№ 683
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502197 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.03.2023г по гр.д. № 6205/2022г на Софийски градски съд 1-26
състав е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. В. К., на основание чл.2 ал.1 т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 5 777,32лв.,
ведно със законната лихва от 14.06.2017г., до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода
26.07.2012г. до 31.12.2012г. - пропуснати ползи, настъпили вследствие на незаконно
повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2,
алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в хода на ДП № 188/2013г. по
описа на НСС, пр.пр. № 1101/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура,
прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК (отм.) по НОХД № С-26/2016г. по описа
на СГС, като искът над присъдения размер от 5 777,32лв до претендирания от
74 032,80лв е отхвърлен, както и акцесорният иск за забавено плащане за разликата над
присъдения размер.
Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от
ответника Прокуратура на РБ. Поддържат се конкретни доводи за недопустимост на
исковата претенция, тъй като вредите под формата на пропуснати ползи, представляват
трудови възнаграждения, за които прокуратурата не е процесуално легитимирана да
отговаря. Изтъква се, че е предвиден друг ред, както и че в конкретния случай искът не
следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания, че към момента
на повдигане на обвинение, са били налице всички предпоставки за образуване на
наказателно производство, и че ищецът не е доказал претендираните вреди по
основание и размер. В тази връзка се сочи, че заповедта за уволнение е била обжалвана
1
и потвърдена от ВАС и към онзи момент е било установено укоримо поведение от
страна на ищеца като служител на правоохранителна институция, обосноваваща
наложеното дисциплинарно наказание, както и че за евентуалната отговорност за вреди
от неплатени трудови възнаграждения, отговорност трябва да носи МВР. И на края се
сочи, че присъденият размер от 5 772,32лв е недоказан и в този смисъл искът е изцяло
неоснователен. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
постановяване на ново по същество, с което се отхвърли изцяло иска.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от
ищеца В. К. чрез пълномощник адв. Т. с оплаквания за неправилност, поради
нарушение на материалния и процесуален закон. Изтъква се процесуално нарушение
на съда, изразяващо се в отказ да отложи разглеждането на делото поради заболяване
на пълномощника и приключване на делото при непълнота на доказателствата, като в
тази връзка се правят доказателствени искания. Иска се отмяна на решението в
обжалваната отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с
което се уважат исковете – главен за 74 032,80лв и 37 164лв – акцесорен за лихва.
В срок е постъпил само отговор от ищеца В. К. на жалбата на ПРБ с възражения
против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната
осъдителна част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна не е спорно и категорично се установява от събраните
доказателства, че ищецът е изпълнявал длъжността разузнавач III степен в сектор 01
„Организирани престъпни групи, извършващи насилствени дейности” към 03 Отдел
„Контратероризъм” при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в
Министерството на вътрешните работи от 2011г., и че на 17.07.12г. ищецът е бил
задържан под стража за срок от 24ч. въз основа на заповед на инспектор в Дирекция
„Вътрешна сигурност“ - МВР по повод разследване на престъпление за подкуп по
чл.302 т.1 пр. предпоследно, б.“а“ вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2, алт.3 вр. с чл.26 ал.1 вр. с
чл.20 ал.2 и 4 НК по образувано от СО-СГП ДП № 19-П/12г. срещу неизвестен
извършител. В последствие е взета мярка за процесуална принуда – задържане под
стража, изменена впоследствие в парична гаранция.
Със заповед рег.№ К-8279/26.07.2012г. на Министъра на вътрешните работи
срещу ищеца К. е образувано дисциплинарно производство /преписката по
дисциплинарното производство е приложена към приобщеното адм.дело № 1373/13г.
на ВАС/, в която е посочено, че е издадена във връзка с постъпили предварителни
данни, предложение вх.№ 24131/19.07.2012г. по описа на ДЧР-МВР, че на 17.07.2012г.
във вр. с ДП № 19-П/12г. по описа на СО при СГП, на територията на гр.София е
проведена полицейска операция, при която по време на приемане на подкуп от 50
000лв., са задържани четири лица, сред които ищецът К., както и че с прокурорско
постановление му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража и му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.302 т.1, предл. предпоследно, буква „а”,
във вр. с чл. 301, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 201, ал.2 и ал. 4 от НК.
В констативната част на заповедта допълнително е пояснено, че с това деяние В. К. е
нарушил т. т. 4, 7 и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
2
МВР от 2006г., действията му са станали достояние на средствата за масова
информация, с което е уронил престижа на службата, като така допуснал
дисциплинарно нарушение по см. на чл.224 ал.2 т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.227
ал.1 т.10 от ЗМВР вр. чл.230 ал.2 т.4 от ППЗМВР – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед ищецът К.
е отстранен временно от длъжност, иззети са му служебната карта, личен знак и
служебното оръжие. Със заповед №.К-13303/11.12.12 на Министъра на вътрешните
работи на В. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено
служебното му правоотношение като държавен служител в ГД “Борба с
организираната престъпност“ МВР поради извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина. В мотивите на заповедта са описани обстоятелствата от представените от
прокуратурата писмени материали, възприети и в доклада на дисциплинарната
комисия, като е прието, че К. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че в периода 8.05.2012г. до 17.07.2012г., възползвайки се от
правомощията и служебното си положение и с цел лично облагодетелстване в
съизвършителство, е поискал от други лица материална облага, която не му се следва
– придобиване право на собственост върху недвижими имоти от новострояща се
сграда в курортен комплекс „Слънчев бряг“ в размер на 850 000лв. Цитирано е
образуваното ДП № 19П/12г. по описа на Следствен отдел при СГП и повдигнатото
обвинение по чл.302 т.1, предл. предпоследно, б „а”, във вр. с чл. 301, ал.1, пр.1 и 2 във
вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 201, ал.2 и ал. 4 от НК, като е допълнено, че извършеното
деяние е добило публична известност чрез средствата за масово осведомяване, с което
е уронен престижа на МВР. Заповедта е връчена на В. К. на 14.12.2012г., на която дата
е освободен от длъжност.
Ищецът е обжалвал заповедта за уволнение, като с определение от 23.10.2013г.
по адм.д.№ 1373/2013г. ВАС е спрял производството по делото до решаване на
наказателното дело по ДП № 19-П/2012г. на СО при СГП с влязъл в сила съдебен акт.
След приключване на наказателното производство с постановление за прекратяване на
осн. чл.369 ал.4 НПК, потвърдено окончателно с решение по в.н.д. № 47/17г. на САС
на 15.03.2015г., ищецът е поискал възобновяване на административното производство.
С решение от 04.06.2015г. по адм.дело № 1373/13г. ВАС с решение е отхвърлил
жалбата на К. срещу заповедта за уволнение, което окончателно е потвърдено на
12.02.2016г от петчленен състав.
Пред първата инстанция е изяснено, че с влязло в сила на 23.02.2022г. решение
по гр.д.№ 6905/ 2011г. по описа на СГС, изм. с решение № 10124/4.02.2021г. по гр.д.№
4030/2019г. на САС, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. К., на основание
чл.2 от ЗОДОВ, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл.
301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в хода на ДП №
188/2013г. по описа на НСС пр.пр. № 1101/2012г. по описа на Софийска градска
прокуратура, прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК (отм.). В това решение,
постановено между същите страни, е установено, че спрямо ищеца е било образувано
незаконно наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска
градска прокуратура обвинение, и че с фактът на прекратяването му по чл. 369, ал. 4 от
НПК (отм.), е реализирано основание за възникване отговорността на държавата по
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Неоснователни /при така установените идентично факти/ са оплакванията в
жалбата на прокуратурата против наличието на предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 от
3
ЗОДОВ, правопораждащи отговорността за вреди в причинна връзка с процесното
обвинение.
Влязлото в сила решение по цитираното гражданско дело се ползва със
стабилитет и установява със сила на пресъдено нещо между страните, че повдигнатото
обвинение е незаконно /в хипотезата на чл.243 т.2 НПК/, и че се намира в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди, за компенсацията на които отговаря
прокуратурата като държавен орган по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Предвид, че се касае за
общи правопораждащи факти, въпросът относно материалната легитимация на
ответника е вече разрешен и не подлежи на преразглеждане в друг процес.
Неоснователни на следващо място са доводите на прокуратурата, че
претендираните под формата на загуби вреди произтичат от акт на друг държавен
орган и че отговорността за тях следва да се реализира по специалния предвиден ред в
ЗМВР. От фактическа страна няма спор, че непосредствено след повдигане на
обвинение, против ищеца е образувано дисциплинарно производство и е временно
отстранен от длъжност, а със заповед от 11.12.2012г. на Министъра на вътрешните
работи му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в ГД “Борба с
организираната престъпност“ МВР. В заповедта за уволнение много обстоятелствено е
пояснено, че дисциплинарното наказание се налага за тежко нарушение на служебната
дисциплина с цитиране на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 пр.
последно, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, ал. 3 НК и разгласяването му чрез
средствата за масова информация, с което е уронен престижа на МВР. От посоченото
съдържание в самата заповед за уволнение не остава съмнение, че дисциплинарното
наказание е обосновано само с наличието на образуваното наказателно производство, а
на свой ред публичното разгласяване на случая в медиите е бил единственият мотив за
отстраняването му от длъжност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно най-новата практика на ВКС (решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. №
2747/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, докладчик Л.А.), когато се касае до отстраняване
от длъжност, макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган,
щом е предпоставило настъпване на имуществени вреди в пряка и непосредствена
последица, те следва да бъдат репарирани от прокуратурата като пропуснати ползи,
изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение. Този извод се обуславя от
аргумента, че единственото основание за отстраняването от длъжност е провежданото
наказателно преследване, и че е пряко следствие на воденото наказателно
производство, което обуславя причинна връзка между поведението на ответника и
претърпените вреди. Ако срещу ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то
не би се стигнало до отстраняване от длъжност, поради дисциплинарно уволнение и
следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи. В сочената практика е
изтъкнато, че дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил презумпцията за
невиновност до доказване на противното. В този случай пропуснатото възнаграждение
е закономерна правна последица от неоснователното обвинение и ответникът е
материалноправно легитимиран по иска.
Неоснователни са поддържаните доводи в жалбата на прокуратурата за предвиден
друг ред, изключващ отговорността по ЗОДОВ. Наличието на специална законова
уредба в /чл.254 ал.2 ЗМВР, отм. вр. чл.240 ППЗМВР, респ.чл.237 ал.2 ЗМВР/ за
обезщетяване за вреди от незаконно прекратено трудово правоотношение не изключва
отговорността на прокуратурата за компенсация на всички произтекли от незаконното
обвинение вреди. В случая тя не ще намери приложение, поради потвърждаване на
4
уволнителната заповед, но и в обратната хипотеза /отмяна на заповедта/ специалният
закон нормативно урежда гаранционната отговорност на работодателя за вредите,
които търпи служителят за период от 6 месеца, за разлика от ЗОДОВ, в чиито обхват
попадат всички вреди в причинна връзка с наказателното производство, които е
понесло репресираното лице. В случая, макар връзката между обвинението и вредите
да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, ако не бе
повдигнато обвинение, заради което е отстранен от длъжност и му е наложено
дисциплинарно наказание.
Неоснователни също са доводите на прокуратурата, обосновани с влязлата в
сила заповед за уволнение, чиято законосъобразност е потвърдена в съдебно
административно производство. Както правилно е приел първоинстанционният съд,
дисциплинарно наказващият орган е взел решение за уволнение на ищеца изцяло въз
основа на предоставените от прокуратурата материали, с което не е съобразил
презумпцията за невиновност и не е извършил самостоятелна проверка дали ищецът е
извършил дисциплинарно нарушение. Фактически няма спор, че ищецът не би бил
дисциплинарно уволнен, ако не е бил привлечен като обвиняем. Преценката на
административния съд за законосъобразност на заповедта за уволнение от формална и
материална страна, включително изводите, че от обективна и субективна страна е
осъществено описаното дисциплинарно нарушение /повдигане на обвинение за
длъжностно престъпление и уронване престижа на МВР/ не обвързват гражданския
съд, за разлика от влязлата в сила присъда /чл.300 ГПК/. При прекратено наказателно
производство в хипотезата на недоказаност на обвинението /чл.243 т.2 от НПК/, която
обуславя възникване отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, и при
установена причинна връзка между незаконното обвинение и причинените вреди,
въпросът дали ищецът е извършил или не описаното в заповедта за уволнение
престъпно деяние не може да бъде обсъждан. Така посочените правопораждащи
факти се ползват със сила на пресъдено нещо и следва да бъдат зачетени, като в
противен случай ще се игнорират последиците на влязлото в сила решение по гр.д.
гр.д.№ 6905/ 2011г. по описа на СГС. Обстоятелствата, описани в заповедта за
уволнение, биха могли да се приемат за установени само при наличие на влязла в сила
осъдителна присъда, каквато не е постановена по повдигнатото обвинение, напротив
наказателното производство е приключило с прекратяване, поради недоказаност на
обвинението. Именно този факт като материална предпоставка, включена в състава на
чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, следва да бъде зачетен от настоящия съд, от което следва, че
преценката на административния съд в конкретния случай няма обвързващ характер и
правно значение.
Неоснователни накрая са оплакванията на прокуратурата против размера на
присъденото обезщетение. Няма спор и правилно е указано в доклада на съда по чл.146
ГПК, че ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които черпи изгодни правни
последици - че не е полагал труд и реализирал доход по трудово правоотношение в
исковия период. Вярно е също, че последният не е провел главно доказване на тези
релевантни факти, но това не се дължи на пропуск от негова страна, а на процесуално
нарушение на съда.
Основателно в тази връзка е оплакването в жалбата на ищеца, че е бил лишен от
възможност да ангажира доказателства. При прегледа на делото се констатира, че в
първо по делото съдебно заседание на 15.11.2022г представителят на ищеца е поискал
съдебно удостоверение за посочените обстоятелства, което да му послужи пред НОИ и
НАП, но не е могъл да го представи по обективни и независещи от него причини –
5
невъзможност да осъществи защитата на доверителя си поради внезапно заболяване -
пречка, която и самата страна не би могла да отстрани именно защото има
непредвиден характер. Отказът на съда да осигури възможност на страната да
осъществи защитата си при основателна причина по чл.142 ал.2 ГПК, представлява
процесуално нарушение по чл.266 ал.3 ГПК и е предпоставка за попълване на делото с
нови доказателства пред въззивна инстанция.
Пред първата инстанция е изяснено, че от отстраняването си от длъжност от
17.07.2012г., когато е задържан до сдаването на длъжността на 14.12.2012г., ищецът не
е работил и не е имал възможност да реализира доходи, и че последното трудово
възнаграждение от МВР е получил през м.07.2012г. и за този период е присъдена вреда
за нереализиран трудов доход. За останалата част от исковия период 14.12.2012г -
14.06.2017г са представени пред въззивната инстанция писмени доказателства –
официална справка от ТД на НАП София, свидетелстващи, че ищецът е полагал труд
при други работодатели на много по-нисък осигурителен доход и следователно ще му
се следва разликата между размера на получавания брутен доход в исковия период и
този брутен доход, който би получавал, ако не е бил отстранен от заеманата длъжност
в МВР.
От приетата и неоспорена пред въззивния съд счетоводна експертиза на вещото
лице М. се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение /без облагане
с ДОД 10%, които удръжки ще следва да се направят при изплащането на дължимите
суми/ за исковия период 17.07.2012г- 14.06.2017г на заеманата длъжност преди
уволнението ще възлиза на 80 650,67лв, от която сума след приспадане на
възнагражденията за положен труд при други работодатели в брутен размер, остава
размер от 74 777,49лв, до който главният иск ще е основателен, но ще се присъди до
цената на исковата претенция 74 328лв, заради забраната от постановяване на
„свръхпетитум“. Върху признатата за дължима главница ще се дължи и законна лихва,
считано от подаване на исковата молба 14.06.2022г до окончателното изплащане.
При основателност на главния иск ще следва да се уважи и акцесорния за
законната лихва за периода 15.07.2017г-14.06.2022г, изчислена от вещото лице в
размер на 37 305,66лв, но ще се дължи в рамките за заявената цена на акцесорната
претенция 37 164лв.
Поради частично несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да се отмени в отхвърлителните му части за сумите 68 550,68лв,
представляваща разликата между присъдените имуществени вреди под формата на
нереализирани ползи в размер на 5 777,32лв за периода 26.07.2012г.- 31.12.2012г и
дължимите от 74 328лв, включващи целия исков период 26.07.2012г- 31.12.2012г. и
37 164лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.07.2017г-
14.06.2022г. В обжалваната осъдителна част решението ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора на ищеца ще се следват разноски пред двете инстанции,
които са доказани в размери от 1010лв пред първа инстанция, включващи адв.
възнаграждение и държавна такса и 505лв пред въззивната инстанция, включващи адв.
възнаграждение и такса.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение от 29.03.2023г по гр.д. № 6205/2022г на Софийски градски
съд 1-26 състав в обжалваните му отхвърлителни части, в които са отхвърлени
исковете на В. В. К. против Прокуратура на РБ на осн. чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумите
68 550,68лв, представляваща разликата между присъдените имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от трудови възнаграждения в размер на 5 777,32лв за
периода 26.07.2012г.- 31.12.2012г и дължимите от 74 328лв, включващи целия исков
период 26.07.2012г- 31.12.2012г. и 37 164лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.07.2017г-14.06.2022г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на В. В. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, ул.Дойран, №6, офис 1 чрез адв. С. Т. на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумите:
68 550,68лв – допълнителна главница, представляваща разликата между
присъдените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от трудови
възнаграждения в размер на 5 777,32лв за периода 26.07.2012г.- 31.12.2012г и
дължимите от 74 328лв, включващи целия исков период 26.07.2012г- 31.12.2012г.,
търпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б.
а, вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в
хода на ДП № 188/2013г. по описа на НСС, пр.пр. № 1101/2012 г. по описа на
Софийска градска прокуратура, прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК за вреди,
ведно със законната лихва върху допълнително присъдената главница, считано от
подаване на исковата молба 14.06.2022г до окончателното изплащане, и
37 164лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата
главницата от 74 328лв за периода 15.07.2017г-14.06.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2023г по гр.д. № 6205/2022г на Софийски
градски съд 1-26 състав в обжалваната му осъдителна част.
Осъжда ПРОКУРАТУРАТА на Република България да заплати на В. В. К.
сумата от общо 1515лв, представляваща разноски пред двете инстанции.
Решението, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по правилата на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8