Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2217
гр. Пловдив, 20.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 7028/2018 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 16-002228/15.10.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което „Нивелиа-1” ЕООД, ЕИК: *********,
е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Жабоподателят, „Нивелиа-1”
ЕООД, обжалва посоченото НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Оспорва
се изводът на наказващия орган, че в конкретния случай е налице трудово
правоотношение, като се
твърди недоказаност на твърдяното нарушение. Поради това се претендира за
отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата
страна, Дирекция „Инспекция по труда”, оспорва основателността на жалбата, като
моли обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
От фактическа
страна се установява следното:
При извършена проверка
от служители на Дирекция „Инспекция по труда”, на 22.08.2018 г., в обект, представляващ бистро
„Нивелиа“, находящо се в град Пловдив, ул. „Гоце Делчев“ № 1, стопанисвано от
„Нивелиа-1” ЕООД, било установено, че „Нивелиа-1” ЕООД, в качеството си на работодател,
е приел на работа като ..., лицето А.Я.С., с ЕГН: **********. В хода на извършената
проверка било установено, че лицето работи при установено работно време,
работно място и уговорено трудово възнаграждение, без с него да е сключен
трудов договор в писмена форма. При така установените обстоятелства срещу „Нивелиа-1”
ЕООД бил съставен АУАН, а въз основа на него срещу било издадено и обжалваното НП,
с което същото е санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Тази фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Видно от показанията на свид.
Ц.Г.М. – … в Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Пловдив, същата изцяло е потвърдила отразените от нея
в АУАН факти и констатации, посочвайки, че към момента на проверката, лицето А.Я.С.
е работила в проверявания обект, като е …. При проведен разговор с лицето, същата
заявила, че работи в „Нивелиа-1” ЕООД с установено работно
време, почивки и трудово възнаграждение, като същите обстоятелства декларирала
и в предоставената ѝ за попълване Справка по чл. 402 КТ, която работничката попълнила
самостоятелно. Съдът кредитира показанията на свид. М., доколкото
същите се явяват изключително подробни, последователни, логични, и съответни на
наличните по делото писмени доказателства - Справка по чл. 402 КТ, видно от която в нея работникът саморъчно е
отразила, че работи в дружеството от 19.08.2018 г. без сключен трудов или
граждански договор, като “...”, с работно
време от 09.00 до 17.00 часа и уговорено трудово възнаграждение минимална
работна заплата. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитра
показанията на свид. А.Я.С. в
частта, с която същата заявява, че отразените от нея данни в Декларацията по чл.
402 КТ са ѝ били „продиктувани“ от проверяващата. Преди всичко следва да
се посочи, че показанията на тази свидетелка се оцениха като изключително
нелогични, непоследователни и противоречиви. Свидетелката даде изцяло
противоречиви показания, заявявайки първо, че проверяващата е попълвала вместо
нея декларацията, а в последствие, че тя само ѝ е диктувала какво да
пише, в последствие, че ѝ и чела само печатния шрифт, тъй като същият бил
ситен, а свидетелката С. нямала очила, а в последствие, че проверяващата изцяло
е диктувала и отговорите, в това число и датата, от когато е отразено, че
работничката работи за дружеството, работна заплата и пр. В тази част
показанията на свид. С. бяха оцени и като нелогични, доколкото е ясно, че свид.
М. няма от къде да разполага с посочената информация като единствено
работничката е можела от присъстващите да даде отговор на поставените в
декларацията въпроси. Като нелогични и неистинни се оцениха и показанията на
свид. С. в частта, в която същата е заявила, че проверяващата е диктувала
написаното в декларацията, тъй като самата-тя (С.) не разчитала ситния шрифт, а
в проведеното съдебно заседание същата безпроблемно разчете предявената ѝ
Декларация по чл. 402 КТ, приложената към преписката, твърдейки, че разчита
шрифта, защото е по-едър. Това твърдение пък бе опровергано по един категоричен
начин от представената такава в оригинал от процесуалния представител на
наказващия орган, видно от който оригинал размерът на шрифта съвпада изцяло с
този на приложеното в преписката копие. Като неистинно бе оценено и твърдението
на свид. С., че до момента на проверката не се е познавала, нито се е виждала
със собственика и ... на дружеството-жалбоподател И.К.Ш. – твърдение, което намира
категорично опровержение в депозираното от същия възражение в хода на
административно-наказателното производство, в което се обяснява, че
работничката е допусната до изпълняване на трудови функции от него (…. Ш.),
защото същата искала да пробва дали ще се справи. Тази поредица от нелогични и
противоречиви твърдения, на фона на установената икономическа зависимост на
свид. С. от дружеството-жалбоподател (същата работи все още в същото и изрично
заяви, че има голяма нужда от тази работа), мотивират настоящия съдебен състав
да оцени този свидетел като ненадежден доказателствен източник, като приеме, че
заявеното от свидетеля не обслужва установяването на обективната истина, а цели
да подкрепи и без това неубедително представената защитна теза на жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават
следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява с категоричност, че в нарушение на трудовото законодателство, на
посочената в НП дата и място, от страна на „Нивелиа-1” ЕООД е приета на работа,
като работник А.Я.С., при съществуващи елементи на трудово правоотношение - установено
работно време, работно място, почивки и уговорено трудово възнаграждение, без
да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
От събраните по
делото доказателства – свидетелски показания на разпитания като свидетел
актосъставител и Справка по чл. 402 КТ се установява, че лицето А.Я.С. е
работила като „...”, в „Нивелиа-1” ЕООД при наличие
на посочените по-горе елементи на трудово правоотношения – трудово
възнаграждение и уговорени почивки, без от страна на дружеството да е съставен
Трудов договор в писмена форма с посоченото лице. Видно от наличната по
преписката Справка за приети и отхвърлени уведомления, в последствие (на
27.08.2018 г. - броени дни след процесната проверка) такъв е бил сключен, което
не извлича противоправния характер на констатираното нарушение, тъй като в
момента на проверката не е имало сключен договор в писмена форма.
Поради посочените по-горе съображения, съдът прие, че в конкретния случай
са налице трудови правоотношения, които не са били скрепени с изискуемата от
закона форма, поради което правилно спрямо дружеството е била наложена санкция
за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В тази връзка съдът не сподели
изложените от адв. Д. възражения, че предвид отсъствието на управителя от града
нямало как същият да носи отговорност за това, че работникът е допуснат до
работа. Тук следва да се има предвид, че в случая е ангажирана не отговорността
на управителя, а на управляваното от него дружество, което е самостоятелен
субект на правото. В
конкретния случай не се изследва въпросът за виновно поведение, тъй като е
ангажирана обективната, безвиновна отговорност на дружеството, поради което
възраженията, че управителят отсъствал и друг е допуснал работничката, са ирелевантни,
макар и това възражение да намира опровержение в депозираното от самия
управител възражение пред наказващия орган, в което се съдържа точно обратното
твърдение.
Съдът не възприе и
възражението, касаещо отразеното в съставения Констативен протокол след
проверката, доколкото същият по никакъв начин не засяга процесното констатирано
и доказано с останалите налични по преписката доказателства, а и доколкото няма
законово изискване за съдържанието на Констативния протокол, поради което и
направените в този смисъл възражения не се отразяват на доказаността на
процесното нарушение.
Съдът намира, че в
конкретния случай, при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП,
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението
е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с посочване на всички
елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на дружеството-жалбоподател, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Налице
и коректно посочване на правната квалификация. Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ, отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
В конкретния случай вмененото нарушение на дружеството-жалбоподател е това, че
е допуснало до работа работник, при наличие на елементи на трудово правоотношение,
без да е бил сключен с него трудов договор в писмена форма. Видно е, че така
описаната словесна квалификация е изцяло съответна на цифровата такава по чл.
62, ал. 1 КТ.
Правилно е направена и връзка с чл. 1, ал. 2 КТ, доколкото за да е налице
нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, следва преди всичко да е налице трудово
правоотношение.
Съдът не намери и основания за редуциране на размера на наложената санкция.
Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ, за констатираното нарушение се предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Видно е, че в
случая наказанието е определено при превес на смекчаващите обстоятелства, като
наложеното наказание е ориентирано към законоустановения минимум. Съдът намира,
че този размер е адекватен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
Ето защо, РС-Пловдив,
ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-002228/15.10.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което „Нивелиа-1” ЕООД, ЕИК:
*********, е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК