О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 515 Година 26.02.2018 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и шести февруари Година 2018
в закрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 212 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 389 и
сл. от ГПК.
С уточняващата си молба от 23.02.2018
г., докладвана днес, пълномощникът на ищцата Р.Д.К. отново е поискал по
същество, съдът да допусне обезпечение на предявените по делото, след
частичното му прекратяване с определение № 313/05.02.2018 г., обективно
евентуално съединени отрицателни установителни искове
по чл. 439, ал. 1 ГПК, с цена 14020.85 лева на всеки от тях, срещу ответника К.Е.,
чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2353 по описа за 2016 г. на
Ч.Г.И..
След като прецени представените до
сега по делото доказателства, съдът намери, че молбата за допускане на
обезпечение е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а мотивите за
този извод са следните:
Едно от основните изисквания за
допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по такъв иск
може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни последици
обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 ГПК). А предявеният иск е
допустим не само когато за ищецът е възникнало правото да го предяви, но и
кумулативно когато то е надлежно упражнено. А за да е налице последното законът
предвижда като необходимо условие наличността на определени процесуални
предпоставки (така ТР 104-1967-ОСГК). Сред тях несъмнено са и съобразяване на
иска с изискванията на чл. 127-128 ГПК. В случая подадената от ищцата искова
молба, все още не отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК, защото и с
уточняващата си молба от 23.02.2018 г. същата не е представила документ за
довнесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за предявените,
след частичното прекратяване на делото с определението от 05.02.2018 г., два
иска по чл. 439 ГПК, в размер на още 560.83 лева, защото за същите се дължи
съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК
държавна такса в общ размер от 1121.66 лева, а е представен документ за внесена
държавна такса в по-малък размер от 560.83 лева (л. 33). Следователно, тази
искова молба все още е нередовна (чл. 129, ал. 2 ГПК). Поради това по същата в
този й вид не може да се постанови и решение (чл. 129, ал. 3 ГПК). Поради това
и предявените с нея искове по чл. 439, ал. 1 ГПК се явяват недопустими само на
това основание, докато не се отстрани и тази им нередовност. За отстраняването
й съдът, по молба на пълномощника на ищцата от 23.02.2018 г., е продължил с
2-седмици, считано от 21.02.2018 г., даденият й с определението от 05.02.2018
г. срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, но до момента тази нередовност не е отстранена (л. 36-37).
Поради това исковете все още са недопустими. В същото време отново се иска
обезпечаването им, като по това искане съдът следва да се произнесе без да
изчаква изтичането на продължения срок за отстраняване на нередовността им
(аргумент от чл. 395, ал. 2 ГПК). Последното обаче само по себе си обуславя
неоснователност на молбата за обезпечение, защото с нея се иска обезпечаване на
едни ненадлежно предявени и поради това недопустими към момента искове, без
преди това да са отстранени изцяло нередовностите им.
При това положение исканото им обезпечаване не може да бъде допуснато и при
условието на чл. 391, ал. 2 ГПК.
Това в случая обаче е така и защото,
тези искове не са и подкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства,
които да ги правят вероятно основателни (чл.
391, ал. 1, т. 1 ГПК). Липсват
такива да не е уговорено в договора за потребителски паричен кредит № ---/24.10.2018 г., че кредиторът може да прехвърли
на трето лице вземанията си по него срещу потребителя, защото ищцата е
представила само първата страница на този договор, а само при липсата на такава
уговорка, цедирането на вземания по договор за
потребителски кредит би се явило нищожно, поради противоречието му с чл. 16,
ал. 1 ЗПК (отм.).
Липсват убедителни писмени доказателства същите вземания да са погасени и по
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, след присъждането им с влязлата в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6229/2011 г. на СтРС,
защото вземанията по договорите за кредит не са периодични плащания и се
погасяват поради това с изтичането на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност
(Р 28-2012-III
г.о., Р 103-2013-II т.о. Р
261-2011-IV г.о.),
а последната не е изтекла за посочения в исковата молба период - от 30.06.2013
г., когато се твърди в същата, че било извършено последното изпълнително
действие по изп.д. № 276/2012 г. на ЧСИ И. С.,
прекратено след това на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (л. 18), до
27.07.2016 г., когато се твърди, че по молба на ответника е било образувано срещу
ищцата изп.д. 2353/2016 г. на Ч.Г.И., чието спиране се
иска за обезпечение на исковете по делото (л.
19).
Воден от горните мотиви, Старозагорският
районен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна молбата на ищцата Р.Д.К., за допускане на обезпечение на
предявените по делото, след частичното му прекратяване с определение №
313/05.02.2018 г., обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, с цена 14020.85
лева на всеки от тях, срещу ответника К.Е., чрез спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 2353 по описа за 2016 г. на Ч.Г.И..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от ищцата с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на същата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: