27.10.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№973 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал 1
във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от М.А., гражданин на А.,
с посочен по делото съдебен адрес: гр.Х., срещу Решение №П-2/17.09.2021г. на Интервюиращ орган
към Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че решението е
незаконосъобразно като се излагат съображения в тази посока. Нормата на чл.76б,
ал.1 от ЗУБ предвиждала, че интервюиращият орган взема решение по последва
молба за закрила въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца.
Тези писмени доказателства следвало да се отнасят до нови обстоятелства,
касаещи личното му положение или ситуацията в страната по произход, съобразно
предвиденото в чл.13, ал.2, т.4 от ЗУБ. Но ноторна била обстановката в А. след оттеглянето на
американските военни части, както и завземането на властта от талибаните, поради
което и това се приравнявало на нови писмени доказателства. Последиците при
неизпълнение били качествено различни и изрично предвидени от чл.76в, ал.3 от
ЗУБ – загубване на правата по чл.29, ал.1, т.3-7 от ЗУБ. Заявените от
жалбоподателя твърдения пред ДАБ представлявали реална заплаха за живота му и
не отговаряли на истината мотивите на органа, че не бил заявил заплаха за
живота. Ако такава заплаха не съществувала, той нямало да търси убежище в
България и да прекара повече от 20 месеца в СДВНЧ. Тези факти не били
съобразени,1 поради което бил постановен незаконосъобразен акт. Иска да бъде
отменено Решение №П-2/17.09.2021г.
на ДАБ при МС, като се
върне преписката за ново разглеждане.
Ответната страна оспорва жалбата и
счита, че не е основателна.
Съдът, след като се запозна с жалбата,
становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата, приобщени
към делото, намира за установено следното:
От
приложените към административната преписка писмени доказателства, е
видно, че със Заповед №РД05-271/08.06.2021г. на Председател на ДАБ при МС – П.К.,
старши експерт в ТЦ с.Пъстрогор, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е
определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в
ЗУБ.
С Решение №53/04.01.2018г., постановено
по адм.дело №13108/2017г. по описа на Административен съд София град, е
отхвърлена жалбата на М.А., гражданин на А.,
срещу Решение№УВР-127/08.11.2017г. на ИО към ДАБ.
На 13.09.2021г. М.А. подал втора по ред молба за
предоставяне на закрила от РБ, към която не е приложил доказателства. Изложил е
проблеми, свързани със семейното положение на сестра му, поради което имало
спорове и вражда с талибаните.
С Решение №П-2/17.09.2021г. Интервюиращ
орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№УП-5787/13.09.2021г.
на М.А. до производство
по предоставяне на международна закрила,
като е приел, че последващата молба на чужденеца е недопустима, тъй като не се
позовава на обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно
държавата по произход. Посочено е, че искането за закрила било продиктувано от
многобройните бракове на сестра му. Първият мъж на сестра му бил намерен убит.
После сестра му се омъжила за човек, който бил от талибаните, а американските
военни посегнали на неговия живот. След години сестрата пак се омъжила, като
третият мъж много я тормозел и тя избягала от него. Отишла във военната база на
американците. Семейството правило опити да я прибере, защото престоят ѝ
там опозорявал честта на фамилията, но това било неуспешно. След 4-5 години
разбрали, че сестра му била в Австралия. Сега семейството имало проблеми с
талибаните заради втория съпруг на сестрата, тъй като преди убийството той бил
от тяхната страна. Мотивите на жалбоподателя за търсената закрила били подробно
анализирани в предходното производство, а сега се изтъквали обстоятелства,
които не засягали пряко молителя и не били от съществено значение, поради което
и са приети като неоснователни. Подробно е анализирана Справка
№МД-417/27.08.2021г., като е отчетено, че в А. съществуват редица проблеми,
свързани със спазването на човешките права, но в случая кандидатът не бил
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу
живота и личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт. Отчетени са редицата успокояващи
послания на талибаните към афганистанците, както и призивите им да останат в
страната и да се ангажират да създадат сигурна среда за бизнес, посолствата и
другите организации.
Решението е връчено лично на оспорващия
на 20.09.2021г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за
него език.
Настоящата жалба е подадена чрез куриер
на 24.09.21г. и е постъпила в деловодството на съда на 27.09.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е
в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми
реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е
подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
Оспореното решение е постановено в
преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на
редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни. По
делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на жалбоподателя по чл.76в, ал. 1 от ЗУБ. Няма допуснати нарушения и както в настоящото
производство, така и при другите проведени интервюта до този момент, съгласно
чл.29, ал.1, т.8 от ЗУБ е осигурен преводач. В този смисъл съдът счита, че
процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е
надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да представляват основание за
отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Съгласно чл.76а от ЗУБ преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за
международна закрила, органът преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, като разполага с компетентност да прецени
допустимостта на последващата молба въз основа на писмени доказателства,
представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю. Административният
орган следва да прецени дали чужденецът се позовава на нови обстоятелства от
съществено значение за личното му положение или относно държавата му по
произход. В случая правилно административният орган е направил извод за
недопустимост, като е счел, че няма позоваване на нови обстоятелства от
съществено значение за личното положение. В проведеното предишно интервю -
26.10.2017г., жалбоподателят е разяснил, че мотивира молбата си за закрила с
проблеми в родината му, свързани с професията, която практикувал – останал
военнослужещ като офицер в армията, след задължителната военна служба от 3
години, както и с отношението на талибаните към него. Обаждали му се по
телефона, получавал писма, като искали от него да напусне работа. Той не
напуснал работа, когато дори стреляли по него, ненаправил опит да се премести и
презасели другаде в страната по произход, защото нямали средства за това.
Вместо това решил да тръгне за западна Европа, но сподели, че пътят бил труден
и скъп. Като се има предвид изложеното като мотиви за искането на закрила, а
също и така обстоятелствата изложени при повторното искане, то така направеният
от органа извод относно недопустимост на повторното искане е напълно защитен
при изложените аргументи в мотивите на оспореното решение. За последваща
молба може категорично да се счита, че е с единствена цел да се извърши опит за
формулиране и представяне на обстоятелства, позволяващи узаконяване на
нелегалния престой. Изложените понастоящем мотиви са с давност отпреди да бъде
проведено интервюто в общото производство през 2017г., като се има предвид, че
самият жалбоподател сочи, че сестра му е от 4-5 години в Австралия, т.е. много
преди да бъде предприето пътуването му към Европа, но опасенията свързани с
нейните бракове и проблемите с талибаните в тази посока не са били изложени
първоначално. В този смисъл логично е данните да са не само недостоверни, но
напълно защитен е крайния извод от административния орган, че не се сочат нови
обстоятелства от съществено значение за личното положение на чужденеца или
относно държавата му по произход. При обсъждане на справката от Д МД на ДАБ МС
може да се направи заключение и че обществено-политическото положение в
страната по произход – А., се е изменила след решението по молбата за първа
закрила, но понастоящем въпреки проблемите, свързани със спазване на човешките
права, не може да се изведе заключение, че кандидатът е изложен на реална
опасност от тежки посегателства. Събраните в настоящото производство
доказателства също не водят на извод за наличието на настъпили нови
обстоятелства от значение за индивидуалното положение на жалбоподателя във
връзка с обстановката в Афганистан, като в тази връзка следва да се има предвид,
че обстоятелствата относно личното положение на търсещия закрила, изнесени в
настоящото производство, не са достоверни и няма нови данни за такива, които да
са в обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и 9.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно, на база заявените
обстоятелства и събраните доказателства, интервюиращият орган е издал
оспореното решение, с което не е допуснал последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила.
Обжалваното решение е издадено в
съответствие с разпоредбата на чл.76б, ал.1, т.2 във вр. с чл.13, ал.2 от ЗУБ и не са налице отменителните основания по чл.146, т.1-5 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.85, ал.3 от ЗУБ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.А., гражданин на А.,
с посочен по делото съдебен адрес: гр.Х., срещу Решение №П-2/17.09.2021г. на Интервюиращ орган
към Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: