Решение по дело №1608/2019 на Окръжен съд - Варна

 Р Е Ш Е Н И Е

                   №……….

        гр.Варна, 24.08.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

при секретаря Славея Янчева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 1608 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по повод предявен oт ищеца Р.И.Х. иск с правно основание чл.155, ал.2, вр.чл.143 от ЗЗД за осъждане на ответника Г.Д.Х. да му заплати сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо 80402 лева, представляваща стойността на продаден на публична продан недвижим имот – собствен на ищеца – апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху който ищецът е учредил договорна ипотека с нот.акт № 45, том 1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г. в качеството му на ипотекарен гарант на ответницата във връзка със сключен от нея с „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТR1771094/13/13.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2019г. до окончателното изплащане.

    В исковата молба ищецът твърди, че е ипотекарен гарант за задължение на ответницата по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТR1771094/13/13.04.2009г.и Анекс № 1/28.01.2011г. сключен с „Уникредит Булнбанк“ АД, по силата на който на Г.Х. е отпуснат кредит в размер на 68000 евро. За обезпечаване на задължението ищецът е учредил в полза на банката договорна ипотека с  нот.акт № 45, том 1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г. върху собствения си апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди, че кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си по договора за кредит и по образуваното изпълнително дело № 20153110401335 е насочил изпълнение срещу имота, като същият е изнесен на публична продан, продаден е за сумата от 80402 лева на трето лице, кумуто е издадено и постановление за възлагане. Твърди, че на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД се е суброгирал в правата на кредитора, поради което претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо 80402 лева, с която ответницата се е обогатила за негова сметка, предвид погасяване на част от задължението й по договора за банков кредит от неговия имот, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

    В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска – Г.Д.Х. е депозирала писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че с ищецът са роднини – той е нейн чичо /брат на баща й/. Не оспорва, че е сключила договор за банков ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк“ АД, но твърди, че сумата по кредита действително е била усвоена от ищеца и „Консорциум Реми Груп“ АД, чийто ръководител е той за финансиране довършването на стоителството на сграда в гр.Бяла. Излага, че формално договорът за кредит е бил сключен с цел закупуване на обект от този незавършен стоеж в гр.Бяла, но действителната цел е била да се осигурят парични средства необходими на ищеца за бизнеса му. Твърди, че между тях е била налице уговорка месечните вноски по кредита да се плащат от ищеца, поради което не е налице обедняване за него във връзка със заплатените чрез продажбата на имота му суми по договора за кредит. Отделно от това прави възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца. Моли предявеният частичен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

   В съдебно заседание ищецът Р.И.Х., чрез процесуалния си предствител поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен. Оспорва твърденията на ответницата, че между тях е имало договорка да заплаща вноските по договора за кредит с «Уникредит Булбанк» АД . Моли предявения иск да бъде уважен както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът Г.Х., чрез процесуалния си представител поддържа възраженията срещу предявените искове. Не се оспорва, че ответницата е кредитополучател по валиден договор за кредит с «Уникредит Булбанк» АД, че сумата по кредита е използвана за заплащане на продажната цена на имота придобит с нот.акт № 45, том 1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г., както и че същият е действителен и тя е желаела да придобие същия. Твърди обаче, че между нея и ответника е съществувала договорка вноските по кредита да се заплащат от него, а той да си възстанови средствата при препродажбата на имота. Моли предявения иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените удостоверения издадени от Община Ветрино /л.60,61/, ищецът Р.И.Х. е чичо на Г.Д.Х. – брат на баща й Д. И.Х..

Видно от представеният договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR1771094/13 от 13.04.2009г. „Уникредит Булбанк“АД е предоставила кредит на Г.Д.Х. в размер на 68 000 евро със срок на погасяване до 20.03.2044г. Договорът е обезпечен с поръчителството В.Г.М. – приемлив гарант и договорна ипотека върху недвижими имоти - апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж – собственост на Р.И.Х. и Апартамент № 8 с ид.07598.305.408.4.8 по Кадастралната карта на гр.Бяла, за което е представен нот.акт № 45, том 1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г. за договорна ипотека. Вноските по кредита, видно от отбелязванията в представеното извлечение от сметката на Г.Х. /л.112-126/  са погасявани от Г.Х., Р.Х., И. Х. и И. Х.

С договор за покупко-продажба от 14.04.2009г., обективиран в нот.акт № 44, том I,  рег.№ 1252, дело № 44/2009г.  Г.Х. е придобила от „Консорциум Реми Груп“ АД апартамент № 8 /имот с ид.07598.305.408.4.8/, находящ се на първи етаж в жилищна сграда № 4, построена в поземлен имот с ид.07598.305.408 по Кадастралната карта на гр.Бяла със застроена площ от 119,80 кв.м., ведно с 4,9914% ид.части  от общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена в размер на 53879 лева, която сума ще се заплати по силата на договор за ипотечен кредит № TR1771094/13 от 13.04.2009г.

По делото са представени договори за банков кредит сключени с „Уникредит Булбанк“ АД от И. Х. на 26.03.2009г. и от С. К. Ц. – на 05.03.2010г., както и нотариални актове за закупени недвижими имоти в апартхотел находящ се в гр.Бяла собственост на „Консорциум Реми Груп“ АД съответно: нот.акт № 68, том 1, рег.№ 1598, дело № 51/27.03.2009г., с който И. Х. е закупил апартамент № 3 и нот.акт № 106, том 1, рег.№ 1123, дело № 69/2009г., с който С. Ц. е закупил апартамент № 18.

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, С. К. Ц. и Г.Д.Х. са съпрузи, считано от „не се чете“.

Видно от представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 01.02.2016г. е извършена публична продан по изп.дело № 1335/2015г. по описа на ДСИ в СИС при ВРС на апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж  и същият е възложен на купувача по проданта В.М.С. срещу продажна цена от 80402 лева. Постъпилата сума е разпределена както следва: 76235,28 лева за взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, 356,62 лева за Община Варна /дължими данъци и такси/ и 3810,10 лева – дължими съдебни такси, видно от представеният протокол за разпределение на суми, както и издаденото удостоверение от ЧСИ Л. С..

По реда на чл.176 от ГПК ищецът Р.И.Х. е дал отговори на поставените от ответника въпроси в следния смисъл: Не е съдействал на ответницата Г.Х. за отпускането на кредита от „Уникредит Булбанк“ АД за закупуване на апартамента в гр.Бяла с ид. ид.07598.305.408.4.8 по Кадастралната карта на гр.Бяла, нито е поемал ангажимент да заплаща месечните вноски по кредитното задължение; Заплащал е такива доброволно, когато е имал възможност, тъй като е ипотекарен гарант по договора за кредит на ответницата и на това основание отговаря за задължението й с личен имот, като сумата възлиза на над 30 000 евро. Заявява също, че на същия принцип е заплащал вноски и по кредитните задължения на брата на ответницата и на нейния партньор, които също закупили имоти в построената от „Консорциум Реми Груп“ АД сграда в гр.Бяла. Излага, че е предлагал и продавал обекти от сградата на различни лица, включително и роднини, но всеки от тях е осигурявал финансирането на сделките и не е имало уговорки между него и купувачите  имотите да бъдат препродавани, а печалбата да бъде разпределяна между тях и него.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.Н.Г. и И.Д.Х..

От показанията на св.Г. се установява, че е работил като юрисконсулт на „Консорциум Реми Груп“ АД в периода от 2004г. до края на 2009г. Излага, че в началото на 2009г. получил предложение от управителя Р.Х. да закупи имот в собствената на дружеството сграда в гр.Бяла, като сделката да бъде финансирана с кредит от „Уникредит Булбанк“ АД. Целта била получените от продажбата сдедства да бъдат използвани за финансиране на дейността на фирмата, която била е недобро финансово състояние, а при намиране на нов купувач имотът да бъде препродаден, задължението по кредита да бъде погасено, а остатъкът от парите да се предаде на дружеството. Подобни предложения били направени и на други „ключови“ служители в дружеството, включително на Г.Х., чийто предварителен договор бил съставен от свидетеля. От нея разбрал, че предложението било да се изтегли кредит, с който да се плати продажната цена, а вноските по него да бъдат заплащани от Р.Х., от „Консорциум Реми Груп“ АД или от трето лице, но не и лично от Г..

Свидетелят И. Х. /в съдебни дела с Р.Х./ посочва, че той и сестра му Г.Х. управлявали собствени фирми в „Консорциум Реми Груп“ АД. През 2008г. двамата били поканени от управителя Р.Х. /техен чичо/ да закупят имоти в построената от дружеството сградата в гр.Бяла, с кредити от „Уникредит Булбанк“, а с парите от продажбите да се финансира дейността на фирмата, която била в затруднение. Р.Х. уредил изтеглянето на кредитите, като договорката била отговорността за погасяването на кредитите да се поеме от него. Свидетелят и сестра му – ответницата Г.Х. се съгласили и закупили имоти с отпуснат банков кредит през 2009г., като в последствие вноските по кредита били заплащани от Р.Х. и от синовете му с фирмени пари и от тях самите със собствени средства. Свидетелят заявява, че той и сестра му и съпругът й – С., били наясно че кредитът, който изтеглят им създава задължение за връщане, но желаели да го направят, за да помогнат на Р.Х.. Желаели също да придобият имотите, които закупили от него. Той им бил дал „мъжка дума“, че има грижата по погасяването на кредитите им. Р.Х. заплащал вноските по кредитите им често с голямо забавяне и тъй като вноските били непосилни за тях /Г., И. и С./ те подали искане до банката за предоговаряне чрез намаляване на вноските. Кредитът, който получил И. Х. бил по-голям от продажната цена, като с разликата изплатил съществуващ личен кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулираният въз основа на тях петитум налагат извод за предявен иск с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД, а именно за осъждане на ответника Г.Х. да заплати на ищеца Р.Х. частично сумата получена при публична продан на собствения му имот, ипотекиран за обезпечаване на задължение на ответника по договор за банков кредит. В този случай, съгласно цитирната разпоредба ипотекарният длъжник се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, като встъпването в чуждите права настъпва от момента на погасяването на чуждия дълг и обхваща обезпеченията на главното задължение.

Основателността на предявения иск предполага установяване на всички елементи от фактическия състав на чл.155, ал.2 от ЗЗД, а именно: наличие на валидно задължение на ответника по иска към трето лице; наличие на валиден договор за ипотека на собствен на ищеца недвижим имот, обезпечаващ задължението на ответника, както и ищецът да е платил на кредитора или да е претърпял принудително изпълнение за вземането на удовлетворения кредитор.

В случая между страните не е налице спор по отношение на посоченият по-горе фактически състав, а и същият се установяват от ангажираните по делото доказателства. Ответницата Г.Х. е кредитополучател по договор за банков кредит сключен с „Уникредит Булбанк“ АД през 2009г. за сума в размер на 68000 евро, чиято  валидност не се оспорва от нея. По този договор ищецът Р.Х. е ипотекатен гарант /ипотекарен длъжник/. Същият е обезпечил паричното задължение на ответницата с учредяването на договорна ипотека върху собствен недвижим имот – апартамент № 78 находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2. Вземането по договора за кредит на Г.Х. е реализирано принудително по изп.дело № 20153110401335 по описа на ЧСИ Л. С., като ипотекираният имот е бил продаден на публична продан през 2016г. за сумата от 80402 лева, от която 76235,28 лева са разпределени за привилигирования кредитор и взискател „Уникредит Булбанк“ АД, а с разликата до 80402 лева са погасени задължения за местни данъци и такси към Община Варна, както и разноски по изпълнението.

Възраженията на ответницата са касателно възникването на регресни права на ищеца Р.Х., поради това че същият „не е изпълнил свой собствен дълг към ответницата“, основан на правоотношения възникнали преди кредитното правоотношение на Г.Х. с „Уникредит Булбанк“ АД. Твърденията в този смисъл са, че между страните е била налице договореност ищецът Р.Х. да заплаща задължението по договора за кредит от 2009г., с парите от който ответницата Г.Х. е закупила недвижим имот собственост на „Консорциум Реми Груп“ АД, чиито управител е Р.Х..

По същество възраженията на ответницата наподобават такива за нищожност на договора за кредит сключен от нея с „Уникредит Булбанк“ АД през 2009г., поради това че с него се прикрива действително кредитно правоотношение, по което кредитополучател е ищецът Р.Х. с оглед задължението му да заплаща дължимите вноски по договора за кредит. Такива възражения за нищожност обаче не са въведени от ответника с отговора на исковата молба. Напротив, в първото по делото съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител е заявила, че е страна по „абсолютно реален и валиден договор за заем“, което означава, че задължението за връщане на сумата по кредита е нейно, а не на ищеца.

При това положение дори да се приеме, че между страните е налице договореност ищецът да заплаща дължимите от ответницата вноски по договорът й за кредит, то евентуалното неизпълнение поражда във вътрешните им отношения право за ответницата да претендира от ищеца реалното изпълнение на задължението му, но не прави на това основание ищецът задължено лице спрямо кредитора. Именно поради това, че имотът на ищеца е принудително продаден за чуждо задължение /това на ответницата по договора за кредит от 2009г./, на същият е признато по силата на закона правото да се суброгира в правата на кредитора /„Уникредит Булбанк“ АД/ и да получи онова, което е отишло за погасяване на чуждия дълг.

Горното налага извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД до размера на сумата получена от продажбата на личния на ищеца имот, върху който е реализирано учреденото в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД обезпечение, а именно 80402 лева. Доколкото ищецът е заявил частично претенция от 30 000 лева, искът му се явява напълно основателен и следва да бъде уважен изцяло. Съобразно направеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2019г. до окончателното и изплащане.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ответницата не доказа при условията на пълно насрещно доказване възраженията си за наличие на договореност между нея и ищеца последният да заплаща дължимите вноски по договора за кредит, който Г.Х. е сключила с „Уникредит Булбанк“ АД през 2009г. В тази връзка са ангажирани гласни доказателства, които съдът намира за допустими, доколкото с тях се цели установяване на договор на стойност по-голяма от 5000 лева, по смисъла на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, който обаче попада в уреденото законово изключение поради това, че страните са роднини по съребрена степен  от трета степен. Свидетелят К. Г. посочва в показанията си, че не е възприел лично уговорките между Г.Х. и Р.Х. за заплащането на вноските по договора за кредит, а за тях знае от споделеното от самата ответница, а показанията на св.И. Х. съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК като произходящи от заинтересовано от изхода на спора лице – веднъж като роднина на ответницата – нейн брат и второ като лице намиращо се в аналогичен граждански спор с ищеца. На противната страна са логически последователните твърдения на ищеца дадени по реда на чл.176 от ГПК, че е заплащал при възможност кредитното задължение на ответницата поради това, че отговаря за него с личното си имущество, както и логично необоснованото очакване на ответницата да придобие недвижим имот и да бъде и понастоящем негов собственик без да има задължение да заплаща паричния заем, с който е платена цената му.

 И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора основателно се явява искането на ищеца за сумата от 2805 лева включваща 1200 лева – заплатена държавана такса, 1600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 5,00 лева – такса за съдебно удостоверение, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

            Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева – частичен иск от общо 80402 /осемдесет хиляди четиристотин и два/ лева, представляваща стойността на продаден на публична продан недвижим имот собствен на ищеца – апартамент № 78, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.140, вх.4, ет.2, ведно с избено помещение № 6 и 7,0368% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху който ищецът е учредил договорна ипотека с нот.акт № 45, том 1, рег.№ 1254, дело № 45/2009г. в качеството му на ипотекарен гарант на ответницата във връзка със сключен от нея с „Уникредит Булбанк“ АД договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ТR1771094/13/13.04.2009г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.155, ал.2 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2805 /две хиляди осемстотин и пет/ лева – сторени по настоящото дело съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

              СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: