№ 185
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500027 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от М. Г. П., ЕГН
*********, с адрес: гр. Варна, ул. „Емануил Манолов” № 3, ап.7 срещу Решение № 261130
от 11.11.2020 г. постановено по гр.д. № 2518 по опис на ВРС за 2020 г. с което е отхвърлен
предявените против Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян” № 2, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181, ал. 1
вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 4320 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за
храна в размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 648.92 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху неизплатената сума за храна в
размер на 120 лв. месечно за периода 01.02.2017 г. – 24.02.2019 г./, начислено за периода
01.03.2017 г. – 24.02.2020 г. и М. Г. П., ЕГН *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Емануил
Манолов” № 3, ап.7 е осъдена да заплати на Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес:
гр. Варна, ул. „Цар Калоян” № 2 сумата от 130 лева, представляваща сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
постановено в противоречие със съдебната практика. Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че отношенията между работодател и държавен служител се регламентират изцяло
със специалните разпоредби на ЗМВР. Твърде се, че решението е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, като приложимия такъв съдът е определил
чрез неправилно тълкуване. Посочени са конкретни правни норми, които според въззивния
жалбоподател са приложими към обстоятелствата изложени в исковата молба.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноските
1
по делото.
Насрещната страна не е депозирала писмен отговор.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря
на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани
искания за събиране на нови доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 16.02.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора, чрез съдебна спогодба или
медиация.
УКАЗВА на страните, че постигането на спогодба взаимни отстъпки ще доведе до
бързо и ефективно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба, съдът връща
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2