №11/1982г. на МС,
който акт бил сред изброените в закона. Тъй като въпросното решение не било
налично по делото, а удостоверението било оспорено от жалбоподателите, РС, въз
основа и на данните от назначената експертиза, приел за недоказано, че на И.А.
било учредено право на ползване върху
имот 268, че по отношение на този имот той заявил трансформация на правото на
ползване в право на собственост и че новообразувания имот 334.268 съвпадал с
този от заявлението на А.. Този извод съдът подкрепил и с данните за установена
постройка в този имот, а такава не била отразена в нито един документ от
преписката, нито дори и в заявлението се сочело да имало такава. Според РС не
можело да се направи и категоричен извод, че имотът бил овощна градина и лозе
към момента на подаване на заявлението за издаване на процесния акт. тежестта
също била върху наследниците на ползвателя и административния орган, а не били
ангажирани доказателства. ВЛ също така установявали, че понастоящем мястото
било пустеещо, без следи от лозе и с две овошки, като нямало данни към 1992
година да имало насъждения там.
Тези доводи мотивирали РС да приеме извод, че
не се установявали по отношение на конкретния ползвател да били налице
предпоставките по §4а и§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което налагало отмяна на жалената
заповед като незаконосъобразна. РС приел, че за органа не била налице специална
компетенция да признае или не правото на трансформация, поради което и приел,
че съдът следвало да разреши този въпрос по същество.
Настоящият съдебен състав
намира, че така постановеното решение страда от пороците, които се визират в
касационната жалба –неправилно приложение на закона и необоснованост.
На първо място следва да се посочи, че в
конкретния случай и видно от заявлението на л. 26 от делото, същото сочи, че ползвателят
не е заявител в срока по § 4а, ал. 6 от ПЗР
на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98/1997 г.) и по § 61 от ПМС
№ 456/1997 г., а е заявител по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ред.
ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), който обаче е
запазил правата си за придобиване на имота по реда, който е
предвиден с § 62 от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
С
приемането на ПМС №456/1997 г. отпадна
възможността за придобиване на собствеността върху ползвания имот само въз
основа на изготвена оценка от техническата комисия по реда на § 5 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 34 от 24.04.1992 г.), като
законодателят вече предвижда провеждането на специална процедура, която изисква и преценка
за наличие на предпоставките за придобиване на правото на собственост. Данните от преписката сочат на изпълнение на тази особена
процедура, има съставен нарочен Протокол, както и има изразено становище от
комисията, че по отношение на заявителя И.А. са налице предпоставките по закона
да му се признае право на собственост върху земя от 0,300 дка чрез
трансформиране на предоставено му право на ползване върху същите. Т.е. налице е една законосъобразна административна
процедура, доколкото и процесната заповед се основава именно на така съставения
протокол, обективиращ и становището на нарочната комисия. С оглед на изложеното настоящият съдебен
състав приема, че правилно решаващият съд приема извод за законосъобразност на проведената процедура пред
административния орган и в съответствие с § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, съобразявайки приетия
по делото и част от преписката Протокол от
04.05.2018
г., доколкото в него назначената
комисия, излага становище за фактическите и правни
основания за признаване на правото ползвателят да придобие собствеността върху съответна площ от имот № 268. Именно въз
основа на протокола, с процесната заповед на кмета и издадена
на основание § 62, ал. 3 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, се признава
правото на наследниците на И.А. да
придобият правото на собственост на ползвания от
него имот.
Не се споделят обаче
другите доводи на РС, които го мотивират да изведе извод, че не се доказват
останалите предпоставки на закона, които предпоставят издаването на процесната
заповед.
Пред РС е назначена
съдебна техническа експертиза и изводите на съда се обосновават с това
заключение, като в крайна сметка се мотивира, че не се доказва идентичност на
предоставения за ползване имот с №268 с този по неодобрения план на ново
образуваните имот с № 334.268 от И. А.. От назначената по
делото съдебно - техническа експертиза се установява по несъмнен начин, че имот 268, сега
имот 334.268, попада
във възстановен имот на наследодателя на жалбоподателите по
кадастралния план. Напълно неотносими за настоящия спора са извежданите
доводи от РС, че щом нямало доказано по категоричен начин съвпадане между
ползвания имот и този, който се заявявал за трансформиране на правото на
ползване в право на собственост, то се
следвал изводът, че не се доказвала предпоставка, която да обосновава извод у
органа, че И.А. притежава правото на трансформация на предоставеното му право
на ползване в право на собственост за
0,3 дка земя от конкретния имот. Също неотносимо и ирелевантно е изследването и
коментирането на наличие на сграда в част от ПИ 334.268 от неодобрения план на
новообразуваните имот. Видно от процесното заявление и от протокола по §61 от
ПЗР на ПМС№ 456/1997г. за изменение на ППЗСПЗЗ, заявителят предявява
претенцията си на осн. §4б, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, който касае незастроените имот и поради това и в заявлението не
се коментира нищо за наличието на постройка, а видно от същото там изрично се
декларира, че към 1992 г. ползваният имот от 1 дка представлява лозе, овощна градина и е
единствена земеделска земя на ползвателя.
Не се споделя и
довода на РС, че така представеното от органа удостоверение на л.27 от делото,
не следва да се кредитира, защото не то бил конститутивния акт, а последният не
се представят по делото, а от друга страна, същият бил оспорен от
жалбоподателите. Следва за прецизност да се посочи, че в с.з. процесуалният
представител на жалбоподателите действително прави възражение за приемане на
въпросното удостоверение като доказателство, като твърди, че същото не е
автентично, но от страна на съда не се удостоверява да има открито производство
по оспорване на това доказателство. Въпросното удостоверение по своя характер
представлява официален удостоверителен документ и същият се ползва с присъщата
му по закон доказателствена сила, която
не е оборена по надлежен процесуален ред. Ето защо същото следва да се
приеме, че удостоверява релевантния факт, че въз осн. на Постановление
№11/1982г. ИК на ОбНС е взел решение на 31.05.1985г. да предостави право на
ползване върху лозе от 0,3 дка, намиращо се в землището на гр. Стара Загора, м.
Юнаците на И. А. А., което да се ползва за трайни насъждения. От това пък се
следва и извод за необоснованост на извода на РС, че не се доказва пред него и
предпоставката, че предоставения имот се е ползвал като лозе и обосноваването
му чрез данните от експертизата.
Данните пред РС сочат, че въпросните 0,3 дка земя в землището на гр. Стара
Загора са предоставени на А. въз основа на акт от посочените в закона, че те се
включват в ПИ, възстановен на бившите собственици по реда на земеделската
реституция и това са жалбоподателите, че имотът се е ползвал за трайни
насъждения, а не за лозе, което в крайна сметка се удостоверява и от данните на
самата експертиза, че в настоящия ПИ 334.268 има останали две овощни дървета на
възраст около 30 години, но няма следи от лозови насъждения. Всичко това обаче
обосновава извод, че правилно и законосъобразно органът приема извод, че И.А.
доказва, че има правото да придобие в собственост 0,3 дка земя, която той е
ползвал въз основа на такова право, предоставено му с акт на МС. В тази насока
не се споделя доводът на РС, че конститутивния за правото акт е този на бившия
ОбНС, т.е. неговото решение. Това не кореспондира на новелата на закона /§4/,
според който, ред. от ДВ, бр. 17 от 1991 г., „гражданите, които към 17.VIII.1990 г. притежават право на ползуване
върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет, запазват правата си. Те могат да придобият правото на собственост върху тези
земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет.
РС
е следвало да извърши своята преценка въз основа на постановките на §4б, ал.1
от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като именно този текст е приложимият към настоящият случай,
а данните по делото сочат еднопосочно, че са налице всички законово установени
предпоставки за уважаване на подаденото през 1992 г. заявление от И.А. за
трансформиране в собственост за 0,300 дка от ползвания от него имот със стар
№268, понастоящем съставляващ ПИ по неодобрения план на новообразуваните имоти
с №334.268.
Тъй като пред настоящия съд се доказва проявление на
претендираните касационни основания по АПК, същият приема извод за неправилност
и необоснованост изцяло на първоинстанционното решение на РС Стара Загора,
което следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови друго, с
което жалбата на И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.
К., В.Т.Б.,*** и В.И.В. *** против Заповед №
10-00-785/23.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора бъде отхвърлена като
неоснователна
При този извод Съдът намира за допустимо
и основателно искането на пълномощника на касатора за присъждане в негова полза
на разноски за юрисконсулт и като съобрази процесуалната активност на същия,
намира че следва да бъде определено такова за двете съдебни инстанции в общ
размер на 200 лева на осн. чл.24 от НЗПП.
Водим от гореизложено и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение
№260538 от 09.06.2021г., постановено по гр. дело № 4419/2020г. по описа на РС
Стара Загора, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б. К., В.Т.Б.,*** и В.И.В. ***
против Заповед № 10-00-785/23.03.2020г. на Кмета на Община Стара
Загора
ОСЪЖДА И.В.Д. с ЕГН **********, С.В.В. с ЕГН **********,
Т.В.Д. с ЕГН **********, К.Б. К. с ЕГН **********, В.Т.Б. с ЕГН **********,***
и В.И.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Стара Загора разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.